Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 12.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Шумен, в
публичното заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от съдията Б.Бойн АД № 121 по описа за 2023г. на Административен
съд Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.268, във вр. с чл.267 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Производство е
образувано въз основа на жалба депозирана от Б.К.Б.с ЕГН: ********** в лично
качество и като законен представител на ЕТ“Б.9.Б.“*** с ЕИК: ***** срещу
Решение № 86/26.04.2023г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна. В жалбата се
излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, свеждащи се до
издаването му в нарушение на материалния закон, като се сочи, че по отношение
на наложена имуществена санкция с НП № 27000006 и 27000051 от 08.04.2016г.
издадени от ОИТ и задължения по изпълнително дело № *********/2018г. по описа
на ТД на НАП офис Шумен, е изтекъл погасителният 5г. давностен срок, считано от
01.01.2017г. Твърди се, че длъжникът няма открита банкова сметка ***уция. По
изложените съображения се отправя искане за отмяната му и за връщане на
преписката на ТД на НАП– гр.Варна за предприемане на действия по компетентност,
а именно за отписване на погасените по давност публични задължения и
прекратяване на изпълнителното дело. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адвокат В.Я.., която поддържа жалбата по изложените в нея
отменителни основания.
Ответникът, Директор
на ТД на НАП– гр.Варна, не депозира отговор и не изпраща процесуален
представител в открито съдебно заседание.
Шуменският административен
съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
В ТД на НАП– гр.Варна,
офис Шумен било образувано ИД № *********/2018г. срещу Б.К.Б.с ЕГН: **********
в лично качество и като законен представител на ЕТ“Б.9.Б.“*** с ЕИК: ***** за техни
публични задължения. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/
№ С190027-022-0024800/29.03.2019г. на жалбоподателя били наложени обезпечителни
мерки, запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в терзори, включително съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, намиращи се в „Уникредит Булбанк“АД-гр.София
за сумата 10330,23лв. Постановлението
било получено от длъжника на 18.04.2019г., като не било оспорено по съответния ред.
До кредитната
институция било изпратено Запорно съобщение на осн.чл.202 ал.1, във връзка с
чл.215 ал.1 т.1 от ДОПК. С писмо изх.№ 0890-49-023099 от 05.04.2019г.
публичният изпълнител бил уведомен от отдел „Управление на запори“ в „Уникредит
Булбанк“ АД, че сметките на длъжника Б.К.Б.са запорирани и по отношение на
същите няма други наложени запори. Лицето не притежава наета банкова касета. В
писмото е посочено още, че длъжникът ЕТ“Б.9.Б.“*** няма сметки в банката. Със
съобщение № 089-49-024050 от 12.05.2020г. кредитната институция уведомила НАП,
че сметките на длъжника са закрити и запорите са преминали в архив.
С искане с вх. № 3070/21.03.2023г.
по описа на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен от длъжника била отправена претенция
до публичен изпълнител при ТД на НАП– гр.Варна, офис Шумен, да бъдат отписани
от данъчно-осигурителната му сметка като погасени по давност на основание
чл.171 ал.1 от ДОПК, съществуващи негови непогасени публични задължения в
размер на 16424,73 лева.
С оглед направеното
искане било постановено Разпореждане № С230027-137-0003004/03.04.2023г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП– гр.Варна, офис Шумен, с което на
основание чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК, във вр. с чл.168 т.3, чл.171 ал.2 от ДОПК и
чл.82 от ЗАНН, органът прекратил поради изтекла погасителна давност събирането
на публични вземания по ИД № *********/2018г. в общ размер на 9450,71 лева, от
които 4520,00 лева главница и 4930,71 лева лихви. Публичният изпълнител отказал
да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на изрично посочените
в табличен вид към разпореждането по пункт втори публични вземания в общ размер
на 7038,87 лева, от които 3000,00 лева главница и 4038,87 лева лихви по
задължения, включени в изпълнителното дело и представляващи две имуществени
санкции, всяка в размер на 1500,00лв. наложени по НП № 27000006 и 27000051 от
08.04.2016г. с издател ОИТ. Посочено е като мотив, че давностният срок започва
да тече от 01.01.2017г., наложен е запор на банкови сметки по отношение на тях,
поради което давностният срок е спрял да тече.
Несъгласен с
цитираното разпореждане в частта му, с която е отказано прекратяване на ИД
поради изтекла погасителна давност по отношение на публични вземания в общ
размер на 7038,87 лева, длъжникът го оспорил пред Директора на ТД на
НАП-гр.Варна с жалба вх.№ 19833/18.04.2023г. с аргумента, че в посочения срок,
в който се твърди, че има наложен запор, длъжникът е нямал открити банкови
сметки в посочената кредитна институция.
С постановено на
основание чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК, Решение № 86/26.04.2023г. Директорът на ТД
на НАП– гр.Варна оставил без уважение депозираната своевременно жалба срещу
разпореждането, като приел, че давността по отношение на публичните вземания е била
спряна с налагането на обезпечителни мерки от публичния изпълнител с ПНОМ №
С190027-022-0024800/29.03.2019г. на основание чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК, като
наложените ОМ /запор на постъпващи суми по сметки и депозити, посочени в постановлението
за налагане на обезпечителните мерки/ не са отменени и продължават своето
обезпечително действие. Банковата сметка на длъжника е била активна към датата
на налагане на ОМ, тоест налице е бил предмет на принудително обезпечително
производство. Поради това органът е приел за законосъобразен отказа на
публичния изпълнител за погасяване на публичните задължения в посочената им
част.
При така
установените факти въз основа на представените доказателства съдът намира
следното от правна страна:
Процесното решение
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Жалбата срещу него е подадена от неговия адресат в рамките на установения за
това преклузивен срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна, а
съображенията за това са следните:
По делото не се
спори, а от представените писмени доказателства се установява, че Решение №
86/26.04.2023г. на Директора на ТД на НАП, град Варна и Разпореждане № С230027-137-0003004/03.04.2023г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП– гр.Варна, офис Шумен са издадени
от оправомощени за това административни органи, в пределите на тяхната
материална и териториална компетентност и след редовно сезиране от правоимащо
лице. Поради това, както разпореждането, така и потвърждаващото го решение
представляват валидни административни актове. Извършената от съда проверка
установи, че при постановяването на актовете не са допуснати съществени
процесуални нарушения, засягащи тяхната законосъобразност, и процедурата е
съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК.
По отношение на
материалната законосъобразност:
Съгласно чл.168
т.3 от ДОПК, изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на
публичните вземания и отписването им съгласно чл. 173 ал.1 от ДОПК, което на
основание чл.173 ал.2 от ДОПК се извършва служебно само в случаите на абсолютна
давност по чл.171 ал.2 от ДОПК, а по аргумент от противното– във всички
останали случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност- по
възражение на заинтересуваното лице. Чл.171 ал.1 от ДОПК регламентира
обикновена 5-годишна давност за погасяване на публичните вземания, срокът на
която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е
трябвало да се плати публичното задължение/от 01.01.2017г. в настоящия казус/. В
случая това е приложимата разпоредба по аргумент на чл.82 ал.1 от ЗАНН,
доколкото подлежащото на принудително изпълнение вземане представлява наложена „имуществена
санкция“ на търговец. Чл.171 ал.2 от ДОПК регламентира абсолютна 10-годишна
погасителна давност, считано от първи януари на годината, следваща тази, през
която е трябвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се
погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на
давността, освен в случаите, в които изпълнението на задължението е отсрочено
или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника, или е подадена
жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК, давността спира да тече с налагането
на обезпечителни мерки, като спирането предполага, че през определен период от
време давността спира да тече до отпадане на обстоятелството, съставляващо
основание за спирането. Така изтеклият срок се зачита и се брои заедно с
продължаването на срока след спирането. Същевременно разпоредбите на чл.172
ал.2 и ал.3 от ДОПК предвиждат, че давността се прекъсва с издаването на акта
за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова
давност. В настоящия казус, липсват предприети таки***а действия и по
изпълнителното дело не са постъпили никакви суми в резултат на принудително или
доброволно изпълнение.
По делото е
установено, че с ПНОМ № С190027-022-0024800/29.03.2019г. на жалбоподателя са били
наложени обезпечителни мерки- запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление по активна
негова банкова сметка в „Уникредит Булбанк“АД-София. Именно с наличието на
цитираното ПНОМ издателят на процесния административен акт, обвързва спирането
на давността за двете задължения по влезли в сила НП, позовавайки се на чл.172
ал.1 т.5 от ДОПК и аргументирайки становището, че наложените обезпечителни
мерки не са отменени и към настоящия момент, респективно продължават своето
правно действие. Подобен извод, при съобразяване на спецификите на конкретния
казус, не би могъл да бъде споделен, предвид обстоятелството, че по делото е
налице писмено доказателство, изискано служебно от съда, от което е видно, че
банковата сметка, чийто титуляр е жалбоподателят в качеството му на физическо
лице, е била закрита на 11.05.2020г. Изложеното налага обсъждане на въпроса
дали следва да се счита за ефективно наложена обезпечителна мярка, в случаите,
когато е насочена по отношение на вече несъществуваща банкова сметка ***. Съгласно
трайната и последователна съдебна практика, която настоящият състав споделя, със
закриването на банковата сметка, запорът не може да породи предвидените в
закона последици, съответно същият не може и да спре изтеклата до този момент
погасителна давност.
От
доказателствата, както и от Разпореждането на публичния изпълнител, оспорено от
длъжника по административен ред пред Директора на НАП, се установява, че по
изпълнителното дело не са били предприемани действия по принудително
изпълнение. Това обстоятелство е посочено изрично от публичния изпълнител в становището
му по жалбата пред горестоящия административен орган. То се потвърждава и от
съдържанието на справка за размера на задълженията на задълженото лице към
19.04.2023г., от които се установява, че по изпълнителното дело не са били
събрани изобщо парични суми. Следователно, въпреки наложения запор в „Уникредит
Булбанк“АД по банковата сметка на длъжника не са били налични, постъпили и
преведени по сметка на публичния изпълнител парични суми. Горното обоснова
извод, че чрез изпращане на запорно съобщение към тази банка изпълнението е
било насочено към сметка без наличност и за целия период на действие на запора
не е било налице имущество /парична сума/ която да бъде годен обект на
принудително изпълнение.
Съществуването на открита банкова
сметка ***а запорно съобщение от банката изпълнява условията, регламентирани в
хипотезата на чл.202 ал.1 от ДОПК, поради което съдът приема, че е била налице
наложена обезпечителна мярка. Такава е наложена на 05.04.2019г., за когато са
налице данни, че е била запорирана съществуващата разплащателна сметка на
длъжника, съгласно писмо на банката. От тази дата, по силата на чл.172 ал.1 т.5
от ДОПК е спрял да тече давностният срок за задълженията. На 11.05.2020г.,
видно от представена справка от банката по делото, банковата сметка, открита на физическото лице
е била закрита. Следователно, от този момент е налице хипотеза на липса на
съществуване на вземане, което да послужи за обезпечение, съответно не са
налице наложени обезпечителни мерки, но спрелият на 05.04.2019г. давностен срок
не е започнал да тече веднага, предвид наличието на друго законово основание за
спиране на давността. Считано от 24.03.2020г. (датата на влизане в сила на § 29
от ПЗР на Закона за за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.), се спира давността
и този период съвпада частично с процесния, като давността е продължила да тече
от 21.05.2020г., предвид §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето.
Съобразно гореизложеното, в настоящия
случай, давностните срокове на процесните две вземания са започнали да текат на
01.01.2017г. и до спирането им на 05.04.2019г. с наложена ОМ е изминал срок от
2г. 3м. 3д. Същите са били спрени за период от 1г. и 16д./ от 05.04.2019г. до 21.05.2020г./, след което са продължили да
текат и предвид липсата на други предпоставки за спиране, пет годишният
давностен срок за всяко вземане е изтекъл в края на месец февруари 2023г. Предвид
установеното, следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението, с
която е направено възражение за погасяване по давност на публичните задължения–
21.03.2023г. задълженията действително са били погасени. От това следва, че
отказът на публичния изпълнител, обективиран в Разпореждане №
С230027-137-0003004/03.04.2023г. се явява незаконосъобразен. Като е оставил без
уважение подадената жалба срещу този отказ, Директорът на ТД на НАП Варна е
постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. Тъй като
въпросът не може да бъде решен от съда по същество, предвид естеството на акта,
делото следва да се върне на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис
Шумен за ново произнасяне по направеното искане с възражение за изтекла
погасителна давност.
От страните не са претендирани
деловодни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.268 ал.2 от ДОПК Административен съд Шумен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 86/26.04.2023г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, като вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ С230027-137-0003004/03.04.2023г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП– гр.Варна, офис Шумен, в частта му, с която е отказано
прекратяването на събирането поради изтекла погасителна давност на публични
задължения, представляващи две имуществени санкции, всяка в размер на
1500,00лв., наложени по НП № 27000006 и 27000051 от 08.04.2016г. с издател ОИТ,
посочени в т.1 и т.2
по пункт втори от разпореждането.
ВРЪЩА преписката на публичния
изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен за изпълнение на дадените с
настоящото решение задължителни указания по прилагането на закона относно
отписване поради изтекла давност на задълженията на Б.К.Б.с ЕГН: ********** и на
ЕТ“Б.9.Б.“*** с ЕИК: *****, посочени в Разпореждане №
С230027-137-0003004/03.04.2023г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП– гр.Варна, офис Шумен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл.268 ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: