Р
Е Ш Е
Н И Е № 156
гр. Кюстендил, 06.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Емилия Стойкова след като
разгледа докладваното от съдия Костадинова гр.д.№ 176/2018 г. по описа на КнОС и за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 71 от 20.02.2018
г., постановено по гр.д.№1839/2017 г. на РС- Дупница, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В.Ц.В. с
ЕГН ********** сумата 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в претърпени от
ищеца страдания вследствие на
незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление по досъдебно производство
№ 416/2017г. по описа на РП – Дупница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 11.09.2017г. до
окончателното й изплащане, като искът за разликата над уважения до предявения
размер от 20000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от В.Ц.В. чрез адв. М. М. с оплаквания за неговата неправилност и необоснованост.
Сочи се, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен. Същият е определен в противоречие с принципите на
справедливостта и еквивалентност на
обезщетението на претърпените вреди, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че
не е преценен правилно събрания
доказателствен материал, както и че от
събраните в хода на съдебното дирене доказателства безспорно е установен както
фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, така и тежките последици на
незаконното обвинение за В., които са се разпрострели във всички сфери на професионалния му и личен живот, а също е установена и
причинно- следствената връзка между причинени му вреди и поведението на
представителите на Прокуратурата. Искането е
отмяната му в тази част и постановяване на друго, с което да се уважи
искът изцяло.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от насрещната страна по
тази въззивна жалба.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена жалба от Прокуратура
на РБългаия, в която се правят оплаквания за неговата неправилност и необоснованост.
Прокуратурата счита, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по
чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, тъй като срещу ищецът не е повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер, не са налице доказателства, които да
установяват действително търпените вреди като пряк и непосредствен резултата от
обвинението, а в случай, че се приеме, че искът е основателен, то размерът на
присъденото от съда обезщетение е
завишено. С оглед на горното моли съда да отмени решението в обжалваната му
част и да отхвърли изцяло исковата
претенция.
Подаден е отговор на въззивната жалба на Прокуратурата от ищеца, в
който жалбата се оспорва.
В съдебно заседание Прокуратурата на РБългария поддържа жалбата си и
оспорва жалбата на насрещната страна.
Кюстендилският окръжен съд, след като съобрази твърденията и
възраженията на страните и направи самостоятелна преценка на представените по
делото доказателства, приема следното:
Жалбите на страните са подадени
в срок и производството пред въззивния съд е допустимо. Атакуваното решение на
районен съд е валидно и допустимо.
Първоинстанционното
производство е образувано по иск на В.Ц.В. с ЕГН **********, с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за сумата 20
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.343”б”, ал.3
от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба - 11.09.2017г. до изплащане на главницата
От материалите на преписка ДП 416/2017 г. г. по описа на РП- Дупница се
установява, че срещу ищeца В.Ц.В. на 27.05.2017 г.
е било образувано досъдебно производство за извършване на престъпление по чл. 343”б”,
ал.3 от НК, като на основание чл.212, ал.2 от НПК, РП- Дупница е била уведомена
за започнатото досъдебно производство. С постановление от 22.08.2017
г. на Районна прокуратура- Дупница наказателното производство срещу В.В. е
прекратено на основание чл. 24, ал.
1, т. 2 НПК, поради това, че обвинението не е доказано.
Пред районен съд е била представена психиатрична консултация, изготвена
от д-р Е. Т. С. – Т.
психиатър в Център за психично здраве „***” ЕООД. От същата се
установява, че при прегледа на В.Ц.В. са налице данни за наличие на тревожно
състояние, което отговаря на диагностичните критерии за протрахирана депресивна
реакция на дезадаптация, реактивно състояние вследствие на преживян емоционален
стрес, значителна житейска промяна или загуба, каквито обстоятелства според
него са събитията, случили се на 27.05.2017 година и последствията от тях.
От показанията на
свидетелите М. Я. и Р. М.се установява, че В.Ц.В. много се притеснявал от
образувано срещу него досъдебно производство. След случилото се на
27.05.2017г. се затворил в себе си,
престанал да излиза, защото се срамувал, не можел да спи добре през нощта. На
следващия ден след инцидента в местен интернет сайт за новини била
разпространена информация за случилото се, като въпреки че водачът на
автомобила бил посочен с инициали в информацията, хората от селото разбрали, че
става въпрос за ищеца.
При
тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият
състав на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. Наведените
от Прокуратурата аргументи, че не е осъществен фактическият състав на
отговорността по чл.2, т.3 от ЗОДОВ, тъй като срещу ищецът не е повдигнато
обвинение за извършено престъпление от общ характер са неоснователни.
Действително от материалите на досъдебното производство по делото е видно, че срещу В. не е повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление по чл. 343”б”, ал.3 от НК, но съгласно
практиката на ВКС, съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено, поради недоказаност на обвинението,
като основанието за прекратяване по чл.237, ал.1, т.2 от НПК съответства на
основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, т.3 ЗОДОВ, а именно -
че деянието не е извършено от лицето /т. 7 ТР 3/2005 г. на ОСГК на ВКС/. Ето защо
фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на
доказателства за извършено престъпление осъществява хипотезата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е привлечено в
качеството на обвиняем. /решение №341/05.10.2012 г. по гр.д. №1310/2011 г., IV
ГО на ВКС, решение № 187/13.06.2012 г. по гр.д. №1215/2011 г., III ГО на ВКС,
Решение № 35 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III г. о., ГК /.
Воденото
наказателно производство срещу В.
поражда задължение за ответника Прокуратурата на РБ да го обезщети за
причинените му неимуществени вреди. Без значение в случая е дали
наказателното производство е образувано по законен повод и достатъчно данни.
Основният спор по делото се свежда до установяване на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се посочи следното:
От значение за
определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение
срещу пострадалото лице. В настоящия случай
срещу
ищеца е водено наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343”б”, ал.3 от НК ., което не е тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, тъй като
предвижда лишаване от свобода от от една до три години. Съгласно установената
практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на наказателното производство лицето срещу което то е започнало да изпитва неудобства, да се чувства унизено, а също така да се притеснява и да
е
несигурно. Няма спор, че се накърняват неговите моралните и нравствените ценности, както и социалното
му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г.
о., ГК). Поради посоченото не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и
съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от
2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за
справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената
процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко
време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая съдът отчита, че наказателното производство водено
срещу ищеца е продължило около три месеца. Тази продължителност по никакъв начин не надвишава
критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в
светлината на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ).Досъдебното производство е приключило в разумен срок. Следва да се отчетат и обстоятелствата, че срещу ищеца не е било
повдигнато обвинение, поради което не му е била налагана и мярка за
неотклонение. Същият не е участвал в
никакви процесуални действия. В сравнително кратък период е
извършена съдебно- химическата
/токсикологична/ експертиза. Продължителността на воденото срещу ищеца
наказателно производство по никакъв начин не надвишава критериите на чл.6 от
ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на
практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ). На следващо място,
размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за развитието на заболяването. В случая от представената дъзебно-
психиатрична консултация и свидетелски показания не се установява, че образуваното
наказателно производство е увредило значително или трайно физическото или
психическото му състояние. Не се доказва по делото, че ищецът е търпял
негативни преживявания- срам, страдания, психически притеснения над обичайните такива, които настъпват в резултат от
наказателното производство.
Не се установява да е търпял други вреди, над посочените по- горе, а именно
влошаване на отношенията на ищеца с баща си и болката, която е изпитал от този
факт, както и свързани с промененото
отношение на приятелката му към него.
Не се установява и факта, че воденото срещу В. наказателно производство е било отразено в местен интернет сайт и е станало достояние на по-широк кръг от
хора. Единствено в тази насока дават
показания свидетелите Я. и М., но и те твърдят, че не е било публикувано името на
ищеца, а са били посочени само неговите инициали.
С оглед на посоченото по- горе, настоящият съд счита, че обезщетението за неимуществени
вреди, над размер от 800 лв. би било прекомерно и несъобразено със съдебната
практика и критерия справедливост, като следва да се посочи
още, че осъждането само по себе си също има ефекта на овъзмездяване на вредите.
Ето защо,
обжалваното решение следва да се отмени в
уважената част, а именно за сумата над 800 лв. до присъдената такава от 2000
лв., както и в частта на разноските разликата от 80 лв. до 201 лв.
Предвид горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 71 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 1839/2017 г. на Дупнишкия районен съд разликата над 800 лв. до присъдените
2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в
претърпени от ищеца страдания вследствие на
незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление по досъдебно
производство № 416/2017г. по описа на РП – Дупница и ОТХВЪРЛЯ
иска в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 71 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 1839/2017 г. на Дупнишкия районен съд разликата над 80 лв. до присъдените 201 лв., представляваща сторените по
делото разноски съобразно уважената част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: