№ 164
гр. София, 19.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е възоснова на: 1.Частна жалба с вх. Рег. № 58988 от 19.09.2022г. подадена
от Т. Ц. И., чрез адв. А. Т. от САК, с адрес за връчване на съдени книжа и призоваване гр.
***, ул. „***“ № *** срещу Определение №7091 от 22.07.2022г. постановено по гр.д. №
18820 по опис на СГС за 2021 г., с което е прекратено производството по делото, на
основание чл. 130 от ГПК и 2. Частна жалба с вх. Рег. № 73962 от 07.11.2022 г. подадена от
Т. Ц. И., чрез адв. А. Т. от САК, с адрес за връчване на съдени книжа и призоваване гр. ***,
ул. „***“ № *** срещу Определение № 10530 от 21.10.2022г. постановено по гр.д. № 18820
по опис на СГС за 2021 г., с което съда е осъдил ищцата да плати в полза на ответника И.
П. П. разноски в производството в размер на 1700лева, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.
В писмен отговор с вх. Рег. № 78983 от 22.11.2022г. ответниците И. П. П. и Д. Л. П.,
чрез адв. М. Т. от САК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.***,бул.
„***“ № ***, ет.*** , оспорват основателността на Частна жалба с вх. Рег. № 58988 от
19.09.2022г. Писмен отговор срещу втората частна жалба не е постъпил.
Частните жалби са подадени от процесуално легитимирана страна, обосновала правен
интерес от обжалване, срещу подлежащи на въззивна проверка съдебни актове, поради
което съдът ги приема за процесуално допустими, а разгледани по същество и за
основателни, предвид следното:
С Определение №7091 от 22.07.2022г. постановено по гр.д. № 18820 по опис на СГС за
2021 г., производството по делото е прекратено. Поради липса на посочено основание за
прекратяването, такова следва да се изведе от обстоятелствената част на обжалвания съдебен
акт. От нейното съдържание, се установява, че първоинстанционния съд е приел, че
предявения иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД е недопустим, поради наличието на сила
1
на присъдено нещо, обективирана в Решение № 61 от 07.07.2022г. постановено по гр. Д.№
1659 по опис на ВКС за 2020г. , т.е. че е налице отрицателна процесуална предпоставка –
липса на правен интерес /чл. 130 от ГПК/. С Определение № 10530 от 21.10.2022г.
постановено по гр.д. № 18820 по опис на СГС за 2021 г., съдът макар и да не е посочил, в
съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК е осъдил ищцата да плати в полза само
на ответника И. П. П. разноски в производството в размер на 1700лева.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с обжалваните съдебни актове и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Гр. Д. № 11820 по опис на СГС за 2021 г. е образувано по предявен от Т. Ц. И. против И.
П. П. и Д. Л. П. /конституирана с определение № 5148 от 15.12.2021 г., но непосочена в
прекратителното определение/, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пл.3 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство скл. На 09.03.2016 г.
между Т. Ц. И. в качеството на продавач и И. П. П. в качеството на купувач, обективиран
в писмен акт с нотариална заверка на подписите на договарящите, който акт е вписан в Сл.
по Вписвания на 09.03.2016 г. Видно от съдържанието на договора, ищцата е продала на
първия ответник наследството останало от нейния баща Ц. Й. И. срещу цена в размер на
10 000 лева. Ищцата претендира за нищожност на договора поради нарушение на добрите
нрави при сключването му и обосновава претенцията си с не съответствие между
стойността на двете престации. От съдържанието на двата нот. Акта, приложени като
доказателства по делото, се установява, че към датата на сключване на договора ищцата се е
разпоредила с 1/5 ид. Част от общо 15 броя недвижими имоти, с обща данъчна оценка в
размер на 2 127 186.70 лева, от които разпредената част е с данъчна оценка в размер на
425 437.34 лева. В исковата молба се излага, че това разпореждане е в нарушение на
добрите нрави, защото договорената цена в размер на 10 000 лева е несъответна на
данъчната оценка, а пазарната стойност е много по-висока. Според ищцата, това
несъответствие нарушава добрите нрави и посочва съдебна практика на ВКС, по идентични
казуси.
Ответната страна е оспорила допустимостта на иска. В писмен отговор с вх. Рег. № 31843
от 08.12.2021 г. излага, че ищцата и в други производства пред съд е правила възражения за
нищожност на договора, на същото основание. Твърди, че възраженията не са приети за
основателни, а производствата по които все още липсва произнасяне по същото възражение
са основание за спиране на делото, до постановяване на решение по тях. Представени са
документи за образувани: 1. Гр.д. № 55848/2017 г. с ищец И. П. срещу Т. И. по предявен иск
с пр. основание чл. 124 от ГПК за установяване на права на собственост върху 1/5 ид. Част
от същите недвижими имоти придобити чрез покупко-продажба, обективирана в процесния
договор; 2.Гр.д. № 79221/2017 г. с ищец И. П. срещу Т. И. по предявен иск с пр. основание
чл. 124 от ГПК за установяване на права на собственост върху 1/5 ид. Част от същите
недвижими имоти придобити чрез покупко-продажба, обективирана в процесния договор и
3. Гр.д.№ 174/2018 г. ищец И. П. срещу Т. И. по предявен иск с пр. основание чл. 124 от
ГПК за установяване на права на собственост върху 1/2 ид. Част от част от имоти придобити
2
чрез наследяване и покупко-продажба, обективирана в процесния договор. В отговора се
твърди, че общото между тези искове е защитата на ответницата /сега ищца и частна
въззивна жалбаподотелка/, която във всеки от писмените отговори се е позовавала на
нищожността на договора за продажба на наследство от 09.03.2016 г., на основание чл. 26,
ал.1 пр. 3 от ЗЗД, чрез възражение.
Първоинстанционият съд, в обжалвания съдебен акт е приел, че възраженията на
ответниците са основателни, защото в едно от тези производства вече е постановен влязъл
в законна сила съдебен кат по същество, в който възражението за нищожност идентично по
съдържание с предявения иск не е било уважено. Счел е, че е недопустимо съда да се
произнеса повторно по действителността на договора, след като в мотивите към този акт –
Решение № 61 от 07.07.2022г. постановено по гр.д. № 1659/2020 г. съда е приел за
неоснователно възражението с идентичен предмет на предявения иск.
Възоснова на тези факти, настоящият въззивен съд извежда следните правни изводи:
За да е налице хипотеза на непререшаемост на съдебен спор, завършил с влязло в законна
сила съдебно решение е необходимо правните последици от предходен съдебен акт в
неговите обективни и субективни предели да обосновават сила на присъдено нещо. СПН
има защитна функция, която представлява пречка за страните да искат от съда пререшаване
на правен спор, т.е трябва да е налице предходен съдебен акт, който да е разрешил спора за
нищожността на договора за продажба на наследството. Не е спорно, че такова решение не
е постановявано, защото такъв иск не е бил предявяван преди образуване на гр.д. 11820/2021
г. СГС. Според съда постановил обжалвания съдебен акт, възраженията на ищцата, които тя
е направила като ответница в предходните съдебни производства по искове за собственост,
имат същата сила, ако съдебното решение не ги е зачело, т.е. ги е правоотрекло като
обуславящи правата на собственост. Видно от Решение № 61 от 07.07.2022г. постановено
по гр.д. № 1659 по опис на ВКС За 2020 г. съдът се е произнесъл по иск с пр. основание чл.
108 от ЗС между същите страни, като обект на спорни права са ½ ид. Част от конкретен
недвижим имот, включен в наследствената маса на наследодателя на спорещите страни.
Първоинстанционният съд е приел, че с това решение възражението за нищожност на
договора не е прието за основателно, поради което е недопустимо да се разглежда в отделно
производство, каквото е прекратеното.
Настоящия съд не споделя това становище. За да прекрати производството като
недопустимо, съдът е длъжен да установи пълна идентичност в обективно и субективно
отношение между двете производства и да формира извод за непререшаемост на спора
възоснова на анализ на обективни и субективни предели на СПН. Спорът за
действителността на договора за продажба на наследство е преюдициален към спора за
собственост на вещите, които са включени в наследствената маса към датата на неговото
сключване. Поради липсата на идентичност в предмета на делата, не е налице СПН, по
което и да е възражение на разпоредителя с полученото наследство, в което и да е от делата
посочени в писмения отговор с вх. Рег. № 31843 от 08.12.2021 г. Спорът за действителността
на договора освен, че не е разрешен със сила на присъдено нещо е и преюдициален към
3
предявените искове за собственост. Затова, след неговото предявяване в отделно
производство, производствата по всички останали дела, които са били висящи е следвало
да бъдат спрени. В конкретния случай, по всеки иск насочен срещу ищцата, независимо от
неговия предмет, тя е правила възражение за нищожност с пр. основание чл. 26, ал. 1 пр.3
от ЗЗД. Това възражение, в мотивите към един от съдебните актове може да бъде прието за
основателно, в друг за неоснователно. Затова, СПН не се простира върху мотивите. Спорът
за нищожността на договора не е разрешен с влязъл в законна сила съдебен акт, още по-
малко с Решение № 61 от 07.07.2022г. постановено по гр.д. № 1659 по опис на ВКС За 2020
г., в което изобщо липсват мотиви по възражение за нищожност на основание нарушение на
добрите нрави, а от изложените се установява, че не са събирани и относими доказателства,
налице ли е била твърдяната от ответницата нееквивалентност на престациите и следва ли
от нея основателност на възражението. Понеже естеството на възражението излиза извън
обективните предели на предявения иск /отнася се за 15 броя имоти/, то установяването на
еквивалентност в престациите изобщо не е изследвано от съда постановил Решение № 61 от
07.07.2022г. по гр.д. № 1659 по опис на ВКС за 2020 г. Дори и съда да е изложил мотиви по
преюдициални правоотношения, тези отношения могат да бъдат поставени пред съда отново
като предмет на дело, в което ще подлежат на доказване и на установяване, без да е
възможно да се предявява отвод за присъдено нещо. В този смисъл, безспорно е правната
теория по въпроса – ползват ли се със СПН мотивите към съдебното решение.
По поставения в частна жалба Частна жалба с вх. Рег. № 58988 от 19.09.2022г. въпрос за
правилността на обжалваното определение за прекратяване на делото е налице и константна
съдебна практика на ВКС, според която страната, която има правен интерес от оспорване,
може да направи това и в отделно производство чрез иск за прогласяване на нищожността на
правна сделка, докато спорът за собственост е висящ /виж. Решение № 11/20.07.2012г. по
гр.д.№ 447/2011 г., постановено в производство по чл.290 от ГПК/. Това е сторила и ищцата
в производството по гр.д. № 11820/2021г. Последвалите промени във факта на висящността
на споровете за собственост, не се отрязват на допустимостта на иска, поради което
прекратяването на производството по гр.д.№ 11820/2021 г. освен, че е необосновано е и
неправилно. Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено,
ведно с определението, с което съда е присъдил разноски в полза на ответника.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №7091 от 22.07.2022г. постановено по гр.д. № 18820 по опис на
СГС за 2021 г. и Определение № 10530 от 21.10.2022г. постановено по гр.д. № 18820 по
опис на СГС за 2021 г. и ВРЪЩА гр.д. № 18820 по опис на СГС за 2021 г. на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5