Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.10.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10162 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за собственост
по чл. 108 от ЗС от Б.Н.Б. и Е.Н.Б. срещу „Н.Б.Ф.“ АД.
Ищците Б.Н.Б. и Е.Н.Б. излагат
следните фактически твърдения в искова молба и уточняващи я молби за
обосноваване на исковата си претенция: придобиване по наследяване от И.К.Б. и
земеделска реституция на по ¼ идеална част от собствеността върху
недвижим имот с проектен идентификатор 68134.1945.1248 кадастралната карта и
регистъра на гр. София, представляващ имот пл. № 12 по стар неодобрен кадастрален
план от 1956 година и имот пл. № 41 по друг стар кадастрален план, а
понастоящем реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1945.1189 по
действащата кадастрална карта (КККР), владението върху който се е осъществявало
от ответника „Н.Б.Ф.“ АД без основание; придобиване на имота, който е имал
характер на земеделска земя, от техния наследодател И.К.Б. въз основа на нотариален
акт № 162/1941 г. и колективизацията му като такъв поради извършено преди това
отчуждаване за нуждите на кинематографията, без да е извършено плащане или замяна;
установена от ответника „Н.Б.Ф.“ АД фактическа власт върху притежавания от тях
имот без основание; незачитане от държавата на признатото им право на
собственост върху имота в нарушение на Европейското право, Конвенцията и Протокол
№ 1 поради неосигуряване не само на физически достъп, но и до засягане на
правото им на собственост, за което не е настъпило отчуждително действие на плана
по ЗБНМ, предпоставяно от фактическо завземане на имота, за който имот след
възстановяване на собствеността с решението на поземлената комисия е издадена
заповед от 13.10.1999 г. от министъра на културата за изключване на имота от
активите на дружеството чрез намаляване на капитала му. Ищците претендират да
бъдат признати спрямо ответника, че те са собственици на по 1/4 ид.ч. от имота
и осъждането на ответника да им предаде владението върху имота.
Ответникът „Н.Б.Ф.“ АД в законоустановения срок оспорва иска, възразявайки че:
твърдяното реституционно производство е незаконосъобразно и не е възстановено соченото
от ищците право на собственост върху поземления имот; незаконосъобразност на
реституционната процедура поради некомпетентност на административния орган,
издал реституционното решение - отчуждаване на имота през 1948 година и
загубване от него на качеството земеделска земя през 1938 година с включването
му в границите на Столична община, липса на скица по чл. 13, ал. 4 и сл. от
Правилника и издаване на решението в противоречие с чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ;
липса на качество на земеделска земя на имота към момента на възстановяването и
образуването на ТКЗС, в каквато организация имотът никога не е включван; включването
му в терен за държавен киноцентър; проведено върху имота комплексно мероприятие,
непозволяващо възстановяване на собствеността, и придобиване на имота от него
при преобразуване на държавното предприятие от СИФ Бояна, на което и преди това
на ДП „Българска кинематография“ е бил предоставен отчужденият имот, за който и
не се установявало право на собственост на наследодателя на ищците към момента
на неговото отчуждаване; при евентуалност и придобиване на имота от дружеството
въз основа на давностно владение, осъществявано от 1997 година. Искат
отхвърляне на иска и отмяна на нотариалният акт от 1995 година.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
След обявяване на делото за
решаване с молба вх. № 281261 от 21.10.2024 г., лично подписана от ищеца Б.Н.Б.,
е заявен отказ от предявения от него иск по чл. 108 от ЗС и искане за
прекратяване на производството.
Съгласно чл. 233 от ГПК ищецът
може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на
делото. С оглед изявлението на ищеца и обстоятелството, че отказът от иска не
налага даване съгласието на ответника, съдът намира, че е десезиран от
разглеждането на правния спор между ищеца Б.Н.Б. и ответника „Н.Б.Ф.“ АД.
Предвид изложеното и на основание чл. 233 от ГПК, производството по делото в
тази му част следва да бъде прекратено, като искът по чл. 108 от ЗС, предявен
от другия ищец Е.Н.Б. следва да бъде разгледан, тъй като от нейна страна не е
налице изрично изявление по чл. 233 от ГПК.
С доклада по делото е отделено
като безспорно между страните обстоятелството за осъществявана към настоящия
момент от ответника „Н.Б.Ф.“ АД фактическа власт върху процесния имот.
В тежест на ищците е да докажат
принадлежността на претендираното право на собственост върху процесния имот,
въз основа на твърдяното от тях придобивно основание – наследяване и земеделска
реституция (осъществяваната от ответника фактическа власт върху процесния имот
е безспорно обстоятелство).
Ответникът следва да установи
пречките за възстановяване на собствеността поради липса на компетентност на
реституционния орган и скица на имота, който да не е имал качеството на
земеделска земя, застрояването му от трайно прикрепени сгради и/или други
съоръжения за реализиране на предвиждано мероприятие, включени в предприятието,
предмет на приватизационния договор, и осъществявана от него фактическа власт с
намерение за своене на процесния имот.
Според удостоверение за
наследници от 05.07.2019 г. И.К.Б. е починал на 10.06.1998 г., към който момент
е бил вдовец. Същият се наследява от двете си деца Н.И.Б. и Б.И.П.(чл. 5, ал. 1 ЗН). Тъй като към датата на смъртта на И.Б. неговият син Н. Б. е бил починал на
14.09.1990 г., наследяването на неговата 1/2 ид. ч. преминава към наследниците
му, които според удостоверението за наследници са Е.Н.Б. и Б.Н.Б., т.е. всеки
от тях наследява по 1/4 ид. ч. След смъртта на Б.И.П.на 29.07.2000 г. тя е
оставила за свои наследници съпруга си П.Е.П., починал на 26.07.2001 г., сина
си П. П.Е., починал на 11.01.2007 г., и И.П.Е., като първите двама след смъртта
си не са оставили други наследници, освен И.П.Е., поради което и последният понастоящем
се явява единствен наследник на БП.., респ. наследил е 1/2 ид. ч. от наследството
на неговия дядо И.Б..
Съгласно представения нотариален
акт за дарение на недвижим имот акт № 162, том VIII, регистър № 1562, дело № 14561/11.06.1941
г., К.К.Б. е дарил на И.К.К.Б.
недвижим имот, находящ се в землището на с. Бояна – Софийско, както следва: 3566
кв.м., равни на една трета част от цялата нива с площ от 10.70 дка, при общи
съседи по нотариален акт № 1758 от 29.12.1908 г.: Г.П., бара, път, и В. Б., а
само подарената част е при новоопределени от дарителя съседи: път, С.К., Б.К.К.Б. и наследници на А.М.П., местност „Дебели лък“.
С решение № 5516 от 13.10.1994
г. на Поземлената комисия в гр. София, Община „Витоша“ е възстановено на И.К.Б.
правото на собственост в съществуващи стари (възстановими) граници нива с площ
от 3566 кв. м., шеста категория, находяща се в землището на Бояна, гр. София, а
по скица имотът е 3836 кв.м. Посочено е, че имотът е извън регулация и се
възстановява в реални граници от 3406 кв.м., в кв. „******кад.
лист 640 от плана на гр. София, изработен 1946 г., при граници: наследници на
С. Б., наследници на Б.Б., В.И З.А.П. и път. В решението е вписано и че
правото на собственост в реституционната процедура е установено с н.а. № 162,
том VIII и скица от 10.09.1992 г.
Със същото решение е отказано
възстановяването на правото на собственост на нива от 430 кв.м., шеста
категория, в землището на Бояна, гр. София, в кв. „******кад.
лист 640 от плана на гр. София, изработен 1946 г., тъй като е налице пречка по
чл. 10б от ЗСПЗЗ – попада в асфалтов път.
Съгласно удостоверение от
22.08.2019 г. (л. 73), издадено от „ГИС - София” ЕООД, поземлен имот с проектен
идентификатор № 68134.1945.1248 по скица-проект № 15-485582 от 16.07.2018 г. на
СГКК – София за изменение на имот с идентификатор № 68134.1945.1189, попада в имот
с пл. № 12 от стар кадастрален план, кад. лист № 640, емисия преди 1956 г.,
описан в решение № 5516/13.10.1994 г. на Общинската поземлена комисия – Витоша,
като се явява част от ПИ с идентификатор № 68134.1945.1189 от КК на р-н „Витоша“,
СО, и е идентичен с ПИ с пл. № 41 от архивен кадастрален план кад. лист № 640,
поддържан от отдел „Геодезически и кадастрални дейности“ на Дирекция
„Териториално планиране“ към НАГ на СО до обявяването в ДВ на одобрената КККР.
Представена е скица-проект №
15-485582 от 16.07.2018 г. (л. 39), издадена от началник на СГКК, за изменение
на КККР за ПИ с идентификатор № 68134.1945.1189, находящ се в гр. София, р-н
„Витоша“, кв. Бояна. В скицата е посочено, че се нанася нов ПИ с идентификатор
№ 68134.1945.1248 с проектна площ от 3394 кв.м., при съседни имоти с идентификатори
№ № 68134.1945.38, 68134.1945.44, 68134.1945.1189, 68134.1945.43.
По делото е приложена и комбинираната
скица (л. 72) за пълна или частична идентичност, изготвена от „ГИС - София”
ЕООД от 21.08.2019 г. и приложена за стар кадастрален план емисия преди 1956 г.
с ПИ план. (кад.) № 12, нанесен в зелено, с площ 3839
кв.м. На същата скица графично е нанесен и ПИ с пл. № 41, кад.
лист № 640 от архивен кадастрален план с площ 3394 кв.м.
Приетата без възражения от страните
съдебно-техническа експертиза установява, въз основа на приложените към делото писмени
доказателства, че целият масив от земи, находящ се
между селата Бояна и Драгалевци, е бил отчужден с цел изграждане на Национален
киноцентър, със заповед № 2139 от 19.04.1948 г., въз основа на Закона за
приложението на общия градоустройствен план (ОГП) на Столична голяма община
(СГО) от 1941 г. Законът за приложението на ОГП на СГО от 1941 г. е приет въз
основа на изработения от проф. А.М.общ устройствен план
(ОУП) на столицата през 1938 г. Процесният поземлен
имот с планоснимачен № 12, тогава по неодобрения кадастрален
план емисия преди 1956 г., попада в този масив/терен.
Вещото лице е констатирало, че
отчужденият през 1948 г. терен с голяма площ е бил отреден за Държавен
киноцентър по ОУП „Мусман” от 12.04.1938 г. и
изменението му с решение на Градоустройствен съвет на Временната управа на СГО
от 29.08.1946 г. по протокол № 22, точка 1. За масива от земи, съответно терен,
определен и отчужден за изграждане на Националния киноцентър, са извършени
следните регулационни мероприятия:
- Подробен градоустройствен
план (ПГП) - застроителен и регулационен, съобразен с
предвижданията на ОГП за Филмов център - Българска кинематография;
- Заповед № 2139 /20.12.1948 г.
на Министъра на комуналното стопанство и благоустройството - лист 330 от
делото;
- Подробен регулационен план (ПРП), съобразен
с предвижданията на ОГП за Филмов център - Българска кинематография, утвърден
със заповед № 2139 от 20.12.1948 г., издадена въз основа на чл. 3 от Наредбата
- Закон за градоустройствен съвет при СГО и протокол № 5 от 26.02.1949 г. на
Градоустройствения съвет на СГО - лист 116 от делото;
- Регулационен план на в.з.
„Бояна” - заповед № 5292 от 27.08.1958 г. - лист 330 от делото;
- Регулационен план на в.з.
„Киноцентъра - III част”, одобрен със заповед № 2572 от 14.09.1964 г. - лист
330 от делото;
- Регулационен план за
разширение на парцел I – СГНС - фабрика за светлочувствителни материали и преотреждането му за „ДИП „Фохар”
при Министерството на химията и металургията, фабрика за светочувствителни
материали, одобрен със заповед № 186 от 01.06.1968 г. - лист 330 от делото:
- Идейно-застроителен
план на националния киноцентър в м. „Бояна” и кадастрален и регулационен план
към него с отреждане „Национален киноцентър”, одобрен със заповед № 1230 от
15.07.1972 г. на министъра на архитектурата и благоустройството, като територията
му по тези планове е била 934.50 дка и съгласно разпоредбите на тогава действалия
ЗПИНМ начинът и видът на застрояването са се определяли с идейно-застроителния
план - лист 331 от делото;
- Застроителен
и регулационен план за м. в.з. „Киноцентъра - III част”, който е актуалният в
момента, одобрен със заповед № РД-50-09-76 от 16.03.1990 г. - лист 330 от
делото.
Според заключението на вещото
лице процесният имот на ищците попада в терена, върху
който са извършени регулационните мероприятия за Националния киноцентър. Процесният ПИ е в регулация и попада в големия по площ
парцел (УПИ) I в кв. 1, където е реализирано мероприятието във връзка с
регулационните процедури по изграждане на Националния киноцентър. Експертът е
отбелязал в констативно – съобразителната част на СТЕ, че на лист 12 от делото,
на последните 4 реда долу в решение № 5516 от 13.10.1994 г. са вписани две
различни площи: „нива с 3566 кв.м и по скица 3836 кв.м, от които се
възстановява имот с площ 3406 кв.м извън регулация.” Според заключението процесната бивша нива е в регулация още от 1938 г. с първия
ОУП/ОГП на гр. София на проф. А.М., като разликите в площите от 270 кв.м и от
160 кв.м. не са пренебрежими при терени в регулация, като самото решение е
подписано с особено мнение от втория член на ПК „Витоша“ - Г. Арсова.
Ищецът Е.Б. извежда правото си
на собственост в качеството си наследник на 1/4 ид.ч.
от наследството на И.К.Б., каквото безспорно се установява по делото, и въз
основа на решение № 5516 от 13.10.1994 г. на Поземлената комисия в гр. София, Община
„Витоша“. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се
извършва по реда на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
(ЗСПЗЗ), който е реституционен закон и цели да регламентира условията и реда
при извършването на възстановяването. Последното не се осъществява автоматично
по силата на закона, за разлика от други видове реституции,
а настъпва след провеждане на специално административно производство. Процедурата
приключва с решение на съответната поземлена комисия, впоследствие общинска
служба по земеделие, като решенията представляват индивидуални административни
актове, и те могат да имат и конститутивен характер,
когато са положителни за заявителя.
Самото производство се развива
между административния орган и направилия искане за реституция, поради което то
е едностранно. В него не се разглеждат спорове за собственост, а ОСЗ се
произнася по основателността на искането за възстановяване. Съгласно чл. 27,
ал. 1 АПК страни в производството по издаване на индивидуален административен
акт са заявителят и привлечените и встъпили заинтересовани лица, поради което
трето неучастващо лице, каквото се явява и ответникът „Н.Б.Ф.“ АД, не е
обвързано от решението при спор за собственост и на общо основание черпещият от
този акт права ищец трябва да докаже наличието на всички предпоставки за
възстановяване правото му на собственост именно по реда на ЗСПЗЗ. В чл. 10
ЗСПЗЗ са уредени различни хипотези на възстановяване на правата на
собствениците или техните наследници върху земеделски земи, които те са притежавали
преди да бъдат одържавени или отстъпени безвъзмездно на ТКЗС.
В решение № 183 от 01.11.2016
г. по гр. дело № 702/2016 г. на ВКС, І г. о., и цитираните в него множество
други решения на касационната инстанция, е прието, че разпоредбата на чл. 10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по
отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата за
законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите
съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е установено
изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина
им на прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено
строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече
възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници
по реда на ЗСПЗЗ. Изискване за законност на сградите се поставя в хипотезата на
чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, когато имотът е включен в строителните граници на
населеното място и се застроява въз основа на отстъпено право на строеж, като масовите
случаи са свързани със застрояване за жилищни нужди. В хипотезата на чл. 10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън, така и в чертите на регулацията,
застроени или засегнати от предвидено мероприятие. Разпоредбата на чл. 10б, ал.
1 от ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7 от същия закон, има предвид не строеж
на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена,
които представляват комплекс от строителни дейности. Така осъщественото комплексно
благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на
ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице пречка за възстановяване
на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се преценява към момента на
влизане в сила на реституционния закон, като преценката проведено ли е
мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, се извършва
въз основа на легалните определения в § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ.
В същото решение е разгледан и
въпросът дали е приложим предвиденият в ЗСПЗЗ ред за възстановяване на правото
на собственост в случаите, когато преди колективизацията имотът е изгубил
качеството си на земеделска земя и е придобил статут на урбанизирана територия,
като е даден отрицателен отговор. Изяснено е, че съгласно чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ по
реда на този закон се възстановяват правата на собствениците или на техните
наследници върху земеделски земи, които те са притежавали преди образуването на
ТКЗС или ДЗС, независимо дали са били включени в тях или в други образувани въз
основа на тях селскостопански организации, както и земеделските земи,
одържавени по отменения чл. 12 от ЗСГ, земеделските земи, които собствениците
им са отстъпили безвъзмездно на ТКЗС или държавата, както и неправомерно
отнетите такива земи, залесените и самозалесили се земеделски
земи, вкл. и включените в държавния горски фонд. Общото във всички тези
хипотези е, че ЗСПЗЗ предвижда реда за възстановяване на земи, които са имали
земеделско предназначение преди колективизацията. Ако земите към момента на колективизацията
са имали друго предназначение, по делото следва да се установи одържавяване по
отменения чл. 12 от ЗСГ или друга хипотеза на отнемане, предвидена в чл. 10 и
сл. ЗСПЗЗ, за да се приеме, че правото на собственост се възстановява по реда
на този закон. Ако имотът е бил отнет по реда на благоустройствен закон,
правото на собственост не може да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ, тъй като
предпоставките за възстановяване на собствеността върху имотите, отнети по благоустройствените
закони (Закона за благоустройство на населените места, Закона за плановото изграждане
на населените места и др.) са различни и законодателят е предвидил друг ред за
възстановяване на собствеността. Само по себе си обстоятелството, че законодателят
предвижда възможност за възстановяване правото на собственост на различни по
вид недвижими имоти, отнети в периода 1944 г. - 1989 г. не означава, че лицето,
което претендира право на възстановяване на собствеността може да избира реда,
по който да осъществи своето право. Този ред е изрично предвиден от законодателя
и приложим само по отношение на имотите от съответния вид.
Горепосоченото решение е
постановено по аналогичен спор за собственост върху поземлен имот, попадащ в терена
на Националния киноцентър, като е прието, че върху този терен е проведено
обществено мероприятие, същото е реализирано и това обстоятелство съставлява
пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
Съдът намира, че ангажираните
по делото доказателства установяват правото на собственост на И.К.Б. върху процесния имот преди одържавяването му по силата на представения
нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 162, том VIII, регистър № 1562,
дело № 14561 от 11.06.1941 г., който е бил представен и в административната процедура
по ЗСПЗЗ. В случая легитимиращото действие на нотариалния акт не е оборено от
наличните доказателства и няма основание да се приеме, че праводателят
на надарения И.К.Б. не е притежавал правото на собственост върху прехвърлената
му част от имота.
Както вече бе посочено, приетата
по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена въз основана на приложените
по делото писмени доказателства, констатира, че отчужденият през 1948 г. терен
с голяма площ е бил отреден за Държавен киноцентър още по ОУП „Мусман” от 12.04.1938 г. и изменението му с решение на
Градоустройствен съвет на Временната управа на СГО от 29.08.1946 г. по протокол
№ 22, точка 1. Със заповед № 2139 от 19.04.1948 г. на министъра на комуналното
стопанство и благоустройството е утвърден подробния регулационен план, съобразен
с предвижданията на общия градоустройствен план, за филмов център - Българска
кинематография (л. 116). Заповедта е издадена въз основа на чл. 3 от Наредбата-закон
за градоустройствения съвет при Столичната голяма община и протокол № 5 от 26.02.1948
г. на градоустройствения съвет при същата община. На лист 112 и 113 от делото е
приложено заверено копие от протокол от 03.08.1948 г. на Комисията, назначена
със заповед № 13328 от 31.07.1948 г. по чл. 15 от Закона за приложение на общия
градоустройствен план на гр. София, за извършване на оценка на недвижимите
имоти, които се отчуждават за нуждите на Българска кинематография в землищата
на с. Бояна. Доколкото самата комисия извършва оценка на имотите по чл. 13 от
Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столична голяма община,
се налага извод, че имотите са предназначени за мероприятия по чл. 1, б. „а”,
„б” и „в” от закона. С оглед на това обстоятелство следва да се приеме, че
отчуждаваните за филмов център имоти са такива по чл. 1, б. „а”, „б” и „в” от
Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столична голяма
община. За тях е приложима разпоредбата на чл. 77 от Закона за приложението на
общия градоустройствен план на Столична голяма община, като по силата на ал. 3
от посочената разпоредба отчуждаването на имотите се извършва по силата на
самите подробни регулационни планове.
С оглед гореизложеното, съдът
намира за основателно възражението на ответника, че спорният имот към момента
на влизане в сила на ЗСПЗЗ няма статут на земеделска земя. Не е налице и
изключението по чл. 10, ал. 7 от същия закон, предвиждаща, че се възстановяват
правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването
на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства,
независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните
територии (населени места), определени с подробен устройствен
план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички
нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено
право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал,
като възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т.
1 от ЗСПЗЗ. В случая имотът не е бил включен в ТКЗС, ДЗС и впоследствие да е
включен в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с
подробен устройствен план или с околовръстен полигон.
Установява се обратното, че още преди одържавяването му процесният
терен е загубил земеделския си характер, поради което и разпоредбата на чл. 10,
ал. 7 от ЗСПЗЗ е неприложима.
Правната невъзможност имотът да
се възстанови по реда на ЗСПЗЗ лишава от компетентност и самият орган, издал
решението във връзка с образуваната пред него реституционна процедура, което е
основание за нищожност на административния акт (решение № 5516 от 13.10.1994 г.
на ПК) и каквато проверка за валидност съдът винаги може да извършва по пътя на
косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
За пълнота на изложението е
необходимо да се отбележи, че дори и да се приеме, че имотът е запазил статут
на земеделска земя, то е налице пречка за неговото възстановяване по чл. 10б,
ал. 1 ЗСПЗЗ. Приетата по делото без възражения от страните съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, еднозначно
установява, че процесният имот до неговото
възстановяване с решението на ОСЗ не съществува като самостоятелна кадастрална
единица - с граници, площ, планоснимачен номер, и е
без самостоятелен устройствен статут, тъй като попада
в парцел (УПИ) I в кв. 1, където е реализирано мероприятието във връзка с
регулационните процедури по изграждане на Националния киноцентър. Както вече бе
изяснено в горецитираното решение на ВКС, реализираното
мероприятие е пречка имотът да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ.
Предвид че ищецът Е.Б. извежда
правото си на собственост именно от надлежно проведена реституционна процедура
по ЗСПЗЗ, а в настоящото производство се установява, че в случая не е бил
приложим ЗСПЗЗ, нито са били налице предпоставките за възстановяване по този
закон, се налага и правният извод, че по делото не е проведено пълно и главно
доказване на титулярството на правото на собственост
на ищеца Е.Б.. Ето защо, предявеният ревандикационен
иск, както в установителната му част, с която се иска
да се признае спрямо ответника, че тя е собственик на ¼ ид. ч. от процесния имот, така и
в осъдителната му част за предаване на владението на целия имот, подлежи на
отхвърляне, като е безпредметно да се обсъждат ангажираните от ответника
писмени доказателства, приетата счетоводна експертиза и свидетелските показания
във връзка възражението му за придобиване на имота по давност.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Б.Б. следва да бъде
осъден да заплати сумата от 4092 лева на ответника, която представлява половината
от сторените от дружеството разноски в настоящото производство, които са в общ
размер на 8184 лева, съобразно приложения на л. 1004 от делото списък по чл. 80 ГПК, и съставляващи: по 600 лева за приетите по делото СТЕ и ССчЕ, както и 6984 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
останалата половина от горепосочените съдебни разноски – 4092 лева, заплатени
от ответника, следва да бъда възложени в тежест на Е.Б..
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 233 от ГПК, производството
по гр. дело № 10162/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-29 състав, В ЧАСТТА по предявения
Б.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против „Н.Б.Ф.“ АД, ЕИК ********, със
съдебен адрес:***, местност „Киноцентъра“, ул. „********, иск по чл. 108 от ЗС за
признаване за установено по отношение на дружеството, че е собственик по
наследяване от И.К.Б. и земеделска реституция по решение № 5516 от 13.10.1994
г. на Поземлената комисия в гр. София, Община „Витоша“, на 1/4 идеална част от
недвижим имот с проектен идентификатор 68134.1945.1248 по КККР на гр. София, с
проектна площ от 3394 кв.м., при съседи: недвижими имоти с идентификатори № №
68134.1945.38, 68134.1945.44, 68134.1945.1189, 68134.1945.43, представляващ
имот пл. № 12 по стар неодобрен кадастрален план от 1956 година и имот пл. № 41
по друг стар кадастрален план, а понастоящем реална част от поземлен имот с идентификатор
68134.1945.1189 по КККР на гр. София с адрес: гр. София, р-н „Витоша“, кв.
Бояна, и за осъждането на дружеството да му предаде владението върху целия
имот, поради отказ от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Н.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, против „Н.Б.Ф.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***, местност
„Киноцентъра“, ул. „********, иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено
по отношение на дружеството, че е собственик по наследяване от И.К.Б. и
земеделска реституция по решение № 5516 от 13.10.1994 г. на Поземлената комисия
в гр. София, Община „Витоша“, на 1/4 идеална част от недвижим имот с проектен
идентификатор 68134.1945.1248 по КККР на гр. София, с проектна площ от 3394
кв.м., при съседи: недвижими имоти с идентификатори № № 68134.1945.38,
68134.1945.44, 68134.1945.1189, 68134.1945.43, представляващ имот пл. № 12 по
стар неодобрен кадастрален план от 1956 година и имот пл. № 41 по друг стар кадастрален
план, а понастоящем реална част от поземлен имот с идентификатор
68134.1945.1189 по КККР на гр. София с адрес: гр. София, р-н „Витоша“, кв.
Бояна, и за осъждането на дружеството да й предаде владението върху целия имот.
ОСЪЖДА Б.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Н.Б.Ф.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***, местност „Киноцентъра“,
ул. „********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, съдебни разноски в общ размер на
4092 лева.
ОСЪЖДА Е.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Н.Б.Ф.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***, местност
„Киноцентъра“, ул. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски
в общ размер на 4092 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: ________
Р. Бошнакова