МОТИВИ към присъда № 106/04.12.2012г. по  НОХД N: 1642 / 2012 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

 

 

         Спрямо подсъдимия В.В.Р. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.3, б.„б”, пр.1  вр. с ал.1 б.”б”, пр.2 и б.”в” вр. с  чл.342 ал.1 от НК -  за това, че на 23.04.2012 г. в гр.П., на бул. „България”,  при управление на МПС – лек автомобил „Ланчия”, с рег. № *****  е нарушил правилата за движение – чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.6 ал.1 от ЗДвП, чл.15 ал.1 от ЗДвП, чл.20  ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП  и по непредпазливост е причинил смъртта на М. М. М., с ЕГН **********, настъпила на 01.05.2012г. в гр. Пловдив и две средни телесни повреди на И.Г.И., ЕГН **********, довели до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник и трайно затрудняване на движението на долните крайници.

         В наказателното производство са конституирани като частни обвинители наследниците на починалия М. М. – Ж.М. и К.М.. 

 

         Производството по делото бе проведено по реда на глава XXVII от  НПК – съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК – направено от подсъдимия Р. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично изразено съгласие да не се събират доказателства за същите.

                

         Представителят на Окръжна Прокуратура – гр. Пловдив в пледоарията си в хода на съдебните прения поддържа повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна, като изразява  становище, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства, които дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил  вмененото му във вина престъпление. Поради това моли съда да признае подсъдимия Р.  за ВИНОВЕН в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. По отношение на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, прокурорът изразява становището, че предвид проведеното съкратено съдебно следствие и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НК, при определяне на наказанието следва да се приложи разпоредбата на чл.58 а вр. с чл.54 от НК, като наказанието се наложи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и след това да се редуцира по смисъла на чл.58 а ал.1 от НК до размер от ТРИ ГОДИНИ. Изразява се и становището, че са налице предпоставките на  чл.66 ал.1 от НК и за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимият да изтърпява ефективно определеното му наказание, а същото следва да се отложи с по – продължителен изпитателен срок. По отношение на кумулативно предвиденото в закона наказание – лишаване от правоуправление, се изразява становището, че същото следва да се наложи за по – голям, дори максимален срок.

         Повереникът на частните обвинители и последните се присъединяват към становището на представителя на обвинението по отношение доказаността на обвинението, но изразяват становището, че наложеното наказание следва да се изтърпи ефективно. Претендира се присъждане на направените в досъдебното и в настоящето производство разноски.

         Защитниците на подсъдимия – адвокати Х. и Д., предвид направеното от доверителя им признание по реда на чл.371 т.2 от НПК считат, че са налице доказателства за виновността на подсъдимия, но изразяват становище, че е налице съпричиняване на престъпния резултат от лице, неустановено по делото, за което се твърди, че е участвало в инцидента. Поради това и предвид наличните множество смекчаващи отговорността обстоятелства изразяват становище, че наказанието следва да се определи в рамките до три години лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК, което да позволи приложението на чл.66 ал.1 от НК – отлагане изтърпяването му, дори и с един по – продължителен изпитателен срок. Изразява се становището, че съдът следа да приложи и императивната норма на чл.343 Г от НК и да лиши подсъдимия от правоуправление за разумен срок, както и да се присъдят претендираните от частните обвинители разноски.  

         Подсъдимият В.Р. се признава за виновен, изразява съжаление за случилото се и моли за условно наказание.

   ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност  и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

        

         I.ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

        

   Подсъдимият В.В.Р. е роден на *** ***, жител ***, българин, български гражданин. Има завършено средно специално образование,  женен е, с едно родено от брака дете, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

         Подсъдимият Р. е правоспособен водач на МПС от 1998 г. и притежава свидетелство за управление на МПС № ********, категории "В", и "С". От придобиване на правоспособност като водач на МПС до инкриминираната дата не е наказван по административен ред за нарушения на  ЗДвП и ППЗДвП.

