МОТИВИ
ПО НАХД № 7/2020 Г. по описа на ИРС, І състав
Ихтиманска районна прокуратура (ИРП) е
повдигнала обвинение срещу Г.С.К. ЕГН **********,
за това че на 07.04.2017 г. около 14.30ч. в гр.К., обл.Софийска, на паркинг пред магазин
„К.", при управление на МПС- лек автомобил марка „Т.", модел „А."
с per. № ** **** **, при движение на заден ход е
нарушила правилата за движение по пътищата съгласно чл.40, ал.1 и ал.2 от
Закона за движение по пътищата: ал.1 „Преди да започне движение назад, водачът
е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението",
ал.2 - „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности" и чл.116 от Закона за
движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към …престарелите хора",
като по непредпазливост е причинила на Н.П.М. - 81 годишна, средна телесна
повреда - ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за повече от 30 дни, изразяваща се в счупване на външния
глезен на левия крак, с разместване на фрагментите, което е лекувано по
оперативен път - наместване и фиксация с плака и винтове, като деецът е
направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – Престъпление по
чл.343а, ал.1, б."а", пр.2, вр.чл.343, ал.1, б."б", пр.2,
вр. чл.342, ал. 1, пр.3 НК.
С постановление от 03.01.2020 г. и на
основание чл. 375 от НПК, ИРП е внесла материалите по делото в ИРС с
предложение на основание чл. 78а от НК обвиняемата Г. К. да бъде освободена от
наказателна отговорност и ѝ бъде
наложено административно наказание.
ИРП, редовно призовани, не изпращат
представител, не вземат становище по предложението.
Обвиняемата К. отрича вината си, като оспорва
фактическите обстоятелства, изложени в постановлението на РП-Ихтиман.
Защитникът ѝ адв. Б. Х. пледира за оправдаването
на подзащитната му. Твърди, че обвинението не е доказано по категоричен начин,
а почива на предположения. Единственият доказан факт е наличието на телесно увреждане
на пострадалата М., но няма доказателства за наличието на противоправно
поведение на К..
Съдът след преценка на събраните в хода на досъдебно
производство № 128/2017 г. на РУ-МВР-к. поотделно и в тяхната съвкупност по
реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 07.04.2017г., в ранния следобед Н.П.М. ***,
81-годишна, пристигнала с влак в гр. к. и се придвижила пеш до автогарата, за
да изчака автобус за с. к., където има къща. Около 14,30часа обвиняемата Г.К. паркирала служебния си автомобил „….“ с рег.№
** **** ** на паркинга на автогарата в гр.к., пред магазин „К.“ и отишла до
намиращата се в близост банка във връзка с изпълнение на служебните й
задължения. След няколко минути К. се върнала, качила се обратно в автомобила и
запалила двигателя. Погледнала в огледалата за обратно виждане и не видяла да
има пешеходци или други автомобили, след което потеглила на заден ход, за да
излезе от мястото, на което била паркирала. Движейки се назад ударила леко
пострадалата Н.М., която се намирала зад автомобила, вляво. М. загубила
равновесие, стъпила накриво и паднала на земята. Случайни минувачи, чакащи на
автогарата, сигнализирали на К. да спре и помогнали на М. да се изправи. Обвиняемата
слязла от автомобила, а М. я обвинила,
че я ударила с колата.
По същото време двама служители на служба „КОС“ при
ОДМВР-София – свидетелите Н.Г. и Ц. П.
се намирали в близост, като били спрели със служебен автомобил, а св. Г. си
купувал вода от хранителен магазин. Тъй като бил с униформа св. М. се обърнала към св. Г. и го помолила за
съдействие, като твърдяла, че е била бутната от автомобил. Св. Г., след като
изслушал М., попитал К. дали твърденията на възрастната жена са верни, като
обвиняемата му споделила, че не е сигурна дали я е ударила с колата или не. Тъй
като случаят не влизал във функционалните задължения на свидетеля, той посъветвал пострадалата да подаде сигнал на
телефон 112. М. не се възползвала от съвета му и не сигнализирала полицията за
случилото се.
Тъй като пострадалата твърдяла, че я боли глезенът на
левия крак обв. К. решила да я закара до ФСМП – к. за преглед, но в медицинския
център не намерили лекар. След това обвиняемата транспортирала М. ***, като й
обяснила, че ще се върне по-късно. Пострадалата постояла известно време у дома
си, но кракът започнал много да я боли и тя отишла до близкото квартално
магазинче, за да потърси помощ. Там се срещнала със свидетелките Е.М., Т.Н. и Й.О.,
с които споделила, че я е бутнала кола на автогарата и левият крак много я
боли.
Междувременно
обв. К. позвънила на своя братовчедка – св. М.Н.,***, и я помолила за
съдействие, за да намери Н.М.. Двете първоначално отишли до дома на М., но не я
намерили там. Нейна съседка – св. Г.З., им споделила, че евентуално могат да я
намерат в намиращия се в близост магазин. М.Н. и Г. К. отишли в магазина,
където заварили св. М., след която я закарали на преглед във ФСМП-Ихтиман.
В МБАЛ –Ихтиман пострадалата М. била прегледана от
дежурния хирург д-р К.Х.А., който установил, че левия глезен на същата е
оточен, има синини и болка. Той насочил М. за рентгенография, след което било
установено, че има счупване /фрактура/, което налагало крака да бъде
обездвижен.. Д-р К.А. поставил гипсова лонгета на Н.М. и предписал обезболяващи
лекарства, като същевременно и обяснил, че трябва да направи консултация с
ортопед.
К. и Н. върнали обратно М. ***. Тъй като болките й се
усилвали М. потърсила съдействие от своите близки, които я транспортирали до
УМБАЛСМ“ Пирогов“. На 09.04.2017г. Н.М. била приета за лечение в болничното
заведение, където при извършените повторни изследвания е установено счупване в
областта на лявата глезенна става, с минимално разместване на фрагментите и
била извършена оперативна интервенция на левия крак. Пострадалата била изписана
на 15.04.2017г.
Фактическите си констатации съдът направи след анализ
на доказателствата по делото, събрани в
хода на досъдебното производство, както и на събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства, а именно показанията на св. Н.М., Н.Г., М.Н., К.Х.А.А.,
Г.З., Е.М., Т.Н. и Й.О. Тези гласни доказателства, заедно с писмените
доказателства по делото /протокол за оглед на местопроизшествие и за следствен
експеримент/, заключенията на изготвените експертизи, установяват фактическата
обстановка така както е изложена в постановлението на Районна прокуратура –
Ихтиман и от тях единственият правилен и възможен извод, който може да бъде
направен е, че обвиняемата Г.К. е
извършила престъплението, за което е внесено предложението за освобождаването ѝ
от наказателна отговорност.
Независимо от напредналата възраст на пострадалата и
наличието на известни противоречия и непоследователност на показанията й, съдът
няма основание да не се довери на нейните твърдения за това, че е имало
съприкосновение между автомобила, управляван от К. и М.. Твърденията на пострадалата
са подкрепени от косвени доказателства – показанията на св. Г., на когото непосредствено
след случилото се М. е споделила, че обвиняемата я е „бутнала с колата“ докато
се е движела на заден ход. Това обстоятелство тя е споделила и със св. Е.М., Т.Н.
и Й.О., които е
срещнала в магазина в с. к. и на които се е оплакала, че я боли кракът, след
като е била бутната от автомобил на автогарата в с. к..
В подкрепа на показанията на
пострадалата е и протоколът от проведения с нейно участие следствен експеримент
/л. 151-156, т. 1 от досъдебното производство/, при който на 16.11.2017 г. /около
6 месеца след настъпване на произшествието/ тя преповтаря първоначалните си
твърдения.
Относно достоверността на показанията на пострадалата
бе допусната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от заключението на
която бе установено, че независимо от възрастовите изменения М. е психически
годна да дава достоверни обяснения за възприетите от нея факти и обстоятелства.
Констатациите на вещите лица относно субективното повлияване и известно
сугестиране на пострадалата обясняват и съществуващата непоследователност в
показанията й. Очевидно в показанията си тя „окрасява“ инцидента било поради
самовнушение, било поради външна намеса от поверениците й, но тези
обстоятелства в крайна сметка не могат за отрекат достоверността на твърденията
й относно главния факт, който подлежи на изясняване – дали е имало
съприкосновение между автомобила, управляван от обвиняемата и тялото на
пострадалата М..
Съдът не кредитира протокола за оглед на
местопроизшествие от 10.08.2017 г. /л. 80-84, т. 1 от досъдебното производство/,
доколкото чрез него по същество са
проверени твърдения на К.. Независимо от неговото наименование по съществото това
процесуално следствено действие представлява следствен експеримент с участието
на обвиняемата. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 166
НПК следствения
експеримент представлява способ за проверка на доказателства и неговата цел е да
бъдат проверени и уточнени данни, получени от други доказателствени източници
или друго действие по разследването. Той няма самостоятелен характер, не
представлява средство за събиране на оригинерни доказателства или изясняване на
релевантните за изхода на производството факти. Правната природа на следствения
експеримент предполага съществуването на доказателства, които трябва да бъдат
проверени или уточнени чрез провеждането му. При липсата на такива
доказателства провеждането му е безпредметно, тъй като независимо от неговия
резултат същият не може да установи релевантни за изхода на производството
факти, нито да допринесе за установяването им. Това означава, че следственият
експеримент задължително трябва да следва събирането на доказателства и да бъде
провеждан единствено с цел проверката им и уточняването на същите. Тези
доказателства, без съмнение, трябва да бъдат годни и да могат да бъдат ползвани
от решаващия орган в наказателното производство. При липсата им или при тяхна
негодност провеждането на следствен експеримент е безпредметно. Това е така,
тъй като провеждането му не би могло да замести липсващи доказателства или да
санира допуснати при събирането им недостатъци. В
настоящото производство следственият експеримент, именуван като оглед на местопроизшествие,
е проведен въз основа на показания на К.,
дадени в качеството и на свидетел, преди да бъде привлечена в качеството й на
обвиняема по делото. Няма съмнение, че тези показания не могат да бъдат
ползвани при решаване на делото и същите нямат никаква доказателствена
стойност. Ето защо проведеното процесуално-следствено действие, насочено към
проверката на този негоден доказателствен източник, не може да бъде кредитиран
и неговите резултати не могат да установят съществени за изхода на делото
факти, още по-малко авторството на деянието. Настоящият състав приема, че разследващите органи, с извършването на обсъжданото
действие, са направили опит да заместят обясненията на К. и конкретно са целили
установяване на съпричастността й към извършване на инкриминароното деяние. Липсата
на процесуално качество на обвиняемата към момента на извършване на това
процесуално-следствено действие, предпоставя и липсата на обяснения в това
ѝ качество, поради което отбелязаните в протокола обстоятелства, които са
били установени /мястото, където е бил паркиран автомобила, мястото, на което
се е намирала пострадалата/, не могат да бъдат проверени чрез посочения способ.
По отношение на извършения оглед на лекия автомобил,
управляван от К. от 10.08.2017 г. /л. 73-77, т. 1 от досъдебното производство/,
съдът приема, че макар и същият да е извършен в съответствие с разпоредбите на
чл. 155 и сл. НПК, предвид изтеклия продължителен период от време от момента на
настъпване на произшествието до момента на осъществяване на
процесуално-следственото действие, той няма каквато и да е доказателствена
стойност за разкриване на обективната истина по делото.
Едновременно с това обаче, съдът приема, че механизмът
на настъпване на произшествието е установен от достатъчно годни доказателства,
които в своята съвкупност, водят до извода, че К. е извършила престъплението,
за което е обвинена.
Така заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза /л. 159-160, т. 1 от досъдебното производство/, следва
да бъде съпоставено със свидетелските показания на пострадалата М. /а и
останалите производни гласни доказателства, обсъдени по-горе/. При тази
съпоставка и след кредитирането на показанията на пострадалата единствения
възможен извод, който може да бъде направен, е че е съществувал инициален
контакт между автомобила и тялото на пострадалата, вследствие на който тя е
загубила равновесие и е стъпила накриво, в резултат на което е причинено и
телесното увреждане на М.. Несъмнено е, че кинетичната енергия, с която е
реализиран контакта между автомобила и пострадалата е изключително ниска, което
обяснява и липсата на тежки увреждания на пострадалата. В този смисъл съдът
напълно се доверява на заключението на експертите за това, че вероятната
скорост на движение на автомобила е била около 5 км/ч и ударът е бил
предотвратим от водача, ако тя не е потеглила на заден ход с оглед наличието на
пострадалата пешеходка в непосредствена близост до автомобила отзад или до
лявата му габаритна страна.
Това експертно становище е доразвито и в допуснатата и
приета тройна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л. 166-169, т. 1
от досъдебното производство/, която съдът кредитира изцяло и според която в
резултат на стъпване накриво е настъпило форсирано огъване или завъртане на
подбедрицата и оттам – счупване на външния глезен на левия крак, с разместване
на фрагментите, което е лекувано по оперативен път – намесване и фиксация с
плаща и винтове. Така травмата е имала за последица трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник за повече от 30 дни. Съдът напълно споделя
извода на експертите за това, че настъпването на произшествието е в резултат на
действията на К., като в това заключение е отразено, че водачката на автомобила
още към момента на потегляне /около 3 м преди мястото на удара/ е имала реална
възможност да възприеме пешеходката, която се е намирала в зоната на
траекторията на движение на автомобила. В този смисъл произшествието е било
предотвратимо след като, че водачът е имал видимост към пострадалата.
Ето защо, съдът приема, че събраната и проверена от
съда доказателствена съвкупност съответства на фактическите обстоятелства,
изложени в постановлението на Районна прокуратура Ихтиман, като води съда до единствения
правилен и възможен извод, а именно, че обвиняемата Г.К. е извършила
престъплението, за което е внесено предложението за освобождаването ѝ
наказателна отговорност.
Обвиняемата Г.С.К.
ЕГН ********** е родена на ***г***, българка, с българско гражданство, с
висше образование, омъжена.
От справката ѝ за съдимост се установява, че не
е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Няма данни, видно ос справката за криминална
проявеност, К. да е извършвала престъпления от общ характер.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна, съдът намери,
че обвиняемата К. с действията си е осъществила състава на престъплението по чл.
343а, ал. 1, б. "а", пр. 2, вр. чл.343, ал. 1, б. "б", пр. 2,
вр. чл.342, ал. 1, пр. 3 НК.
За да е съставомерно престъплението по чл. 343а, ал.
1, б. „а“, вр. чл.343, ал. 1, б. “б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК е необходимо да
бъде установено, че привлеченото към наказателна отговорност лице при
управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно
превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина е нарушило
правилата за движение и по непредпазливост е причинило тежка или средна повреда
и е направило всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалото
лице.
От обективна страна съобразно приетата и неоспорена от
страните съдебно медицинска експертиза бе установено по несъмнен начин
обстоятелството, че на Н.М. е била причинена средна
телесна повреда - трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за повече
от 30 дни, изразяваща се в счупване на външния глезен на левия крак, с
разместване на фрагментите, което е лекувано по оперативен път - наместване и
фиксация с плака и винтове.
Спорен
е въпросът дали е налице противоправно поведение от страна на обв. К. и
причинна връзка между това поведение и настъпилото увреждане на пострадалата М..
Съдът намери, че авторството на обвиняемата К., е
доказано по несъмнен начин – установено е, че към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие К. е била сама, като на паркинг в центъра на
гр. к. е управлявала лек автомобил марка „Т.",
модел „А." с per. № ** **** ** на заден ход.
От събраните в хода на разследването доказателства е
установено, че причината за вредоносния резултат е от субективен характер и то
от поведението на обв. К., която при извършваната маневра не се е уверила, че
зад управлявания от нея автомобил няма пешеходци. При тези факти, съдът намира,
че е доказано по несъмнен и категоричен начин, че обвиняемата е нарушила правилата
на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, съгласно които преди да започне движение назад, водачът
е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. По делото няма каквито и да е данни
за съществуване на обективни пречки или препятствия, които да са намалили или
ограничили видимостта на водача или да са му попречили да се увери, че зад
автомобила няма пешеходци.
Освен това К. не е съобразила, че се
намира на автогарата в гр. к., което предполага наличието на множество хора,
включително и възрастни, и невнимателно е потеглила от паркинга, движейки се
назад, като по този начин е нарушила и разпоредбата на чл.116 ЗДвП, която
предвижда, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към …престарелите хора.
Обстоятелството,
че не е бил извършен оглед на местопроизшествие непосредствено след
настъпването на ПТП и не са фиксирани следи както на мястото на възникналото
ПТП, така и на автомобила не би могло да доведе до друг извод относно
съставомерността и авторството на деянието щом като от събраните гласни
доказателства бе установено по несъмнен начин участието на обв. К. в случилото
се. Извършването на нарушението по чл.40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, в резултат на
което е настъпило съприкосновението с тялото на пострадалата е достатъчно, за
да възникне пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието
и престъпния резултат – причиняването на средна телесна повреда на М..
Както бе посочено при обсъждането на събраните
доказателства от фактическа страна несъмнено се установи, че е имало
съприкосновение между автомобила, управляван от К. и тялото на М., което е било
достатъчно да наруши равновесието на пострадалата и тя да стъпи накриво, в
резултат на което да настъпи травматичното увреждане на левия й глезен. Казано
другояче именно поведението на К. е поставило началото на причинно-следствения
процес, който е довел до настъпване на вредоносния резултат.
Обстоятелството, че след произшествието М. е могла да
ходи сама само по себе си не може да внесе съмнение в повдигнатото обвинение и
да разколебае извода за виновността на К., доколкото характера на причиненото
травматично увреждане /счупването е без значително разместване на фрагментите/
допуска възможността пострадалия, макар и да изпитва болка, да се придвижва без
чужда помощ.
Съдът приема, че се събраха доказателства за наличието
на привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „а“ НК. Правната квалификация
на деянието по този състав е свързана с активно поведение на виновния водач,
насочено към облекчаване състоянието на пострадалия и спасяване на живота му. В
случая след настъпване на произшествието К. е завела пострадалата до ФСМП к., а
след като не е открила лекар – и до дома й в с. к., а впоследствие я е откарала
във ФСМП-Ихтиман за оказване на помощ, което означава, че е направила всичко
зависещо от нея за облекчаване на състоянието на пострадалата.
Съдът намери, че от субективна страна обв. К. е
извършила престъплението, в което е обвинена при небрежност – тя не е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна да
се съобрази с правилата за движение по пътищата и в частност правилата за
движение на заден ход, като се увери, че пътят зад превозното средство е бил
свободен, не е наблюдавала непрекъснато пътя зад преводното средство и е била
невнимателна и непредпазлива, и като е нарушила тези правила е допуснала
настъпване на съприкосновение с намиращата се зад автомобила пешеходка и по
този начин е причинила вредоносния резултат. К. е била длъжна и обективно е могла
да предвиди общественоопасните последици – тя е била правоспособен водач и е
имала задължението като участник в движението по пътищата да спазва правилата
за движение на заден ход, като не е имало пречки от обективен характер, които
да не й позволят да възприеме намиращата се зад автомобила й М..
По
изложените съображения съдът намери, че обвиняемата с деянието си е осъществил
всички признаци от обективната и
субективната страна на престъплението по
чл. 343, ал. 1, б.”б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
За така извършеното от обвиняемата
престъпление по чл.343а, ал.1,
б."а", пр.2, вр.чл.343, ал.1, б."б", пр.2, вр. чл.342, ал.
1, пр.3 от НК законът е предвидил наказание „лишаване от свобода”
за срок до две годили или „пробация“.
Установено бе, че обв. К. към датата на
извършване на деянието не е била осъждана за извършено престъпление и не е била
освобождавана от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. С
осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди,
поради което съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и обвиняемата
следва да бъде освободена от наказателна отговорност като ѝ бъде наложено
административно наказание.
При определяне на размера на санкцията
съдът отчете добрите характеристични данни на обвиняемата, чистото ѝ
съдебно минало, както и оказаното съдействие за разследването. Очевидна е ниската
степен на обществена опасност на деянието, а и на извършителя.
Макар и по делото да няма данни за
получаваните от страна на обв. К. доходи съдът като съобрази степента на обществена
опасност на деянието, намери, че
справедливият размер на административното наказание, което следва да понесе е 1000
лева /което по същество представлява възможния законов минимум/. Това
административно наказание би изиграло необходимата превантивна роля спрямо поведението
на К. като водач на МПС и участник в движението по пътищата.
Съдът прие с оглед на разпоредбата на
чл. 78а, ал. 4 НК, според която съдът може да наложи и административно наказание лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години,
ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление, че по
отношение на обв. К. не следва да бъде налагано предвиденото в чл. 343г НК
наказание лишаване от право да управлява МПС, предвид изтеклия продължителен
период от време от извършване на деянието, а и с оглед на обстоятелството, че обвиняемата
не е допуснала драстично нарушение на правилата за движение, което да обуслови
извода, че тя представлява сериозна опасност за останалите участници в
движението по пътищата.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На обвиняемата Г.К. в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи сторените в хода на досъдебното
и на съдебното производство разноски в размер на 2301,37 лева, от които 1400,77
лв., платими в полза на ОДМВР София и 900, 60 лева, платими в полза на
РС-Ихтиман.
Предвид изложеното съдът постанови решението си.
Районен
съдия:
/Р.
Й./