Решение по дело №259/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 25

гр. Видин, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Видин,

Шести административен състав

в публично заседание на

Двадесет и трети януари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

К.Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

 Борисов

Административно дело №

259

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.211 ЗМВР.

Образувано е по жалба на И.С.И. *** против заповед peг. № 3282з - 4030/10.11.2022 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, за налагане на дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в длъжност за срок от една  година на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4, 194, си. 2, т. 2, вр. с чл. 201, си. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършил нарушение на служебните си задължения.

Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът  счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 3282з - 4030/10.11.2022 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) МВР, е наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в длъжност за срок от една година на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4, 194, си. 2, т. 2, вр. с чл. 201, си. 1, т. 5 поради обстоятелството, че на 15.05.2022 г. при съпровождане на лице, чужд гражданин, установен на ГКПП Видин и без документи за самоличност не са изпълнили  служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, довели до бягство на лицето и изразяващи се в нарушение на дължимото поведение, съгласно чл. 21 т. 3 от Инструкция № 8121з-1008/16.12.2014г. за „Организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от полицейските органи на МВР (Обн. в ДВ бр. 106 от 23 Декември 2014г.) ,,Предприемат необходимите мерки за осигуряване на безопасността на съпровожданите лица и собствената си безопасност “ и т. 4 „ Охраняват съпровожданите лица с цел недопускане на бягство, самонараняване, самоубийство или посегателство върху тях, други лица и имущества",

Нарушената инструкция не е представена, както и данни, че същата е сведена до знанието на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва подлежащ на обжалване административен акт от лице с правен интерес за това. Същата е подадена в законоустановения срок за обжалване.

По същество жалбата е основателна. Заповедта е издадена от компетентен орган: наложено е наказание по ЗМВР което на основание чл.204,т.3 ЗМВР може да се налага от директора на ГДГП за длъжността, на която е жалбоподателят.

Спазена е процедурата и административно производствените правила описани в чл.206 и сл. ЗМВР. Служителя е изслушан преди налагане на дисциплинарното наказание, дадена е  възможност да представи писмени обяснения, дадена възможност да изложи обяснението си по случая, да направи възражения, да посочи доказателства.  

Заповедта е  материално незаконосъобразна. Фактическата обстановка е  подробно и правилно описана и не е спорна. Настоящият състав счита, че няма извършено нарушение и изводите на дисциплинарно наказващия орган са неправилни. Видно от приложените доказателства – обяснения от съпровожданото лице р.х. и НОХД № 575 по описа за 2022 г. на PC Видин, същият е пълнолетен. По този начин липсва нарушение на цитираните текстове от  инструкцията. Същата касае дължимо поведение при съпровождане на непълнолетни и малолетни лица. Това обстоятелство е станало известно на дисциплинарно наказващия орган в хода на проверката и въпреки това същия е наложил наказание именно във връзка с неприложимата инструкция.

Предвид гореизложеното оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

На основание чл.143 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските, направени в производството, а именно сумата от 500 лв, която видно от договора за правна защита е заплатена за защита по делото.

Воден  от горното Съдът

                                              РЕШИ :

ОТМЕНЯ Заповед peг. № 3282з - 4030/10.11.2022 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, за налагане на дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в длъжност за срок от една година на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4, 194, си. 2, т. 2, вр. с чл. 201, си. 1, т. 5 от ЗМВР на И.С.И. ***.

ОСЪЖДА ГДГП МВР да заплати на И.С.И. *** направените по делото разноски в размер на 500/петстотин/ лв.

Решението е окончателно.

 Съдия: