Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр.Горна О., 21.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора
………….........., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело №2226/2017г.
по описа на Горнооряховския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове – иск за неизплатено
обезщетение по чл.213 ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата П.В. Д.(чрез адв.Н.В. от ВТАК) твърди в исковата
си молба, че е сключила с НЧ„Заря-1900”
Трудов договор от 16.11.2009г., по
силата на който била назначена на длъжността „секретар-библиотекар“ за
неопределен срок, с място на работа - сградата на читалището в с.С. Общ.Г.О. и
основно месечно възнаграждение в размер на 250.00лв. С Допълнително
споразумение от 01.01.2015г. основното трудово възнаграждение било увеличено на
440.00лв. Твърди се, че ищцата
изпълнявала възложените и трудови функции без забележки и възражения от страна
на работодателя до 09.04.2016г. Тогава било проведено редовно годишно
отчетно-изборно събрание са избрани нови управителни органи на сдружението-работодател.
По-късно, на същия ден, отивайки да прибере книжата от проведеното събрание в
помещението, където се съхранява читалищната документация, ищцата установила,
че на входната врата е поставен допълнителен катинар, за който тя не
притежавала ключ. Уведомила досегашния председател на читалището Йордан Дянков,
който и казал, че също не разполага с ключ за новия катинар. На 11.04.2016г. в 08h00min.
ищцата отишла на работа, за да започне изпълнение на обичайните си трудови
функции, но нямала достъп до работното си място, като били поставени на
входната врата две допълнителни заключващи средства, за които на нея не и е бил
даден ключ. Неколкократно се явявала на работното си място, което продължавало
да е заключено. Никой от новото ръководство на читалището не я бил уведомил по
какъв начин следва да изпълнява трудовите си задължения. Била уведомила ГОРП и
администрацията на Общ.Г.О.. На 30.08.2016г. ищцата била извикана да се яви в
читалището, за да предаде на разследващ полицай документация на читалището,
изискана за нуждите на водено досъдебно производство. На ищцата бил осигурен
достъп до работното и място едва през м.септември.2017г., когато била назначена
в състава на комисия, имаща за задача да извърши инвентаризация на читалищната
сграда, библиотеката и финансовото състояние на читалището съгласно Протокол от
30.08.2017г. Със Заповед №02/21.09.2017г. на Председателя на НЧ„Заря-1900” трудовия договор между читалището и ищцата
бил прекратен без основание, като в заповедта било направено изявление от
работодателя за признаване на периода: 01.09.2016г.-01.09.2017г. за неплатен
годишен отпуск, какъвто ищцата не била поискала. Счита, че по този начин
работодателят признавал, че през този период ищцата Д. е била във валидно
трудово правоотношение с ответното читалище, както и че не била налице законна
причина за недопускането и до работа. Съгласно чл.213 ал.2 от КТ работодателят
и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на
работника/служителя, когото незаконно не са допуснали на работа през времето,
докато трае изпълнението на трудовото правоотношение(обезщетението е в размер
на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за времето на
незаконното недопускане на работа). През периода: 11.04.2016г.-01.09.2017г.
страните са били във валидно трудово правоотношение, което не е било
прекратено. Чрез явяването си до работното си място ищцата демонстрирала
желанието си да изпълнява трудовите си функции, но ответникът-работодател
реално възпрепятствал упражняването на правото и на труд, като и е отказал
достъп до работното място чрез поставяне на катинари на входната врата. Ищцата
претендира обезщетение за периода: 01.08.2016г.-01.09.2017г. в размер на
6102.80лв., съобразно размера на получаваното от нея месечно брутно трудово
възнаграждение. Моли съда да осъди НЧ„Заря-1900”
да и заплати сумата 6102.80лв., представляваща
обезщетение по чл.213 ал.2 от КТ за времето, през което не била допусната на
работа за периода: 01.08.2016г.-01.09.2017г., докато е траело трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба -11.10.2017г. до окончателното и изплащане.
Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът НЧ„Заря-1900”,
представлявано от Председател А. П.Л. и адв.Св.И. от ВТАК, в отговора твърди,
че съгласно чл.16 ал.2 т.5 от Закона за народните читалища, читалищното
настоятелство избира секретаря на читалището. Твърди се, че още през 2015г. на
Общото събрание, било предложено ищцата Д. да бъде дисциплинарно уволнена,
поради нередовно присъствие на работното си място. Било предложено също, ищцата
да остане на работа до пенсионирането си или до края на м.октомври.2016г.
Твърди се, че всички решения в читалището се вземали еднолично от П.В.Д., а не
от Читалищното настоятелство. На 09.04.2016г. се провежда Общо отчетно-изборно
събрание(за председател на събранието бил избран И.Д.- тогавашен Председател на
НЧ”Заря-1900”).
Било избрано ново читалищно настоятелство, както и било взето решение да бъде
освободена П.Д., като се „пусне“ обява за нов секретар. Разбрали се със стария
председател и П.Д., да бъдат
предоставени от тях документите за регистрацията на новото настоятелство.
Тогава новият председател сложил на входната врата два катинара, тъй като нямал
никакви документи и написал съобщение да се съберат на 11.04.2016г.(понеделник), за да бъдат
предоставени документите на новото настоятелство. На 11.04.2014г. новото
ръководство установило, че читалището е заключено с още един катинар от Д. и
облепено с лепенки, подпечатани с печата на НЧ и поставена бележка „в болнични
съм“. Били изготвени снимки и предадени
в ГОРП. На 12.04.2016г. се срещнали с ищцата в кабинета на кмета на селото,
като П.Д. поискала „обезщетение, поради прослужено време“, като новото ръководство се съгласило и била
„изтеглена някаква сума“ от банката.
Установили, че на 13.04.2016г. старият председател на читалището и П.Д.
депозирали при ГОРП жалба. От своя страна, на 14.04.2016г. новото ръководство на читалището депозирали
също жалба при ГОРП. Със съдействието на полицията(мл.ПИ Низамед М.), като било
разпоредено на два пъти да се отвори читалището(на 25.04.2016г. и на
25.07.2016г.), като П.Д. не се явила и отказала да отвори вратата. На
30.08.2016г., със съдействието на Ст.РП Маркова, Мл.ПИ Низамед М. и ПИ Димитър
Никифоров, и в присъствието на цялото
новоизбрано ръководство и П.Д. читалището било отворено. Тогава П.Д. обещала,
че доброволно ще предаде документите на читалището. От дома на Д. със
съдействието на полицията била иззета документацията на читалището, печат на
читалището, ключове. Твърди се, че през периода: 09.04.2016г.-30.04.2016г. ищцата Д. не уведомила Дирекция Култура в
Общ.Г.О., а с печата на читалището и с фалшифициран подпис на стария
председател изтеглила от банката
отпуснатите от общината субсидии. Твърди, че заради действията на П.Д. са били спрени
субсидиите за читалището, както и да
препятства новата регистрация на читалището. Затова я освободили и през
периода: 01.09.2016г.-01.09.2017г. да се
считала за ползваща неплатен отпуск.
Съдът, след като взе предвид становището на ищцата, събра необходимите
доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и
преценявайки ги съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:
Между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало от сключен трудов договор, съгласно който П.В.
Д. била назначена на длъжността „секретар“ за неопределен срок, с място
на работа - сградата на читалището в с.С.Общ.Г.О. и основно месечно
възнаграждение в размер на 250.00лв. С Допълнително споразумение от
01.01.2015г. към трудовия договор, основното трудово възнаграждение било
увеличено на 440.00лв.
На 09.04.2016г. се провежда Общо
отчетно-изборно събрание(за председател на събранието бил избран И.Д.-
тогавашен Председател на НЧ”Заря-1900”).
Било избрано ново читалищно настоятелство, в т.ч. и нов председател на
читалището, а също било взето решение да бъде освободена П.Д.. Тъй като документите от старото читалищно
настоятелство не били предадени на новоизбраното, новоизбраният Председател на читалището
поставил на вратите катинари. Бившият председател на читалището И.Д.и П.Д.
депозирали при ГОРП жалба на 11.04.2016г. От своя страна, на 14.04.2016г. новото ръководство на читалището депозирали
също жалба при ГОРП. На 30.08.2016г., със съдействието на полицията и в
присъствието на цялото новоизбрано ръководство, както и на П.Д. читалището било
отворено.
Със
Заповед№02/21.09.2017г. на Председателя на НЧ„Заря-1900” трудовия договор между читалището и ищцата
бил прекратен на основание Протокол№03/21.09.2017г. на Читалищното
Настоятелство на НЧ”Заря-1900”и на чл.16 ал.2 т.3 от ЗНЧ, като в заповедта било направено изявление от
работодателя за признаване на периода: 01.09.2016г.-01.09.2017г. за неплатен
годишен отпуск. Било разпоредено за периода: 01.09.2017г.-29.09.2017г. да се
изплати на П.В.Д. една минимална заплата 460.00лв. за издаване на книжния фонд
и материалната база на НЧ”Заря-1900”.
С Решение от 21.07.2017г. по ф.дело№1471/1997г. ВТОС по заявление с вх.№6493/28.06.2017г.,
подадено от Настоятелството на НЧ”Заря-1900” с.Стрелец е вписал в регистъра при ВТОС
промени в обстоятелствата по регистрацията на НЧ"ЗАРЯ-1900"
с.Стрелец, както следва: -заличава досегашните вписани състави на Настоятелството,
Проверителната комисия „както и председателя; -вписва избраните Настоятелство(А.П.Л.,
С.М.С., И.П.Г.), Проверителна Комисия(И.С.Ц., К. Ф. Ен. и И. К. Т.), както и
представляващия читалището Председател на настоятелството на читалището А.П.Л..
Според
справка с изх.№РД-1100-234-1/15.03.2018г., издадена от Общ.Г.О., на НЧ”Заря-1900” с.Стрелец са преведени
субсидии за м.май.2016г., м.юни.2016г., м.юли.2016г. и м.август.2016г. За
периода: м.септември.2016г.-м.септември.2017г.
не е превеждана субсидия.
На
производство в РУМВР Г.О. е ДП№406.2016г., водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.206 ал.1 от НК. Проведени са множество процесуално-следствени
действия, като все още производството не е финализирано.
От
двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.Й.Ив.Д.(бивш председател на
читалището „Заря 1900”)
твърди, че след Общото събрание на
10.04.2016г. ищцата П.Д. продължила да работи като „секретар”, но не могла да влиза в сградата до работното си
място, тъй като сградата била заключена от новото ръководство(поне 4-5месеца
никой нямал достъп до сградата). Ищцата искала да си изпълнява задълженията,
като следвало попълва и справки от Общината. Освен катинара, поставен от Д.,
имало и друг катинар, поставен от новото настоятелство и читалището не
функционирало. Твърди, че читалището заработило през м.октомври/ноември.2017г.
Св.М.К.Л.(председател на Проверителната комисия към 09.04.2016г.) заявявам, че не била установявала нарушения
допускани от П.Д.. На Общото събрание
била протоколчик. Два часа след края на събранието бил поставен и друг катинар,
освен съществуващия. Твърди, че ищцата Д. не можела да си свърши работата във връзка с исканите от общината справки за
всеки месец, тъй като въз основа на документацията се отпускала субсидия. За поставения нов катинар
Д. уведомила стария председател и депозирана жалба в прокуратурата. Св.Х. К.Д.(съпруг на П.Д.) твърди, че след
събранието читалището било заключено с
катинар. Съпругата му уведомила Й.Ив.Д.
и М. К.Л., а на другия ден кварталния полицай. Депозирала жалба до
прокуратурата. Заявява, че П.Д. искала да си работи работата, но нямала достъп.
Новият председател поискал да направят
ревизия с новата проверителна комисия, тъй като нямал вяра на досегашното
ръководство. Св.Райна Ст.Цветкова(член на новоизбраната проверителна комисия и
кмет на с.Стрелец) твърди, че Общото
събрание на 09.04.2016г. протекло бурно(било за промяна на ръководството, ново
читалищно настоятелство, нов председател, нова проверителна комисия), като и гласували тогава да освободят от длъжността
„секретар” П.Д.. Когато отишла на 11.04.2016г.(понеделник) видяла, че вратата
на читалището била облепена с лепенки, като новият председател поканил старото
ръководство за „приемане и предаване на документацията”. Заявява, че ищцата не
се отзовала да предаде документите. На 12.04.2016г. П.Д. и старият
председател обещали да предадат
документите, но поставила условие да и бъдат преведени 3-4 заплати(обезщетение
за прослужено време). На тази дата документи не били предадени, но изтеглила
пари. Новото ръководство депозирало жалба до прокуратурата. Св.М.Й.С.(настоящ
секретар на читалището) и св.Калинка Ф.Е.(член новоизбраната проверителна
комисия) твърдят, че било избрано ново
ръководство и нова проверителна комисия на отчетното събрание. Били поискани от ищцата и от предишния
председател на Проверителната комисия съхраняваните
документи и протокола от събранието, които не били представени на новото
ръководство. В читалището нямало нито един документ. Това наложило да се
постави катинар на вратите. Катинари и лепенки на вратите поставила и ищцата Д..
Били правени два опита за среща с ищцата(на 11.04.2016г. и на 25.04.2016г.), но
безуспешни. Според свидетелките читалището не функционирало от м.април.2016г.
до м.септември.2017г., тъй като вратите били с лепенки и заключени. През това
време и договорът с ищцата не е бил прекратен. Впоследствие документите за
регистрация на новото настоятелство били
иззети от разследващия полицай. Съжденията
на свидетелите са свързани предимно с личната им оценка на фактите, на
които са били свидетели, подкрепени с другите показания, при обсъждането на
които съдът ги кредитира като непротиворечиви.
По
делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице
установило, че база за изчисляване на обезщетението по чл.213 ал.2 от КТ е
начисленото брутно трудово възнаграждение за м.март.2016г. – 466.40лв. Вещото
лице е определило и обезщетението по чл.213 ал.2 от КТ за периода:
01.08.2016г.-01.09.2017г., при положителен за ищцата изход от спора –
6087.75лв.(в брутен размер) и съответно 5478.97лв.(в нетен размер). Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и му дава вяра. Същото
не е оспорено от страните.
При
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.360 от КТ определя, че
трудовите спорове между работници/служители/ и работодатели се разглеждат по реда на ГПК от съдилищата.
Срокът според чл.358 ал.1 т.3 от КТ, в които могат да се предявят искове
относно прекратяване на трудовото
правоотношение е давностен/не преклузивен/
и е три годишен. От друга страна
налице е правен интерес -
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на всеки иск. В този смисъл исковете, предявени пред
надлежния съд, са допустими.
Съгласно чл.213 ал.2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица
солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когато незаконно не са
допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото
правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение
на работника/служителя за времето на незаконното недопускане на работа. Предпоставките,
наличието на които обуславя уважаването на иска са кумулативно зададени, а
именно: установяване на съществуването на валидно трудово правоотношение между
страните за процесния период, както и на следващо място незаконно недопускане
на работника/служителя/ до изпълнение на трудовата му функция. С оглед на това,
е необходимо да се изследва наличието на съответна трудовоправна връзка между
страните в процеса - доказване на факта за съществуване или не на „създадено
трудово правоотношение”.
Съгласно
чл.2 от ЗНЧ народните читалища са юридически лица с нестопанска цел,
традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в
населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи.
Съгласно чл.12 от ЗНЧ органи на читалището са общото събрание, настоятелството
и проверителната комисия. Според чл.16
ал.1 от ЗНЧ изпълнителен орган на читалището е настоятелството, което се състои
най-малко от трима членове, избрани за срок до три години. Настоятелството,
съгласно чл.16 ал.2 от ЗНЧ: свиква общото събрание; осигурява изпълнението на
решенията на общото събрание; подготвя и внася в общото събрание проект за
бюджет на читалището и утвърждава щата му; подготвя и внася в общото събрание
отчет за дейността на читалището; назначава секретаря на читалището и
утвърждава длъжностната му характеристика. Според чл.17а от ЗНЧ, секретарят на читалището: -организира
изпълнението на решенията на настоятелството, включително решенията за
изпълнението на бюджета; -организира текущата основна и допълнителна дейност;
-отговаря за работата на щатния и хонорувания персонал; -представлява
читалището заедно и поотделно с председателя. При изтекъл мандат на органите на
читалището органите на сдружението са длъжни да упражняват възложените им по
устав правомощия до избирането на нови и не стават автоматично нелегитимни. В
този смисъл, според ЗНЧ „секретарят" се третира като служител/работник/, а
негов работодател е читалищното
настоятелство. Ответницата Д. е
изпълнявал длъжността „секретар” в ответното читалище до прекратяване на
трудовото и правоотношение и съгласно
чл.17а от ЗНЧ. По смисъла на §1 т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ
ръководителите на предприятия(управител, директор и др.) са носители на
работодателската правоспособност. Те могат да учредяват, изменят и прекратяват
индивидуални трудови правоотношения. Съгласно чл.17 ал.2 т.6 от ЗНЧ сключването
прекратяването на трудовите договори със служителите е от компетентността на
председателя на читалището. Същият осъществява функциите на работодател
по трудовото правоотношение. Вписването има само оповестително действие
по отношение на трети лица, съгласно
чл.599 ал.3 от ГПК, но няма конститутивен ефект. Конститутивното
действие е придадено от закона(чл.9 ал.1 от ЗНЧ) и то само на вписването на читалището като юридическо лице
с нестопанска цел в регистъра на организациите с нестопанска цел в окръжния съд
по седалището му. Останалите обстоятелства, вкл. и касаещите представителната
власт на органите на читалището подлежат на вписване, което има само
оповестително действие. Към изложеното дотук следва, че макар обстоятелство да
не е било вписано в регистъра за юридическо лице, то новоизбраният председател от проведеното Общо отчетно-изборно събрание на 09.04.2016г.
се осъществява функциите на работодател по трудовото правоотношение с П.В. Д. след избора си на 09.04.2016г. И след тази
дата е налице валидно действащо трудово правоотношение между
читалището-работодател и ищцата Д.. Трудовият договор между читалището и ищцата
Д. е бил прекратен със
Заповед№02/21.09.2017г. на Председателя на НЧ„Заря-1900”.
Доколкото
в исковата молба се твърди, че ищцата не е била допускана на работа от
работодателя си, на което обстоятелство се основава исковата му претенция по
чл.213 ал.2 КТ(втората предпоставка от фактическия състав), доказателствената
тежест за установяване на такива конкретни незаконни действия на работодателя,
явяващи се пречка ищцата да отиде на работа,
лежи също върху ищцата.
Следователно правопораждащият юридически факт „недопускане на работа” следва да
бъде установен за периода на присъждане на обезщетението. В разпоредбата на
чл.213 ал.2 от КТ е посочено изрично, че е налице недопускане на работа „през времето
докато трае изпълнението на трудовото правоотношение“ на работника/служителя в
предприятието, което означава липса на изискване за присъствие през целия
период или през различни периоди на недопускане. Напълно достатъчно е работникът/служителят
да не е допуснат незаконно и да е изявил
готовност за работа, за да се приеме, че има недопускане на работа. Това
недопускане до работа е незаконно, тъй като е извършено в нарушение на
основното задължение на работодателя да осигури на работника/служителя нормални
условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение (Решение№613/29.12.2010г.
по гр.дело №1636/2009г. - IVг.о. ВКС;
Решение №105/12.04.2011г. по гр.дело №1897/2009г. - IVг.о. ВКС). За ангажиране на отговорността на работодателя
за заплащане на обезщетение за недопускане до работа, напълно достатъчно e
работникът/служителят дори и един единствен път да e посетил предприятието и да
e изявил готовност да престира труд по трудово правоотношение. От момента на
явяването му на работа и незаконното му недопускане от страна на работодателя,
работникът/служителят има право на съответното обезщетение (Решение№613/29.12.2010г.
по гр.дело№1636/2009г. - IVг.о. ВКС;
Решение№ 683/21.12.2010г. по гр.дело №1130/2009г. - IVг.о. ВКС). В процесния случай, безспорно се установи, че
ищцата Д. не е допусната незаконно на работа от ответника-работодател в
нарушение на основното и задължение по чл.127 ал.1 т.1,т.2 от КТ, и е изявил
готовност за работа многократно до работодателя в рамките на периода на
недопускане, поради което е налице незаконно недопускане на работа. Установи се, че П. В.Д. е обективирала
намерението си чрез конклудентни
действия(идване на работното си място на следващия работен ден - понеделник
11.04.2016г. и на следващите дни) в подкрепа на желанието си да полага труд. От
своя страна работодателят е осъществил фактическо действие по недопускането на ищцата
Д. чрез препятстване достъпа до работното и място, затваряйки читалището чрез
поставянето на катинари. Показания на свидетелите св.Й. Ив.Д., св.М.Й.Се. и
св.К.Ф.Е. обосновават извод, че читалището не е функционирало от м.април 2016г.
до м.септември 2017г., „тъй като вратите били с лепенки и заключени“. С оглед
на това съдът счита, че е налице фактическия състав на чл.213 ал.2 от КТ и работодателят
НЧ„Заря-1900”
дължи обезщетение на служителката Д. за
времето, през което незаконно не я е допуснал на работа, докато трае
изпълнението на трудовото правоотношение – 11.04.2016г.-01.09.2017г.
Претенцията на ищцата включва периода: 01.08.2016г.-01.09.2017г., поради това
съдът дължи произнасяне именно в тази
част. По отношение на размера на
претенцията за обезщетение след извършване на изчисления на съобразно
заложените критерии на начин на формиране на работната заплата, чл.162 от ГПК и
съобразено със заключението на вещото лице, съдът намира същата за
основателна за сумата 6087.75лв.(в
брутен размер) и съответно 5478.97лв.(в нетен размер) 01.08.2016г.-01.09.2017г.
В останалата част до пълния предявен
размер от 6102.80лв. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
По
отношение на лихвата върху обезщетението като приложение на общата норма на
чл.86 от ЗЗД настоящата инстанция счита, че действа абсолютното правило, че тя
се дължи след покана, а ако тя не е връчена – от датата на завеждане на
исковата молба. В този смисъл е и аргументацията, изложена в
Тълк.решение№3/1996г. на ОСГК на ВКС.
Съдът следва да присъди законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба(11.10.2017г.) до окончателното изплащане на задължението, върху сумата
6087.75лв.(в брутен размер) и съответно 5478.97лв.(в нетен размер),
представляваща неизплатено обезщетение по чл.213 ал.2 от КТ за периода: 01.08.2016г.-01.09.2017г.
При
този изход на делото, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищцовата страна и сумата
650.00лв., представляваща направени по делото разноски/адвокатско
възнаграждение/.
При
този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата 243.51лв., съставляваща ДТ по чл.1
от Тарифа за ДТССГПК, сумата 70.00лв., представляваща възнаграждение за вещо лице; сумата 5.00лв.,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен
лист.
На
основание чл.242 ал.1
от ГПК съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в частта му относно обезщетението за
работа.
Водим от изложените съображения и
на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.315 ал.2 от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш
И:
ОСЪЖДА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ЗАРЯ-1900” с БУЛСТАТ****, със
седалище и адрес на управление: с.Стрелец Общ.Г.О., представлявано от
Председател А.П.Л., ДА
ЗАПЛАТИ на П.В.
Д. с ЕГН**********, с адрес: ***.О.: 6087.75лв./шест хиляди осемдесет и седем
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.213 ал.2 от КТ за времето, през
което не е била допусната
на работа за периода: 01.08.2016г.-01.09.2017г.(в нетен размер - 5478.97лв.),
докато е траело трудовото правоотношение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.10.2017г. до окончателното и изплащане;
сумата 650.00лв./шестстотин и
петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.В. Д. с ЕГН**********, с адрес: ***.О.,
против Народно читалище „Заря-1900” с БУЛСТАТ****, със
седалище и адрес на управление: с.Стрелец Общ.Г.О., представлявано от
Председател А.П.Л., за обезщетение по чл.213 ал.2 от КТ за времето, през
което не е била допусната на работа за периода: 01.08.2016г.-01.09.2017г., докато
е траело
трудовото правоотношение, в останалата част от 6087.75лв.
до пълния предявен размер – 6102.80лв.
ОСЪЖДА НАРОДНО
ЧИТАЛИЩЕ „ЗАРЯ-1900”
с БУЛСТАТ****, със седалище и адрес на управление: с.Стрелец Общ.Г.О.,
представлявано от Председател А.П.Л., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Горнооряховския
районен съд, сумата 243.51лв./двеста четиридесет и три лева и петдесет и
една стотинки/, съставляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 70.00лв./осемдесет
и пет лева/, представляваща
възнаграждение за вещо лице; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ
по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта му
относно възнаграждението за
работа.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено
и обявено, пред Великотърновски окръжен съд.
Районен съдия: