Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 742 16 април
2018 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, VІІІ - ми състав, в открито заседание на единадесети април, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия : Златина Бъчварова
Секретар Б. Ч.
като разгледа
административно дело номер 3296 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73,
ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ „Екотур-П.Н.“ с ЕИК по Булстат ***, със
седалище и адрес на управление-с. Писменово, община Приморско, местност
„Лозята“ представлявано от П.А.Н. против решение №02/312/01947/3/01/04/01,
изх.№01-6500/721#6 от 28.04.2017 година на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ София, с което на едноличния търговец е определена
финансова корекция в размер на 228 833.66 лева, поради констатирани от фонда
нарушения на т.4.17, б. „а“ и „д“ от сключения между жалбоподателя и ДФЗ
договор №02/312/01947 от 21.05.2012 година, и чл.43, ал.1, т.1 и т.5 от Наредба
№29/11.08.2011 година за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г./обн.ДВ,бр.76/2008 г., Наредба №29 от
11.08.2011 г./
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В
жалбата твърди, че решението е незаконосъобразно и иска да се отмени с
произтичащите от това последици. Твърди, че същото е издадено в нарушение на
материалния закон, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила и
е немотивирано. Не ангажира доказателства. Претендира разноски. Представени са
писмени бележки.
Ответникът по жалбата- изпълнителният директор на държавен фон „Земеделие“
София, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Представя
административната преписката по издаване на решението. Ангажира доказателства.
Претендира разноски. Не ангажира доказателства.
Административен съд Бургас, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от легитимирано лице, което
има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото няма спор по фактите, които се установяват от представената
административна преписка, както следва:
На 20.10.2011 година между
ЕТ“Екотур-П.Н.“ като възложител и „Антони Фейшън“ЕООД- изпълнител е
сключен договор за извършване на строителномонтажни работи/СМР/ на обект „Две
къщи за гости в УПИ ІІ-115, кв.21 в местността „Лозята“, с.Писменово, Община
Царево/л.299-316 от делото/.
Със заявление за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия“ по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.,
идентификационен №02/312/01947 от 10.11.2011 г., ЕТ „Екотур-П.Н.“ е заявил
проект за подпомагане „две къщи за гости в УПИ ІІ-115,кв.21“. /л.247 от
делото/.
Проектът е подробно разработен в одобрен бизнес план и включва изграждане и
обзавеждане на две къщи за гости в местността „Лозята“, с. Писменово, Община
Приморско“, със стойност на инвестицията 337 813.11 лева/л.778-819 от
делото/. Бизнес планът е изготвен
съобразно изискванията на приложение №3 към чл.16 Наредба №29 от 11.08.2008 г.
На 21.05.2012 г. между Държавен фонд „Земеделие“ София и жалбоподателя е
сключен договор №02/312/01947 за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г./ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фон да развитие на
селските райони/ЕЗФРСР/л.199-204 от делото/. Съобразно този договор
безвъзмездната финансова помощ, предоставена от фонда, представлява70% от
одобрените и реално извършени от едноличния търговец разходи, свързани с
осъществяването на проект №02/312/01947 от 10.11.2011 г., като изрично е
посочено, че фондът ще изплати тази помощ, при условие, че ползвателят на
помощта е извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и
сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни
актове/т.1.2 от договора, а неразделна част от него са сключените към него
анекси, таблица за одобрените инвестиционни разходи/приложение №1/ и
застрахователни рискове/приложение №2/, т.9.3 от договора, л.199-206 от
делото/.
Съобразно писмо за оторизация на плащането РОТ №4353 от 10.08.2012
година/л.256 и 257 от делото/ и уведомително писмо за одобрение №2115 от
26.09.2012 година на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“/л.258 от делото/, на
едноличния търговец, на 10.08.2012 година, е оторизирана сумата от 122 402.07
лева, преведена на 27.08.2012 г., представляваща авансово плащане по договора
за отпускане на финансова помощ от 21.05.2012 година, с източник на
финансирането-80% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони/ЕЗФРСР/ в размер на 97 921.66 лева и 20% национално съфинансиране в
размер на 24 480.41 лева.
Към договора, на 25.03.2014 г. е сключен анекс №1/л.273-275 от делото/.
С удостоверение №12 от 29.05.2014 година на главния архитект на Община
Приморско са въведени в експлоатация „две къщи за гости“, находящи се в
местността „Лозята“, с. Писменово, Община Приморско/л.513 от делото/.
С удостоверения №1306 и 1307 на
кмета на Община Приморско е утвърдена категория на къщите за гости „две
звезди“, считано от 28.05.2014 година/л.526 и 527 от делото/.
Съобразно писмо за оторизация на плащането РОТ №8271 от 26.08.2014 година/л.709-710 от делото/
и уведомително писмо за одобрение №900/312 от 23.09.2014 година на
зам.изп.директор на ДФ „Земеделие“ /л.711-714 от делото/, на едноличния
търговец е оторизирана сумата от 106 481.59 лева, преведена на 10.09.2014
година, представляваща окончателно плащане по договора за отпускане на
финансова помощ от 21.05.2012 година, с източник на финансирането-80% от ЕЗФРСР в размер на 85 185.27 лева и 20 %
национално съфинансиране в размер на 21 296.32 лева, като подробно са описани
наложените редукции върху заявените разходи.
Жалбоподателят е оспорил по административен ред уведомително писмо за
одобрение №900/312 от 23.09.2014 г. относно заявените разходи, върху които с
писмото е наложена редукция за изготвяне на бизнес план и вследствие от
извършена проверка на място/л.724-726 от делото/.
Административният орган е приел жалбата за неоснователна и я е оставил
без уважение/ вж. писмо, изх.№01-6500/10256 от 15.10.2014 г., л.722 от делото/.
Със заповед №309253 от 01.07.2016 година на началник отдел на Регионален
техничски инспекторат е наредено да се извърши проверка на място на
жалбоподателя, с начална дата-04.07.2016 г. до 08.07.2016 г. и крайна дата на
предаване на контролния лист от извършената проверка -12.07.2016 г./л.11 от
делото/. За извършената проверка е съставен контролен лист, в който детайлно са
отразени констатираните нарушения/л.13-41 от делото/.
С писмо, изх.№01-282-6500 от 15.07.2016 година, едноличният търговец е
уведомен за установените несъответствия и му е предоставена възможност за
забележки и възражения в 14-дневен срок/л.42 от делото/.
С уведомително писмо, изх.№01-6500/7389 от 09.08.2016 година за
отстраняване на нередовности №10/312 на зам.изп.директор на ДФ „Земеделие“,
търговецът е уведомен, че при извършване на последващ контрол на място в
периода 04.07.2016 г.-08.07.2016 г. е констатирано неизпълнение на задължения,
съгласно договор №02/312/01947 от 21.05.2012 година, а именно: придобитите въз
основа на финансирания проект активи са налични, но не се ползват по
предназначение, липсват реализирани приходи от дейността и не са създадени
заложените в бизнес плана нови работни места и/или запазване на съществуващите
такива/л.43 и 44 от делото/. За това писмо жалбоподателят е уведомен на
07.09.2016 г./л.44, гръб от делото/.
В отговор на полученото писмо, търговецът е представил
доказателства/вж.писмо, вх.№01-6500/7389 от 03.10.2016 г., л.47-81 от делото/.
С писмо, изх.№01-6500/721 от 06.02.2017 година на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, бенефициерът е уведомен, че на основание чл.73, ал.2
ЗУСЕСИФ, се открива производство по налагане на финансова корекция, във връзка
със следните констатации, направени след проверка относно изпълнението на
договор №02/312/01947 от 21.05.2012 г., а именно:ползвателят не изпълнява
одобреният с договора за подпомагане бизнес план нито като приходи, нито като
брой реализирани нощувки; след плащане по договора е установено, че липсват
каквито и да е реализирани нощувки; липсват приходи от нощувки и/или друга
туристическа дейност, свързана със субсидираната инвестиция; ползвателят не
ползва придобитите въз основа на финансирания обект активи по предназначение;
не се изпълняват заложените финансови нива в приходната част на одобрения
бизнес план; установено е, че инвестицията не се ползва по предназначение; към
момента на проверката не са разкрити нито едно работни места, независимо от
залегналото в бизнес плана разкриване на 2 работни места- 1 бр. управленско и 1
бр. производствен персонал/л.82-85 от делото/.
В предоставения на бенефициера 14-дневен срок за възражения, същият е
оспорил констатациите на административния орган по съдебен ред/л.90-95 от
делото/.
С решение №02/312/01947/3/01/04/01, изх.№01-6500/721#6 от
28.04.2017 година, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ София,
на основание чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ, е определил на ЕТ“Екотур-П.Н.“ финансова
корекция в размер на 228 883.66 лева, което е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, решение №02/312/01947/3/01/04/01,
изх.№01-6500/721#6 от 28.04.2017 година е издадено от компетентен
орган-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ София, който е
ръководителят на органа, одобрил проекта, по арг. от чл.6 на Съвета относно
финансиране на Общата селскостопанска политика, заповед № РД-09-835 от
20.12.2007 г. на министър на МЗП и чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ.
На второ място обаче решението е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел и съображенията
за това са следните:
Няма спор, че на 21.05.2012 г. между Държавен
фонд „Земеделие“ София и жалбоподателя е сключен договор №02/312/01947 за отпускане на финансова помощ
по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г./ПРСР/, подкрепена от
Европейския земеделски фон да развитие на селските райони/ЕЗФРСР/, по който
едноличния търговец е получил безвъзмездната финансова помощ в общ размер на
228 883.66 лева, изплатена, както следва на 27.08.2012 г.-122 402.07
лева/л.258 от делото/ и на 10.09.2014 г.-106 481.59 лева/л.714 от делото/.
Спорът се свежда до това дали жалбоподателят е спазил нормативните
изисквания и клаузите на сключения между него и фонда договор, за да се приеме,
че правомерно му е предоставена безвъзмездната финансова подкрепа и дали
констатираните нарушения от административния орган, са такива, че да мотивират налагането
на финансова корекция в размер, представляващ цялата оторизирана сума.
Мярка с Код 312 е
приета въз основа текстовете на чл. 52 (а) (ii) и чл. 54 на Регламент на Съвета (EC) N° 1698/2005 г., според които предвидените по Ос 3 помощи, са
такива подкрепящи създаването и развитието на микропредприятия, по смисъла на Препоръка 2003/361/EО
на Комисията, с оглед насърчаване предприемачеството и създаване на
благоприятна икономическа среда.
Основна цел на
помощите по Ос 3 е да се подобри качеството на живот в селските райони и
разнообразяване на селската икономика, а конкретно Мярка 312, по която е
кандидатствал едноличния търговец, е да се създаде и развие бизнес, в частност за развитие на
микропредприятия с оглед насърчаване предприемачеството и създаване на
благоприятна икономическа среда.
Редът
и условията за финансово подпомагане на проекти по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за
периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони са регламентирани в Наредба №
29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г./обн.ДВ, бр.76/2008 г./по арг. от чл.1 от наредбата/. А чл.2 от
същата регламентира целите на мярката, които са насърчаване на растежа и
създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в
селските райони; насърчаване на предприемачеството в селските райони;
насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони.
В конкретния
случай, в резултата на сключения между ДФ „Земеделие“ и жалбоподателя договор,
на последния е предоставена безвъзмездна финансова помощ, с която същият е
изградил и обзавел две къщи за гости в с.Писменово, Община Приморско, като е
създадено микропрепдприятие, представляващо предпоставка за създаване на
благоприятна икономическа среда в района.
Със заявлението за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“ по Програма за развитие на селските райони
2007-2013 г., идентификационен №02/312/01947 от 10.11.2011 г., ЕТ „Екотур-П.Н.“
е заявил проект за подпомагане „две къщи за гости в УПИ ІІ-115,кв.21“
№02/312/01947 от 10.11.2011 г., подробно разработен в одобрен бизнес план и включващ
изграждане и обзавеждане на две къщи за гости в местността „Лозята“, с.
Писменово, Община Приморско“, със стойност на инвестицията 337 813.11 лева.
Същите са изградени и въведени в експлоатация с удостоверение №12 от 29.05.2014 година на главния архитект на
Община Приморско и за тях са издадени удостоверения за утвърдена категория „две звезди“, считано от 28.05.2014 година.
От представените на място отчети за приходите и разходите,
административният орган установил обаче, че няма реализирани никакви приходи от
дейността. Такива са и констатациите на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която е прието без възражение.
