ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 385
гр. Благоевград, 12.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Търговско дело №
20221200900180 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба с вх.№ 9100/12.08.2022 г., подадена от „****“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ****“, бл. *,
вх.*, ет. *, ап. 37, ЕИК № ****, представлявано от управителя А. А. А. с ЕГН
**********, действащ чрез адв. Д.Д. Г. от АК-гр.***, с адрес на кантора -
гр.Димитровград, ул.”***” бл.*, вх.*, офис * насочена против „**" ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., ж.к."**", ул."**” №**, ЕИК №
***, представлявано от Р. С. С. с ЕГН **********.
Иска се, съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът
„***" ЕООД ЕООД, да заплати на „**" ООД, сумата от 57 985,20 лв. ,
/петдесет и седем хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и двадесет ст. / с
ДДС, представляваща неплатена цена от извършени продажби на стоки-
рокли, ведно със законната лихва в размер на 561,75 лв./петстотин шестдесет
и един лев и 75 ст. /, считано от момента на забавата от датата на издаване на
всяка една фактура до датата на подаване на исковата молба, както и
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на цялата сума, както и всички направени по делото разноски
Твърдението е, че през месец юли 2022г. ищецът извършил продажба на
стоки-рокли на „***" ЕООД, за което били съставени фактури с № както
следва:
№ 100/01.07.2022г. на стойност 24 711,60 лв. с ДДС,
фактура № 101/08.07.2022г. на стойност 20 268,00 лв. с ДДС и
фактура № 102/15.07.2022г. на стойност 13 005, 60 лв. с ДДС,
всичко на стойност 57 985,20 лв. с ДДС.
Дължимите суми следвало да бъдат превеждани с платежно нареждане по
банковата сметка на фирмата, като до настоящият момент от страна на
1
ответника те не са преведени.
Твърди се и наличие на обезпечителна нужда за налагане на
обезпечителна мярка "запор върху банкови сметки на длъжника" до размера
на дължимата сума, за да не бъде възпрепятствано вземането на ищеца,
поради което се иска допускане на обезпечение на предявения иск, като
съдът наложи запор върху банковите сметки на длъжника до размера на
дължимата сума, в следните банки - Банка „***"АД, „***" ЕАД и „***" АД и
съдът издаде обезпечителна заповед.
Съдът, като прецени изложеното в молбата, намери следното:
Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на производството, за която съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК, на окръжен съд като първа
инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на
иска над 25 000лв, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове
и за вземания по актове за начет.
Предмет на делото в случая са обективно съединени искове, всеки от
които е с цена под установения в чл.104, т.4 от ГПК размер – 25 000 лв.
Предвид липсата на сключен между страните търговци изричен писмен
договор за доставка на стоки, респ. твърдения в тази насока, всяка от
процесните фактури следва да се приеме, че обективира отделна търговска
продажба на стоки. Поради това, вземането по всяка фактура е с предмет на
защита със самостоятелен иск и именно с оглед на неговата цена, което по
всяка фактура е под 25 000 лв., а не с оглед сбора от цената на исковете по
всички фактури, следва да бъде преценявана родовата подсъдност на делото
по чл.104, т.4 от ГПК (в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – напр.
определение №603 от 20.09.2013 г. по ч.т.д.№2847/2013 г. на II т. о.,
Определение №49 от 14.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2568/2013 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Камелия Ефремова, определение №309/15.04. 2010 г. по
ч.т.д. № 163/2010 г. на І-во т.о. и определение №28/24.01.2015 г. по ч.т.д.
№110/2015 г. на ІІ-ро т.о.). Само когато вземанията произтичат от едно
правоотношение по договор за доставка или от трайноустановени търговски
взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания
относно цената във връзка с неговото изпълнение /чиято стойност може да
бъде предмет на отделни фактури/ представлява един иск, но такива
твърдения в случая липсват в исковата молба - Определение №114 от
4.03.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2401/2013 г., II т. о., ТК.
В случая ищецът не твърди наличие на общ правопораждащ
задълженията по отделните фактури, факт. Не се сочи и не се представя
писмен договор между страните, по силата на който да са извършени
доставките на стоки и услуги по отделните фактури. Вземането по всяка от
фактурите е възникнало на самостоятелно правно основание, поради което по
всяка от тях се формират отделни искови претенции.
Следователно, съобразно разпоредбата на чл.69 ал.1 т.1 от ГПК цената на
2
иска се определя от тази на всеки един иск поотделно. Ето защо и при
положение, че цената на всеки един от процесните искове е под 25 000 лева,
то спорът е родово подсъден на районен, а не на окръжен съд.
Поради това, производството по делото пред БлОС ще следва да се
прекрати и делото изпрати на РС – Благоевград, за продължаване на
следващите се процесуални действия, включително за преценка редовността
на исковата молба, в т.ч. напълно внесена държавна такса, както и
произнасяне по искането за обезпечение.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 180/2022 г. по описа на
Окръжен съд Благоевград - поради родова неподсъдност на предявения иск на
окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото по родова подсъдност на Районен съд - Благоевград.
Определението подлежи на обжалване от заинтересованата страна, с
частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3