Решение по дело №706/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И.З.Т. ***, депозирана чрез процесуален представител, насочена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-1624 от 03.06.2023г. издадена от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково (К. Й. В.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че същата е немотивирана, издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение на закона.

Сочи се, че излагането на фактическите основания в акта било до голяма степен непрецизно, като наред с това органът не мотивирал причините поради които приложил принудителната мярка за максималния предвиден в закона срок.

Излагат се и доводи, че описаното в заповедта от фактическа страна, че оспорващия е управлявал собствения си лек автомобил на 03.06.2023г. не отговаряло на обективната действителност и не се доказвало от събраните доказателства.

По изложените в жалбата подробни съображения се моли за отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия лично и чрез упълномощен представител.

Ответникът – младши автоконтрольор в сектор“Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Хасково(К.Й.В.)не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата. Становище за неоснователност на жалбата, ведно с възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е изложено от Началник сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково в писмо вх.№ 5171/05.07.2023г. при АдмС-Хасково.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.06.2023г. св.А.К.А. съставил по отношение жалбоподателя И.З.Т. акт за установяване на административно нарушение сер.GA, бл.№ 964272, в който удостоверил, че на 03.06.2023г. в 20:01ч. в гр.Хасково, на ул.“***“, до магазин „***“в посока към ул.“Кюстенджа“, последния е управлявал собствения си лек автомобил „Киа Каренс“, с рег. №*******, като при извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер № ARBA 0088 в сградата на РУ Хасково уреда е отчел 3.52 промила алкохол в издишания от водача въздух. Посочено било също, че на водача е издаден талон за изследване с № 110563. Прието е, че с поведението си лицето е нарушило чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

АУАН бил предявен и връчен на И.Т. на 03.06.2023г. Със същия от последния са отнети СУМПС, контролен талон, СРМПС и 2 бр. регистрационни табели.

На база посочения АУАН, младши автоконтрольор в сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-1624 от 03.06.2023г., с която приложил спрямо Т. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, а именно прекратяване регистрацията на моторно превозно средство за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на адресата си на 03.06.2023г., а жалбата срещу същата е била подадена на 16.06.2023г. и заведена в АдмС-Хасково под вх. № 4645 от същата дата.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, както и протокол за личен обиск и заповед за задържане спрямо жалбоподателя, друг издаден на 03.06.2023г. спрямо последния АУАН по отношение нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДВП, протокол за ПТП, както и писмени доказателства в коя група осъществява длъжността си ответникът и такива удостоверяващи компетентността му.

По искане на жалбоподателя за изясняване делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на актосъставителя, Здравко Т. – баща на жалбоподателя и Й.П.В.– познат на жалбоподателя.

Св.Т. сочи, че понеже 03.06.2023г. е бил черешова задушница, сутринта заедно със сина си (жалбоподателя) са били на гробищата, след което последния със свой приятел е седнал около обяд да се черпи в магазин намиращ се на ъгъла на ул.“***“ и „***“. Около 15.00 ч. свидетелят взел от жалбоподателя ключовете за автомобила му, за да възпрепятства качването му в колата. В периода от 15.00ч. до 19.00ч. минавал няколко пъти покрай мястото и твърди, че през това време автомобилът не е бил местен - стоял до магазина, а времето отнемащо на сина му да се прибере от заведението до вкъщи е не повече от 2 минути. Заявява, че синът му имал два ключа за колата – един с който можел да управлява същата и един резервен с който можел само да си отвори вратата, но с него не можело да се управлява. Сочи, че около 19.00 ч. му било съобщено, че синът му е арестуван. Попитал полицая къде са го хванали, на което последния му отговорил“на маса“. Не му съобщили защо е задържан, а единствено, че са пили от обяд. Когато пристигнал в полицейското управление видял, че по главата на сина му има наранявания, впоследствие от него разбрал и че е бил бит от полицаите. Последния му съобщил също и че в колата са го заплашили и там е дал пробата за алкохол.

Св.Й.П., заявява че около 18.00ч. на 03.06.2023г., е минавал покрай магазин „***“отивайки в посока дома на дъщеря си и видял, че до магазина е спрян автомобила на жалбоподателя. Отзад до магазина имало масичка, на която оспорващия бил седнал заедно с двама негови приятели. На връщане, около 19.00ч., съпругата му влязла в магазина, а свидетеля останал отвън. Забелязал, че жалбоподателя е пред колата си - извън нея, откъм шофьорската страна и до него имало две по-млади момчета. Пред автомобила имало застанала странично една жълта кола - пикап. Свидетелят не видял да има удар и съприкосновение - пикапа бил на един пръст разстояние от автомобила на жалбоподателя. Св. П. забелязал, че на масата имало оставен портфейл. Извикал жалбоподателя, но последния не го чул, поради което свидетеля помолил съпругата си да остави портфейла в магазина. В това време дошла полицията. Заявява,че няма представа, кой я е извикал. Полицаят започнал да иска документи от жалбоподателя, но последния не могъл да ги намери себе си. Колата му в този момент нямала отворени врати. След като полицая поискал от жалбоподателя да му даде документите на автомобила, оспорващия влязъл в м.п.с., като отворил вратата му. След това свидетеля и съпругата му си тръгнали. Пресичайки улица „***“ на около 20 метра св. П.забелязал, че полицаят започнал да сваля номерата от автомобила му(на жалбоподтеля). Свидетелят сочи, че за времето през което е бил на мястото преди и след идването на полицията не е видял жалбоподателя да управлява м.п.с. по улицата и автомобила му не бил запален. Заявява, че автомобилът е бил на разстояние от него в рамките на 50-60 см. и ако работел щял да го чуе. Двигателят не работел, светлини също нямало включени. Сочи, че жалбоподателя живее в блок находящ се на около 100 м. от магазина.

Св. А.К.А. сочи, че на 03.06.2023г. е бил на работа съвместно с мл. автоконтрольор К.Й.В., дневна смяна от 08.30ч. до 20.30ч. По време на смяната, около 19.0ч. получили сигнал от оперативния дежурен на РУ Хасково за настъпило ПТП на ул. „***“ до магазин“***“. Отивайки на мястото установили, че лек автомобил „Киа Каренс“ и лек автомобил „Опел Комбо“ са били паркирани до магазин на ул.***“, като лекия автомобил „Киа Каренс“ бил обърнат в посока ул.***, а другият автомобил в посока „***“. Отдясно по посоката на движение, посока ул.“Гургулят“ бил автомобила на жалбоподателя. Между двата автомобила имало съвсем леко съприкосновение, не сериозен удар. На мястото на инцидента била и подаващата сигнала, която свидетелят не познавал и не може да посочи име - на видима възраст около 55-60 години. Тя заявила, че водачът на лек автомобил „Киа Каренс“ управлявай автомобила леко ударил нейния автомобил, както и видели, че същия е в неадекватно състояние. Когато свидетелят отишъл на мястото въпросния водач, бил извън автомобила, имал несигурна походка, миришел на алкохол и бил в явно нетрезво състояние.Заявява, че водачът е бил посочен от подаващата сигнала, и това бил жалбоподателя. Понеже на място нямало как нормално да се оформи документацията, предвид че водача бил в нетрезво състояние и идвал при тях от единия до другия край на колата като им казвал “Аз не съм карал“, отишли с него в РУ Хасково. Там на място същия заявил, че желае да даде тест за алкохол при което бил отчетен 3.52 промила алкохол. Свидетелят сочи, че не си спомня дали към момента на пристигането си на място автомобилите са били с работещ двигател, запалени светлини, дали двигателят на автомобила е топъл или студен и по какъв начин жалбоподателя е влязъл в автомобила си за документи. Заявява и че не е видял жалбоподателя да управлява автомобила си.Твърди, че всички вещи които са се намирали в жалбоподателя са били предадени на баща му, преди самия обиск, поради което и в протокола за личен обиск не били отразени такива. Документите и регистрационните табели на автомобила били описани в АУАН и иззети с ПАМ. В протокола за личен обиск били описвани само лични вещи. Съставени били два АУАН единия във връзка с теста за алкохол, а другия във връзка с ПТП. Конкретните щети по автомобилите били отразени в Протокола за ПТП в графа“видими щети на МПС“, като знак“Х“ посочвал мястото на удара.

Тук мястото да се посочи, че съдът не кредитира показанията на св. А.К.А. в частта им в която заявява, че ПТП е настъпило с лек автомобил „Опел Комбо“ и че в протокола за личен обиск не са отразени вещи, тъй като същите преди това са предадени от жалбоподателя на неговия баща св. Т.. Вида на другия лек автомобил са посочени в приетите по делото АУАН № 964274 и Протокол за ПТП № 1839543 от 03.06.2023г. и видно от същите писмени доказателства, което се ползва с приоритет пред гласните доказателства, че второто м.п.с., което се твърди да е участвало в ПТП с автомобила на жалбоподателя е „Фолксваген Кади“. В частта им касателно предаване на вещи от жалбоподателя, показанията на св.А. освен, че противоречат на показанита на св. Т. са и житейски нелогични предвид, че знанието, че жалбоподателя е предал личните си вещи на баща си преди обиска и допускането на подобно действие от страна на полицейски служител би обезмислило и извършването на самия обиск, чиято цел е установяване на доказателства относими към конкретното деяние, а такъв е бил извършен.

В останалата им част съдът кредитира показанията на св.А. и на другите двама свидетели. Последните са давали показания за различни факти, които са възприели лично и съдът не намира основание да не ги възприеме, предвид, че са логични, последователни и непротиворечат на останалия доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП, с оглед представените по делото заповед № 1253з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково и писмо рег. № 272000-18916 от 13.10.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково.

Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон и издаването й при спазване на административнопроизводствените правила, съдът намира следното :

Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – прекратяване регистрация на моторно превозно средство, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на м.п.с. след употреба на алкохол в количество над 0.5 на хиляда, установена с техническо средство.

Предпоставките за прилагането на ПАМ в тази хипотеза следователно са:1. на посочените дата и място в заповедта адресатът на заповедта да е бил водач на м.п.с., 2.да е управлявал същото след като преди това е бил употребил алкохол, 3. установената концентрация на алкохол в кръвта му да е над 0.5 на хиляда и 4. Същата да е установена с годно техническо средство.

Установяването на материалната законосъобразност на оспорен административен акт, предполага пълно и главно доказване на всички изложени в него фактически основания за издаването му.

За доказване изложените в заповедта обстоятелства, по делото е представен и приет като писмено доказателство АУАН сер. GA № 964272 от 03.06.2023г., цитиран в оспорената заповед, към който последната препраща.

По принцип в производствата по АПК, актовете за установяване на административно нарушение представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, касателно лично възприетите от актосъставителя и отразени в тях факти. Съдържанието на представения по делото АУАН не е било оспорено от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, но същия в случая не обвързва съда да приеме за установени обективираните в него обстоятелства, свързани с поведението на оспорващия, отнасящи се до осъществено от последния управление на автомобил. Това е така, тъй като видно от разпита на актосъставителя по акта св. А.К.А., същия не е възприел пряко и непосредствено факта на осъществено от жалбоподателя управление на автомобил „Киа Каренс“ с рег. №******* на 03.06.2023г. Видно е от показанията на същия свидетел, че е пристигнал на мястото посочено в АУАН едва след като е бил изпратен по сигнал за настъпило ПТП, заварил е процесния автомобил паркиран - на улицата в посоката на движение, а оспорващият - извън автомобила. Предвид това, въпреки, че в процесния АУАН е посочено, че жалбоподателят на 03.06.2023г. е управлявал в 20.01ч. цитирания лек автомобил, то така обективираното не се ползва с обвързваща сила и подлежи на доказване от ответника на общото основание на чл.170, ал.1 от АПК, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими доказателства и доказателствени средства.

В случая от доказателствения материал приобщен по делото съдът не установява доказване на посоченото обстоятелство да е проведено по посочения начин.

Ответникът не е ангажирал нито преки доказателства, от които по несъмнен начин да се установи факта на управлението на лекия автомобил от жалбоподателя, нито система от косвени такива, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил, т.е. система която да води единствено и непротиворечиво на извода, че на 03.06.2023г. в 19.05. ч. в гр.Хасково на ул.“***“ жалбоподателят е управлявал собственият си лек автомобил.

Обстоятелството на управление на автомобила не се установява и от разпита на св.П., който се е намирал на посоченото в ЗАППАМ и АУАН място непосредствено преди пристигане на полицейските служители. От същия става ясно, че автомобила не е бил с работещ двигател и запалени светлини, като е бил паркиран пред магазина още към 18.00ч. Обстоятелството, че м.п.с. на жалбоподателя е паркирано пред магазина в по – ранен период на посочената дата се установява и от показанията на св. Т., който твърди и, че е взел от сина си ключовете за автомобила му още около 15.00ч. на 03.06.2023г. Действително от показанията на същия свидетел се установява и че за автомобила е имало и резервен ключ, но предвид, че в съставения протокол за обиск рег. № 272р-12377 от 03.06.2023г., не е отразено вещи да са намерени у И.Т., и предвид обстоятелството, че обискът е проведен в сградата на РУ Хасково, където жалбоподателят е отведен от твърдяното място на инцидент от св.А., то не може да се приеме и че ключове са били открити у него, а оттук че е разполагал със същите към 19.05ч. на 03.06.2023г., когато в ЗППАМ се твърди, че е бил водач на м.п.с.

Необходимо е също да се посочи, че между фактическите съображения изложени в ПАМ и обективираното в подготвителния по издаването й документ АУАН с бл.№ 964272 е налице разминаване досежно часа, в който се твърди че жалбоподателят е управлявал автомобила си. Според обжалвания акт това е сторено в 19.05ч., а според АУАН в 20.01ч. Последното обстоятелство обаче е обективно невъзможно, предвид че съобразно Заповед за задържане на лице рег. № 272зз-18 от 03.06.2023г., оспорващият в 19.30ч. на 03.06.2023г., вече е бил задържан на основание чл.72 , ал.1, т.1 от ЗМВР.

Действително по делото от страна на жалбоподателя е представен и АУАН сер.GA № 964274 от 03.06.2023г. в който е отразено, че последния е управлявал автомобила си на 03.06.2023г., в 19.05ч., който час съвпада с посочения в ЗППАМ. Тук е мястото да се посочи, че по изложените по-горе съображения досежно липсата на обвързваща сила на АУАН с бл. № 964272 в частта на обективирания факт на управление на автомобил, доколкото актосъставителя и по двата акта за установяване на административно нарушение е един и същ - св. А., то съдът намира и че посочения АУАН съставен за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП също не се ползва с материална доказателствена сила. Наред с това същият не е цитиран като подготвителен документ в обжалваната ЗППАМ и последната не препраща към него,като не е представен по делото и като част от административната преписка.

Недоказаният факт е неосъществил се факт, поради което първата кумулативна предпоставка за издаване на заповед за ПАМ по чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП в случая не се установява да е налице, а това обезмисля излагане съображения от страна на съда за наличие или не на останалите кумулативни предпоставки, само при наличието на които органът може да приложи ПАМ по чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.

На практика органът е следвало още преди издаване на обжалваната заповед и в изпълнение разпоредбите на чл. 35 и чл.36 от АПК да изясни в пълнота фактическата обстановка, като събере всички относими доказателства. В контекста на казуса, това означава че е следвало служебно да бъдат издирени преките свидетели очевидци на поведението на жалбоподателя и обясненията им да бъдат писмено закрепени и приобщени към административната преписка. Това в случая не е сторено, което е довело до издаване на акта в противоречие с цитираните две норми, съставляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ако не би било допуснато органът би могъл да стигне и до друг изход на спора.

Оттук ЗППАМ се явява незаконосъобразно издадена, тъй като сам по себе си факта на установена концентрация на алкохол в кръвта на лице, не представлява нарушение и не води до основание за прилагане на ПАМ от посочения вид.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна, а издадената заповед следва да бъде отменена.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото. Ето защо такива следва да му бъдат присъдени в доказания по делото размер от 2010 лева от които 10.00 лева внесена ДТ(л.26) и 2000 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.06.2023г.(л.27). До приключване съдебното производство ответникът не е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, а Началникът на сектор“ПП“при ОДМВР-Хасково, който е обективирал такова не е конституиран като страна по делото и респ. не разполага с предоставена му от закона възможност да стори това.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-1624 от 03.06.2023г. издадена от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково (К.Й.В.).

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Хасково да заплати на И.З.Т., с ЕГН **********,*** разноски по адм.дело № 706/2023г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 2010.00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: