№ 7931
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря П.ЦВ.СЛ.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20211110155029
по описа за 2021 година
Производството е за съдебна делба във втора фаза по извършването й.
С Решение № 10601/01.10.2022 г., постановено по настоящото дело и влязло в
законна сила на 15.11.2022 г., е допусната делба между страните както следва:
Е. А. Ч., Б. Г. А. и Л. К. Б., на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 36,
находящ се в гр. София, ж.к. „ХР.СМ., бл. */***, ет. 7, състоящ се от стая и кухня, с площ от
53,50 кв. метра, при съседи: апартамент № 35, двор, апартамент № 37, стълбище, заедно с
мазе № 36, с полезна площ от 4,13 кв. метра, при съседи: мазе № 35, двор, мазе № 37,
коридор, и 0,803 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, представляващ самостоятелен обект с сграда с идентификатор *********, при
квоти: Е. А. Ч. – 1/2 идеална част; Б. Г. А. – 1/4 идеална част и Л. К. Б. – 1/4 идеална част.
Ищцата е предявила претенции по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за
заплащане на сумата от 4 750 лв. за период от 01.04.2021 г. до 01.12.2022 г. / съгласно
допуснато изменение на иска с определение от 15.01.2024 г./
Ответникът Б. Г. А. също е предявил претенции по сметки с правно основание чл. 30,
ал. 3 ЗС за заплащане от ищцата на разходи за парно, за ел. енергия и за вода; разходи
направени за гледане на майка му за периода от 01.09.2019 г. до 01.03.2021 г. за сума в общ
размер на 8 100 лв.;
както и за разходи за парно, за ел. енергия, за студена вода и разходи направени за
чистена и наглеждане на апартамента за периода 01.04.2021 г. – 01.09.2022 г. в общ размер
на 1360 лв., като е направено искане последните да бъдат заплатени от страните в
производството /т.е. от ищцата и другата ответница/.
Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и закона,
намира от фактическа и правна страна следното:
По извършването на делбата.
Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство са
посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез
възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота като публична продан.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СТЕ, което съдът
1
кредитира като пълно, мотивирано и компетентно изготвено се установява, че имотът,
допуснат до делба, е неподеляем. Ето защо имотът следва да бъде изнесен
на публична продан като единствен възможен способ за ликвидирането на съсобствеността,
като получената от проданта сума бъде разпредЕ. между съделителите съобразно делбените
им права.
Оценка на имота възлиза на сумата от 133 100,00 лева. В тази връзка следва да се
изтъкне, че при извършването на публична продан дадената в делбения процес оценка е без
правно значение що се касае до цената, на която би се продал имотът. В този смисъл е и
съдебната практиката на Върховния касационен съд. Така с определение № 507 от
20.10.2010 г. по ч.гр. д. № 473/2010 г., ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3
ГПК, се приема, че първоначална цена на имота в хипотезите на извършването
на делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан не е елемент от диспозитива на
решението по чл. 348 ГПК, по аргумент на чл. 485 ГПК, тъй като
при публичната продан първоначалната цена на имота се определя от вещо лице в
производството при съдебния изпълнител. Цената на делбения имот, при извършване
на делбата чрез изнасяне имота на публична продан, е от значение за определяне стойността
на дяловете и съответно за определяне на дължимите държавни такси - чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В този смисъл е и приетото
с решение № 166 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1390/2010 г., на ВКС, ІІ г.о. и с определение №
1 от 04.01.2016 г. по гр. д. № 5505/2015 г. на ВКС, І г.о.
По претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата
вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Фактическият
състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост
върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик и 3/ писмена
покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик / в този смисъл решение
№ 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о., ТР № 129/30.06.1986 г., ОСГК - ВС,
решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение №
80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк.дело №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
В случая първият елемент от фактическия състав на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е
доказан, а именно наличието на съсобственост.
Досежно втория елемент: от изслушаните свидетелски показания се установява, че
имотът през процесния период е ползван от ответника Б. А.. Свидетелят Стоян Георгиев
Налбантов разказва, че живее на семейни начала с ищцата, както и че познава ЕЛ.ХР. / баба
на ищцата/. Сочи, че същата е починала преди около две години, както и че я е видяла за
последно няколко месеца преди смъртта й. Излага, че последната година преди смъртта на
баба Еленка, ищцата не поддържала контакт с баба си, т.к. полагала грижи за майка си.
Твърди, че никога не са имали ключ за апартамента, по който повод се обадил на Б., който
му казал, че апартаментът е наследство от майка му и още не е решил какво да прави с него.
С оглед изложеното решили да изпратят нотариална покана.
В о.с.з., проведено на 15.01.2024 г. ответникът е посочил, че носи ключ, който е
готов да предаде на Налбантов, само че нямал копие от чипа, а в сградата се влизало с чип.
Във връзка с изявлението на ответника, Налбантов е заявил, че е съгласен да приеме ключа,
но само с чип.
Изслушани са показанията на Анка Станчева Стефанова, която разказва, че познавала
баба Еленка, били съседи, като самата тя се грижела за нея. Откакто знаела апартамента,
ключът не бил сменян, знаела това, т.к. тя също имала ключ за апартамента. Никога не била
виждала ищцата. От 2019 г. до смъртта на Еленка, ответникът й плащал по 450 лв. месечно
за да се грижи за нея. След смъртта й до 2022 г. получавала по 80 лв. на месец от ответника.
Излага, че всички суми са плащани на ръка. Към момента също ходила веднъж в седмицата
в апартамента да полива цветята, за което обаче не й плащали.
В о.с.з., проведено на 15.01.2024 г. ищцата е направила изменение чрез увеличаване
размера на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, като е посочила, че претендира за периода от
2
01.04.2021 г. до дата на влизане в сила на определението по чл. 344 ГПК по 250 лв. месечно,
което изменение е допуснато от съда с протоколно определение от същата дата. В
последното проведено о.с.з. 29.01.2024 г. ищцата е посочила, че общият размер на
претенцията й по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 01.04.2021 г. до 01.12.2022 г. е в размер на 4
750 лв.
Претенцията на ищцата датира от 01.04.2021 г., поради което и от този момент следва
да се обсъжда евентуалното лишаване от ползване.
Понятието „лично ползване” е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без
да се събират добиви и граждански плодове. От събраните доказателства по делото съдът
счита, че се установява, че процесният имот е ползван единствено от ответника Б. А..
Началният момент на претенцията чл. 31, ал. 2 ЗС е получаването от ползващия
съсобственик на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик /ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Ищцата е
навела твърдения, че до ответника е изпратена нотариална покана в този смисъл, като е
представила и същата като писмено доказателство по делото, която нотариална покана се
установява, че е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване. Разпоредбата на чл. 47
ГПК подробно регламентира действията, които следва да се извършат при връчване по този
ред и едното такова е свързано с посещението на адреса най-малко три пъти, с интервал от
поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден. Отбелязване в този смисъл в нотариалната покана липсва, което води до
извода, че адресът е посетен веднъж. С оглед изложеното процедурата по чл. 47 ГПК не е
спазена, поради което и съдът счита, че не е налице редовно връчване. За покана за плащане
на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да се приеме и исковата молба за делба, но само
когато съдържа изрично волеизявление, с отправено искане за плащане на обезщетение за
ползване на съсобствения имот от ответника. Това волеизявление следва да отговаря на
изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Само в такъв случай ответникът ще дължи
обезщетение за лишаване от ползване за периода от датата на получаване на тази искова
молба за делба, т. е. от деня на писменото поискване, до датата на предявяване на иска по чл.
31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК (във втората фаза на делбата).
(в този смисъл решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС;
решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 130
от 15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., г. к., І г. о. на ВКС). Съдът счита, че изявление в този
смисъл се съдържа в исковата молба, ето защо обезщетение следва да се присъди от датата
на получаване на исковата молба от ответника – 26.02.2022 г. до 01.12.2022 г. За пълнота
следва да се посочи, че ответникът е можело да се освободи от задължението си за плащане
на обезщетение, в случай че предложи съвместно ползване на имота. Изявление в този
смисъл е направено в едно от проведените о.с.з., но доколкото ответникът не е предоставил
чип за сградата, то съдът счита, че не е налице възможност ищцата да ползва имота,
доколкото при липсата на такъв чип на практика се възпрепятства свободният достъп до
апартамента.
Във връзка с горното следва да се подчертае, че съгласно практиката на ВКС „когато
съсобственият имот представлява самостоятелен обект, който се намира в сграда, в която
има и други обекти на собственост (какъвто е жилище, което се намира в сграда в етажна
собственост), която се намира в оградено дворно място и входните врати на дворното място
и на сградата се заключват, те представляват преграда за достъпа не само до двора и до
сградата, но и до обекта в сградата, за всеки, който не разполага с ключ за тях (какъвто може
да бъде и неползващият съсобственик). Формалното предаване на ключ от жилището не е
достатъчно да освободи съсобственика от отговорността по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато с
поведението си създава други пречки за ползването – фактическо недопускане до жилището,
непредоставяне на ключове от други врати, осигуряващи достъп до жилището и др.
/Решение № 39 от 14.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3039/2019 г., I г. о., ГК/.
Относно средната месечна наемна цена по делото е изслушана експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От заключението се установява,
че за процесния период от 01.04.2021 г. до 01.12.2022 г. средната месечна наемна цена е 250
лв. или общо за 20 месеца 5 000 лв. С оглед развитите по-горе съображения на ищцата
3
следва да се присъди обезщетение за периода от 26.02.2022 г. до 01.12.2022 г., който съдът
на основание чл. 162 ГПК и съобразявайки експертното заключение определя в размер на 1
138 лв., а за горницата над този размер и до пълния предявен от 4 750 лв. следва да се
отхвърли.
По претенциите на ответника с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС:
Досежно претенцията на ответника, уточнена с молба от 29.12.2022 г., а именно за
осъждане на ищцата да заплати разходите направени за гледане на майка му, която се явява
баба на ищцата, съдът намира, че така предявената претенция касае отношения свързани с
Договор за издръжка и гледане, каквато е недопустима в делбеното производство, доколкото
няма пряка връзка с предмета на делбата, тъй като не е част от отношенията между
съделителите по повод прекратяване на съсобствеността между тях.
В делбеното производство могат да бъдат предявени, с оглед общността на правата,
правоотношения, произхождащи от сметките във връзка с направените необходими
разноски за запазване на вещта или подобренията, както и получените доходи от имотите.
Тази претенция съдът намира, че не е свързана с ликвидиране на съсобствеността,
възникнала между страните. Ето защо, така предявеният иск за осъждане на ищцата да
заплати на ответника половината от сумата в размер на 8 100 лв. или това е сумата от 4050
лв. за периода 01.09.2019 г. до 01.03.2021 г., следва да се остави без разглеждане като
недопустим, тъй като не се касае до пряко свързани разходи със запазването на имота,
неговото поддържане, подобряване и съответно с ликвидиране на съсобствеността между
страните.
Относно претенциите на ответника за заплатени от него разходи за комунални услуги
и такива за чистене и наглеждане на апартамента за периода 01.04.2021 г. – 01.09.2022 г.
Разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС урежда отговорността на съсобственици за
извършени разноски за поддържане на съсобствена вещ, като предвижда, че всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си. Под
”тежести” се имат предвид необходимите разноски, направени за запазване на общата вещ,
без които тя би погинала или състоянието й би се влошило. Извършването на необходимите
разноски по поддържането на общата вещ, не се нуждае от съгласието на останалите
съсобственици и те дължат възстановяване на направените разноски. В този случай следва
да се докаже само, че разноските са предпазили вещта от развала, като без значение е дали
съсобственикът, който извършил необходимите поправки си служи сам с цялата обща вещ.
Без значение е и дали разходите за необходими поправки са увеличили стойността на имота
или неговата полезност, или доходност.
От друга страна, разноските за текущо поддържане на общия имот, с цел да се
осъществи непосредственото служене с него, не спадат към необходимите разноски и те
остават в тежест на съсобственика, който лично ползва имота. Към последния вид
разноски спадат консумативните разходи - ток, вода, отопление, осветление и т.н., като
съдът намира, че към тях следва да се отнесат и разходите, направени за чистене и
наглеждане на апартамента. Тази претенция подлежи на отхвърляне, тъй като тези разходи
са свързани с непосредственото служене с имота и се дължат от ползвателите му, още
повече, че се определят според броя на обитателите му.
Ето защо претенцията на ответника Б. А. ищцата да му заплати разходи за комунални
услуги за периода от 19.01.2019 г. до 20.02.2021 г., чийто общ размер е 337,48 лв. или 168,74
лв. с оглед ид.ч. на ищцата, следва да се отхвърли.
Претенция на ответника Б. А. ищцата и другата ответница да му заплатят сторени
разходи за комунални услуги, чийто общ размер е 573,41 лв., в това число и такива за
чистена и наглеждане на имота в общ размер на 1 360 лв., следва да се отхвърлят. С оглед
ид.ч. на страните, искът по отношение на ищцата следва да се отхвърли за сумата от общо –
966,71 лв., а за другата ответницата – за сумата от 483,31 лв.
По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК
За уважаване на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК следва да се установи, че имотът се
ползва лично от някой от съсобствениците извън обема на притежаваното от него право на
собственост.
По изложените по-горе съображения и в светлината на тълкуването, дадено с
4
решение № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, настоящият състав
намира, че делбеният имот се ползва лично от ответника Б. А..
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно техническа
експертиза се установи, че средния месечен пазарен наем за процесния апартамент е 390 лв.
В полза на Е. Ч. следва да се присъди обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК в размер на
1/2 от тази сума или 195 лв. на месец.
По разноските:
Съгласно общото правило формулирано в разпоредбата на чл.355 от ГПК страните по
делбата заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете си, а по присъединените
искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 от ГПК. Имайки предвид
пазарната стойност на допуснатия до делба имот в размер на 133 100,00 лева и квотите на
страните /1/2 за ищцата и по ¼ за ответниците/ се налага изводът, че всяка страна следва
да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер, както следва:
в размер на 2 662 лева за Е. А. Ч.,
в размер на 1 331 лева за Б. Г. А. и
в размер на 1 331 лева за Любка К. Б..
Константната съдебна практика, както и задължителната за съдилищата съдебна
практика /т. 9 от ППВС N 7/28.11.1973 г. /, относно разпределянето на разноските в
делбените производства приемат, че разноските в делбеното производство се заплащат от
страните съобразно стойността на дяловете им /чл. 293a, изр. 1 ГПК – отм. /, т. е. разноските,
направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство, се разпределят между
съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени
във връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнати други спорни въпроси
в рамките на делбата и по присъединените искове, разноските се възлагат съобразно общите
правила на ГПК. Съгласно чл. 355 ГПК разноските в делбеното производство се заплащат от
страните съобразно стойността на дяловете им, т.е. разноските, направени с оглед
нормалното развитие на делбеното производство остават за сметка на страните. Доколкото в
производството по делба всяка страна е едновременно ищец и ответник, то всяка страна има
задължение да заплати съответната част от депозита за вещо лице, съобразно стойността на
нейния дял. С оглед на изложеното и доколкото депозита за вещо лице по изготвената
експертиза /допусната във втора фаза на делбата/ е бил разпределен между страните, то
направените разходи в този смисъл остават за страните, така както са направени.
Доколкото обаче ответницата Любка К. Б. не е заплатила определения депозит в
размер на 75,00 лв., то същата следва да бъде осъдена с решението да заплати сумата по
сметка на СРС.
Разноски по правилата на чл. 78 ГПК се присъждат само по присъединените искове в
делбеното производство, т.е. по повод всички оспорвания, които са въведени в спорния
предмет и които са били приети за основателни, като искът за делба е отхвърлен или делбата
е допусната при посочените от ответника квоти с оглед уважено негово възражение.
С оглед изложеното следва да бъдат разпределени разноски единствено във връзка
със заявените претенции по сметки.
Ищцата е предявила такава за сумата от 4 750 лв., като уважената част е 1 138 лв.,
респ. ищцата следва да заплати по сметка на съда – 144,48 лв., а 45,52 лв. следва да се
възложат в тежест на ответника Б. А..
Ответникът е заявил претенции по сметки за сумата от 5 668,76 лв., като същата е
отхвърлена в цялост, поради което ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата
от 226,75 лв. държавна такса.
По отношение на претенциите за адвокатско възнаграждение:
Доколкото в договорите не е посочено каква част от това възнаграждение е платено за
иска за делба и каква част по претенцията по сметки, съдът намира, че 1/3 от него е
5
относимо към претенцията по сметки, 1/3 за първа фаза и 1/3 за втора фаза.
Е. А. Ч. претендира 2 000 лв. за адв. хонорар. Една трета от 2 000 лв. е сумата от
666,67 лв., към която следва да се прибавят и сторените разноски – 400,00 лв. /доколкото
експертизата допусната в първа фаза и заплатена изцяло от ищцата е във връзка със
средния пазарен наем/ за депозит за вещо лице. Общо на ищеца следва да се признаят
разноски в размер на 255,55 лв., сторени във връзка със заявените претенции по сметки и с
оглед уважената част на същите. Ищцата следва да заплати на ответника Б. Г. А., с оглед
отхвърлената част от исковете сумата от 329,51 лв.
Б. Г. А. – претендира 1 300 лв. за адвокатски хонорар, като отново в договорите не е
посочено каква част от това възнаграждение е платено за иска за делба и каква част по
претенцията по сметки, поради което съдът намира, че 1/3 от него е относимо към
претенцията по сметки, 1/3 за първа фаза и 1/3 за втора фаза. Доколкото обаче претенцията
на ответника по сметки е изцяло отхвърлена, на същия не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК допуснатия до
делба с Решение № 10601/01.10.2022 г. недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 36, находящ се в
гр. София, ж.к. „ХР.СМ., бл. */***, ет. 7, състоящ се от стая и кухня, с площ от 53,50 кв.
метра, при съседи: апартамент № 35, двор, апартамент № 37, стълбище, заедно с мазе № 36,
с полезна площ от 4,13 кв. метра, при съседи: мазе № 35, двор, мазе № 37, коридор, и 0,803
% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
представляващ самостоятелен обект с сграда с идентификатор *********, като делбата е
допусната между Е. А. Ч., ЕГН **********, Б. Г. А., ЕГН ********** и Любка К. Б., ЕГН
**********, при следните делбени квоти
Е. А. Ч. – 1/2 идеална част;
Б. Г. А. – 1/4 идеална част и
Л. К. Б. – 1/4 идеална част, при които да се разпредели получената от публичната
продан сума.
ОСЪЖДА Б. Г. А., ЕГН **********, да заплати на Е. А. Ч., ЕГН **********, на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 1138 лв., обезщетение за ползата, от която ищецът е
лишен във връзка с ползването на съсобствения имот за периода 26.02.2022 г. до 01.12.2022
г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки, в частта, за сумата над 1138 лв. до пълния
предявен размер от 4 750 лв.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки, предявена от Б. Г. А., ЕГН **********, срещу
Е. А. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 1 135,45 лв. комунални
разходи и разходи за чистена на имота, за периода от 19.01.2019 г. до 26.11.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки, предявена от Б. Г. А., ЕГН **********, срещу
Любка К. Б., ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 483,31 лева
комунални разходи и разходи за чистене на имота за периода от 23.04.2021 г. до 26.11.2021
г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията по сметки, предявена от Б. Г. А., ЕГН
**********, срещу Е. А. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 4050
лв. за периода 01.09.2019 г. до 01.03.2021 г. /разходи за гледане на ЕЛ.ХР./.
ОСЪЖДА Б. Г. А., ЕГН **********, да заплати на Е. А. Ч., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 301,07 лв.
ОСЪЖДА Е. А. Ч., ЕГН **********, да заплати на Б. Г. А., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 329,51 лв.
ОСЪЖДА Е. А. Ч., ЕГН **********, да заплати по сметката на Софийски районен
съд дължимите се държавни такси в общ размер на 2806,48 лв.
ОСЪЖДА Б. Г. А., ЕГН **********, да заплати по сметката на Софийски районен
6
съд дължимите се държавни такси в общ размер на 1557,75 лв.
ОСЪЖДА Любка К. Б., ЕГН **********, да заплати по сметката на Софийски
районен съд дължимите се държавни такси в общ размер на 1406,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Б. Г. А., ЕГН **********, да заплаща
ежемесечно на Е. А. Ч., ЕГН **********, сумата от 195 лв. – обезщетение за периода от
влизане в сила на настоящия съдебен акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното
приключване на делбата за лишаване от възможността да ползва правото си на собственост
по отношение на 1/2 ид. ч. от допуснатия до делба недвижим имот.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
В частта, в която са определени привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК,
решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
седмичен от връчването му на страните пред Софийския градски съд
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7