МОТИВИ по НОХД № 4182 по описа
на ВРС за 2019 г., тридесет и седми наказателен състав.
Подсъдимият Е. А. Х., ЕГН **********, е предаден на съд по
обвинение в това, че "на 28.05.2019 г. в гр.Варна, съзнателно се е ползвал
пред служители на Сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна от неистински официален
документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство с №
01725/16/2157, издадено на 11.07.2016 г. в Република Полша на името на Е.А.Х.,
като от него за самото съставяне не може да се търси отговорност ".
Престъпление по чл. 316,
във 308,
ал.2, вр. с ал.1
от НК.
Представителят на
Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като безспорно доказано,
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, което бъде отложено по
реда на чл.
66, ал.1 НК.
Подсъдимият Е.А.Х., нередовно призован, не се
явява в с.з., явява се служебен защитник-адв.Ф., ВАК, като съдът е приел, че са
налице условията на чл.
269, ал.3, т.4, б."а" от НПК и е разгледал делото в негово
отсъствие. Защитникът му адв.Ф. излага, че подзащитният й не се намира в
страната, поради което не се явява в с.з. Защитата счита, че не са събрани
достатъчно доказателства, че подзащитния й е имал съзнание, че ползва
неистински документ, поради което моли да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е.А.Х., ЕГН **********, български
гражданин, с начално образование, безработен, женен, осъждан.
Придобитата образователна степен от
подсъдимия не била достатъчна за придобивана на правоспособност като водач на
МПС /по арг. от чл.
151, ал.2 ЗДвП/, поради което решил да се снабди с неистински документ за
управление на МПС. За целта подсъдимия се сдобил с неистинско свидетелство за
управление на МПС от неустановено лице. Същото било издадена на негово име, с
негова снимка, полска регистрация и № 01725/16/2157 с дата на издаване
11.07.2016 г. /приложена като веществено доказателство по делото/.
На 28.05.2019 г., около 12.00 ч. в
гр.Варна, подсъдимия управлявайки л.а."Шкода Фабия"
с рег.№ В 93-14 СА достигнал до
ул.“Ралица“ и в близост до кръстовището с ул.“Девня“, не спазил дистанция с
намиращ се пред него автомобил, поради което го блъснал. Полицейските служители
при ОД МВР – Варна, Е.Г. и Г.И. пристигнали на мястото на ПТП и извършили
проверка, която установила незначителни щети по автомобилите. При проверката
извършена от полицейските служители подсъдимия Х. се легитимирал като водач
именно с въпросното полско СУМПС, което породило съмнение в неговата
автентичност, след което докладвали случая.
При тези данни започнало и ДП № 229/2019
г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна, в хода на което била изготвена
СТЕ № 194/13.06.2019 г. на БНТЛ - Варна, в заключението към която в.л. А.А. потвърдило /л.19-20/, че "представеният за
изследване документ - СУМПС, № 01725/16/2157 издаден на 11.07.2016 год. от
Република Полша, е неистински".
Така възприетата фактическа обстановка се
установява и подкрепя по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства посредством
приложените по ДП № 229/2017 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна,
писмени доказателствени средства - свидетелство за съдимост; прието без
възражение от страните заключение по изготвената СТЕ от в.л. А.А., за което съдът прие, че е обосновано и правилно; от показанията
на свидетелите Г.И. и Е.Г., на които
съдът даде вяра като прие, че са непротиворечиви и подкрепят изцяло
установеното в хода на съдебното следствие досежно извършеното деяние.
От цялостният анализ на доказателствата
съдът направи несъмнения и безспорен правен извод, че именно подсъдимият е
извършител на инкриминираното в обвинителния акт престъпно деяние,за което
следва да се ангажира наказателната му отговорност.
При така установената
фактическа обстановка и след анализ на приобщения по делото доказателствен
материал съдът прие за доказано по несъмнен и убедителен начин, че подсъдимия Е.А.Х.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316
във вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1
от НК, като "на 25.05.2019 г. в гр.Варна, съзнателно се е ползвал пред
служители на Сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна от неистински официален документ -
свидетелство за управление на моторно превозно средство с № 01725/16/2157,
издадено на 11.07.2016 г. в Република Полша на името на Е.А.Х., като от него за
самото съставяне не може да се търси отговорност ".
Правилата за валидността
и признаването в Р.България на свидетелство за управление на МПС (СУМПС),
издадено от чужди държави, са уредени в ЗДвП и Виенска конвенция за движение по
пътищата от 1968 г., която е обнародвана, ратифицирана и влязла в сила за РБ. и
има предимство пред вътрешното законодателство, което и противоречи. В
конкретният случай се касае за издадено СУМПС от Република Полша, т.е.
държава-членка на ЕС, поради което същото е валидно на територията на България
за категорията, за която е издадено, съгласно ЗДвП, в който транспонирана Директива 2006/126/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 год. относно
свидетелства за управление на превозни средства, без да е необходимо да се
представят допълнителни документи. Това означава, че подсъдимия Е.Х., като лице
притежаващо СУМПС, издадено от държава членка на ЕС, има право да управлява МПС
на територията на България при спазване на изискванията за минимална възраст за
съответната категория, определени в ЗДвП, до изтичане срока на валидност,
отбелязан в самото СУМПС. Следователно, инкриминираният документ - свидетелство
за управление на МПС № 01725/16/2157, издадено на 11.07.2016 г. от властите в
Република Полша безспорно представлява "официален документ" по см. на
чл.
93, т.5 НК, респ. индивидуален удостоверителен документ за правоспособност
за управление на МПС, служещ като идентификационен документ за самоличност на
територията на РБ.
От така направеното уточнение, съдът
приема за установено, че след като е налице СУМПС, издаден по надлежен ред и
форма от длъжностно лице от Република Полша, в кръга на възложените му функции,
то инкриминираният документ безусловно е "официален документ". В
контекста на изложеното, съдът прие, че правилно обвинението е квалифицирано
по-тежко, отново с оглед на обективната страна на престъплението, а именно, че
се касае за престъпление с предмет "чуждестранен документ за
самоличност" по чл. 308, ал.2 НК. Това пряко следва от
посочените по-горе обективни предпоставки във връзка с издаването на подобен
идентификационен документ в държавите-членки на ЕС.
Съставите на престъпленията по чл. 316
и по чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 НК имат едно и също изискване за субективната страна, като разликата между
двете е единствено в това дали подсъдимият е "съставил или преправил"
или "съзнателно се ползва от преправен документ". Следователно, след
като извършването на престъпленията по чл.
308, ал.1 и ал.2 НК е възможно само при пряк умисъл, извършителят на престъплението по чл. 316 НК ще отговаря при същите изисквания към умисъла /виж и р.№ 351/ 26.10.2000
г. по н.д.№ 260/2000 г., І н.о./. Както съдът посочи по-горе в мотивите, от
събраните по делото доказателства, вкл. и чрез категоричното потвърждаване от
страна на подсъдимия Е.Х. се доказва, че ясно е съзнавал, че ползва неистински
документ, поради което и следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност
именно по чл.
316 НК, тъй като не може да бъде установено техническото му съпричастие към
изготвянето на посоченото СУМПС.
При индивидуализацията на наказанието за
извършеното престъпление, след извършване на цялостна проверка на събраните по
делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 36 и чл. 54, като
същевременно отчете, че не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да го мотивират да определи размера на наказанията по реда
на чл.
55 НК. Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на
нормата по чл. 308, ал.2 НК е до 8 г. ЛОС, при
което и отчитайки липсата на предпоставките по чл. 55 НК,съдът
го индивидуализира в размер на три месеца лишаване от свобода, което на осн.чл.
66, ал.1 НК отложи за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на
присъдата в сила. Действително за съда не е вменено задължение директно да
прилага разпоредбата на чл.
66, ал.1 НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които
безспорно съществуват, тъй като освен всичко друго е необходимо да се констатира,
че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане.
При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на
наказанието не е необходимо подсъдимия Е.Х. да изтърпи реално наложеното
наказание от три месеца ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на
престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената му
опасност и морална укоримост. При определяне на
конкретния размер на наказанието съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
направените самопризнания и оказаното съдействие при разкриване на
престъплението, и положителните характеристични данни, а като отегчаващи
обстоятелства отчете липсата на правоспособност за каквато и да е категория,
както и наличието на други нарушения по ЗДвП.
Ето защо, при превес на смекчаващите
обстоятелства, съдът прие, че за осъществяване на генералната и най-вече на
индивидуалната превенция е достатъчно на подсъдимия да бъде наложено наказание
три месеца ЛОС, изтърпяването на което бъде отложено за изпитателен срок от 3
г., считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се произнесе и по разпореждането с
веществените доказателства по делото, като на осн.чл.
53, ал.1, б."а" от НК отне в полза на държавата СУМПС №
01725/16/2157, издадено от властите в Република Полша на 11.07.2016 г. на името
на лицето Е.А.Х. - представляващ вещ, послужила за извършване на умишленото
престъпление и постанови изпращането му на ОД МВР – Варна, по компетентност.
По същият начин и предвид изхода на
делото, съдът възложи направените разноски в тежест на подсъдимия, като го осъди да заплати сумата
136.10 лв. - в полза на ОД МВР – Варна и
20.00 лева в полза на Районен съд –
Варна.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: