РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Радомир, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. А.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. А. Административно наказателно
дело № 20241730200362 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
С електронен фиш серия К № . издаден от ОДМВР, гр. Перник, е наложено на
жалбоподателя М. В. А., с ЕГН: **********, с адрес: **********, административно наказание
„глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят е обжалвал същото, като по
изложени в жалбата правни доводи моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и
съдът дължи разглеждането ù по същество.
От фактическа страна:
По делото, видно от представения и атакуван в настоящото производство електронен фиш,
се установява, че на процесната дата - 22.02.2023 г., с автоматизирано техническо средство, в 13:46
ч., в гр. Радомир, на ул. „Райко Даскалов“, срещу бензиностанция „Лукойл“, в посока към гр.
София, е установено извършено от жалбоподателя административно нарушение, а именно: като
водач на МПС „Ф. Дж.“, с рег. № РК...ВХ, при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч,
1
е управлявал МПС с 65 км/ч.
Атакуваният в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет
снимков материал с автоматизирано техническо средство, а именно автоматизирано техническо
средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № ., което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - Перник. Тези обстоятелства се установяват от протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № ...../23.02.2023 г.
Впоследствие, при снемане на записаната информация се установило, че след навлизане на
превозното средство в контролираната зона е измерена скорост на движение от 65 км/ч, което
превишава с 15 км/ч разрешената за населено място скорост от 50 км/ч. При направена справка в
централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният
автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „М....“ ЕООД, със законен
представител М. Пл. Ст., с ЕГН: **********. По този повод в преписката е приложена декларация
по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, попълнена и подадена от името на собственика, който на 30.04.2024 г. е
посочил в нея, че на процесната дата и място (22.02.2023 г. в 13:46 ч. в гр. Радомир), не е
управлявал описания в електронния фиш автомобил, а това МПС е било управлявано от
жалбоподателя М. В. А.. В декларацията е посочено, че след управлението му, процесното МПС
било върнато на собственика от жалбоподателя на 10.09.2023 г. в 12:00 часа. След попълването на
тази декларация от страна на собственика на автомобила, е бил издаден процесният електронен
фиш срещу жалбоподателя, като по-рано издаденият срещу М. В. Д., в качеството ú на законен
представител на „М....“ ЕООД, ЕФ, серия К № ..., е бил анулиран.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката М. Д.,
от чиито показания се установява, че същата в качеството ú на законен представител на „М.“ ЕООД,
не е предоставяла процесния лек автомобил за управление на жалбоподателя, когото не познава и
същият не е бил служител на „М.“ ЕООД.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че с обжалвания електронен
фиш незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство в отсъствието на контролен орган и на нарушител (какъвто е и настоящият
случай), се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа и има следните задължителни реквизити: посочване на
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното ú заплащане. Следователно, законодателят е
регламентирал една специална и облекчена процедура при извършване на нарушение, установено
по този специален начин, която процедура се различава от тази по издаването на АУАН съгласно
ЗАНН и е спазена в настоящият случай, тъй като обжалваният фиш притежава всички нормативно
изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
От друга страна обаче, от ангажираните по делото доказателства не се установява по
категоричен и несъмнен начин жалбоподателят да е извършил вмененото му административно
2
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране на скоростта за движение на
водача на ППС е забранено да превишава изрично посочените в тази алинея стойности на скоростта
в км/ч и за населено място изрично е посочено като такова ограничение именно 50 км/ч за
категорията и вида на описания автомобил в обжалвания електронен фиш. В разгледания случай се
доказа, че на процесното място и на процесната дата (на 22.02.2023 г. в 13:46 ч., в гр. Радомир, на
ул. „Райко Даскалов“, срещу бензиностанция „Лукойл“, с посока към гр. София), се е движело МПС
(лек автомобил „Ф.“, с рег. № РК. ВХ, със скорост от 65 км/ч, при максимално разрешена скорост
от 50 км/ч за населено място. В електронния фиш е посочено също, че скоростта е установена с
автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № .. Установи се наред с това от
представените писмени доказателства в процеса, че ползваната АТСС е включвала техническо
средство - скоростомер, което е било надлежно въведено в експлоатация преди процесната дата,
както и технически изправно и всички тези факти са безспорни за страните и доказани според съда.
Спорно е обстоятелството, дали жалбоподателят е бил водач на заснетото в клипа и описано в
обжалвания електронен фиш МПС на процесната дата и място. В приложената по делото
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е отразено, че процесното МПС е била управлявано на датата,
посочена в ЕФ, от жалбоподателя А., което не отговаря на действителното положение, тъй като
видно от заявеното от свидетелката Д., същата, в качеството ú на законен представител на
собственика на лекия автомобил, противно на декларираното от нея, не е предоставяла автомобила
за управление на жалбоподателя А.. Следователно, с тази декларация не се доказва, че
жалбоподателят е бил водач на собственото на „М.“ ЕООД, представлявано от М. В. Д., МПС на
процесната дата и място – 22.02.2023 г. и не може да служи като доказателство за идентифициране
на друг водач, различен от собственика на заснетото с АТСС МПС по смисъла на чл. 189 ЗДвП, като
извършител на констатирано нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон.
С оглед изложеното, съдът намира, че фактическата обстановка, описана в атакувания ЕФ,
предвид ангажираните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, не е установена и доказана по безспорен начин. Разколебана е
презумптивната доказателствена сила на ЕФ, тъй като не е подкрепен от други доказателствени
средства, които безпротиворечиво да установяват съставомерни елементи от обвинението. В този
смисъл изводът на АНО за осъществено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП не е подкрепен от убедителни доказателства, поради което и повдигнатото
административнонаказателно обвинение остава недоказано от обективна и субективна страна.
Предвид изложеното, електронен фиш, серия К № ......, следва да се отмени като
незаконосъобразен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от последния разноски в размер на 400,00
лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № .на ОДМВР - Перник, с който на основание чл. 189,
ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. В. А., с ЕГН: **********, с адрес: **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. П., ул. „С.“ №. ДА ЗАПЛАТИ
на М. В. А., с ЕГН: **********, с адрес: ********** сумата от 400,00 (четиристотин лева),
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4