21.07.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на първи юли две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№181 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е образувано
по искова молба, подадена от Г.Х.Г. ***. Твърди се, че на 30.01.2021г. бил
съставен АУАН за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и била
издадена ЗППАМ №21-0271-000038 от 31.01.2021г. по чл.171, т.1,
б.Б от ЗДвП и било отнето от ищеца СУ МПС №28428093. Издадено било и
наказателно постановление – НП №21-0271-000051 от 03.02.2021г., като след
обжалване било образувано АНД
№152/2021г. на РС Харманли. След като районният съд потвърдил наказателното
постановление, било подадена касационна жалба и с Решение №286/31.12.2021г. по
канд №863/2021г. на АС Хасково решението на РС Харманли било отменено, а също и
наказателното постановление като незаконосъобразно. СУ МПС на ищеца което било
отнето на 31.01.2021г. при съставяне на АУАН, следвало да бъде върнато и след
влизане в сила на съдебното решение многократно се явявали в КАТ – лично ищецът
и адвоката му, да получат свидетелството, което обаче не било върнато в
продължение на месец. На 11.01.2022г. била подадена молба и представен заверен
препис от съдебното решение. Едва на 02.02.2022г. свидетелството било върнато.
До връщането на свидетелството ищецът претърпял неимуществени вреди, тъй като
била задържана шофьорската книжка над 1 година, а това ограничило възможностите
да управлява МПС и предизвикало неудобства. Ходел пеша и ползвал такси, а за
придвижване извън града ползвал влак, автобус и автостоп. Не могъл да бъде
полезен на близките си, поради което и трябвало да получи справедливо
обезщетение за изтърпените страдания във връзка с неправилно наложената
санкция. С допълнително уточнение сочи, че се претендира обезщетение за вреди,
претърпени за административната дейност от наказателното постановление. Иска от съда да постанови решение,
с което да осъди ответната страна да заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 4000,00 лева, причинени вследствие незаконно отнемане на СУ МПС,
считано от 31.01.2021г. до 02.02.2022г., както и направените в настоящото
производство разноски.
Ответната
страна не взема становище по предявения иск.
Окръжна
прокуратура също не взема становище по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С
Решение №14/20.07.2021г., постановено по анд №152/2021г. на Харманлийски РС, е потвърдено
Наказателно постановление №21-0271-000051 от 03.02.2021г. на Началник група РУ
Харманли към ОД МВР Хасково, с което на Г.Х.Г. за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание Глоба от 2000,00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца, както и са отнети 12 контролни точки. По делото като доказателство е
приет АУАН сер.АА №981202 от 30.01.2021г., съставен относно нарушението по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, видно от който при съставянето на АУАН от Г. е отнет контролен
талон №7145870, както и самото наказателно постановление. Решението на РС
Харманли е било отменено с Решение №286/31.12.2021г. по канд №863/2021г. по
описа на Административен съд Хасково, като има отбелязване за влязло в законна
сила на 31.12.2021г.
Видно
от представената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0271-000038 от 31.01.2021г. по
чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП въз основа същите, посочени данни в съставения
АУАН, е наложена на Г.Х.Г. ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане
на СУ МПС №********* за срок до решаване на въпроса с отговорността, като
заповедта е получена на 31.01.2021г. и жалбоподателят не я е оспорил.
Видно от представените писмо рег.№125300-623 от
18.01.2022г. по постъпила на 11.01.2022г. /също представена по делото/ Началник СПП е приел молбата за връщане на
отнетото СУМПС за основателна и заявява, че може да бъде получено същото. На
21.01.2022г. ищецът – чрез своя адвокат, отново иска да му бъде върнато СУМПС,
като сочи, че дори след писмото от 18.01.2022г. има незаконосъобразен отказ да
бъде върнато СУ МПС. Представена по делото е Докладна записка от 14.01.2022г.,
в която е изследвано дали след постановяване на решението на АС Хасково и
отмяна на НП от 03.02.2021г. водачът Г.
изтърпява друго наказание Лишаване от право да управлява МПС, като е направен
извод за изтърпяно наказание по НП І21-0271-000819 от 05.05.2021г.
Представено е копие от СУ МПС №*********, видно от
което същото е издадено на името на ищеца.
От ответната страна е представена Справка за
нарушител/водач, видно от която процесното СУ МПС е вписано в същата като
временно отнето със статус – отпадане на
основание.
На 02.02.2022г. упълномощен представител на ищеца –
адв.Г., получава СУ МПС №********* – „след изтичане на срока на наказание“, за
което е оформена разписка за връщане на вещи – л.58 от делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на тази глава – Глава Единадесета, Производства за обезщетения. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност
се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. За да възникне
право на иск за обезщетение следва да са налице кумулативни предвидените
предпоставки: да е налице вреда - имуществена или неимуществена;
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и настъпилата вреда. Вредата е отрицателната
последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото
имуществени или неимуществени интереси на увредения, като тя е пряка и
непосредствена ако следва от незаконосъобразния акт, действие или бездействие
на компетентния административен орган, по силата на безусловно необходимата
връзка между тях. При липсата на елемент от фактическия състав, то не може да
се реализира отговорността по чл.203 от АПК във вр.с чл. 1 от ЗОДОВ.
Така в
настоящия случай безспорно е установена отменено
наказателно постановление №21-0271-000051 от 03.02.2021г., но с него не е иззето СУ МПС, а
контролен талон. Наред с това е безспорно и че СУ МПС на ищеца е иззето със
Заповед за прилагане на ПАМ от 31.01.2021г., която е влязла в законна сила и не
е оспорена от ищеца, като така следва да бъде считана за законосъобразна, както
и че отнемането на СУ МПС е законосъобразно със същия акт – ЗППАМ. Но в
настоящия случай следва да се има предвид, че принудителната мярка е приложена
спрямо нарушителя Г. считано до решаване на въпроса за отговорността му по
издаденото НП. Последното е съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП -
за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка Временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване, като мярката се прилага със срок
– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Поради това до отмяна на Наказателното постановление от 03.01.2022г. и при
действието на ЗППАМ от 31.01.2021г. съществува законно основание за отнемане на СУ МПС, но това е
така до датата на влизане в сила на решението, с което е решен въпроса за
отговорността на водача, т.е. до 31.12.2021г. Така за този процесен период – от
31.01.2021г. до 31.12.2021г., не е налице първата предпоставка от фактическия
състав на отговорността по чл.1, ал.1 – наличие на незаконосъобразен акт на
ответника. След тази дата и доколкото се има предвид изложението от исковата
молба, че се търси обезщетение за неимуществени вреди в резултата на незаконно
отнемане на СУМПС, то следва да се приеме наличие на незаконосъобразно
бездействие от страна на ответната страна да бъде върнато СУ МПС, тъй като е
отпаднало основанието за отнемане, което също се явява безспорен факт между
страните. Като няма спор между страните, а и това се установява от събраните
доказателства, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0271-000038 от 31.01.2021г. не е била оспорвана и не е отменена, но тъй като
отговорността за водача е решена с влязлото на 31.12.2021г. решение на ХАС, то
след тази датата – след 31.12.2021г., съдът приема, че е доказано наличието на незаконосъобразно
бездействие от административния орган при изпълнение на административна дейност
по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този
смисъл следва да бъдат обсъждани претендираните вреди – неимуществени, по
отношение на твърдението за произтичащи от бездействие на ответната страна за
периода от 01.01.2022 до 02.02.2022г.
По делото не е спорно дали са настъпили вреди, но и няма
спор тези неимуществени вреди, които са непосредствена последица от
бездействието на ответника, да са в различна степен или интензивност спрямо
общоизвестните и твърдяни вреди – ограничаване възможността да управлява МПС,
неудобствата от това, изразяващо се в ползване на такси, ходене пеща, влак,
автобус, както и невъзможност да се грижи за близки. Предизвиканите у ищеца отрицателни психически и емоционални
преживявания са и следствие от неколкократно търсене на СУ МПС от ответника,
при което изрично от ответната страна са установили, че следва да бъде върнато
СУ МПС /представена кореспонденция с представляващия адвокат/. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностно лице. С представените по делото писмени доказателства съдът
приема, че претендираните по делото неимуществени вреди са доказани по
основание за периода от 01.01.2022г. до 02.02.2022г., но не са доказани по
размер. За посочения период ищецът е изпитвал тревожност, неудобство, тъй като
е бил лишен от възможност да управлява автомобила си, но няма данни и
доказателства това да е възпрепятствало негова дейност или да е предизвикало
реални вреди над нормалното в този случай. На основание чл.52 от ЗЗД
неимуществените вреди следва да бъдат определени по справедливост с оглед
характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените
морални страдания. Като се има предвид изложеното съдът намира, че не е
оправдано да бъде уважен иска в пълния му размер от 4000,00 лева, тъй като е
силно завишен, както и не е относим към пълния процесен период /над 1 година/,
а само за малка част от около месец. В настоящия случай обезщетение от 50,00
лева е достатъчно да компенсира негативните емоции, произтичащи от
несвоевременното връщане на СУ МПС. В случая следва да се има предвид и че не
се установява или твърди от ответната страна законоустановена пречка да бъде
върнато СУ МПС, напр. чл.159, ал.2 от ЗДвП.
С
оглед на извода за частична основателност на предявения иск, то на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените
от ищеца разноски, но съразмерно уважената част на иска, а при доказаното
възнаграждение за един адвокат от 600,00 лева, то дължимите разноски в случая
са 15 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.“България“
№85, да заплати на Г.Х.Г., ЕГН **********,***, сумата от 50,00
лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействия да бъде върнато
СУ МПС ОД МВР Хасково, считано от 01.01.2022г.
до 02.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над този размер до
пълния предявен от 4000,00 лева, както и за периода от 31.01.2021г. до
31.12.2021г., като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.България №85, да
заплати на Г.Х.Г., ЕГН **********,***, направените разноски в настоящото
производство за д.т. и адвокатско възнаграждение – общо 25,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: