№ 4213
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110120332 по описа за 2024 година
Ц. А. Г., с ЕГН **********, чрез адв. Д. С., със съдебен адрес: гр. С.... е предявила срещу
„М“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Г.М. с управител Л З
следните искове:
Да се осъди ответника да плати на ищцата сума в размер на 11 916, 25 евро,
представляваща недължимо платена и без правно основание, а в условията на евентуалност,
представляваща неоснователно обогатяване.
Ответното дружество оспорва иска по основание и размер.
Ищцата Г. основава предявените от нея искове на твърденията, че с ответникът не са били
в договорни отношения, но на 20.12.2020г. без правно основание е превела по банкова
сметка на „М“ ЕООД сума в общ размер на 11 916, 25 евро, от които: 10 396, 25 евро е
превела на 20.12.2020г., на 21.02.2021г. е превела 1480 евро, а на 24.01.2021г. е превела 40
евро. Ищцата твърди, че е притежавала криптовалута тип „биткойн“, която е обменила чрез
платформата wirex, позволяваща обмяна на биткойни в евро. За този обмен Ц. Г. е получила
11 916, 25 евро и използвайки личния си профил в платформата, същите средства ищцата е
превела на ответника „М“ ЕООД с посочените три превода. Ищцата твърди, че датите на
всяко едно от описаните плащания съвпада с датата на обмяната. Сочи, че трите превода са
направени без основание, между страните не е имало валидно правоотношение и в резултат
на това е възникнало неоправдано разместване на имуществени блага. Затова в условията на
евентуалност твърди неоснователно обогатяване на ответника.
„М“ ЕООД е получило съдебните книжа на осн. чл. 50, ал. 2 от ГПК и не е депозирало
отговор. В съдебни заседания то се представлява от пълномощник – адв. М С, която твърди,
1
че процесната сума представлява заем, който с процесните преводи е върнат от ищцата на
ответника.
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, а този, предявен в
условията на евентуалност по чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
От допуснатата и изпълнена по делото съдебно – счетоводна експертиза се установи, че на
20.12.2020г. сумата от 10 396, 25 евро с равностойност на 20 283, 08 лв. е постъпила по
банкова сметка с IBAN ..... при Банка ДСК с титуляр „М“ ЕООД. За постъпилата сума на
20.12.2020г. е съставена следната счетоводна статия: „Дт сметка 503 Разплащателна сметка в
лева; Кт сметка 5310 Предоставени заеми/Ц. Г.“. На 24.01.2021г. сумата от 40 евро с
равностойност на 78, 23 лв. е постъпила по банкова сметка с IBAN ..... при Банка ДСК с
титуляр „М“ ЕООД. За постъпилата сума на 31.01.2021г. е съставена следната счетоводна
статия: „Дт сметка 503 Разплащателна сметка в лева; Кт сметка 5310 Предоставени заеми/Ц.
Г.“. На 21.02.2021г. сумата от 1 480 евро с равностойност на 2 890.00 лв. е постъпила по
банкова сметка с IBAN ..... при Банка ДСК с титуляр „М“ ЕООД. За постъпилата сума на
28.02.2021г. е съставена следната счетоводна статия: „Дт сметка 503 Разплащателна сметка в
лева; Кт сметка 5310 Предоставени заеми/Ц. Г.“.
След извършен анализ на осчетоводените парични средства по посочената банкова сметка
с титуляр ответника „М“ ЕООД, вещото лице прави извод, че постъпилите суми от Ц. Г. са в
общ размер на 11 916, 25 евро с левова равностойност от 23 306, 16 лв. по фиксинга на БНБ.
Също така, от извършен анализ на записванията по счетоводна сметка 5310 „Предоставени
заеми/Ц. Г.“ се е установило, че към 31.12.2019г. ищцата е имала задължения към
дружеството в размер на 22 327, 24 лв.
Видно от установеното във фактическо отношение, основано на събраните по делото
доказателства, предявения иск по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е частично основателен, поради
следното:
По иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД следва да се докаже изначална липса на основание за
превеждане на сумата от 11 916, 25 евро от ищцата Ц. Г. на ответното дружество;
превеждането на сумата на три пъти на посочените от нея дати, както и че ответното
дружество е титуляр на банковата сметка, по която са преведени сумите. Първият
правопораждащ за ищцата юридически факт, установен в хипотезата на правната норма,
която е правно основание на предявения главен иск, не бе доказан. Тъй като от изпълнената
и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че в
счетоводните записвания на ответника е налице задължение на ищцата към ответника към
31.12.2019г. в размер на 22 327, 24 лв., то съдът приема, че общо платената от ищцата сума
към 21.02.2021г. в размер на 11 916, 25 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от
23 306, 16 лв., е платена във връзка със задължение на Ц. Г. към „М“ ЕООД в посочения
размер от 22 327, 24 лв. Платена без основание се явява само сумата, представляваща
рзликата от 978, 92 лв.
При изложените по –горе мотиви неоснователен се явява и евентуалния иск с правно
2
основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, защото по делото не се доказа, че без основание е увеличено
имуществото на ответното дружество със сумата от 11 916, 2 евро, което е довело до
обедняването на ищцата, както и че обедняването на ищцата и обогатяването на ответника
произтичат от общ факт. С оглед на установеното по делото, във връзка с твърденията на
страните, между същите е било налице заемно правоотношение и плащанията от ищцата към
ответника на посочените и установени по делото дати са били във връзка с изпълнение на
задължения по същото.
Разноски се претендират от двете страни със списъци по чл. 80 от ГПК – ищцата в общ
размер на 3 182, 25 лв., от които: 932, 25 лв. заплатена държавна такса, 1900 лв. заплатен
адвокатски хонорар и 350 лв. депозит за вещо лице, а ответникът заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв.
С оглед изхода на делото и сторените разноски, на ищцата на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК се
дължат разноски в размер на 133, 66 лв., а на ответното дружество на осн. чл. 78, ал.3 от
ГПК се дължат разноски в размер на 1532, 79 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М ЕООД“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Г.М., с
управител Л З да плати на Ц. А. Г., с ЕГН **********, чрез адв. Д. С., със съдебен адрес: гр.
С.... по предявения от Ц. А. Г. срещу „М ЕООД“ иск по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сума в
размер на 11 916, 25 евро /с левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 23 306,
16 лв./, сума в размер на 978, 92 лв., като платени от Ц. А. Г. на „М ЕООД“ без правно
основание, като иска за сумата над 978, 92 лв. до сумата от 23 306, 16 лв. с равностойност в
евро от 11 916, 25 евро, отхвърля като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен евентуалния иск, предявен от Ц. А. Г., с ЕГН **********,
чрез адв. Д. С., със съдебен адрес: гр. С.... срещу „М ЕООД“ с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: с. Г.М., с управител Л З за осъждане на ответника да плати на ищцата
сума в размер на 11 916, 25 евро, на осн. чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „М ЕООД“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Г.М. с
управител Л З да плати на Ц. А. Г., с ЕГН **********, чрез адв. Д. С., със съдебен адрес: гр.
С.... сума в размер на 133, 66 лв. – разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц. А. Г., с ЕГН **********, чрез адв. Д. С., със съдебен адрес: гр. С.... да плати
на „М ЕООД“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Г.М., с управител Л З
сума в размер на 1532, 79 лв. – разноски, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4