         На 23.04.2012г. около 14.30 часа подсъдимият управлявал личния си автомобил „ Ланчия”, с рег. № ****** в гр. П., по бул. „ България” в посока от изток на запад в северното платно за движение. В автомобила на предна дясна седалка се намирал св. Т.. Времето било ясно, слънчево, пътната настилка суха – тип асфалт, видимостта добра. Движението по булеварда било еднопосочно и не било натоварено, южното и северното платно били разделени от преградни решетъчни пана, положени върху тревисто островче, на което се намирали стълбове на уличното осветление.

         По същото време по булеварда, но в обратна посока – от запад на изток, в южното платно за движение се движел св. И. – таксиметров шофьор, който управлявал л.а. „Рено”. В автомобила като клиент се намирал пострадалият М. М., който се возел на предна дясна седалка, а на задната седалка се возела съпругата му – частната обвинителка и свидетелка Ж.М.. Автомобилът се движел в следната лента за движение, а зад него се движел л.а. „ Опел”,  управляван от св. Р.Р., а в дясната лента се движел автомобил  „ БМВ”, управляван от св. Х.Т.. Посоката на движение на автомобилите била към кръстовището с ул. „ Огражден”, като режима на преминаване през него бил регулиран с работеща в нормален режим на работа светофарна уредба. Движещите се в южното платно водачи на автомобили забелязали отдалече, че светофара светва жълт сигнал, след което и червен, поради което на отстояние около 50 – 60 метра от светофара започнали плавно да намаляват скоростта и да преустановяват движението на превозните средства.

         В същия момент, без да се съобрази със забраняващия за навлизане в кръстовището сигнал на светофара, в него с висока скорост навлязъл подс. Р.. В момента, в който преминал ширината на ул.” Огражден” и навлязъл в отсечката на бул. „ България”, същият отклонил автомобила в ляво, загубил управлението над него и така напуснал северното платно от ляво, преминал през разделителния остров, разрушавайки металната ограда и метален стълб на улично осветление. В последствие навлязъл в южното платно, където настъпил удар между управлявания от него автомобил и спиращия в средната лента таксиметров автомобил, управляван от св. И.. В същото време металните отломки на стълба, който при удара бил разкъсан на две, се ударили в предната част на автомобила „ БМВ”, управляван от св. Т., като причинили имуществени вреди по него. От удара с таксиметровия автомобил тежко пострадали водача – св. И. и возещия се на предна дясна седалка М. М. 

         По повод подаден сигнал на местопроизшествието пристигнали екипи на "Пътна полиция", пожарна и аварийна безопасност, гражданска защита и ЦСМП. Тъй като таксиметровия автомобил бил силно деформиран, се наложило предна дясна врата да бъде отстранена със специализирана техника, а пострадалия М., заедно със св. И. били откарани в УМБАЛ „ Св. Георги”, където им била оказана неотложна помощ. Въпреки лекарската намеса и проведените животоспасяващи мероприятия на 01.05.2012г. М. М. починал.

         Според заключението на изготвената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза на трупа на М. М. М.  /л.60–65 от дос. пр./ е констатирано тежка гръдна травма – контузия на белия дроб отляво, хемопневмоторакс в ляво, счупвания на шест ребра отляво, налична двустранна плевропневмония, остър респираторен дисстрес синдром в резултат на сепсис; черепно – мозъчна травма – кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; белези от стари оперативни интервенции на дясна гръдна половина и трепанация на черепа по повод отстраняване тумор на белия дроб и разсейки от мозъка, счупване на лява бедрена кост в областта на масива й  пертрохантерно счупване, кръвонасядания в лявата половина на гръдния кош, корема и лявата мишница.

         Смъртта се дължи на тежката гръдна травма в съпричина с черепно – мозъчната, които са усложнени с възпалителен процес на белите дробове и довели до остра дихателна и сърдечно – съдова слабост. Травматичните увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с претърпяното ПТП, както и настъпилата на 01.05.2012г. смърт на М. М.. Наличното онкологично заболяване няма пряко отношение към настъпването на смъртта.

         Според заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза на св. И.И. /л.44 –л.47 от дос. пр./ в резултат на претърпяното на 23.04.2012г. ПТП на И. е причинено счупване на лявата раменна кост в областта на шийката, което е причинило трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник за повече от 30 дни, счупване на таза в областта на преходната пубисна кост – илиачна кост вляво, което е причинило трайно затрудняване на движението на долните крайници за повече от 30 дни. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с/или върху твърд тъп предмет и отговарят да са получени така, както се приема от материалите по разследването, от приложената медицинска документация, а именно при ПТП, като всичките увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с произшествието.

         Според заключението на изготвената в хода на разследването автотехническа експертиза / л.82–100 от дос. пр./ ударът между л.а. „ Ланчия” и л.а. „ Рено” е настъпил върху средната лента на южното платно за движение, ударът на металните отломки с л.а.” БМВ” е настъпил върху дясната лента на южното платно за движение. Скоростта на движение на л.а.” Ланчия” в момента на удара е била 117 км.ч., на л.а. „ Рено” – 38 км.ч., която скорост на движение е била и на л.а.” БМВ”. Подсъдимият не е имал техническа възможност да избегне произшествието, като такава би имал, ако при загубата на управление при отклоняването му на ляво се е движел със скорост по – малка от 65 км.ч. Водачите на другите два автомобила, участници в ПТП са нямали техническа възможност да избегнат произшествието, тъй като л.а.” Ланчия”  се е движел насрещно и е навлезнал в южното платно срещу тях. Основната причина за настъпване на произшествието от техническа гледна точка е, че подс. Р. при движение с установената скорост е отклонил автомобила на ляво и е загубил контрол върху него, при което е навлязъл  в южното платно за насрещно движение на място, по начин и време, когато това не е било безопасно, т.е. когато там са се движили л.а. „ Рено” и л.а.” БМВ”.

         Според заключението на изготвените химически експертизи / л.76, л.80/ при извършеното изследване  на предоставените проби кръв, иззета от подс. Р. и св. И. не се доказва наличие на алкохол.

         Съдът възприема и кредитира с присъдата си депозираните заключения на назначените в хода на досъдебното производство експертизи, като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, съответстващи на приложените по делото писмени и събрани гласни доказателства.

         Описаната фактическа обстановка, изложена й в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява по несъмнен и категоричен начин от направеното от подсъдимия Р. самопризнание  по реда на чл.371 т.2 от НПК на изложените в обвинителния акт факти, което самопризнание, според съда, се подкрепя  от всички събрани в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, събрани по реда и начина, предвиден в НПК, а именно - от приложените в досъдебното производство писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум / л.2 – л.15 /, справка от Сектор „ КАТ” при ОДП – Пловдив /л.32/, епикризи, медицински направления,амбулаторен лист /л.48 – л.50, л.67 – л.74/, Удостоверение за наследници /л.102/ ; справка съдимост /л.31/, характеристична справка /л. 119/, както и представените в хода на съдебното следствие Удостоверение за раждане, удостоверение за сключен граждански брак, свидетелство за правоуправление и контролен талон / л.33-л.36/, от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите И.И., Х.Т., Р.Р., Д.П., Ж.М., К.М., частично от  показанията на св. М.Т., и от изготвените в хода на разследването експертизи.

         В показанията на разпитаните по делото свидетели, с изключение на показанията на св. Т., не се констатират съществени противоречия по отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305 ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371 т.2 от НПК като обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелства от значение за предмета на доказване, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени доказателства и заключения на експертизите.

         Единствено в показанията на свидетеля Т. се излагат противоречащи на изложените в обвинителния акт факти, както и такива, които не са намерили отражение в обвинителния акт. Същият е заявил при разпита си в досъдебното производство, че управлявания от подсъдимия автомобил се е движел със скорост 70 – 80 км.ч. и че в насрещната лента се е намирал л.а. „Мерцедес”, който се е пристроил за обратен или ляв завой и е направил маневра, която е допринесла за загубата на управлението върху л.а. „Ланчия” от подсъдимия. При постановяване на присъдата, настоящият състав не кредитира показания на св. Т. в посочените части, тъй като се опровергават от всички останали доказателства. На първо място нелогично е да се твърди, че през цялото време, вкл. и по време на възникване на инцидента, свидетелят е наблюдавал таблото на управлявания от подсъдимия автомобил и е видял с каква скорост се движи. Освен това показанията в тази насока се опровергават от заключението на авто-техническата експертиза, която е базирана на обективни данни – мястото на удара, нанесените на автомобилите щети, местоположението им, след настъпване на инцидента. По отношение заявеното присъствие на мястото на инцидента на автомобил, марка „ Мерцедес”, същото се опровергава от показанията на всички останали, присъствали на произшествието лица. Свидетелите Х.Т., И.И. и Ж.М., първите управлявали, а последната возеща се в автомобилите, движещи се насрещното на платното за движение, са категорични, че в тяхното платно не е имало такъв автомобил. И ако за тези свидетели може да се възрази, че са пострадали от деянието, предмет на обвинение, то идентични показания дава и св. Р.Р., които също се е движел в насрещната лента и който не е пострадал от деянието, поради което не може да се направи извод, че е заинтересован от изхода на делото.

         Предвид изложеното и установените близки, приятелски отношения между подсъдимия и свидетеля Т., очевидно показанията на последния са депозирани, с цел да се подкрепи застъпваната от подсъдимия в хода на досъдебното производство защитна теза, от която обаче, предвид направеното признание по реда на чл.371 т.2 от НПК, самият подсъдим се е отказал в хода на съдебното следствие.  

                                

         II.ПРАВНИ ИЗВОДИ:

                

         При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия В.В.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, поради което бе признат за ВИНОВЕН с постановената присъда. 

         От обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи безопасността на движението по пътищата.

         За да се ангажира наказателната отговорност на подс. Р. по повдигнатото му с внесения обвинителен акт обвинение следва да е установено по безспорен и категоричен начин, че същия е нарушил виновно правилата за движение по пътищата, че е настъпил съставомерния резултат – смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица и че между поведението му и резултата е налице причинно - следствена връзка.  

         Настоящият състав намери, че въз основа на събраните по делото доказателства следва единствения възможен извод, че са налице всички посочени елементи от състава на престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд.

         Не е спорно по делото между страните, че е налице вредоносен резултат – починал е пострадалия М. М., факт, удостоверен и от приложените по делото  удостоверение за наследници и амбулаторен лист. Няма спор и по отношение на причината за настъпилата смърт, която се установява по несъмнен начин от изготвената в хода на разследването съдебно – медицинска експертиза на трупа на пострадалия - тежката гръдна травма в съпричина с черепно – мозъчната, които са усложнени с възпалителен процес на белите дробове и довели до остра дихателна и сърдечно – съдова слабост. Безспорно е установено въз основа на приложената по делото медицинска документация и заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза, че на св. И.И. са причинени счупване на лявата раменна кост в областта на шийката, което е причинило трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник за повече от 30 дни, счупване на таза в областта на преходната пубисна кост – илиачна кост вляво, което е причинило трайно затрудняване на движението на долните крайници за повече от 30 дни. Така констатираните увреждания съставляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

         Въз основа на направеното от подсъдимия признание по реда на чл.371 т.2 от НПК и събрания в хода на разследването доказателствен материал по категоричен и несъмнен начин е доказано и че е налице виновно, противоправно поведение на подсъдимия Р., който извод не се оспорва от него и от защитниците му.

         Така въз основа на доказателствата по делото безспорно е, че подс. Р. е нарушил разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДвП, като не е съобразил поведението си като водач на МПС със светлинните сигнали и по – конкретно със забраняващия за навлизане в кръстовището сигнал на светофара. Установено е по категоричен начин по делото, видно и от изготвения фотоалбум към протокола за оглед на местопроизшествието, че кръстовището на бул. ”България” и ул. „Огражден” е регулирано със светофарна уредба.  Подсъдимият признава факта, а и от показанията на всички разпитани свидетели се установява, че в момента на навлизане на управлявания от подсъдимия автомобил „Ланчия”  в кръстовището, светофарната уредба е показвала жълт и в последствие червен сигнал, което е и причината движещите се в насрещната лента автомобили – л.а. „Рено”, управляван от св.И. и л.а. „ БМВ”, управляван от св. Т. да се движат с 38 км.ч. / според авто-техническата експертиза / и да извършват действия по привеждане на автомобилите в покой до светване на зелен сигнал. Установената несъобразена скорост на движение е резултат именно от желанието на подсъдимия да премине през кръстовището, въпреки наличието на забраняващите за навлизане сигнали на светофара. Поради това  неспазването на това правило за движение е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.

         Споделя се обвинителната теза, че подсъдимият не е изпълнил и задълженията, вменени му като водач на МПС с разпоредбите на чл. 20, ал.1 и  ал.2 от ЗДвП – да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и при избиране на скоростта на движение да се съобрази с пътния участък, характера и интензивността на движение, с конкретните условия за видимост, така, че при възникнала опасност да е в състояние да намали и по необходимост да спре. Движейки се с установената от авто-техническата експертиза скорост – 117 км./ч., подсъдимият се е лишил от възможността при внезапно възникнала опасност да намали и дори да спре движението на автомобила си. Преминавайки с тази скорост, нарушавайки и светлинния сигнал на светофарната уредба,  подс. Р. е загубил контрол върху управлението на автомобила „Ланчия”, което също е довело до настъпване на противоправния резултат.

         Чл.15 ал.1  от ЗДвП вменява задължение на водача на МПС да се движи най – вдясно на платното за движение и да ползва най – дясната свободна лента, да не навлиза в насрещната лента за движение, освен ако не изпреварва или не заобикаля. Безспорно е установено, че загубвайки контрола върху управлявания от него автомобил, подсъдимият е навлязъл в насрещната лента за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, като не е извършвана маневра изпреварване или заобикаляне. Навлизането в насрещната лента, освен признато като факт от подсъдимия, се установява от протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него. Това нарушение също е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.       

         Както вече се отбеляза подс. Р., непосредствено преди инцидента, се е движел с несъобразена скорост - 117 км./ч.,  с което е нарушил и разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, което нарушение също  е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. В тази норма се вменява задължение на водача на МПС в населено място да поддържа скорост на движение на автомобила до 50 км./ч. Няма спор, че подсъдимият се е движел със скорост, надвишаваща разрешената от закона, а съобразно изготвената в хода на разследването авто-техническа експертиза, ако се бе движил със скорост, съобразена с визираната в закона, дори и с малко по – висока, би имал техническата възможност да избегне произшествието.

         Не се възприе обаче от съда обвинителната теза, че вмененото във вина на подсъдимия нарушения по чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия противоправен резултат, поради което същия бе признат за НЕВИНЕН и на основание чл.304 от НПК ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение в този смисъл. Разпоредбата на чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП съдържа формулирано общо задължения към водачите на МПС, като съдебната практика приема, че при наличието на специални норми на закона, които са нарушени от водача, не следва да се ангажира наказателната му отговорност за нарушение на общите норми, регулиращи движението по пътищата. В контекста на изложеното съдът намери, че предвид установени по безспорен начин нарушения на конкретно вменени задължения на подсъдимия, като водач на МПС, не следва да се ангажира отговорността му и  за така общо формулирани задължения. За пълнота ще се отбележи, че нормите на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП също са общи и намират приложение само, ако водача не е нарушил разпоредбата на специална такава, но по делото се събраха категорични доказателства, че подсъдимия е нарушил задълженията си на водач във връзка с контрола върху лекия автомобил, както и предвид скоростта си на движение се е поставил в невъзможност да намали или спре автомобила, в момента, в който е възникнала опасността – задължения, които са визирани в посочените разпоредби.

    Съдът намери и че е налице причинно – следствена връзка между визираните нарушения на правилата за движение, допуснати от подсъдимия и настъпилия противоправен резултат. Тази връзка безспорно се доказва от всички доказателства по делото. В резултат на неспазване на посочените правила за движение, управляваният от подсъдимия автомобил е ударил в предната част л.а. „ Рено”, в който са се намирали пострадалите М. и И.. Безспорно в резултат на удара са настъпили отразените в изготвената по делото СМЕ  на труп, несъвместими с живота травматични увреждания по тялото на М., в резултат на които същия е починал на 01.05.2012г., въпреки предприетите медицински мерки. Експертът е категоричен, че констатираните травматични увреждания на пострадалия са в резултат на удара между управлявания от подсъдимия автомобил и автомобила, в който се е намирал пострадалия. От подсъдимия и защитата му също не се оспорва този правен извод. От изготвената медицинска експертиза на св. И. също се установяват по категоричен начин вида и характера на причинените му телесни увреждания, както и се прави безспорния извод, че те са пряка последица от настъпилото ПТП.

         От субективна страна деянието  е извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност / по смисъла на чл.11 ал.3 , пр. 1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено - опасните последици и не е искал тяхното настъпване, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

   Тук е мястото да се посочи, че заявеното от защитата на подсъдимия, като мотив за налагане на по – леко наказание, съотв. като довод за отчитане на съпричиняване на престъпния резултат - наличие на друг автомобил, който е допринесъл за настъпване на ПТП, противоречи на доказателствата по делото, по изложените по – горе съображения. Освен това становището противоречи на процедурата, по която протече съдебното следствие, по изрично искане на техния подзащитен. Съобразно ТР № 1/ 2009 г. по т. д. № 1/2008 г., на ОСНК НА ВКС, когато подсъдимия е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,  доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им, чрез доказателствени искания. Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Факти и обстоятелства, свързани с наличие на друг автомобил, действия на водач на такъв, които евентуално при условията на независимо съизвършителство, са допринесли  за настъпване на противоправен резултат, не се съдържат в обвинителния акт, поради което и предвид процесуалното поведение на подсъдимия във връзка с провеждане на съкратено съдебно следствие, не биха могли да се приемат за установени, съотв. да послужат за постановяване на присъдата.

      

         III.ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

                    

         С оглед на установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия Р. престъпление, както и като се съобрази с неговата степен на обществена опасност, личността на подсъдимия и най-вече за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Като такива се отчетоха чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, семейното положение, липсата на налагани по административен ред наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, изразеното съжаление за случилото се. Тези обстоятелства не се явяват многобройни или изключителни, за да обосноват приложението на чл.55 от НК, каквото искане се направи от защитата на подсъдимия. Още повече, че в противовес на същите не може да се игнорира установено, че са извършени множество нарушения на правилата за движение, които в своята съвкупност и последователност са довели до настъпване на противоправния резултат и причиняване на неблагоприятни последици, които не са включени в състава на престъплението. За съставомерността на същото по посочената правна квалификация, се изисква да е настъпила смърт на едно лице и телесна повреда на друго, а в конкретния казус, освен смърт са причинени две средни телесни повреди. Причинени са и материални вреди – на автомобила, управляван от св. И. и на автомобила, управляван от св. Т., които не са съставомерни, но са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на подсъдимия. Предвид на изложеното съдът намери, че наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода съответства напълно на обществената опасност на деянието, опасността на личността на дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и в достатъчна степен ще допринесе за реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК.

         В съответствие с императивната разпоредба на чл.371 т.2 от НПК и проведеното съкратеното съдебно следствие, така определеното наказание бе редуцирано по реда на чл.58 а ал.1  от НК, с една трета до размер от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

        

         Отсъствието на преходни осъждания на подсъдимия и размерът на определената санкция в настоящия случай правят задължителна преценката за отлагане на нейното изтърпяване.

   В тази връзка съдът споделя становището на представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив и на защитата на подсъдимия, че в конкретния казус за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимия да изтърпи ефективно наложеното му наказание.  С оглед данните за личността на подсъдимия, настоящият състав намира, че същия не представлява деец с висока степен на обществена опасност, а поправянето и превъзпитанието му успешно биха се реализирали и без изолирането му в пенитенциарно заведение, като отлагане изтърпяването на наказанието няма да е пречка да се реализира генералната и индивидуалната превенция на наказанието по смисъла на чл.36 от НК. При определяне начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не може да не се съобрази с установената съдебна практика по транспортните дела, при които най – вече с оглед субективната страна на деянията, ефективни наказания се налагат за квалифицираните състави на престъплението – при употреба на алкохол и наркотици и бягство от местопроизшествието, която съдебна практика не може да не се отчете при определяне на „справедливо” наказание за извършеното престъпление. Няма спор, че причинения престъпен резултат е тежък, свързан със загуба на човешки живот, поради което житейски оправдано е становището на частните обвинители за налагане на ефективно наказание. Извън емоционалния заряд на казуса обаче трябва да се отбележи, че тежкия престъпен резултат е елемент от състава на инкриминираното деяние и е преценен от законодателя при определяне на съответното на този резултат наказание и не следва да се отчита повторно при индивидуализация на наказанието за всеки конкретен случай, съотв. при решаване на въпроса за изтърпяване на това наказание. На следващо място именно, извършените множество нарушения на правилата за движение по пътищата, е и основанието на съда за определяне на наказание при условията на чл.54 от НК, въпреки че последните са значителни на брой и биха могли по принцип да обосноват приложението на чл.55 от НК. Налице е според съда и решаващия критерий на чл.66, ал.1 от НК - постижимостта на поправянето на подсъдимия извън условията на затворническата среда, предвид установените по делото факти, които имат решаващо значение за процеса на превъзпитание на подсъдимия и преодоляване на психическите му нагласи, довели да извършеното престъпление. Видно е от материалите по делото, че подсъдимият е с изключително позитивни характеристични данни и преди деянието е водил безукорен начин на живот, нарушаването на правилата за движение по пътищата е  изолирана проява в неговото поведение. В контекста на изложеното субективните очаквания на пострадалите и желанието им да се репарират причинените им болки и страдания, чрез ефективно изтърпяване на наказанието от страна на дееца, не бива да имат решаващо значение в процеса на индивидуализация на наказанието на плоскостта на начина на изтърпяването му, тъй като те са фактор извън тези, които законодателят е предвидил в чл.66, ал.1 от НК. Не би могло да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на осъдения, ще въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото. Идеята за санкцията единствено като назидание за останалите членове на обществото е чужда на българската наказателна система. Само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия.

         Предвид изложеното съдът намира, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наказанието, а за постигане на целите му изтърпяването следва да бъде отложено с изпитателен  срок от ЧЕТИРИ години. По този начин ще се реализира напълно предупредителния потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период е реална заплахата подсъдимия Р. да изтърпи отложеното наказание, а и така определения изпитателен срок ще окаже своето възпитателно и предупредително  въздействие и върху другите членове на обществото, т.е. нуждите на генералната превенция също ще бъдат удовлетворени. Поради това с постановената присъда изтърпяването на наложеното наказание – ДВЕ ГОДИНИ  И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА бе отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

         При определяне размера на другото кумулативно предвидено в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от правоуправление на основание чл.343 г вр. с  чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът взе предвид изискванията на чл. 49 ал. 2 от НК, добрите характеристични данни на подсъдимия – от една страна, а от друга факта на осъществяване на пет броя нарушения на правилата за движение по пътищата. При тези доказателства съдът намери, че  справедливо и съответно на тежестта на извършеното деяние и на данните за личността на подсъдимия като водач на МПС е наказание лишаване от правоуправление за срок от  ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата. Този срок ще даде възможност на подсъдимия в пълнота да осъзнае последиците от неглижиране на установените правила за движение по пътищата и ще го лиши от възможността да упражнява тази дейност за дълго време, което пък ще му въздейства предупредително и възпиращо за осъществяване на идентични противоправни деяния за в бъдеще.

         Причината за извършване на престъплението е в неспазването от подсъдимия  Р. като водач на МПС на установените правила за движение от ЗДвП.

   На последно място, предвид постановената осъдителна присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.Р. да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 521 лева - направените по делото разноски, както и в полза на частните обвинители Ж.М. и  К.М. направените в досъдебното и в съдебното производство разноски за повереник в размер на 6 200 лева.

         Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

      

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :