РЕШЕНИЕ
№260111
гр.Добрич, 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на осемнадесети
ноември през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №234 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава
ХХ от ГПК, по въззивна жалба вх.№26555/23.12.2019г. от П.И.И. с ЕГН **********
***, чрез адв.Ю.О.-ДАК, срещу решение №1336/05.12.2019г. по гр.д.№713/2018г.на
Добрички районен съд, в частта, в която се НАМАЛЯВА С 1/3 част завещателно
разпореждане на Ж.П.И.,***, починала на ***., извършено със саморъчно завещание
от 03.12.2017г. в полза на сина и П.И.И. с ЕГН ********** ***, като се ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30 от ЗН на М.И.В. с ЕГН **********
***, запазената част от наследството на нейната майка Ж.П.И.,***, починала на ***.,
в размер на 1/3част от наследството.
Решението намира за неправилно, като постановено в
нарушение на съществени процесуални норми , нарушение на материалния закон, необосновано
и постановено при непълнота на доказателствата.
Конкретните оплаквания се свеждат до твърдения за неоснователно
игнориране от съда на събраните гласни доказателства относно симулативността на
извършената от наследодателката в полза на ищцата продажба на земеделски земи в
землището на с.Б., като прикриваща дарение. Допустимо намира разкриването на
симулация с оглед качеството му на наследник по закон на праводателя по
сделката, насочена срещу него. Анализира гласните доказателства, които счита да
установяват волята на страните. Иска отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго за отхвърляне на искането за намаляване на завещателното
разпореждане на Ж.П.И. от 03.12.2017г. с присъждане на разноски.
В писмен отговор насрещната страна е изразила становище за правилност на извода на съда за неоснователност на
възражението на въззивника за установяване привидност на договора за
покупко-продажба от 2012г., сключен между наследодателката и ищцата М.И.В., който
извод бил съобразен със съдържанието на
нотариалния акт. Излага и доводи по същество на спора, обосновани с анализ на
доказателства, твърдения за недостоверност на свидетелски показания. Иска
оставянето на въззивната жалба без уважение.
При данни, че постановеното
неизгодно за въззивника решение да му е връчено на 16.12.2019г.,
жалбата се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от лице с правен интерес от
обжалване.
По повод жалбата
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на
противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери
обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено
следното:
Производството е образувано
по искова молба вх.№3308/14.02.2018г. на М.И.В. с ЕГН **********, с
адрес: ***, с която като евентуален на предявени искове
за нищожност, евентуално за унищожаемост на саморъчното завещание от 03.12.2017 г., вписано в СлВп-
Добрич с вх.рег. №57 от 05.01.2018 г., акт №28, том I, с което Ж.П.И. е
завещала на П.И.И. собствените си 4/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор 72624.604.339
и административен адрес гр.Д., с площ от 199 кв.м /по документ за собственост
172 кв.м/, ведно с попадащите в ПИ сгради: 72624.604.339.1 със застроена площ
от 84 кв.м, едноетажна, с предназначение – жилище, еднофамилна;
72624.604.339.2, със застроена площ 22 кв.м, едноетажна, с предназначение –
жилище, еднофамилна и 72624.604.339.3 със застроена площ 22 кв.м, едноетажна, с
предназначение – хангар, депо, гараж, против П.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск с
правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Ж.П.И.,***, починала на ***., чрез
намаляване на завещателно
разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от 03.12.2017 г.
Тъй като искането
по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на Ж.П.И.
чрез намаляване на завещателното разпореждане от 03.12.2017г. е заявено при
условие на отхвърляне на предявените от М.И.В. против П.И.И. искове за нищожност, евентуално унищожаемост на саморъчното завещание, а същите са разгледани и отхвърлени, се е сбъднало
условието за разглеждане на иска по чл.30 от ЗН, който единствен е и в предмета
на въззивното производство, очертан от жалбата на ответника П.И.И./в
отхвърлителната си част решението не е обжалвано от имащата интерес ищца/.
Няма спор между
страните, установява се от доказателствата по делото, че и ищцата и ответникът
са наследници по закон на Ж.П.И.,***, починала на *** ., нейни низходящи от
първа степен-дъщеря и син, с право на запазена част от наследството и. Според
ищцата запазената и част от наследството на майка и е накърнена с извършеното
от нея саморъчно завещание от 03.12.2017 г., с което се е разпоредила в полза
на П.И.И. със собствените си 4/6 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 72624.604.339 и административен адресгр.Д., с площ от 199
кв.м /по документ за собственост 172 кв.м/, ведно с попадащите в ПИ сгради:
72624.604.339.1 със застроена площ от 84 кв.м, едноетажна, с предназначение –
жилище, еднофамилна; 72624.604.339.2, със застроена площ 22 кв.м, едноетажна, с
предназначение – жилище, еднофамилна и 72624.604.339.3 със застроена площ 22
кв.м, едноетажна, с предназначение – хангар, депо, гараж.
Не е спорно , че описаният в завещанието имот е предмет
на съдебна делба между ищцата и ответника по гр.д.№2003/2017г. във фазата на
извършването и, страна в което делбено производство е била и наследодателката/починала
е след постановяване на решението, с което е допусната делбата му при квоти от
4/6ид.части за наследодателката и от по 1/6ид.част за ищцата и ответника/.
Всяка от страните
се е позовала на извършени приживе дарения от наследодателката в полза на насрещната
страна.
Така ищцата М.И.В.
твърди/л.40 от делото на ДРС/ през последните три години от живота си майка и
да е дарила на брат и „около 40 000лева“, а със сключен на 31.03.2009г. с нот.акт №100, т.III, н.д.№447/2009г. на нотариус Ю.Димитров, му дарила и собствените
си 4/6ид.части от недвижим имот- нива с плащ от 12.00дка , имот №017075 по КВС
на с.М., общ.Добричка, придобити по наследство от съпруга си.
По предявения иск по чл.30, ал.1 от ЗН ответникът П.И.И.
е възразил с доводи за неоснователност, предвид извършена през 2012г., с
нот.акт №87, том I, рег. №127, дело №26/2012 г., на нотариус А.Н.с район на
действие РС-Девня, сделка, с която майка му продала на М.И.В. собствените си
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Б., община В.-, а именно: ПИ №
012065, представляващ нива с площ от 4,800 дка; ПИ № 020015, представляващ
нива, с площ от 5.759 дка; ПИ № 023029, представляващ нива, с площ от 11,518
дка, която продажба била симулативна и прикривала дарение.
Не е спорно между
страните, че наследодателката е била
собственик на 4/6ид.части от недвижим имот- нива с плащ от 12.00дка , имот
№017075 по КВС на с.М., общ.Добричка, придобити по наследство/така и договор за
доброволна делба л.42 от делото на ДРС/, както и на недвижими имоти, находящи
се в землището на с. Б., община В.-, а именно: ПИ № 012065, представляващ нива
с площ от 4,800 дка, ПИ № 020015, представляващ нива, с площ от 5.759 дка и ПИ
№023029, представляващ нива, с площ от 11,518 дка.
Установява се, че
приживе, на 31.03.2009г., с нотариален
акт №100, т.IIIрег.№5829, д.№447/31.03.2009г.на нотариус с рег.№160 в
регистъра на НК-Ю.Д., вписан с вх.рег.№4884/31.03.2009г. , акт №19, т.,
д.№1312/2009г.на СлВп-Добрич, общата на страните наследодателка е дарила на сина си П.И.И. собствените
си 4/6ид.части от недвижим имот- нива с плащ от 12.00дка , имот №017075 по КВС
на с.М., общ.Добричка
Представен е и нотариален
акт №87, том I, рег. №127, дело №26/2012 г., на нотариус с рег. № 226 в регистъра на на НК-А.Н.,
вписан в СлВп – Девня под вх. рег. № 212/24.01.2012 г., акт №102, том 1, дело
№103/2012 г., за продажба от общата на страните наследодателка Ж.П.И. на дащеря
и М.И.В. на собствените и недвижими имоти, находящи се в землището на с. Б.,
община В.-, а именно: ПИ № 012065, представляващ нива с площ от 4,800 дка, ПИ №
020015, представляващ нива, с площ от 5.759 дка и ПИ №023029, представляващ
нива, с площ от 11,518 дка, за сумата от 2 793.70лева, при запазено право на
продавача „да получава рента“ за имотите
докато е жив. Съвпадащи
с удостовереното с документа са показанията на воденият от ищцата св. Ж.В.В.,
нейн съпруг, който твърди да знае, че наследодателката подготвила документите
за земите в с.Б., ходили до В.-, жена му платила на майка си към 2000 лева и нещо, но
тя/наследодателката/трябвало да си получава рентата доката е жива.
Недоказано е
оспорването от ответника относно симулативността на тази продажба, тъй като
събраните във връзка с тази сделка доказателства не разкриват воля на страните
по нея, различна от документираната с представения нотариален акт. Св. Ж.А.И., съседка на
наследодателката, споделя, че когато се
видели след като станала сделката през 2012г., Ж. И. и споделила, че искала да направи дарение,
в последствие станало покупко-продажба. Със св. Е.Д.Т., съседка на наследодателката ,
последната споделила, че искала да дари своите земи в с.Б., говорела за
20-22дка, но станало по волята на М., която искала да бъде покупко-продажба, за
да не може тя или П. да развалят дарението. Св. Ж.Д.Г., съседка на
наследодателката, твърди да знае приживе Ж. И. да е „дала“ на дъщеря си земеделска земя с
площ около 20 дка, в с. Б., чрез дарение искала да ги даде, но станало чрез
покупко-продажба.
Според чл.165,
ал.2, изр.2 от ГПК наследниците на страна по сделка/какъвто несъмнено е
ответникът И./ могат да установят нейната привидност със свидетелски показания
без представяне на писмени доказателства, ако сделката е насочена срещу тях
/така и решение № 12 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2018 г., IV г.
о./. Събраните показания на свидетелите Ж.А.И., Е.Д.Т.и Ж.Д.Г., обаче не са
годни да обосноват извод за
съществуването на двустранен безвъзмезден договор за дарение като прикрита
сделка при явна продажба на трите земеделски имота в землището на с.Б., общ.В.-.
В техните показания се съдържа информация за неосъществено намерение от страна
на наследодателката за безвъзмездно прехвърляне, тъй като волята на насрещната
страна е била за продажба, и липсва информация за постигане на съгласие
/съвпадане на волите на страните по сделката, резултат от което е тя/ за
извършване на дарение, което да е прикрито с покупко-продажба.
Недоказано е
твърдението на ищцата за извършени от наследодателката през последните три години от живота и, в
полза на ответника П.И.И., дарения на „около 40 000лева“ или в какъвто и да е размер.
Според св.С.П.С., първа братовчедка на наследодателката,
с нея последната споделила месец два преди да почине, че дала на сина си П.
40 000лева да си купи джип. Пред
св.Ж.А.И. , някъде през 2016г., наследодателката се похвалила, че дала на П.
пари да си купи джип, дала някъде 10 000лева, джипът бил купен „на вето“,
не бил нов. Св.Ж.Д.Г. твърди на нея наследодателката да е казала, че дала на П.
малко пари, защото цяла зима била при него, да си купи джип. Свидетелките Ж.А.И.
и Е.Д.Т.твърдят да знаят, че наследодателката давала пари и на двете си деца и на
внуците си. Според св.Ж.А.И. най-напред изтеглила пари и на тримата си внука
дала по 10 000лева, после дала на П..
От представения по
делото договор за покупко-продажба на МПС се установява, че на 11.01.2016г. П.И.И.
е закупил употребявано МПС с първоначална регистрация на
10.08.2015г., марка Хонда, модел CR-V, за сумата от 2 700лева, за която сума е издадена
от продавача „Трайков Карс“ООД гр.Пловдив и фактура №**********/11.01.2016г.
От представените
банкови извлечения от банкови сметки на наследодателката може да се направи
извод, че е разполагала с парични средства, като по-съществени суми/от 10 000лева до 40 000лева/ са
били по депозитни сметки в „Сосиете
Женерал Експрес банк“АД /л.194-213 от делото на ДРС/, предсрочно изтеглени
най-късно във времето до м.октомври 2014г. По сметка в ОББ АД/л.260-274 от
делото на ДРС/ наследодателката е получавала пенсията си от 501.58лева, от
която сметка е теглила пари в брой чрез електронен терминал/банкомат/ максимум
400лева. По сметка в Инвестбанк
АД/л.350-354 от делото на ДРС/ наследодателката е получавала социални
средства/29.25лева месечно/ по чл.25 от ППЗИХУ, от която сметка също е теглила
пари в брой чрез електронен терминал през м.април и май 2017г. три пъти от по
400лева, веднъж 380лева, наредила е плащане в полза на „Медитекс“ООД от
426лева.
При съвместната преценка на събраните във
връзка с установяването на дарения на парични суми гласните и писмените
доказателства не може да
се обоснове категоричен извод за даряване на парична сума в какъвто и да е
размер и по какъвто и да е начин в полза на ответника П.И.. Показанията на св.
С.П.С. за еднократно даване
на сума от 40 000лева са неубедителни като некореспондиращи с твърденията
на самата ищца за извършени повече от едно дарения на парични суми от общо
„около 40 000лева“ в продължение на последните три години от живота на
наследотелката. В показанията на св.Ж.Д.Г. липсва информация за каквато и да е
сума, а в показанията на св.Ж.А.И. липсва категоричност за размера на дадената
сума – „някъде 10 000лева“ за
купуване на джипа, не кореспондират и с писмените доказателства за стойността
на закупения през 2016г.от ответника автомобил и данните за наличните към
2016г. суми по банковите сметки на наследодателката, при което и въз основа на
тях не може да се приеме за установено дарение на парични средства, нито пряка
или косвена връзка между такова дарение и придобиването на автомобил от
ответника.
Съвпадащи са изявленията на
страните в открито
съдебно заседание, проведено на 28.09.2018г./п-л на ДРС л.97 и сл./, че завещателното разпореждане на наследодателката с
притежаваните 4/6ид.части от недвижим имот в гр.Добрич, извършено със саморъчното
завещание от 03.12.2017г.в полза на сина и П.И., изчерпва цялото имущество на завещателката към момента на смъртта и ***. Имащият интерес ответник да установи, че наследството включва
и друго имущество, т. е. че размера на наследствената маса е по-голям и
съответно имуществото, предмет на безвъзмезното разпореждане не надхвърля
разполагаемата част, изрично е заявил, че наследствената маса включва само
завещаните идеални части от имота-дворно
място и постройки. След като наследодателката не е оставила други вещи, имоти и
пари в наследството, освен посочените в саморъчното завещание, следва да се
приеме, че завещателното разпореждае е общо/универсално/.
Разпоредбата на
чл.28 от ЗН ограничава правото на наследодателя да се разпорежда със своето
имущество със завещания или дарения само до размера на разполагаемаета част. Съгласно
разпоредбата на чл.30, ал. 1 от ЗН, наследник с право на запазена част, който
не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може
да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена
част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове.
Размерът на
запазената част при две деца е 2/3, а разполагаемата част-1/3 от имуществото,
съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 от ЗН, приложима в настоящия случай.
Според чл. 31 от ЗН за да се
определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, образува се една маса от всички имуществени права, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят
задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2от ЗН. След това се
прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за
движимите.
Действително,
съдебната практика е последователна по въпроса за липсата на необходимост от
формиране на наследствена маса по чл.31 от ЗН при накърняване на запазената
част с общо/универсално/завещание или с дарение, което изчерпва цялото
наследствено, а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се
извършва в дробна част от цялото имущество. В този смисъл са: Решение № 25 от
12.02.2016 г. по гр. д. № 4119/2015 г. на І г. о., Решение № 150 от 25.11.2016
г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г. о., Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 221/2010 г. на ІІ г. о.
Това
правило е неприложимо когато наследодателят е съставил универсално завещание,
но също така е извършил и дарения. В този случай не може да се приеме, че
накърнението е равно на запазената част, без да се извърши остойностяване на
притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на
задълженията и прибавяне на даренията, така както изисква чл. 31 ЗН. Само след
формиране на масата по чл. 31 ЗН може правилно да се определи от една страна -
с какво точно е облагодетелстван наследника по завещание, а от друга страна -
накърнена ли е запазената част на ищеца и в какъв размер е накърнението, като
за последното е необходимо да се приспадат даренията в негова полза /чл. 30,
ал. 1 ЗН/. В този смисъл решение № 155 от 6.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1230/2018 г., II г. о., ГК.
За
оценяването на завещаното имущество-4/6ид.части от дворно място и постройки в
гр.Добрич, и на извършеното в полза на ответника дарение на 4/6ид.части от нива
в землището на с.М., които единствено формират наследствената маса по чл.31 от ЗН, районния съд е изслушал /последователно, поради оспорване/заключенията на
две вещи лица Й.Т. и
В.Д.. Въззивният съд е назначил повторно оценяване на обектите от вещо лице Н.Л.,
поради преценката, че изслушаните
заключения не могат да послужат за изясняване на спора, тъй като липсва
поотделно оценяване на отделните обекти, предмет на завещанието, липса
оценяване при отчитане тежащото върху дарения имот в с.М. право на преминаване
и право на ползване върху имотите в с.Б., за
един и същ обект са дадени/вкл. от едно и също вещо лице/ разминаващи се
оценки при идентични методи на оценяване, което при липса на специални знания
лишава от възможност съда да се ориентира коя от оценките е правилната, липсата
на яснота към кой момента е извършено оценяването. По тези съображения
настоящата инстанция и не кредитира
заключенията на вещите лица Й.Т. и В.Д..
Вещото лице Н.Л. по
назначената от въззивната инстнация съдебно-оценъчна експертиза е дало оценки
на имуществото/по завещанието и по дарението/ към датата на откриване на
наследството ***. както следва: 4/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор 72624.604.339 и
административен адрес гр.Д., с площ по документ за собственост 172 кв.м, на
стойност 12 067лева; 4/6ид.части от сграда с идентификатор 72624.604.339.1,
едноетажна, с
предназначение – жилище, еднофамилна, със застроена площ от 84 кв.м, на
стойност 4077лева; 4/6ид.части от сграда с идентификатор 72624.604.339.2,
едноетажна, с предназначение – жилище, еднофамилна, със застроена площ 22 кв.м, на стойност
1043лева; 4/6ид.части от сграда с идентификатор
72624.604.339.3, едноетажна, с предназначение – хангар, депо, гараж, със застроена площ 22 кв.м, на
стойност 1056лева. Така стойността на завещаните
4/6ид.части от имотите, посочени по-горе, към момента на откриване на
наследството, възлиза на 18 243лева. Към тези имущества следва да се
прибави стойността на извършеното от наследодателката дарение на 4/6ид.части от
недвижим имот- нива с плащ от 12.00дка , имот №017075 по КВС на с.М.,
общ.Добричка, определена от вещото лице при отчитане на тежащото върху имота
право на преминаване, в размер на 14 309лева. Общият размер на масата по
чл.31 от ЗН е сумата от 32 552лева
Съобразно разпоредбата на чл.29 ал.1 от ЗН
запазената част от наследството на Ж. И.,
починала на ***., която е оставила наследници двама низходящи от първа степен -
дъщеря М.В. и син П.И., се равнява на 2/3 от имуществото на наследодателката или
в стойностно изражение на 21 701.34лева/при стойност на наследствената
маса 32 552лева/, а разполагаемата част на наследодателката се равнява на
1/3 от имуществото й или на 10 850.67лева. Следователно наследодателката е
превишила разполагаемата си част с 21 701.34лева. Запазената част на дъщеря и М.В.
е накърнена със 10 850.67 лева. В същият
стойностен размер е и запазената част на ответника П.И..
Завещанието в полза
на П.И. следва да се намали чрез съотношението на накърнената запазена част
10 850.67лева спрямо стойността на завещаното имущество 18 243лева,
т.е. с 10 850.67/18 243части.Тъй като са завещани 4/6ид.части от недвижими имоти
/собственици на останалите 2/6ид.части по равно са ищцата и ответника/, с които
идеални части се изчерпва наследството на Ж. Ивнова, правилото на чл.36 ал.2 от ЗН, предвиждащо
възможност заветникът или надареният, ако са с право на запазена част, да
задържат целия имот, при условие, че стойността му не надвишава разполагаемата
част и неговата запазена част, взети заедно, не намира приложение. Възможността
е предвидена само за запазване на цели недвижими имоти, които при посочените
условия не следва да се връщат в наследството, но не и за идеални части от
такива имоти, при които така или иначе е възникнала съсобственост. В този смисъл решение № 1279 от
21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5702/2007 г., II г. о., ГК, решение № 155 от
6.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2018 г., II г. о., ГК.
Предявеният иск по
чл.30 от ЗН е основателен и следва да бъде уважен. Обжалваното решение обаче
следва да бъде отменено, тъй като намалението, респ.възстановяването на запазената
част не следва да се извърши в дробна част, равна на запазената част, а съобразно
изложеното по-горе.
Предвид крайният изход-уважаване
на предявения иск по чл.30 ЗН, отговорност за разноски, сторени в
първоинстанционното производство не следва да се преразпределя. Право на
разноски във въззивното производство предвид отхвърляне на жалбата има
въззиваемата страна, удостоверила извършването на разходи за адвокатско
възнараждение-650лева, за възнаграждение за вещо лице-610лева, и същите следва
да и се присъдят. Не и се дължат включените в списъка разноски от 80лева –такса
за снабдяване с протокол, платени според представените доказателства по сметка
на ДРС, тъй като същите нямат характер на разходи за въззивното производство, а
на несвоевременно заявени такива за първоинстанционото.
С оглед гореизложените съображения,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1336/05.12.2019г. по гр.д.№713/2018г.на Добрички
районен съд, в частта, в която се НАМАЛЯВА с 1/3 част завещателно разпореждане
на Ж.П.И.,***, починала на ***., извършено със саморъчно завещание от
03.12.2017г. в полза на сина и П.И.И. с ЕГН ********** ***, като се
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30 от ЗН на М.И.В. с ЕГН ********** ***,
запазената част от наследството на нейната майка Ж.П.И.,***, починала на ***.,
в размер на 1/3част от наследството, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА завещателно разпореждане на Ж.П.И.,***, починала на ***.,
извършено със саморъчно завещание от 03.12.2017г. в полза на сина и П.И.И. с
ЕГН ********** ***, относно собствените и 4/6 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 72624.604.339 и административен адрес гр.Д., с площ от 199 кв.м
/по документ за собственост 172 кв.м/, ведно с попадащите в ПИ сгради:
72624.604.339.1 със застроена площ от 84 кв.м, едноетажна, с предназначение –
жилище, еднофамилна; 72624.604.339.2, със застроена площ 22 кв.м, едноетажна, с
предназначение – жилище, еднофамилна и 72624.604.339.3 със застроена площ 22
кв.м, едноетажна, с предназначение – хангар, депо, гараж, със 10 850.67лева, и
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30 от ЗН на М.И.В. с ЕГН ********** ***,
запазената част от наследството на нейната майка Ж.П.И.,***, починала на ***.,
в размер на 10 850.67/18 243части от наследството.
ОСЪЖДА П.И.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.В. с ЕГН **********
***, съдебно-деловодни разноски за въззивното производство от 650лева адвокатско
възнаграждение и 610лева възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване при условията
на чл.280 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.