РЕШЕНИЕ
№ 840
гр. Благоевград, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102805 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Н. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. *****, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на
упражняване на дейността: гр. ****, представлявано от Д. М. М. - управител, срещу „***"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „*****, представлявано
от *****.
Ищецът е предявил иск срещу ответното дружество за обявяване нищожността на клаузата
на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 863619 от 01.03.2020г.,
сключен между Н. И. Б., ЕГН ********** и „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, бул. „*****, представлявано от *****, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от Ferratum Bank в полза
на ответника.
Ищецът е предявил срещу ответника и осъдителен иск за сумата от 2795 лв. /две хиляди
седемстотин деветдесет и пет лева/ – представляваща платена при изначална липса на
правно основание сума по договор за потребителски кредит № ****г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.12.2023г./ до
окончателното погасяване (съобр. протоколно определение на съда от 14.10.2024г. /л. 116 –
л. 117 от делото/, с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато
изменение на размера на исковата претенция, като това е пълният размер на вземането).
Ищецът твърди, че на 01.03.2020 година между страните е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № 863619, съгласно който договор е приложим
ЗПФУР. Сочи, че страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 3500 лв.,
който ищецът е следвало да погаси за срок от 12 месеца, като е следвало да върне сумата с
лихва 23% или 805 лв. /или общо 4305 лв./, с посочен годишен процент на разходите в
размер на 49,11%. Сочи, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank" в полза на Дружеството ответник, като при
сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието
на договора какъв е размерът па възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано
на кредитора дружество. Твърди, че след като усвоил сумата от 3500 лв., Н. Б. установил, че
1
освен заемната сума от 3500 лв., са му начислили такса за обезпечение с поръчителство -
услуга предоставяна от партньор на „***" ЕООД, в размер на 2695 лв. Твърди, че към датата
на подаване на иска Н. Б. е погасил задълженията си по договора за потребителски кредит.
Поддържа, че процесният договор е недействителен, тъй като дължимите вноски по
договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочен в ОУ, че
сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит,
като в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и
вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за
кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди, че договорът не е подписан нито с
квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Не е
подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян. Навежда, че
процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е
спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна
услуга. Счита, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като
противоречи на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и
липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него, като бил посочен
само ГПК в %, но не е бил посочен начина на изчисляването му, поради което твърди, че
договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място заявява, че е
сгрешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по
договора, а това е следвало да бъде направено. Излага, че ответникът не предоставя
възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за
което събира допълнително възнаграждение, с което се покриват разходи във връзка със
задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид
сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.
Посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на
действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности представляват
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, която подвежда
потребителя относно спазването па забраната па чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Смята, че сумата, претендирана от ответното дружество по
договор за поръчителство, следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Поддържа, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по
договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за
предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид
горното твърди, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива,
налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора
/чл.22 ЗПК/. Счита, клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит за
нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл. 10а, ал. 4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото
производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител),
предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи
поръчител, избран от него. Навежда, че сключването на договор за гаранция от
2
Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не
увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него
размер и при предлаганите от Кредитора условия. Твърди, че ищецът сам е избрал в
електронния формуляр като обезпечение поръчителство от Фератум Банк /Марта/ и след
като се е запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението
за сключване на договор за потребителски кредит. Сочи се, че ищецът е получил по e-mail
преддоговорна информация, в която било посочено изрично, че за сключването на Договора
за кредит „***“ ЕООД изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство,
заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно сочи, че потребителят получава по
електронна поща и цялата документация от Фератум Банк (Малта), а именно Договора за
гаранция и прилежащите му документи. Твърди се, че ищецът, след като първо сам е
посочил Фератум Банк (Малта) като поръчител и е получил информацията, съответно
проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за
потребителски кредит при посочените условия. Твърди, че не е налице твърдяната от ищеца
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито
едно от действията си, твърди, че ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца относно
условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично
избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една
от стъпките за сключване на договора за кредит, се твърди, че ищецът е бил информиран
изцяло относно последиците от неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би
дължал спрямо Фератум Банк (Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи
Договор за гаранция с него. Смята, че са напълно неоснователни твърденията на ищеца, че е
налице нарушение на чл. 143 ЗЗП. Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно
посочва избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не е
задължен да сключи договора. Видно от представения Стандартен европейски формат на
преддоговорна информация (СЕФ), че в него отново ясно и недвусмислено са посочени
възможностите за обезпечаване на кредита, съответно икономическите последици за ищеца,
ако избере поръчителство чрез сключване на договор за гаранция с Фератум Банк (Малта).
Дължимите към Фератум Банк (Малта) суми са описани подробно и в договора за гаранция,
който ищецът доброволно е сключил. Заявява, че договорът за гаранция е възмездна услуга,
предоставяна от лице, различно от кредитодателя и ако кредитополучателят избере да
сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, се сочи, че този разход не
се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1.
от Закона за потребителския кредит. Посочената разпоредба се обхваща именно услуги,
предоставяни от трето лице Фератум Банк (Малта), която е с незадължителен характер по
смисъла на закона. По отношение на твърдението на ищеца, че сключването на Договор за
гаранция с Фератум Банк (Малта) има за цел единствено начисляване на допълнителни
разходи по кредита смята, че същото е напълно неоснователно, като излага, че
необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него
оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са
длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира
финансовия риск, който „***“ ЕООД носи от възможността да има неизпълнение от страна
на ищеца. „***“ ЕООД има интерес от получаването на обезпечение именно за да си
гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника. Предоставил е
цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на
неговото формиране. Информацията се предоставя във формата на СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК, като такъв СЕФ
е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който
се е запознал. Излага, че кредитополучателят е уведомен за това свое задължение преди да е
взел решение за сключването на договора и може да направи свободна и самостоятелна
преценка дали е в състояния да изпълни това изискване на кредитополучателя или не. След
3
като кредитополучателят е уведомен предварително за това изискване на кредитора, сочи,
че той разполага с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и
с оглед на предоставената му информация за дължимите суми, да сключи договора за кредит
съгласно своя избор. Поддържа, че посоченият ГПР от 49,11 % в Договора за кредит е в
съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Възнаграждението за
предоставената от Фератум Банк (Малта) услуга за гаранция, от своя страна, не се включва в
размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на Договора за кредит. Смята,
че твърденията на ищеца, че е бил принуден да сключи Договор за гаранция с Фератум Банк
не отговарят на обективната действителност, тъй като ищецът е разполагал и с правото по
чл. 29 ЗПК, съгласно което той има субективно, потестативното право да се откаже от
сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава
обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки. Това негово право е предвидено
и в чл. 9 от Договора. Дори да се приеме, че ищецът е узнал едва след сключването на
договора за кредит (въпреки неколкократно предоставяната информация), че трябва да
обезпечи кредита, използвайки допълнителна и незадължителна възмездна услуга, твърди,
че той е имал на разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора
без да дължи обезщетения или неустойки. Ищецът не е упражнил това свое право, поради
което се приема, че той е разбрал и приел смята клаузата на чл. 5 от Договора за кредит.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
обективно кумулативно съединени искове за нищожност на клаузата на чл. 5 в Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1129125 от 26.02.2022г. (с правна квалификация
чл.26, ал. 2, предл.2, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл.
10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и
чл.146 ЗЗП) и осъдителен иск за заплащане на сумата от 2795 лв. /две хиляди седемстотин
деветдесет и пет лева/ – представляваща платена при изначална липса на правно основание
сума по договор за потребителски кредит № ****г. (с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД).
Уважаването на исковата претенция за прогласяване на нищожността на горепосочената
клауза от договора е детерминирано от установяването, че процесният договор за
потребителки кредит противоречи на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл.
22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК
вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие
на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми, както и с че
договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че
сключената сделка е валидна.
Уважаването на осъдителната искова претенция пък е детерминирано от установяването на
следните факти: 1/ предаване от ищеца и съответно получаване от страна на ответника на
имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 2795 лв., и 2/ начална липса на
основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищецът е този, която трябва да установи
съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната
страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – сумата от 2795 лв.
при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да
установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж.
така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение
4
№ 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Не се спори между страните, че между ищеца Н. И. Б. (като кредитополучател и
потребител) и ответника „***" ЕООД (като заемодател и кредитор) е бил сключен на
01.03.2020г. процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 863619.
Фактът на сключването на сделката се доказва и от представения по делото заверен препис
от самия процесен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 863619, Общите
условия /ОУ/, Погасителни планове към него и заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза. Става ясно от това заключение също така, че ответното
дружество реално е предоставило на ищеца заемната сума по процесния договор в размер на
3500 лв.
От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на
заемното правоотношение, а именно: главница в размер на 3500 лв.; годишен процент на
разходите /ГПР/ – 49,11 %; лихвен процент – 23 % и общата дължима сума по кредита в
размер на 4305 лв.; срок на кредита – 12 месеца, като кредитополучателят се е задължил да
плати сумите по кредита на 12 месечни вноски съгласно Погасителен план, който е
неразделна част от договора
В чл. 5 от процесния договор за кредит било предвидено, че заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, като договорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С
одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето
предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване
на заема.
Видно от приетия документ Преддоговорна информация /СЕФ/ в чл. 3, т. 4.3 е посочено, че
размерът на разходите за гарант ще бъде 2695 лв., като посочените разходи не се включват в
ГПР.
По делото са представени от ищеца разписки за плащане по сметка на ответното
дружество за заплатена сума в размер на 4405 лв. Видно от представената и приета по
делото справка за получени плащания по процесния договор, изготвена от ответното
дружество, в същата са отразени като постъпили плащания от ищеца в размер общо на 4405
лв.
В Общите условия /ОУ/ на „***“ ЕООД към Договор за потребителски кредит,
представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за
потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е
начинът за сключване и отпускане на кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение
/годишен лихвен процент/, правата и задълженията на всяка една от страните по договора за
кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по какъв начин се връчва
известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на Общите условия.
Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател дължи на
кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в индивидуалния договор. Съгласно
чл. 16.2 ОУ в случай че дружеството получи плащане от кредитополучателя, което не е
предназначено за него има право в случай, че идентифицира за кого е предназначена
плащането да го преведе директно на получателя като уведоми за това кредитополучателя.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните), става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 333,83 %,
а не посоченият неправилно в договора 49,11 % В тази връзка от заключението на вещото
лице се установява, че ако към разходите по кредита се добави и сумата за поръчителство в
размер на 2695 лв. и таксата за направени разходи за събиране на вземането, общата сума на
разходите по кредита става 3600 лв. (805 лв. за договорна лихва + 2695 лв. за поръчителство
5
+ 100 лв. за такса за направени разходи за събиране на вземането). При това положение
действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и
оскъпяването на кредита в действителност е 333,83 %. Става ясно от заключението, че
общата сума, която е била заплатена във връзка с процесния договор, е 7100 лв.
С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в договора
ГПР /49,11 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно
договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният
ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 26.02.2022 г. е
нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да
върне само чистия размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или
други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на
сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в
сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение и на нормата на чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения
и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя"
е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по
този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на
договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за
кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Стана ясно по делото, че посоченият в договора ГПР от 49,11 % е неточен и заблуждава
кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл. 5 от Договора,
условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по
него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен
случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР,
което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна
стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило
6
на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради
което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 5 от
Договора, получаването на кредита е обвързано с условие за предоставяне на обезпечение,
представляващо поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея
се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора. В чл. 19, ал. 4
от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България. Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще
надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва.
Съдът смята, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на чл. 5 от договора,
предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство с "Фератум Банк".
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници на информация, да
оцени предварително кредитоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е
лоша, той може да откаже да предостави кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор. В
случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по кредита в Договора за
предоставяне на потребителски кредит, чрез поръчителство на посочено и одобрено от
кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на
закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана
предвижда чл. 26, ал. 1 ЗЗД. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника
върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на чл. 5 от договора за
кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от кредитополучателя е сключена в
условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради
противоречие с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а също и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника "***" ЕООД, че няма нищо общо с третото за
делото лице "Фератум Банк". В действителност то е самостоятелно юридическо лице,
регистрирано в Малта, което предоставя услуги на територията на Република България, въз
основа на лиценз, издаден от БНБ и вписването му под № 178 в публичния регистър на БНБ,
но връзката между кредитодателя и поръчителят се установява от факта, че "Ferratum Bank"
фигурира /както твърди и самия ответник/ в предварително определения като типов по
характера си договор и в електронните формуляри. Това от своя страна показва, че двете
дружества се намират в икономическа свързаност, сочеща недобросъвестност, с оглед
обективираните права и задължения между двата сключени договора /този за потребителски
кредит и този за поръчителство/, което на практика представлява разделяне на приходите по
кредите между двете формално отделни юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се
консумира недопустима печалба. Възражението на ответника, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително условия за получаване на кредита, тъй като ищецът е
могъл да посочи избрано от него лице за поръчител, е неоснователно. Действително от
събраните по делото доказателства се установи, че има възможност за посочване на гарант и
друго лице. Отказът обаче да бъде сключен договор за поръчителство, може да доведе до
отказ да бъде сключен договора за потребителски кредит от страна на кредитора.
Единствената "привилегия", която е била предоставена на кредитополучателя е това, че той
е могъл да избере физическо или юридическо лице, се обезсмисля от изискването, то да бъде
предварително одобрено от кредитора. Фактът, че ищецът е избрал поръчителя да бъде
предварително одобреното от кредитодателя лице и договорът за кредит да бъде сключен
при предоставено от това лице поръчителство не променя извода, че сключване на договор
за поръчителство е задължително условие за получаване на кредита.
От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
7
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК - "Обща сума, дължима от потребителя"
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 4305 лв., но в нея не е включено
допълнителното плащане от 2695 лв. по договора за гаранция, който, както бе посочено по-
горе, е задължително условие за предоставянето на заема. С това допълнително плащане се
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото
ограничение, вземайки предвид посочения от ответника размер, което се установи и от
съдебно-счетоводната експертиза.
Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
С оглед изложените съображение предявеният установителен иск за обявяване на
нищожна на клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит е основателен.
Основателен се явява и осъдителният иск за заплащане на сумата от 2795 лв. Предвид така
установената недействителност на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23
ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или
други разходи по кредита. Поради установеното от експертното заключение по делото
плащане от ответника по договора на сума в общ размер от 7100 лв., то следва да се приеме,
че платената сума над размера на главницата (3500 лв.) е платена при начална липса на
основание.
Относно разноските:
Предвид този изход от делото, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и
сторените разноски в общ размер от 2169,60 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на клаузата на чл. 5
в Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****г., сключен между Н. И. Б., ЕГН
********** и „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул.
„****, представлявано от *****, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Фератум Банк" в полза на ответника.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, бул. „*****, представлявано от ***** да заплати на Н. И. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ***** сумата от 2795 лв. /две хиляди седемстотин
8
деветдесет и пет лева/ – представляваща платена при изначална липса на правно основание
сума по договор за потребителски кредит № ****г, ведно със законната лихва върху тази
сумата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба - 15.12.2023 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. ***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, бул. „*****, представлявано от ***** да заплати на Н. И. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ***** сумата от 2169,60 лв. /две хиляди сто шестдесет и
девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски в производството.
Присъдените суми на ищеца Н. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***** да се
преведат от ответника „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
бул. „*****, представлявано от ***** по следната банкова сметка – IBAN: *****, BIC: *****.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9