№ 17008
гр. София, 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110154465 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 289289/13.09.2024 г., подадена от П п п С /ППП-
София/ към Б **** ЕООД, срещу ответника А. Л. Г., с която е предявен осъдителен иск за
заплащане на сумата от общо 4469,11 лв., дължима поради неизпълнени от ответника
задължения по сключен Договор № 19/14.08.2020 г. за придобиване на професионална
квалификация „Локомотивен машинист на електрически локомотиви серии 42, 43, 44 и 45“ и
правоспособност „локомотивен машинист“.
В изпълнение на дадени от съда указания, ищецът изрично е уточнил, че между
страните по спора не е съществувало предходно трудово правоотношение, поради което
договорът е сключен по реда на чл. 235 КТ. Поддържа се, че искът е предявен от П п п С
/ППП-София/, тъй като същият е страна по сключения договор и е работодател на всички
работници и служители в него.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страната и съобрази
ангажираните по делото доказателства, намира, че предявеният иск е недопустим, поради
следните съображения:
Съгласно т. 2 на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, сред
абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на
иск, в надлежната процесуална легитимация на страните и тяхната процесуална
правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде
извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице.
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание
от закона. Процесуалната правоспособност /респ. правосубектност за юридическото лице/
представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на
процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в
гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е
правоспособен по материалното право.
1
Материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при които
правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна личност да не
съществува. В това число е и специалната правоспособност на работодателя по смисъла на §
1, т. 1 ДР на КТ, който не е юридическо лице /всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и
работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател/.
Безспорно е в практиката, че макар да не притежава обща правосубектност, искът,
предявен от или срещу лице, притежаващо качеството „работодател“ по смисъла на ДР на
КТ, е допустим, когато исковете касаят трудови спорове, произтичащи от трудови
правоотношения.
В случая обаче, макар и уредени в Кодекса на труда, по същината си договорите,
касаещи професионалната квалификация - чл. 229, чл. 234 - 235 КТ, не са трудови договори,
а имат за предмет придобиване на знания и умения по дадена професия или специалност.
Доктрината ги квалифицира като "договори на трудовото право", доколкото са
уредени в него и се прилагат в рамките на трудовото правоотношение. Същите са
непосредствено свързани с отношенията между работодателя и работника/служителя,
/респективно – бъдещият работодател в хипотезата по чл. 235 КТ/ "служат" на трудовото
правоотношение и в преобладаващия брой случаи са ориентирани към промяна в
съдържанието на това правоотношение.
Този тип договори са проявление на договорната автономия на страните и на тяхната
свобода да определят съдържанието на договора, доколкото то "не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави" (чл. 9 ЗЗД) като основен принцип на
договорното право. По своята правна природа обаче това са облигационни договори,
уредени и използвани за целите на трудовото право. Правоотношението, което се установява
с тях има гражданскоправен характер и неговите последици следва да се уредят от
гражданския закон /Определение № 66 от 18.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6277/2015 г., III
г. о., ГК; В този смисъл и решение № 227/19.4.2011 г. по гр. д. № 1861/2010 г. на IV г. о.
ВКС/.
Обстоятелството, че сключеният между страните договор по чл. 235 КТ не е трудов,
обосновава извод, че и предявеният пред настоящия съд за разглеждане спор няма тази
характеристика, доколкото, съгласно чл. 357 ГПК, ал. 1 КТ „трудови са споровете между
работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения.".
Предвид изложеното, доколкото облигационната връзка между страните не е
възникнала като такава по трудов договор /същата не включва елементи на трудово
правоотношение/ и спорът, предмет на предявения иск, няма характеристиките на „трудов“
по смисъла на чл. 357 КТ, съдът намира, че предвидената специална работодателска
2
правоспособност е неприложима и искът се явява предявен от неправосубектен ищец.
С оглед на това, доколкото страни по делото могат да бъдат само процесуално
правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като
производство, настоящото производство се явява недопустимо и, като такова, подлежи на
прекратяване.
С оглед изхода от спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, има само
ответникът в производство по следните съображения:
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на
страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран от
или срещу нея съдебен процес. В случаите, когато образуваното срещу нея (като ответник
по иска) производство е прекратено, законодателят й дава право да иска да бъде възмездена
от ищеца – чл. 78, ал. 4 от ГПК, без да конкретизира основанието за прекратяването на
производството /в действащата към настоящия момент правна уредба/, което е без значение
за реализирането на правото й на разноски. Щом ответникът е получил препис от исковата
молба и е сторил разноски, за да подаде отговор, при прекратяване на производството за
него възниква правото да бъде обезщетен за сторените разноски. Той е длъжен да изчерпи
доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска
помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон
преклузии. Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на
ответника при прекратяване на делото – достатъчно условие за възникване на правото по чл.
78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с
указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на
производството /така в определение № 89/22.01.2010 г. по ч.т.д. № 752/2009 г. на І-во търг.
отд. на ВКС, определение № 289/12.05.2011 г. по ч.гр.д. № 255/2011 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, определение № 429/02.11.2010 г. по ч.гр.д. № 417/2010 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и др./.
В случая ответникът своевременно /доколкото делото е прекратено преди
насрочването му в открито съдебно заседание/ е заявил претенция за присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, в полза на упълномощения по делото
адвокат, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, служещ за
разписка за получената сума в размер на 750 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 289289/13.09.2024 г., подадена от П п п С /ППП-
София/ към Б **** ЕООД срещу ответника А. Л. Г., ЕГН **********, по която е образувано
гр. д. № 54465/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав.
ОСЪЖДА П п п С към Б **** ЕООД, ЕИК *********, да заплати на А. Л. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 750 лв. – разноски в
първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4