Р Е Ш Е Н И
Е № 10
гр. Търговище, 24.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 292 по описа на АС – Търговище
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба ЕТ „Радослав Икодиев“
– Р. Н. И. от
гр. Попово, ул. „…“ № ., представлявано от процесуален представител адв..
К. срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 451 – ФК
от 14.11.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена
принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС: запечатване на обект – ресторант „Българска
кухня“, находящ се в гр. Попово, ж.к. „Русаля“ № 63, стопанисван от търговеца,
както и забрана на достъпа до него за срок от четиринадесет дни, на основание
чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради противоречие с
административно-производствените правила, несъобразяване с материалния закон и
целта на закона, поради което иска от съда да я отмени. Обосновава, че в
заповедта не са изложени мотиви относно срока на мярката. Допълва, че
наложената ПАМ не е съобразена в принципа за съразмерност, тъй като се касаело
за неиздадена касова бележка на изключително ниска стойности преследва
нелегитимни цели. Твърди, че търговецът е изпълнител по множество договори за
доставка на храна и наложената ПАМ ще възпрепятства изпълнението на доставките
към училища на територията на Община Попово. Счита, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като е налице несъответствие между посочения в нея като доказателство
констативен протокол и протокола, който му е връчен. По подробно изложени
съображения иска съдът да отмени заповедта, с която мярката е наложена.
Претендират се разноски по делото. В съдебно заседание, редовно призован
търговецът не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от
пълномощника.
Ответникът
по жалбата – началник
отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли съдът
да я отхвърли. Претендира разноски по делото в минимален размер.
Административен
съд – Търговище, втори състав, след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заповед № ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018г. изпълнителният директор на НАП е оправомощил
началниците на
отдели „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект
по чл. 186, ал. 2 от ЗДДС.
На 13.11.2019г. при проверка на органите
по приходите при отдел ЦУ на НАП – София в търговски обект ресторант „Българска
кухня“, находящ се в гр. Попово, ж.к. „Русаля“ № 63, стопанисван от търговеца
жалбоподател, е установено, че при извършване на контролна покупка на стойност 2,20лв.
в 15.56ч., плащането на която е направено в брой, до легитимацията на органите
по приходите към 16.06ч., не е издаден фискален касов бон за покупката от
сервитьора, получил плащането, от въведеното в експлоатация и налично в обекта
фискално устройство. Установено е още, че разчетената касова наличност от ФУ е 232.50
лева, а фактическата наличност е 148.34лв., т.е налице е разлика в размер на
83.70лв. Резултатите от проверката са документирани в протокол – официален
свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила.
Удостоверените обстоятелства в протокола се потвърждават и от събраните в ходи
на проверката доказателства – клен от ФУ от 13.11.2019г., отчети – 2 броя, опис
на касовата наличност и фискална бележка № 9299 от 13.11.2019г. По повод
установената разлика между касовата и фактическата наличност, сервитьорът по
време на проверката е обяснил, че тя се дължи на дадено от клиенти капаро,
която сума се държи от управителя, както и на плащането на 23.96лв. на
доставчици на стоки, за които доставки разходен документ ще бъде издаден в края
на месеца.
По повод на установеното нарушение –
неиздаване на касов бон, от органите на приходите е съставен акт за
установяване на административно нарушение от 25.11.2019г. Издаден и АУАН във
връзка с установената разлика между касовата и фактическата наличност.
С
обжалваната заповед № 451 – ФК от 14.11.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ -
Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на търговеца е наложена
принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС: запечатване на обект – ресторант „Българска
кухня“, находящ се в гр. Попово, ж.к. „Русаля“ № 63, стопанисван от търговеца,
както и забрана на достъпа до него за срок от четиринадесет дни, на основание
чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Заповедта е мотивирана от
фактическа страна с обстоятелството, че търговецът е осъществил състав на
административно нарушение по чл. 25, ал.1, от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г.
и чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Съображенията във връзка с
продължителността на мярката, определена в среден размер, се свеждат до следното:
местоположение на обекта – голям жилищен район, близост до болнично заведение,
както и с установената фактическа наличност на пари в касата.
От представените с жалбата доказателства
се установява, че на 13.11.2019г. на търговеца е издадена стокова разписка за
доставка на стоки – хляб, на стойност 22.50лв., както и фактура за доставка на
яйца на стойност 61.20лв. или общо на стойност 83.70лв. По делото е представена
заповед на едноличния търговец, с посочена дата 03.01.2019г., с която по съображения
за констатирани нарушения, свързани с изведените от касата парични средства,
жалбоподателят е издал заповед, с която е разпоредил плащането на доставките да
се извършва само срещу документ, а извеждането на думи от касовия апарат да се
извършва единствено от него. Тези доказателства очевидно се представят във
връзка с установената разлика в касовата и фактическата наличност и не следва
да се коментират подробно, тъй като създадената организация от управителя не
може да е основание за неизпълнение на законовите изисквания за водене на
касата – от една страна, а от друга – чрез тях не се опровергава
обстоятелството, че за контролната покупка не е издадена касова бележка към
момента на извършването ѝ.
Видно от представените от
жалбоподателя писмени доказателства, същият е изпълнител по множество договори
за доставка на готов за консумация обяд/готова храна в ученически столове на
територията на Община Попово.
Предвид
установеното от фактическа страна, като провери изцяло законосъобразността на
обжалвания акт и съобрази наведените оплаквания в жалбата, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу
подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.
На
основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС принудителните административно мерки по чл.
186, ал.1 от същия закон се налагат с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Предвид тази правна уредба и
представената заповед № ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018г. на изпълнителния директор
на НАП, съдът приема, е оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
С оглед
съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона писмена
форма – чл. 186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2 от АПК. В производството по
издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Няма основание да се приеме, че
заповедта е издадена при превратно упражняване на власт. Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати при издаване на
оспорената заповед съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на
мотиви. Нито погрешно посоченият в заповедта ЕИК на търговеца, нито погрешно
посоченият номер на констативния протокол, съставен по повод на проверката
могат да се квалифицират като съществени процесуални нарушения – такива, които
ако не бяха допуснати, биха довели административния орган до други фактически и
правни и изводи или такива, които да са ограничили по какъвто и да било начин
правото на защита на субекта на мярката. Заповедта безспорно съдържа мотиви,
които са ясни и конкретни, отразяващи особеностите на процесния случай. Същите
отговарят на изискването на чл.186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са
достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, включително за
съответствието на заповедта с целта на закона. Допълнително следва да се
посочи, че доколкото органът изрично се е позовал и на протокола за проверка,
респ. на констатациите и
установяванията в същия, последните следва да се приемат за част от мотивите на
оспорения акт, съдържащи в подробност и конкретната фактическа обстановка –
контролната покупка, лицето приело плащането и неиздало касов бон, установената
разлика в касовата и фактическата наличност в обекта и др. Издадената ЗПАМ е
подробно мотивирана и по отношение на срока. Посочено е, че с мярката се цели
да се защитят особено важни държавни интереси – а именно интересът на държавния
бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект, като безспорно в тази връзка е
съобразена и голямата разлика между фактическа и касова наличност в обекта.
Подробно е обоснован и срокът на наложената мярка. При извършената служебна проверка,
съдът не констатира допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта
на това основание.
Неоснователно
се твърди и нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1
от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично
предвидените в закона изключения. В случая административното производството е
образувано за нарушение на ЗДДС свързано именно с регистриране и отчитане на продажбите
и за този вид нарушения, разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от
предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец,
спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.118
ал.3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от
въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая – фискално
устройство с конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на
такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на
стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от
Наредба № Н-18/2006г. В случая, описаната по-горе фактическа обстановка относно
неотчетена в обекта продажба чрез издаване на ФКБ се установява по безспорен
начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение доказателства.
Видно от същите продажба е извършена, цената е заплатена и не е издадена
фискална касова бележка. Стойността на покупката в случая е без значение, преди
всичко защото става дума за контролна покупка и защото самото естество на
продаваните стоки предполага тази ниска стойност. Срокът на наложената мярка е
адекватен на установените обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Другите основни възражения се свеждат до несъответствие на мярката с целта на
закона и до нарушаване принципа на съразмерност. Същите съдът намира за
неоснователни: принудителните мерки имат преустановителни, възстановителни или
превантивни функции. В случая процесната ПАМ има за цел да пресече и
преустанови извършването на следващи нарушения. Същата се налага с оглед
обективното извършване на посоченото нарушение свързано с нарушаване
финансовата дисциплина на държавата, респ. с нанасяне вреди на фиска и има за
цел именно неговото преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни
деяния, както изрично е посочено и в самата заповед. Налагането на процесната
принудителна мярка е напълно оправдано, с оглед изпълнение предвидените в
закона цели. Наложената в случая ПАМ изцяло съответства на чл.22 от ЗАНН. При
налагането на ПАМ по чл. 186, ал.1 ЗДДС органът по приходите действа в
условията на обвързана компетентност. При определяне на срока е спазен
принципът за съразмерност по чл.6 от АПК. Както беше посочено, целта на мярката
е да се преустанови и предотврати извършването на административни нарушения, и
в случая правилно административният орган е приел, че запечатване на търговския
обект за срок от 14 дни би постигнало тези цели. Задълженията на търговеца по
изпълнението на договорите за доставка на готова храна не могат да са годно основание
за отмяна на предвидената в закона мярка. Принудителните мерки представляват
държавна принуда и по естеството им следва, че
по време на действието им субектът, по отношение на които са наложени,
търпи определени неблагоприятни последици. Независимо от това следва да се
посочи, че в конкретния случай наложената мярка формално няма каквото и да било
отношение към задълженията на търговеца по осигуряване на обяд на учениците -
храната е предвидено да се доставя в училищата, а не да се сервира в затворения
ресторант.
По изложените по-горе съображения,
съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Жалбата против нея се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на основание
чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на НАП следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора,
размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв,
установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100
лв.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд –
Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Радослав
Икодиев“ – Р. Н. И. от гр. Попово, ул. „..“ № .., срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 451 – ФК от 14.11.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „Радослав Икодиев“ – Р. Н.
И. от гр. Попово, ул. „…“ № . да
заплати на НАП – София сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването на страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: