Решение по дело №1171/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260091
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20201630101171
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

№. 260091 / 10.11.2020 г.

                РЕШЕНИЕ

      гр. М., 10.11.2020 г.

                                                                         

    В ИМЕТО Н. НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- гр. М., трети граждански състав, в открито съдебно заседание Н. двадесет и. седми октомври две хиляди и. двадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН  ИВАНОВ 

                  

при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 1171 по описа Н. съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Разглеждат се субективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и. договорите.

         Ищецът Е.К.Я., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx,,Освобождение‘‘ №. 2. е предявил срещу ответниците: О. Д. Н. М.-М., адрес: гр.М., у. №. 2. и. М. ,. Н. Ч. Е. 1. със седалище и. адрес Н. управление: гр.Л., ул.,,,Т. К.‘‘ №. 2. субективно съединени осъдителни искове, със следния петитум: ответниците да бъдат солидарно осъдени да заплатят Н. Е.К.Я., ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 5 000,00 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от свобода, причинени от неговото незаконно задържане в М.,. Н. Ч. гр.Л.,  в периода от 09.10.2019 г. до 28.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата Н. предявяване Н. исковата молба в съда/ 29.06.2020г./ до окончателното изплащане, както и. разноски.

В исковата молба се излагат следните твърдения:

Н. 09.10.2019 г. около 19:50 ч. ищецът Я. се намирал в заведение и. магазин ,,Чушката‘‘ в гр.Вълчедръм, където се черпили с приятели, като е възможно и. да са общували Н. по-висок глас, но без да обезпокояват когото и. да било. Намирайки се в този магазин, ищецът бил задържан от двама униформени полицейски служители от участъка в гр.Вълчедръм,, които му извършили обиск, без да му бъде предоставен протокол от същия. След обиска бил принудително натоварен в линейка и. транспортиран до М.,. Н. Ч.‘‘Е. гр.Л.. Без да му се предоставят каквито и. да е документи и. без да е давал съгласие, ищецът бил задържан принудително в психиатричното отделение Н. болницата. Били му инжектирани препарати, бил заключен в самостоятелна стая до следващия ден- 10.10.2019 г.

Н. 10.10.2019 г. настоятелно помолил да бъде освободен или да му се предостави документ, за да е ясно защо е този принудителен престой в болничното заведение, но такъв не му се предоставил.

Принудителното и. незаконосъобразно задържане Н. ищеца продължило до 28.10.2019 г., когато след скандали и. настояване от негова страна бил освободен  от болничното заведение, но без да му се предостави какъвто и. да било документ за периода Н. задържането му.

Предвид изложеното, счита действията Н. служителите Н. М. и. Н. М.,. Н. Ч.‘‘Е. гр.Л. за незаконосъобразни, поради което бил лишен от свобода за посочения период.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок и. двамата ответници подават писмени отговори Н. исковата молба, в които оспорват исковете по основание и. размер. Излагат пространни правни съображения.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани: ищецът се явява лично, като поддържа исковата молба; ответникът ОД Н. М.-М. се представлява от юрисконсулт Д., която оспорва исковете; ответникът М.,. Н. Ч.‘‘Е. гр.Л. не се представлява, като дава писмено становище, в което поддържа своя писмен отговор и. оспорва исковете.

Съдът, Н. основание чл. 235, ал.2., вр. с чл.12 от         ГПК, въз основа Н. закона и. доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявените субективно съединени осъдителни искове, като предявени от и. срещу надлежни страни, се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло неоснователни.

Доказателствата по делото са писмени.

Ищецът не ангажира каквито и. да било доказателства в процеса, подкпрепящи изложеното в исковата молба и. искането му. Установяването Н. посочените обстоятелства е в негова доказателствена тежест, съобразно чл. 154, ал.1 от ГПК.

Видно от приложено Н. л.29 от делото медицински удостоверение, ищецът Е.К.Я. страда от психично заболяване-,,параноидна шизофрения‘‘.

Н. първо място съдът следва да отбележи, че не се събраха никакви доказателства относно твърденията в исковата молба, че ищецът бил задържан от двама униформени полицейски служители от участъка в гр.Вълчедръм, които му извършили обиск, без да му бъде предоставен протокол от същия. Не се представиха каквито и. да било данни за полицейско задържане Н. ищеца Н. процесната дата 09.10.2019 г., което е в доказателствена тежест Н. ищцовата страна.

Не се спори, че ищецът за процесния период от 09.10.2019 г. до 28.10.2019 г. е бил постъпил за лечение в ответното болнично заведение. Видно от приложена епикриза/л.30 от делото/, като повод/причина/ за постъпването му е посочено следното: ,,неспокойствие, несъответно поведение, говорил нелепости, с нарушен нощен сън, употребявал алкохол,  плашел хората, ходел по заведенията и. пиел от чашите, им цигарите, заставал пред колите Н. шосето, носел пластмасов пистолет и. заплашвал учениците‘‘.

Видно от приложената към писмения отговор Н. исковата молба Н. М. ,. Н. Ч.‘‘Е. медицинска документация М. ,. Н. Ч.‘‘Е./л.22 и. 23 от История Н. заболяването №. 7504/2019 г./, относно своя престой в болницата, ищецът Я. е декларирал писменото си съгласие за доброволно лечение в психиатрично отделение и. информирано съгласие за необходимото лечение, диагностично-лечебни процедури и. провеждано лечение. Посоченото категорично опровергава твърденията Н. ищеца, че без да е давал съгласие, ищецът бил задържан принудително в психиатричното отделение Н. болницата, че задържането било принудително и. незаконосъобразно.

От гореизложеното съдът намира, че действията Н. служителите Н. болничното заведение са били законосъобразни, съобразени с поведението Н. ищеца и. с неговата диагноза ,,параноидна шизофрения‘‘ и. в най-добър интерес както Н. ищеца Я., така и. Н. обществото.

Кумулативно дадените предпоставки за уважаване Н. иск Н. деликтно основание, са следните: виновно противоправно деяние/ умишлено или поради груба небрежност/ изразяващо се в действие или бездействие; реално настъпила вреда за ищеца; пряка и. непосредствена причинно-следствена връзка между поведението Н. делинквента и. вредата. Във всички случаи Н. непозволено увреждане вината Н. извършителя се предполага/презюмира/ до доказване Н. противното/чл.45, ал.2. от ЗЗД/. Н. осн. чл. 49 от ЗЗД ,,този, който е възложил Н. друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението Н. тази работа‘‘.

 Н. осн. чл. 154, ал.1 от ГПК доказателствената тежест за установяване Н. този фактически състав е в тежест Н. ищеца, като последният не ангажира никакви доказателства в тази насока.

Така мотивиран, съдът намира, че субективно съединените осъдителни искове, като неоснователни и. недоказани, следва да бъдат отхвърлени изцяло.

При този изход Н. делото в полза Н. отв. М. ,. Н. Ч. Е. 1. следва да се заплатят деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съгласно Наредбата за заплащане Н. правната помощ е в размер Н. 300,00 лв.

Водим от горното, съдът, Н. осн. чл.235, ал.2. от ГПК

 

                                                    Р  Е  Ш  И.:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от Е.К.Я., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx,,Освобождение‘‘ №. 2. срещу О. Д. Н. М.-М., адрес: гр.М., у. №. 2. и. М. ,. Н. Ч. Е. 1. със седалище и. адрес Н. управление: гр.Л., ул.,,,Т. К.‘‘ №. 2. субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр.  чл. 45 от Закона за задълженията и. договорите, за заплащане Н. сумата от 5 000,00 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в лишаването Н. Е.К.Я., ЕГН xxxxxxxxxx от свобода, причинени от неговото незаконно задържане в М.,. Н. Ч. гр.Л.,  в периода от 09.10.2019 г. до 28.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата Н. предявяване Н. исковата молба в съда/ 29.06.2020г./ до окончателното изплащане, като неоснователни и. недоказани.

ОСЪЖДА Н. осн. чл. 78, ал.3 от ГПК Е.К.Я., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx,,Освобождение‘‘ №. 2.  ДА ЗАПЛАТИ Н. М. ,. Н. Ч. Е. 1. със седалище и. адрес Н. управление: гр.Л., ул.,,,Т. К.‘‘ №. 2. сумата от 300,00 лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

              Решението подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд- М. в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: