Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ …….

Гр. Велико Търново, 29.09.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

     

при секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 279 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 51 и чл. 52 ЗЗД.

Ищцата П.С.П., чрез процесуалния си представител, твърди в исковата си молба, че на 20.11.2018 г. на ПП I-5 км 105+500, на изхода за гр. Габрово, при управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел“ ЦЛК“ с рег № РВ 9839 МР, собственост на Татяна Райчева Иванова, ЕГН **********, с адрес ***, водачът Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** извършил маневра завиване в обратна посока към гр. Русе, в резултат на което се сблъскал с движещия се по права посока по ПП I-5 в посока към гр. Габрово л.а. марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег № Р 8281 АН, в който на предна дясна седалка се е возила ищцата. Ищцата твърди, че въз основа на действията на Н.С.Н. и по негова вина е настъпило въпросното ПТП, при което на ищцата са причинени телесни увреждания. Вследствие на ПТП-то ищцата преживяла множество физически травми - повърхностна травма на окосмената част на главата, като била откарана в спешно отделение. Ищцата излага, че нанесената телесна повреда е довела до душевни смущения, като след преживяното ПТП е променила изцяло ежедневието си, себеусещането си, себеприемането си, начина си на живот. Изпитвала е неотшумяваща болка в областта на лицето и коленете, сънят й е бил разстроен, притеснявала се да се вози в автомобил. След инцидента станала много чувствителна и трудно се владеела емоционално, което наложило посещения при психотерапевт. Твърди, че процесния автомобил марка „Мерцедес“, модел“ ЦЛК“ с рег № РВ 9839 МР е бил застрахован за гражданска отговорност при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, обективирана в полица № BG/02/118002871480, със срок на покритие от 07.10.2018 г. до 06.10.2019 г. Сочи, че за процесното ПТП на водача Н.С.Н. е бил съставен АУАН № 560950/20.11.2018 г. Ищцата отправила писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ до ответника на 04.07.2019 г. с вх. № ОК-402711/04.07.2019 г., с която претендирала заплащането на 50 000 лв. неимуществени вреди и 40 лв. имуществени такива. Отговор от застрахователното дружество не последвал. Ищцата моли съда да осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, които тя е претърпяла, настъпили в резултат на гореописаното ПТП, в размер на 10 000 лв., както и имуществени вреди в размер на 40 лв., представляващи заплатени разходи за лечение, както и законната лихва върху сумите, считано от 22.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, район Лозенец, ул. Джеймс Баучер №87, ЕИК *********, чрез пълномощника си, не оспорва допустимостта на иска. Признава фактите, че л.а. марка „Мерцедес“, модел“ ЦЛК“ с рег № РВ 9839 МР е бил валидни регистриран при него. Оспорва като неоснователни и недоказани предявените искове, както и началния момент, от който се твърди дължимост на лихвите по главните искове. Оспорва изложения механизъм на настъпване на ПТП, сочейки, че липсват данни за скоростта на двете МПС-та непосредствени преди и при настъпване на ПТП, относно действия и реакции на двамата водачи, техническа изправност на двете МПС-та, маркировката и наличните пътни знаци в зоната на настъпване на ПТП. Счита, че водачът на л.а. „Мерцедес“ не е с установена вина за процесното ПТП, както и че срещу него няма влязло в сила наказателно постановление по сочения от ищцата АУАН. Твърди, че претендираните неимущствени вреди са неоснователно завишени, както и че имуществените такива не са за лечение, както се твърди и следователно не са дължими. Оспорва, че травматичните увреждания, сочени в обстоятелствената част на исковата, са единствено в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Навежда доводи в условията на евентуалност за съпричиняване, поради възможността за реакция на л.а. „Рено“, както и липсата на поставен предпазен колан от ищцата или че поставения такъв не е бил технически изправен. Твърди, че ищцата е отправила заявление до ответника, в което самата тя сочи, че при въпросното ПТП не е била с поставен предпазен колан. Твърди, че размер от 500 лв. бил определен от експертния съвет на застрахователя. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Безспорно между страните е обстоятелството, че ПТП е настъпило в момент, в който ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за марка „Мерцедес“, модел“ ЦЛК“ с рег № РВ 9839 МР.

Ответникът е образувал щета № **********-OK-402711/04.07.2019 г. по застрахователна претенция от 04.07.2019 г. Към претенцията на ищцата са приложени доказателства – констативен протокол за ПТП, фиш за спешна медицинска помощ, резултат от компютърно-томографско изследване, амбулаторен лист, становище от психотерапевт и фактурата за изготвянето му, както и банкова сметка ***. С оглед характера и тежестта на получените от пострадалото лице П. Станчева П. наранявания, експертният на ЗД „БУЛ ИНС“ АД е определил застрахователно обезщетение в размер на 500 лева. Липсват данни същото да е било връчено на ищцата.

С Наказателно постановление № 18-1275-002039/27.11.2018 г. на водача на л.а. „Мерцедес“ е наложена глоба в общ размер от 500 лв., като противоправните деяния описани в него са две: предприемането на маневра, която създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, довели до процесното ПТП и управление на ППС без правоспособност.

По делото е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 022914/20.11.2018 г., амбулаторен лист и медицинско свидетелство.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и безпротиворечива, л.а. „Мерцедес“ се е движел по отбивка от ГП I-4 с посока София – Варна към път I-5 с посока Русе-Стара Загора към Габрово, в зоната на южен пътен възел на гр. Велико Търново, до изхода за гр. Габрово. Л.а. „Рено“ се е движел по път ПП 1-4 към път I-5, към Габрово, в зоната на южен пътен възел на гр. Велико Търново, до изхода за гр. Габрово. Към момента на удара Н.С.Н. навлиза от отбивка от от ГП I-4 с посока София – Варна към път I-5 с посока Русе-Стара Загора, след което е предприел маневра завиване наляво, от дясната пътна лента през лявата на път I-5 с посока Русе-Стара Загора към гр. Русе, а л.а. „Рено“ се е движил направо от север към юг по път I-5 с посока Русе към Стара Загора. Л.а. „Мерцедес“ пресича траекторията на движение на л.а. „Рено“, като в резултат на маневрата двете МПС се удрят, като ударът за л.а. „Рено“ е челен, а за л.а. „Мерцедес“ със странична лява част. Към момента на настъпване на ПТП пътната обстановка се определя като нормална, интензивността на движението е била обичайна, видимостта – намалена, метеорологичните условия – зимни. Видимостта за двамата водачи във времето на денонощието и в участъка от пътя не е ограничена от предмети и автомобили и е била достатъчна, за да се възприемат навреме. Скоростта, с които двата автомобила са се движили, е била приблизително около 50 км/ч. Водачът на л.а. „Рено“ не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране след възникване на опасността, докато водачът на л.а. „Мерцедес“ е имал техническа възможност във всеки един момент да възприеме опасността – движещ се по път I-5 л.а. „Рено“ и като го пропусне да претодврати ПТП. Няма данни за място, откъдето водачът на л.а. „Мерцедес“ да е реагирал на опасността. Основната причина за ПТП се явява пресичането на траекторията на движение на л.а. „Рено“.

От допуснатата съдебномедицинска експертиза се установява, че пострадалата П. Станчева П. е получила следните травматични увреждания: повърхностна травма на окосмената част на главата, порезна рана на горната устна, субективни оплаквания от главоболие и болки в главата и врата и остатъчни явления от субективен характер от лесна уморяемост по време на работа, персистиращо главоболие, психоемоционални промени в поведението, съпроводени със смущения в трудовата дейност. Заключава се, че причинените травматични наранявания, получени от пострадалата като пътник, отговарят да бъдат получени от и при внезапно придаден инерционен момент на тялото с последващото му притискане в елементи от купето в зоната на мястото, където е била седяла пострадалата при контакт с тях. Травмата се определя като лека телесна повреда по смисъла на НК – временно разстройство на здравето, неопасно за живота и съпроводено с болки и страдания по време на възстановително-оздравителния период. Прогнозира се, че клиничното оздравяване при такъв род и вид травми е в рамките на около 15-20 дни. Вещото лице прави заключение, че травмите на ищцата дават основание да се приеме, че е била налице защита от поставен предпазен колан, който е предпазил тялото и крайниците. В противен случай травматичните увреждания биха били по-тежки и засягащи и други части на тялото.

Свидетелят Й.В., шофор на л.а. „Рено“ в процесния случай, посочва, че се е движил с около 40 км/ч и шофьорът на л.а. „Мерцедес“ му сякъл пътя, въпреки, че той бил с предимство. Посочва, че ищцата се е возила на предно дясно място и е била поставила предпазен колан. Непосредствено след ПТП-то попитал пътниците как са и всички отговорили, че са добре. При пристигането на линейката ищцата и шофьорът на л.а. „Мерцедес“ били откарани в болница.

Свидетелят Митко Митев, живеещ на семейни начала с ищцата, сочи, че при пристигането му на мястото на ПТП-то заварил ищцата с кръв по челото, устата и носа и последната казала, че я болят колената. Колената я болели постоянни, а около месец имала и болки в главата. Сочи, че ишцата се страхува да се вози в автомобил след инцидента и ходи на терапевт.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни. По делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лекия автомобил „Мерцедес“, както и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача неимуществени вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.

От събраните по делото доказателства се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между ПТП и настъпилите вреди.

От заключението на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, се установява, че причина за ПТП е водача на л.а. „Мерцедес“, застрахован при ответника, чиито автомобил е пресякъл траекторията на л.а. „Рено“. Скоростта, с които двата автомобила са се движили, е била приблизително около 50 км/ч. Водачът на л.а. „Рено“ не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране след възникване на опасността, докато водачът на л.а. „Мерцедес“ е имал техническа възможност във всеки един момент да възприеме опасността – движещ се по път I-5 л.а. „Рено“ и като го пропусне да претодврати ПТП. Няма данни за място, откъдето водачът на л.а. „Мерцедес“ да е реагирал на опасността. Основната причина за ПТП се явява пресичането на траекторията на движение на л.а. „Рено“.

За въпросната маневра е издадено и влязло в сила Наказателно постановление № 18-1275-002039/27.11.2018 г., от което се установява, че Н.С.Н. е нарушил разпоредби от Закон за движение по пътищата в процесния случай, като движейки се по път I-5, км. 105+500, край южен пътен възел на гр. Велико Търново за гр. Габрово, предприел обратен завой към гр. Русе, при която маневра не пропуска движещия се по ПП I-5 в посока към гр. Габрово л.а. „Рено“, блъска го и допуска ПТП с материални щети и телесни наранявания на ищцата.

Причинно-следствената връзка между ПТП и причинените на ищцата неимуществени увреждания се установява недвусмислено от допуснатата съдебномедицинска експертиза. Констатираните травми, получени от ищцата, отговарят да бъдат причинени от и при внезапно придаден инерционен момент на тялото с последващото му притискане в елементи от купето. Изключени са други време, място и начин на тяхното възникване.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител относно причинените неимуществени вреди, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от действащия към момента на инцидента договор по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен за процесния л.а. марка „Мерцедес“, модел“ ЦЛК“ с рег № РВ 9839 МР, обективирана в полица № BG/02/118002871480, със срок на покритие от 07.10.2018 г. до 06.10.2019 г., който автомобил е управляван от виновния за настъпване на ПТП-то водач.

Касателно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира следното:

За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. понятие за „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Съдът съобразява изложеното в съдебномедицинската експертиза относно описаната претърпяна и прежинява повърхностна травма на окосмената част на главата и порезна рана на горната устна. Вземат се предвид и субективните оплаквания на пострадалата от главоболие и болка в главата и врата. Следва да бъде съобразено и изложеното от свидетелите, че в резултат на контузиите и преживения стрес при ПТП, в известен периода от време ищцата се е страхувала да се вози в автомобил и същото й е носело тревожност.

Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в страната към 2018 г. и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищцата адекватно обезщетение е такова в размер на 5000 лева.

Недоказани остават твърденията на ответната страна, че водачът на л.а. „Рено“ е допринесъл за настъпването на ПТП-то, както и че ищцата, чрез непоставянето на предпазен колан, е съпричинила вредоносния резултат. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем – така Решение № 144/27.12.2016 г. по т.д. 1000/2015 г., ВКС, II т. о. и Решение № 27/15.04.2015 г. по т.д. № 457/2014 г., ВКС, II т. о. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат – така Решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение № 184/21.11.2012 г. по т.д. №16/2010 г. на ВКС, II т. о. От материалите по делото и назначената съдебно-техническа експертиза недвусмислено се установи, че единствено предприетата маневра обратен завой на Н.С.Н. е довело до настъпване на процесното ПТП, като последният е можел във всеки един момент да предотврати това, като преустанови пресичането на траекторията на другия автомобил. Обратно, водачът на л.а. „Рено“ не е имал нито необходимото време, нито нужната дистанция, за да предотврати ПТП-то.

Недоказани остават също така и твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, поради това, че не е била с поставен предпазен колан. От допуснатата съдебномедицинска експертиза става ясно, че характера на уврежданията сочи, че ищцата е била с предпазен колан. Представеният от ответника документ, който се претендира да изхожда от ищцата и в който се сочи, че същата е била без колан при настъпване на процесното ПТП, съдът не кредитира, тъй като документът не носи подписа на ищцата - не кореспондира с другите материали по делото, а напротив – противоречи им. Въз основа на изложеното, възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищцата и на шофьора на л.а. „Рено“ се явяват неоснователни.

Предявеният иск за имуществени вреди се явява неоснователен.

По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 40 лв., представляващи заплатени разходи за психологическо становище, съдът намира, че същите не са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането. От материалите по делото се налага изводът, че действително ищцата е посещавала психотерапевт, с оглед справяне със негативните психически изживявания след претърпяното ПТП. Ищцата обаче не претендира разходите относно посещенията при психотерапевт, а цената на изготвеното психологическо становище, обективирана във фактура от 08.01.2019 г. Липсва причинно-следствената връзка, тъй като становището не представлява част от лечението на ищцата, а е изготвено единствено за целите на настоящото производство и по-точно доказване на негативните субективни преживявания на ищцата. Ако не бе налично съдебното производство, то не би било необходимо и такова становище и ищцата не би напарвила разходите за изготвянето му. Поради това и претенцията за 40 лв. имуществени вреди се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Ищцата претендира и обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението от 22.07.2019 г. до окончателното му изплащане. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: или изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или, релевантното в процесния случай, от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1. Съгласно последния член, застрахователят следва да се произнесе по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в срок не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Такова предявяване е било сторено от ищците на 04.07.2019 г., като 3-месеченият срок би бил изтекъл едва на 05.10.2019 г. С оглед на гореизложеното, претенцията за обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението следва да се уважи от 05.10.2019 г. до окончателното му изплащане.

Съобразно изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни съобразно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. И двете страни правят възражения за прекомерност на заплатеното възнаграждние на другата страна, които следва да се разгледат.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо.

От представения договор за правна защита и съдействие на ищцата се установи, че страните са се уговорили процесуалния й представител да получи възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в минимално определените размери, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнагаждения. Следователно възражението за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищцата се явява неоснователно.

Що се отнася до процесуалното представителство на ответника, за него се претендира сумата от 996 лв. с ДДС (830 лв. без ДДС), което също е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнагаждения. Следователно възражението за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника се явява неоснователно.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвоката на ищцата, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между двамата, като на ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. че ищцата е материално затруднено лице. Поради това и ответникът следва да заплати на адвокат М.М.М. адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., съразмерно с уважената част от иска.

На ответника следва да се присъди сумата от 688 лв. разноски по делото, съразмерно с отхвърления иск.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВТРС разноските по делото в размер на 150 лв., от заплащането на които ищецът е освободен.

Така мотивиран, съдът

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано по пълномощие от адвокат Мариан Гочев, да заплати на П.С.П., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания вследствие на настъпило на 20.11.2018 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 05.10.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за сумата от 5000 лева до пълния предявен размер от 1000 лева, и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за периода от 22.07.2019 г. до 04.10.2019 г. като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.С.П., ЕГН **********, адрес ***“ АД, ЕИК *********, гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано по пълномощие от адвокат Мариан Гочев, за сумата от 40 лева /четиридесет лева/, представляващи имуществени вреди относно заплатени разходи за психологическо становище, както и иска за присъждане на законна лихва за периода от 22.07.2019 г. до 04.10.2019 г. върху сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН.         

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано по пълномощие от адвокат Мариан Гочев, да заплати на адвокат М.М.М., ЕГН *********, с адрес *** сумата от 580 лева /петстотин и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********, адрес *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано по пълномощие от адвокат Мариан Гочев, сумата от 688 лева /шестотин осемдесет и осем лева/ за разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано по пълномощие от адвокат Мариан Гочев, да заплати по сметка на ВТРС сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: