Определение по дело №2334/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 376
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия: Костадинка Костадинова
Дело: 20211100602334
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 376
гр. София , 25.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мина Г. Дочева Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова

Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602334 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII НПК.
Образувано по частна жалба от адв. Г. – служебен защитник на подс. Д. ИВ. Р.,
срещу протоколно определение по чл. 248, ал.1,т.3 и чл.248, ал.1, т.6 от НПК от откритото
разпоредително заседание проведено на 04.06.2021г. по по НОХД № 1447/2021г. по описа
на СРС, НО, 114 състав.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение по чл. 248, ал.1,т.3 от НПК, с
което СРС е приел, че на ДП не е допуснато съществено и отстранимо нарушение на
процесуалните правила е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че от постановлението за привличане на обвиняемия не става ясно коя е
фирмата на обвиняемия, която ползва отстъпки от цената на 4 броя гуми. В случай,че
държавното обвинение твърди, че подс. Р. е въвел в заблуждение, че изобщо притежава
фирма, без действителност да е налице такава, това обстоятелство следвало да бъде описано
в постановлението за привличане. Ако СРП твърди, че подс. Р. притежава фирма, за която е
въвел в заблуждение ,че ползва отстъпки, името на фирмата също е следвало да бъде
посочено в постановлението. Твърди се, че това пречи на обв. Р. да разбере фактическите
рамки на обвинението и да се защитава по тях, като този пропуск не е отстранен и в
обвинителния акт.
Добавя се, че в постановлението за привличане и в ОА предходното осъждане на обв.
Р. било посочено едва на втора страница и това е попречило на обв. Р. и адв.Г. да разберат
причината правната квалификация на деянието да бъде определена по по -тежък от
основния състав, следователно обв. Р. не е разбрал в какво престъпление се обвинява.
В тази връзка се моли за отмяна на определението на СРС по чл.248, ал.1, т.3 от
НПК.
В жалбата се излагат доводи, че изпълняваната МН „подписка“ следва да бъде
отменена, тъй като подс. Р. е демонстрирал безупречно поведение. Твърди се,че деянията
са били извършени преди 4 години и изминалият период от време премахва нуждата от
МН.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените доводи,
1
намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Горепосоченото НОХД е образувано по внесен от СРП ОА срещу Д. ИВ. Р. по
чл.210, ал.1,т.4,вр. чл.209, ал.1,вр. чл.26,ал.1, вр чл.28,ал.1 от НК.
На 04.06.2021г. по делото е проведено разпоредително заседание.
Видно от протокола от РЗ СРС е изложил мотиви –л.91 от нохд и е обявил, че не са
били допуснати на ДП съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели
до ограничаване правата на обвиняемия или пострадалите и е приел искането на защитата
за прекратяване на съдебното производство и връщането му на ДП за неоснователно.
Пропуск на съда е да се произнесе и с отделен диспозитив, но в посочените мотиви волята
му е ясно формулирана.
СРС е приел, че не са налице основания за промяна на взетата по отношение на
подс. Р. мярка за неотклонение „подписка“ и е потвърдил същата.
Въззивният съд при отчитане на фактическите и правни рамки на повдигнатото
обвинение на подс.Р., в постановлението за привличане от ДП, л. 263-265 и в обвинителния
акт, прие, че обвинението е формулирано ясно, точно и подробно и му позволява в пълна
степен да организира защитата си по него.
Посочено е, че „измамата не представлява маловажен случай и е извършена
повторно“, посочено е осъждането и то в началото на постановлението за привличане л.263
от ДП, цифровата квалификация също е отразена коректно –л.264 гръб от ДП. Това в пълна
степен важи и за отразеното в ОА. В тази връзка твърденията на защитата за неясно
обвинение са несъстоятелни.
В разпоредителното заседание защитата не е сочила наличието на допуснати
нарушения, препятстващи упражняване ефективно правото на защита, свързани с това, че
не ставало ясно коя е фирмата на обвиняемия, която ползва отстъпки от цената на 4 броя
гуми и пр., като тези доводи за първи път се появяват в частната жалба.
Въззивният съд провери основателността на тези доводи и прие, че същите са
неоснователни.
Деянията са описани достатъчно пунктуално и подробно, ясно е посочено в пункт
4 от ОА, че подсъдимото лице на посоченото място и време, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил у К. заблуждение като формирал у него неверни представи, че ще
закупи и му достави от англ. сайт, в който неговата фирма ползва отстъпки от цената,
четири броя гуми с посочена марка за сумата от 1000 лева, без в действителност да е имал
намерение да закупи и достави гумите и с това на /посочената дата и място/ причинил
имотна вреда на К. и К.а в размер на 500 лева, които му били дадени като част от
поисканата за гумите сума.
Липсва каквато и да е била неяснота досежно посочено в пункт 6 от ОА, а именно
че подс. Р. на посоченото място и време с цел да набави за себе си имотна облага
поддържал възбуденото заблуждение у К., че ще закупи и му достави от англ. сайт, в
който неговата фирма ползва отстъпки от цената четири гуми с посочена марка за сумата
от 1000 лева, като му казал, че гумите са пристигнали в България и се намират в
микробус на неговия брат, който е вече в с.Панчарево, което не отговаряло на
обективната действителност и с това на посочената дата и място причинил имотна вреда
на К. и К.а в размер на 500 лева които му били дадени от К. и представляващи останалата
неплатена част от уговорена сума от 1000 лева за тях.
С оглед изложеното следва да се заключи, че не се констатират допуснати
2
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия или пострадалите.
По отношение мярката за неотклонение, въззивният съд също като СРС не
установи наличието на основания, които да сочат, че мярката за неотклонение „подписка“
следва да бъде отменена, напротив тази мярка служи за изпълнение на предвидените в
НПК цели. Следва да се добави, че тя е взета с постановление от 23.11.2020г., предявено на
подс. Р. лично на 14.12.2020г., и не му налага повече от необходимите за процеса
ограничения.
Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА обявеното от СРС в проведеното на 04.06.2021г. разпоредително
заседание по НОХД №1447/2021г. по описа на СРС, НО, 114 състав отсъствие на
допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или пострадалите.
ПОТВЪРЖДАВА определението от същото разпоредително заседание, с което е
потвърдена взетата по делото мярка за неотклонение по отношение на подс. Д. ИВ. Р., а
именно „подписка“.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3