Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 26.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 11 813 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата
от 40 000 лв.
В исковата молба на И.И.С., действащ със
съгласието на майка си С.Д.В.се твърди, че на 30.04.2018 г., около 20.10 часа, в
гр. С. е пострадал при ПТП като велосипедист. Твърди се, че се движел в
междублоковото пространство на бл. 33 в ж.к. „Сухата река“ като при
приближаване към ул. „Плакалница“ намалили, спрял и
се огледал, след което предприел пресичане на пътното платно и бил ударен от
лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № *****,
управляван от Е.М.М.. Твърди се, че вследствие на
удара велосипедът се ударил в паркираните срещу бл. 33 два автомобила. Твърди
се, че вина за ПТП-то има водачката на лекия автомобил, която нарушила
правилата за движение по пътищата като се движела с несъобразена скорост и не
била внимателна към уязвимите участници в движението. Изложени са твърдения, че
в резултат на пътния инцидент ищецът получил фрактура на пета метатарзална кост на ляво ходило, фрактура на дясна предмишница и рана на главата. Твърди се, че увредите му
причинили болки и страдания, затруднения в битовото му обслужване.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество,
като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Шевролет“, да му
заплати сумата от 40 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания. Претендират се законна
лихва и сторените разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения
иск. При условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване. Претендират се разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба.
В срока за допълнителен отговор, такъв е депозиран.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от юрк.
С..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 30.05.2018 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Спорният момент по делото е вината
като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя. Ищецът заявява твърдения, че деянието е осъществено виновно от
водача на лекия автомобил. Ответникът е
противопоставил възражение за липса
на противоправно деяние, което изключва виновното поведение от страна на водача
на МПС. За установяване на механизма на ПТП, от който като пряка
последица би се обосновал извод относно
виновното респ. невиновно
поведение на водача на лекия
автомобил страните в настоящото производство са ангажирали писмени и гласни доказателства, които следва да се обсъдят в тяхната съвкупност. Това е така, защото макар
и като официални свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща съда доказателствена сила неоспорените протокол за ПТП и постановление за прекратяване на наказателно
производство не освобождават настоящият
съдебен състав от задължение да непосредствено да
събере доказателства с участието на страните
в процеса като изследва механизма на ПТП/ в този смисъл е и константната
съдебна практика - РЕШЕНИЕ 85 от 28.05.2009 г. по търг. дело 768/2008
г. на ІІ ТО на ВКС, РЕШЕНИЕ 18 от 08.02.2012 г. по гр. д. 434/2011 г., ІІІ Г. О. на ВКС,
РЕШЕНИЕ 110 от 04.09.2013 г. по търг.д. 194/2012 г., ІІ Т. О. на ВКС
и др./, а и с оглед на
обстоятелството, че постановлението за прекратяване на наказателно производство
не попада в приложното поле на чл. 300 от ГПК. По делото са изслушани три автотехнически експертизи /единична, повторна и тройна/. Петте
вещи лица, участвали в изготвянето на заключенията мотивират идентичен извод досежно скоростта на движение на лекия автомобил, която е
била около 30 км/ч. с опасна зона за спиране 17-20 метра. И петте вещи лица
посочват, че при тази скорост на движение ударът е бил технически
непредотвратим от страна на водача на лекия автомобил, а за неговата техническа
предотвратимост, скоростта на движение е следвало да
бъде под 20 км/ч. Не е спорно, че ПТП-то е осъществено в населено място,
предвид което и с оглед нормата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на
движение е 50 км/ч. С оглед данните по делото водачът на лекия автомобил се е
движил със значително по-ниска скорост от предвидената в закона. Не намират
подкрепа в доказателствата по делото твърдението на ищеца, заявено в писмените
бележки, че ПТП-то е осъществено в „жилищна зона“ по смисъла на дефинитивната
норма на чл. 61 от ЗДвП, предвид липсата на обозначение за такава, съгласно
цитираната разпоредба, за да се преценят особените изисквания за движение в
такава зона, посочени в чл. 62 от ЗДвП. Следва да се има предвид, че при
преценка противоправността на деянието, ЗДвП прави
разграничение между понятията „допустима скорост“ и „скорост, съобразена с
пътните условия“. Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР 28/1984 г. по нак. дело 10/84 г. на ОСНК на ВС задължение за водачите е да се движат със скорост, съобразена
с атмосферните условия, релефа на местността,
състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, маркировката, състояние на водача
и други обстоятелства, които имат значение
за безопасността на движението. Величината на скоростта
трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези
фактори. В конкретната хипотеза
не е спорно по делото, че ПТП-то е осъществено в населено място, през тъмната
половина на денонощието, наличие на електрическо осветление, добра видимост,
асфалтова настилка, сухо време, път без неравности, съобразно протокола за
оглед /стр. 25 / респ. изводите на първоначалната и тройна САТЕ респ. ненатоварен
пътен трафик, съобразно показанията на свидетелката Е.М., водач на лекия
автомобил, събрани в съдебно заседание от 13.05.2019 г. Настоящият съдебен
състав при съблюдаване наличните данни по делото намира, че водачът на лекия
автомобил се е движил със скорост по-ниска от допустимата, при ненатоварен
пътен трафик, благоприятни атмосферни и пътни условия т.е. скорост, съобразена
с пътните условия. ЗДвП предписва, че водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението при всяко предвидимо препятствие. Ако с оглед
конкретната пътна обстановка нищо не е предполагало към предвидимост на поведението на другия участник, то няма
нарушаване разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП / в този
смисъл е и решение 185 от 15.07.2013 г. по гр. д. 889/2012 г., ІV Г. О. на ВКС, в същия смисъл са и указанията, дадени в т. 5 от ТР 28/84 г. на
ОСНК на ВС/. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът сам се е поставил в
опасност като е излязъл с велосипеда си на пътното платно на разстояние
по-малко от опасната зона за спиране на същия и без да се увери, че може
безопасно за него да премине през платното за движение. В този смисъл са и
самите обяснения на ищеца, дадени в досъдебното производство /стр. 28 в ДП/,
които имат характер на извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт и
са годно доказателствено средство на общо основание.
В същите ищецът сам е посочил, че като е стигнал до пътното платно, карайки
велосипеда си е намалил скоростта, нямал е добра видимост към платното за
движение, заради паркирани автомобили, не е видял автомобил и затова е
предприел пресичане на платното за движение.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че не е
установена предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД,
което като краен правен резултат мотивира съдът да обоснове извод за
неоснователност на заявената претенция.
По разноските: При този изход на спора, на ответника не се следват
разноски доколкото по делото липсва обективирано
искане за тяхното присъждане.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на И.И.С., ЕГН **********,
действащ със съгласието на майка си С.Д. В., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** – адв. С.Н. – К. с правно основание чл. 432 ал.1
от КЗ срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** за
заплащане на сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 30.04.2018 г. в гр. С. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: