Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 1383 по описа за
Производството е по обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД за съществуване на вземания по договор за продажба на топлинна енергия на
потребител (купувач).
В исковата молба ищецът
„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че ответникът П.И.С. ***, като
собственик на топлоснабден имот - апартамент № 130, находящ се в *****, е
потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката.
Поддържа, че за периода 01.01.2008 г. до 30.04.2019 г. от потребителите в
сградата етажна собственост е потребявана топлинна енергия, чието разпределение
съгласно чл. 139 от ЗЕ се извършва по системата за дялово разпределение при
наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. Сочи, че в
настоящия случай на 13.09.2002 г. до 20.10.2012г. сградата - етажната
собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо”
ЕАД, като на нея потребителите са заплащали такса за извършване на услугата.
Изтъква, че от 21.10.2012 г. с решение на етажната собственост е променена
фирмата за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия като
е избрана ,,Топлофикация - Враца" ЕАД. Твърди, че с влизане в сила на
Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването §5 договорните
отношения между потребителите и търговците, извършващи услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, се считат
прекратени, като се сключва договор между топлопреносното предприятие и лицето
извършващо услугата дялово разпределение и се забранява на търговците,
извършващи дялово разпределение, да събират такси за услугата, считано от
отоплителен сезон 2007/2008 г. Твърди, че съгласно чл. 139в, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ, считано от отоплителен сезон 2006/2007 г. топлопреносното предприятие е
сключило договор с търговеца, извършващ дялово разпределение при Общи условия,
и е заплащало вместо потребителите и цената за извършена услуга дялово
разпределение. Поддържа, че за процесния период за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за имота ответникът му дължи цена
както следва: за отоплителен период 01.01.2008 г. - 30.04.2008 г. - 0,80 лв.,
за периода 01.05.2008 г. - 30.04.2009 г. - 2,40 лв., за периода 01.05.2009г. -
30.04.2010 г. - 2,40 лв., за периода 01.05.2010г. - 30.04.2011 г. - 2,40 лв.,
за периода 01.05.2011г. - 30.04.2012 г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2012г. -
30.04.2013 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2013г. - 30.04.2014 г. - 2,00 лв.,
за периода 01.05.2014г. - 30.04.2015 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2015г. -
30.04.2016 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2016г. - 30.04.2017 г. - 2,00 лв.,
за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2018г. -
30.04.2019 г. - 2,20 лв., които суми следва да му бъдат възстановени от
ответника. Сочи, че със заявление на основание чл. 410 ГПК е поискал да му бъде
издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, като в хода на
производството по ч.гр.д. № 5011/2019 г., длъжникът в законоустановения срок е
възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение. Изтъква, че въпреки
многократно отправяните от него покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията
им, същото не е сторено до момента на предявяване на иска, което му дава
основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли съда, след като
установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът П.И.С. *** му дължи сумата 28,60 лв., представляваща размера на
цената за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, както
следва: за отоплителен период 01.01.2008 г. - 30.04.2008 г. - 0,80 лв., за
периода 01.05.2008 г. - 30.04.2009 г. - 2,40 лв., за периода 01.05.2009г. -
30.04.2010 г. - 2,40 лв., за периода 01.05.2010г. - 30.04.2011 г. - 2,40 лв.,
за периода 01.05.2011г. - 30.04.2012 г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2012г. -
30.04.2013 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2013г. - 30.04.2014 г. - 2,00 лв.,
за периода 01.05.2014г. - 30.04.2015 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2015г. -
30.04.2016 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2016г. - 30.04.2017 г. - 2,00 лв.,
за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2018г. -
30.04.2019 г. - 2,20 лв. Моли също съда, да му присъди разноските, направени в
заповедното производство и в производството пред настоящата инстанция,
включително и юрисконсулско възнаграждение в размер 100.00 лв.
Ответникът П.И.С. ***, редовно
известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете,
не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал
събирането на такива. Редовно призован за участие в съдебното заседание, не се
явява и не изпраща представител.
С исковата молба ищеца е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в случай че са налице
предпоставките за това.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК
предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2.
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е получил съобщение
по чл.131 от ГПК и не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е
редовно призован, но не е изпратил свой представител в съдебното заседание и не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени
никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка (чл.238,
ал.1 ГПК); със съобщението по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 от ГПК на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства (чл.239, ал.1 ГПК).
Поради изложеното, съдът счита,
че предявените установителни искове следва да се уважат като основателни, като се
признае за установено по отношение на ответника П.И.С. ***, че съществуват
вземанията на ищеца „Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3044, издадена на 17.12.2019г.
по ч. гр. д. № 5011/2019г. на РС - Враца, които вземания са за сумата 28,60
лв., представляваща размера на цената за извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия, както следва: за отоплителен период 01.01.2008 г. -
30.04.2008 г. - 0,80 лв., за периода 01.05.2008 г. - 30.04.2009 г. - 2,40 лв.,
за периода 01.05.2009г. - 30.04.2010 г. - 2,40 лв., за периода 01.05.2010г. -
30.04.2011 г. - 2,40 лв., за периода 01.05.2011г. - 30.04.2012 г. - 6,40 лв.,
за периода 01.05.2012г. - 30.04.2013 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2013г. -
30.04.2014 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2014г. - 30.04.2015 г. - 2,00 лв.,
за периода 01.05.2015г. - 30.04.2016 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2016г. -
30.04.2017 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018 г. - 2,00 лв. и
за периода 01.05.2018г. - 30.04.2019 г. - 2,20 лв.
Съобразно с изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищцовото
дружество направените в заповедното производство разноски от 25 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото
производство от 75 лв. държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, на основание
чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на П.И.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че съществуват
вземанията на ,,Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *****, представлявано от изпълнителния директор Р. И. М., по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3044, издадена на
17.12.2019г. по ч. гр. д. № 5011/2019г. на РС - Враца, които вземания са за сумата
28,60 лв., представляваща размера на цената за извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, както следва: за отоплителен период
01.01.2008 г. - 30.04.2008 г. - 0,80 лв., за периода 01.05.2008 г. - 30.04.2009
г. - 2,40 лв., за периода 01.05.2009г. - 30.04.2010 г. - 2,40 лв., за периода
01.05.2010г. - 30.04.2011 г. - 2,40 лв., за периода 01.05.2011г. - 30.04.2012
г. - 6,40 лв., за периода 01.05.2012г. - 30.04.2013 г. - 2,00 лв., за периода
01.05.2013г. - 30.04.2014 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2014г. - 30.04.2015
г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2015г. - 30.04.2016 г. - 2,00 лв., за периода
01.05.2016г. - 30.04.2017 г. - 2,00 лв., за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018 г.
- 2,00 лв. и за периода 01.05.2018г. - 30.04.2019 г. - 2,20 лв.
ОСЪЖДА П.И.С. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ,,Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от
изпълнителния директор Р. И. М., направените в заповедното производство по ч.
гр. д. № 5011/2019 г. на РС - Враца разноски от 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство от
75 лв. държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да
се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: