№ 565
гр. Пловдив , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201802 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 259635-F252623/23.03.2017г.,
издадено от *** на ТД на НАП-Пловдив, с което на СТАРТ ИНВЕСТ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лева - за нарушение на чл.
38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Жалбоподателят обжалва наказателното постановление с конкретни
доводи за незаконосъобразност, изложени в жалбата. С жалбата се посочва,
че се обжалват два броя наказателни постановление, като по делото са
приложени копия на двата броя наказателни постановления, които се
обжалват. Наказателното постановление, издадено срещу Ю. П. Б., е предмет
на отделно производство, като предмет на настоящото е именно издаденото
против СТАРТ ИНВЕСТ ЕООД наказателно постановление.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Сочи, че нарушението е безспорно установено. Намира, че не са налице
нарушения на процесуалните правила, нито на материалния закон.
Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
1
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото наказателното
постановление е връчено на 18.02.21г., а жалбата е подадена на 24.02.21г.
Същата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
АУАН и НП са издадени за това, че СТАР ИНВЕСТ ЕООД, като
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла
на Търговския закон, не е публикувало ГФО за 2015г., като не го е заявило за
вписване и не е представен за обявяване в Търговския регистър към
Агенцията по Вписванията. Следвало е тези действия да бъдат извършени в
срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 30.06.2016г.
Видно от подадената в ТД на НАП Пловдив ГДД по чл. 92 от ЗКПО с
вх. № 1600И0332374/23.03.2016г. и от приложения към нея годишен отчет на
дейността, СТАРТ ИНВЕСТ ЕООД е извършвало дейност през отчетния
период 2015г. Нетните приходи от продажби били 129888,56 лв.
Нарушението било извършено на 01.07.2016г. като към 26.09.2016г. същото
не е било отстранено.
Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка безспорно се
установява от разпита на актосъставителя М., която заявява категорично, че
описаното в акта отговаря на това, което е било констатирано от нея при
проверката. Сочи, че за неподаване на ГФО се съставят актове по повод
пуснати служебни списъци от ЦУ на НАП. Следва да се посочи и че от страна
на жалбоподателя не се оспорва гореописаната фактическа обстановка, като
не са ангажирани и доказателства, които да оборват посоченото в АУАН и
НП.
Макар нарушението да е безспорно установено, наказателното
постановление подлежи на отмяна поради следното:
С Тълкувателно Постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие,
че е недопустимо административните нарушения да се установяват и
санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би
2
се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите
на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито
са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко
материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока
степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против
личността. В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности -
преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява
възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност,
с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да
реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция,
намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо
дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на
административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-
неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа
за субсидиарно приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в
административно-наказателния процес (чл. 11 ЗАНН), следва че нормите на
давността, уредени в НК, ще намерят съответно приложение и в
административно наказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН
няма изрична уредба.
В цитираното Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС и
ВАС се прие, че пример за такова субсидиарно приложение е института
на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5
НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите когато разпоредбите на
давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение.
Трайно установено положение, както в теорията, така и в практиката е
че преследвателната погасителна давност ограничава във времево отношение
възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира
с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната
отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай
започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл.
80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно
наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната
давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се
3
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване,
и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След
свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва
наказателното/административно-наказателното преследване независимо
от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.
Така, постановките на цитираното Тълкувателно Постановление
№1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС, което е задължително при прилагането на
закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, предполага прилагането на
института на абсолютната давност и в административнонаказателното
правораздаване. Доколкото обикновената преследвателна давност на
наказанието „имуществена санкция“ съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е в
размер на 3 години, то и абсолютната давност за преследване на
административно нарушение на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК е 4 години и 6 месеца.
Съпоставено с настоящия случай, доколкото извършеното нарушение се
твърди и се установява да е било осъществено на 01.07.2016г., то
абсолютната давност за административнонаказателно преследване е изтекла
на 01.01.2021г., т.е. същата към момента се явява изтекла, като тя е била
изтекла и към момента на връчване на обжалваното наказателно
постановление на 18.02.2021г.
За пълнота следва да се посочи, че целта на института на давността в
административно-наказателното производство не съставлява просто една
формална проверка, която следва да се извършва от органите на властта, нито
е санкция за бездействието на съответния орган. Основната идея на всяка
една наказателна система е налагането на съответно наказание да се извършва
с определена цел. В административнонаказателния процес, целите на
налаганите наказания са посочени в чл. 12 от ЗАНН и са да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. С
оглед изминалия дълъг период от време, наложеното наказание намалява
ефективността от държавна реакция против нарушението, като е възможно
към момента на влизане в сила на властническия акт нарушителят да се е
поправил и превъзпитал под въздействието на други фактори. При това
4
положение, наложеното наказание след толкова дълъг период от време се
явява загубило своя социален и правен смисъл, доколкото не може да изпълни
основната си цел, а именно – да поправи и превъзпита нарушителя.
Поради гореизложеното следва да се приеме, че
административнонаказателната отговорност на дееца е погасена по давност и
наказателното постановление следва да се отмени.
По делото не са претендирани разноски от страна на жалбоподателя,
липсват и доказателства за сторени такива, поради което и разноски не следва
да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н.с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 259635-F252623/23.03.2017г.,
издадено от *** на ТД на НАП-Пловдив, с което на СТАРТ ИНВЕСТ ЕООД,
ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лева - за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5