Обстоятелството, че през проверявания период не са реализирани никакви
приходи от дейността на къщите за гости, сочи на извода, че след като едноличният търговец е изградил и
обзавел двата обекта и същите са въведени в експлоатация като „къщи за гости“,
т.е. ползват се с това предназначение, са изпълнение целите на Регламент на
Съвета (EC) N° 1698/2005 г. и Приложение II на
Регламент на Комисията (EC) N° 1974/2006 г. Като се отчете обстоятелството, че фондът е сключил с едноличния търговец,
на 21.05.2012 година, договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка 312 по представения от него проект, задължително след преценка, че
последният ще допринесе за постигане целите на мярката/по арг. от чл.2, ал.1
Наредба №29/11.08.2008 г./, каквото, както бе посочено вече, с построяването на
къщите и тяхното обзавеждане, е сторено. От заключението на вещото лице е видно,
че при изчисляване на показателите нетна стойност, рентабилност и вътрешна
норма на възвращаемост, съобразно заложеното по бизнес плана и договора за
предоставяне на помощта, би следвало да се използват формулите, посочени в
Наредба №29/11.08.2008 г. Тези формули за показателите за финансова ефективност
служат за оценка на бизнес проекта и
определят доколко той е ефективен. При всички изчисления участие има дисконтовия процент, отбелязан
във формулите с „r“. В конкретния случай обаче данни за възприетия от административния
орган стойности относно ефективността на бизнес плана липсват. Органът е
констатирал неизпълнение на заложените
финансови нива в приходната част на бизнес плана. Смисълът обаче на инвестирането
е заложен в бъдещи доходи. Посочените стойности на приходите в бизнес плана
имат прогнозен характер. Паричният поток изразява движението на парични
средства от и към едноличния търговец. При оценка на даден инвестиционен проект
се вземат предвид само онези парични потоци, които са резултат от изпълнението
му. Така получените парични потоци към момента на проверката не могат да се
ползват за оценка на инвестицията.
В тази връзка не
може да бъде споделен изводът на административния орган, че след като не са
реализирани нощувки в къщите за гости и не са изпълнени залегналите в
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план, финансови
показатели, на базата, на които проектът е определен като допустим, сключен е
договор за подпомагане и е изплатена субсидия по него, инвестицията не се
ползва по предназначение. Следователно не е извършено нарушение на т.4.17,
б.“а“ от договора, сключен между едноличния търговец и фонда на 21.05.2012 г.,
нито такова по т.4.17, б. „д“ от последния.
В оспорения
административен акт е прието също, че не е изпълнено залегналото в бизнес плана
условие за две работни места- едно управленско и едно- производствен персонал.
От представения по
делото бизнес план е видно, че едноличният търговец следва, след реализиране на
инвестиционното намерение, да наеме един служител, който да поддържа къщите и
да доставя консумативи. Сочи се, че тази заетост на лицето ще се поддържа през
целия период на бизнес плана /л.778-819
от делото/.
В петгодишния
период от крайното плащане на бенефициера, което е на 10.09.2014 г., по арг. от
чл. 71, ал. 1 от Регламент 1303/2013 г., е открито едно работно място на лице, съобразно
представения трудов договор, сключен между него и търговеца на 05.09.2016
г./л.885 от делото/. Представени са също две декларации за регистрация на
самоосигуряващо се лице от 15.07.2016 г./л.888 от делото и от 02.09.2016
г./л.889 от делото/ на П.Н., упражняваща дейност като ЕТ „Екотур-П.Н.“ и
справка за платени осигуровки от нея/л.890 от делото/. Последната твърди, че
полага личен труд в къщите за гости и за тази дейност се самоосигурява. Нито
правна норма, нито сключения с фонда договор въвеждат задължение за точния
момент, в който търговецът следва да разкрие предвиденото в бизнес плана
работно място. Както бе посочено вече, по силата на трудов договор от
05.09.2016 г. е наето едно лице, а и представляващия едноличния търговец е
представил доказателства за платените осигуровки като самоосигуряващо се лице
за дейността, която извършва по повод експлоатация на къщите за гости. Дори да
се приеме, че такова задължение сьществува и това съставлява нарушение на
представената по делото Методика за определяне на санкциите след плащане по
проекти по ПРСР 2007-2013 г. то същото е частично предвид изложеното по-горе. В
тази връзка характерът на нарушението не оказва влияние върху целите и
изпълнението на проекта, тъй като същият вече е изпълнен, т.е. построени са
къщите за гости, а в този случай методиката не предвижда корекция на отпуснатата
помощ.
В оспорения административен
акт е прието, че в бизнес плана са залегнали финансови показатели, на база на
които проектът е определен като допустим, сключен е договор и е отпусната
субсидия по него, но впоследствие не са изпълнени.
Разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г., във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ,
дава определение на понятието „нередност“, което е всяко нарушение на правото
на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване
на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Понятието „икономически оператор“ е
определено в т. 37 на същата разпоредба и това е всяко физическо или юридическо
лице или друг субект, които участват в изпълнението на помощта от европейските
структурни и инвестиционни фондове, с изключение на държава - членка, която
упражнява правомощията си като публичен орган.
В
определението за нередност законодателството борави с понятия като
действие/бездействие, вреда и неправомерен разход на бюджета на Съюза, без да
включва условия по постигане на определени финансови показатели.
Изискване за
постигане на точно определени стойности от приходи няма заложени нито в
действащите правни норми, нито в подписания договор, поради това и твърдението
в оспореното решение, че проектът е одобрен на база посочените прогнозни
стойности в бизнес планът, се явява неоснователно. В тази връзка критериите, по
които проектът е оценяван са посочени в ПРСР и в приложение № 6 към чл. 27, ал.
3, т. 2 от Наредбата, като в тези критерии показател „приход“ не е предвиден.
Отделно от това,
посочените в бизнес плана икономически стойности освен, че са прогнозни, в
който смисъл е употребено това понятие в приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 на
Наредба № 29, включват както приходи, така и разходи, докато административният
орган е преценявал единствено приходите, без да отчита разходите за дейността,
които са подробно посочени и разбити по вид в Бизнес плана и са важен елемент,
определящ жизнеспособността на дадена инвестиция, какъвто смисъл е вложен в чл.
16, ал. 2 от наредбата. Бизнес планът е относим именно при преценка постигане
целите на Мярка 312, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност
и устойчива заетост на Проекта за съответния период, аргумент от алинея 2 на
същата норма.
Разходът за
бюджета на Съюза е отпуснатата субсидия, същият е направен за точно определени
показатели, формиращи одобрената за подпомагане инвестиция. Инвестицията по
същество не се отъждествява с прогнозни стойности, които са пряка последица от
осъществяване на дейността, стоят извън предмета на инвестиционните разходи и
като такива не подлежат на оценка и контрол. Приходите са резултат на работеща
вече инвестиция, но не и самата инвестиция и поради това са извън предвидените
разходи за нейното изпълнение.
Приходът е
икономически прогнозна стойност от функционирането на дейността и като такъв не
може да послужи за извършването на неправомерен разход, а от там не може да има
за последица нанасянето на каквато и да било вреда.
Неоснователно е
прието нарушение на т. 4.12 от договора, който текст изисква да се извърши „одобрената
инвестиция“. Предмет на одобрената инвестиция е обекта на финансиране, т.е.
построените две къщи за гости. Преценката за изпълнение на одобрената
инвестиция, респ. доколко разходите от бюджета на Съюза са били използвани по
предназначение, включва фактите и обстоятелствата, установяващи до каква степен
са изпълнени одобрените с бизнес плана активи. Активите, поради своята
обективност, реалност и предвидимост, подлежат на оценка и контрол и те са
инвестицията, а финансирането е с цел нейното реализиране, докато приходите са
резултат от последващата дейност на инвестицията, но не и самата инвестиция. В
подкрепа на този извод е предвиденото в т. 1.2. от договора, където е записано,
че безвъзмездната финансова помощ се изплаща при условие, че инвестицията е
извършена по одобрения проект, съобразно условията и сроковете в същия. Това
означава, че ако инвестицията не беше извършена, дружеството нямаше да получи
помощта, а това от своя страна означава, че одобреният проект е изпълнен в
своята нормативна и договорна част.
С оглед
изложеното се налага извода, че нереализирането на приходи от къщите за гости,
не води нито пряко, нито косвено до нанасяне на вреда на бюджета на Съюза.
Като правно
основание, за издаване на оспорения ИАА, административният орган е приел
нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, според която финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде
отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за
неизпълнение на одобрени индикатори. От събраните в хода на производството
доказателства не се установява и нарушение на това правило. В закона не е
установено съдържанието на понятието „одобрени индикатори“, но същото може да
се изведе от текста на чл. 37, ал. 3, т. 2 на закона, който гласи, че решението
да се предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен
договор/заповед като последния/последната следва да съдържа - наименование,
стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на
проекта, за който се предоставя безвъзмездната финансова помощ. От тази
законова норма се извежда, че
индикаторите това всъщност са обектите на финансиране и предмет на
инвестицията, която се реализира с отпусната финансова помощ. В договора тези
индикатори са упоменати в т.4.12. като таблица на одобрените инвестиционни
разходи, а неизпълнение на изброените там индикатори не е установено. Приходите
от дадена дейност, не са и не могат да бъдат предвидени като индикатори за
изпълнение, те са възможна прогнозна и динамична, а не и статична цел на бизнес
плана и няма механизъм, включително и правен, който да гарантира постигането на
такъв показател. Бъдещите приходи не подлежат на оценка и контрол, тъй като
нямат измерими параметри за разлика от активите, които са обективни, реални,
предвидими и подлежащи на контрол обекти.
За определяне
размера на финансовата корекция административният орган се позовава на т.2, 5,
18 и 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПРСР
2007-2013 г. Последната е утвърдена на 29.08.2016 година от изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ и е посочено, че е публикувана на
страницата на фонда и ПРСР/л.899 и 904, 911 от делото/. При това положение
същата не може да бъде съдържа правила и норми, определящи финансови корекции
във връзка с нарушения, установени след изплащане на финансова помощ по ПРСР
2007-2013 г. Освен това, с оглед констатираните от административния орган
нарушения от страна на едноличния търговец, съдът не констатира наличие на нито
една от хипотезите, предвидени в т.2, 5, 18 и 30 от методиката.
Отделно, размерът
на финансовата корекция е 100% върху оторизираната сума от 228 883.66
лева, в която е включена отпуснатата помощ от националното съфинансиране,
равняваща се на 20% от цялата сума или 45 776.73 лева, в противоречие с
правилото на чл.1, ал.2 ЗУСЕСИФ/ред.ДВ, бр.101/2015 г., към момента на издаване
на оспореното решение-28.04.2017 г./, вр. с чл.70, ал.1 ЗУСЕСИФ. Сумата от
45 776.73 лева, към момента на издаване на административния акт, и
съобразно цитираните норми, не е следвало да бъде предмет на финансова
корекция. С последващото изменение на нормата на чл.1, ал.2 ЗУСЕСИФ/ДВ,
бр.85/2017 г., в сила от 24.10.2017 г./ това вече е възможно.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореното в настоящото производство решение е
незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и целта на
закона, което налага неговата отмяна.
При този изход на
спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски, които са общо в размер на 3 620.00/три хиляди шестстотин и
двадесет/ лева, представляващи 1700.00/хиляда и седемстотин/ лева дължима и
заплатена държавна такса и 1920.00/хиляда деветстотин и двадесет/ лева
адвокатско възнаграждение.
Направеното
възражение от страна на администрацията за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение заплатено за производството от жалбоподателя е
неоснователно. Същото следва да се определи съобразно чл.8, ал.1, т.5 от
Наредба №1 от 09.07.20104 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и е значително под минималното възнаграждение предвидено в тази
норма на наредбата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 АПК Административен съд Бургас, VІІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №02/312/01947/3/01/04/01, изх.№01-6500/721#6 от
28.04.2017 година на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ София,
с което на ЕТ „Екотур-П.Н.“ с ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на
управление-с. Писменово, община Приморско, местност „Лозята“ представлявано от П.А.Н.,
е определена финансова корекция в размер
на 228 833.66 лева, поради констатирани от фонда нарушения на т.4.17, б. „а“ и
„д“ от сключения между жалбоподателя и ДФЗ договор №02/312/01947 от 21.05.2012
година, и чл.43, ал.1, т.1 и т.5 от Наредба №29/11.08.2011 година за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г./обн.ДВ,бр.76/2008 г., Наредба №29 от
11.08.2011 г./
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“
София да заплати на ЕТ „Екотур-П.Н.“ с ЕИК по Булстат ***, със
седалище и адрес на управление-с. Писменово, община Приморско, местност
„Лозята“ представлявано от П.А.Н. разноски в размер на 3 620.00/три
хиляди шестстотин и двадесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ :