№ 3202
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20241110203001 по описа за 2024
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. Б. К. чрез адв. Б. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №23-4332-
000692/24.01.2024г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. В уточняваща молба с вх.№97168/25.03.2024г., сочи че описаната
фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като на служителите на
МВР обяснил, че не бил употребил алкохол и наркотични вещества, както и
обстоятелствата, поради което не бил в състояние да даде кръвна проба за химическо
изследване.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Б. поддържа жалбата и моли
НП да бъде отменено по изложените в същата съображения. Допълва, че от
показанията на свидетелите се установило, че при проверката не е направило
впечатление състоянието на водача, за да предложат тестване, а той пък чрез
показанията на техния свидетел се установило, че не е в състояние да дава кръв за
изследване, което обяснил на полицейските служители на място, макар да не разполага
с медицински документи да докаже това. Претендира присъждане на разноски в
размер на адвокатското възнаграждение, което било определено в минимален размер.
Наказващият орган не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени
бележки от юрк. В. - Г. с вх.№200658/18.06.2024г., в които поддържа, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията за задължително съдържания по
ЗАНН, а от събраните по делото доказателства категорично се установило
1
извършеното от жалбоподателя нарушение, за което е наказан. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и е направила възражение за
прекомерност в случай, че се иска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на М. Б. К. е наложена глоба в размер на 2000 лева и той е
лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за това, че на 09.01.2024г.,
около 08:04 часа в гр. София, на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ като водач на лек
автомобил „Ауди А6“, рег.№******, движещ се в посока от Околовръстен път към ул.
„Добринова скала“ и на около 200 м. преди ул. „Добринова скала“ при извършена
проверка, водачът е отказал да бъде изпробван употреба на наркотични и/или
упойващи вещества с техническо средство Drugtest 5000, фабр.№ARPK 0021, като му е
издаден талон за медицинско изследване №0174345 за ВМА София, който не е дал
кръвна проба за медицинско изследване - нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН серия GA №1167720/09.01.2024г.
Приобщена по делото са административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на обжалваното НП.
Разпитани по делото са свидетелите Р. И. С. - актосъставител и И. И. Б. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които нямат
конкретни спомени за случая, поради множеството еднотипни, за които пишат актове
ежедневно. След предявяване на АУАН, актосъставителят посочва, че при наряд с
колегата си спрели за рутинна проверка водач на лекия автомобил, черен на цвят
„Ауди А6“. Предложили му да бъде тестван с техническо средство за наркотични
вещества, той помолил да говори преди това по телефона и след като разговора
приключил, отказал да бъде изпробван на място. Издали му талон за медицинско
изследване и го насочили към ВМА за даване на кръвна проба. В задълженията им не
влизало да придружават водачите до лечебното заведение, както и работата по
преписката приключвала и не проследявали дали водачът се е явил и дал ли е кръв за
изследване. Двамата свидетели не си спомнят водачът да е казвал по каква причина
отказва тестването, но тъй като това било право на водачите, нямали и практика да я
вписват ако е посочена такава.
Разпитан по делото е свид. И. Р. К., който познава жалбоподателя от около 15
години и знае, че той е бил спиран за проверка за алкохол и наркотици, защото му
разказал за случая. Знае от К., че първо бил изпробван за алкохол и пробата била
отрицателна. След това обаче отказал да даде кръвна проба, тъй като имал страх от
медицински интервенции, главно с игли, спринцовки и кръв. Не знае, дали
2
полицейските служители са предлагали на жалбоподателя преди да го насочат да дава
кръв, да бъде тестван за наркотици на място с техническо средство. Спомня си за
случай, когато на бащата на К. се наложило да бъде опериран и затова трябвало да се
дава кръв, като него го помолил, тъй като го било страх да дава кръв, но и свидетелят
не дал, защото му ставало лошо при такива интервенции. К. притежава СУМПС и
въпреки, че активно управлява МПС не е бил тестван за наркотични вещества до сега
и не знае как се прави теста.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи, че
акта има предписаното съдържание в чл.42 от ЗАНН. Съставен е в присъствие на
нарушителя и му е предявен при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1
от ЗАНН от оправомощено лице със Заповед №8121з-1632/03.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи по т.2.1.
Съдът, не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в
съдържанието на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същото е издадено от компетентен орган,
упълномощен със Заповед №8121з-1632/03.13.2021г. на Министъра на вътрешните
работи по т.3.10.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на всички свидетели,
които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Жалбоподателят не оспорва
тези констатации, но насочва доводи, свързани с причината да откаже да даде кръвна
проба, поради което съдът ще съсредоточи своите съображения главно по тези
аргументи.
К. е наказан, за това, че е отказал да бъде тестван с техническо средство за
наркотични вещества, което е нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Визираната за
нарушена разпоредба, предвижда санкция за водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. По тази причина, съображенията на
жалбоподателя, свързани с страхове от медицински интервенции с игли, спринцовки и
кръв не са относими, тъй като теста изрично е посочено, че е с техническо средство,
което е описано – модел и фабр. номер. Определено техническото средство за тестване
за наркотици на място, не е и не изглежда, нито като игла, нито като спринцовка, пито
пък полицейските служители на място на проверката взимат кръв. Така, че дали К. има
страх от игли спринцовки и кръв, няма никакво релевантно значение за отказа му да
бъде изпробван с техническо средство на място за употреба на наркотични вещества
3
като водач на МПС. Дали е обяснил на полицаите за страховете си от даване на кръв
също е без правно значение за реализиране на състава на нарушението по чл.174, ал.3
от ЗДвП.
Що се отнася до това, че жалбоподателят не се е явил във ВМА да даде кръвна
проба въз основа на получен от него талон за медицинско изследване, това не е
определящо при квалифициране на деянието като административното нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото отказа за тестване и неизпълнение на предписание за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване са в
алтернативна зависимост и не се изисква кумулативност, т.е. за осъществяване на
състава на нарушението, което е вменено на жалбоподателя е достатъчно той да е
отказал да бъде тестван с техническо средство на място, без значение след това, дали
се е явил да даде кръв, или не.
При тези съображения, категорично се доказа извършеното от К. нарушение, за
което е наказан.
Правилно, в предвидения размер по чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба от 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
При така изложените съображения НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението
или организацията чийто орган е издал НП - СДВР следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, тъй като са депозирани писмени бележки от
наказващия орган, представляван от юрк. В. - Г.. При определяне на размера, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН и съобрази изискванията на чл.37
от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, както липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените от
юрисконсулта действия, обосноваващи възнаграждението да бъде присъдено в
минимален размер от 80 лева, което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-000692/24.01.2024г.
на Началник Сектор ОПП-СДВР като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя М. Б. К. с ЕГН ********** да заплати на
учреждението или организацията, чийто орган е издал НП – СДВР
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5