РЕШЕНИЕ
№ 9928
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110161131 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу С.О. обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
600.44 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ******** по застраховка „Каско Стандарт“, полица
№ ************ със срок на валидност от 22.08.2022 г. до 21.08.2023 г., за
нанесени щети на МПС ************* с рег. № ********, във връзка с
настъпило на 06.04.2023 г. застрахователно събитие /ПТП/, ведно със законна
лихва за период от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 45.37
лева, представляваща мораторна лихва за период от 02.08.2023 г. до
06.11.2023 г.
Ищецът твърди, че на 06.04.2023., в гр. София, при движение по
/административен адрес/, водачът на МПС ************* с рег. № ********
попада в необезопасени и несигнализирани дупки на пътното платно, при
което на лекия автомобил са причинени щети. В исковата молба е посочено,
че за процесното МПС към момента на ПТП има валидна застраховка
„Каско“, а за причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета №
********. Посочва се, че размерът на щетите по МПС ************* с рег. №
******** били оценени на стойност от 600.44 лв., която сума била изплатена
от ищцовото дружество на 31.05.2023 г. Към ответника била предявена
регресна претенция за възстановяване на горепосочената сума с включени
ликвидационни разноски, но плащане не последвало, като ответникът е този,
който отговаря за поддръжката и обслужването на пътя. Претендира
1
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Поддържа, че застрахователното обезщетение е заплатено без наличието на
правно основание, като са допуснати нарушения на ОУ. Оспорва се
наличието на валидна облигационна връзка. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка, като
твърди и че същото е недоказано, в т.ч. че не се установява наличието на
необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че мястото на настъпване на
ПТП представлявал терен частна собственост, който бил предзначен за
второстепенна улица, поради което С.О. не следвало да отговаря за неговата
поддръжка. Навежда доводи за съпричиняване, като водачът не бил съобразил
поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. Моли съда да
отхвърли иска, в условията на евентуалност да намали размера на
обезщетението. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната поддържа отговора исковата и претендират се разноски по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото застрахователна полица „Каско Стандарт“ №
************ от 22.08.2022 г. със срок на действие от 22.08.2022 г. до
21.08.2023 г. ведно с добавък № 3, от които се установява, че МПС
************* с рег. № ******** е било застраховано по посочената
застраховка в Фирма“.
Представена е и застрахователната преписка Фирма във връзка с
настъпилото застрахователно събитие, като към нея е приложено декларация
за настъпване на събитие по полица „Каско Стандарт“, заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от 07.04.2023 г. опис –претенция
№ ******** от 07.04.2023 г., доклад по щета № ******** от 29.05.2023 г.
Представено е платежно нареждане № ************ от 31.05.2023 г.,
съгласно което по процесната щета било заплатено застрахователно
обезщетение на стойност 600.44 лв., която сума била изплатена на П. Я. П..
От представеното свидетелство за регистрация част I и II се установява,
че процесното МПС е собственост на П. Я. П..
С писмо, ищецът е поканил ответника да възстанови платената от
застрахователя сума в размер 600.44 лв., като видно от известието за
доставяне същото е било получено от ответника на 01.08.2023 г. С писмо от
11.08.2013 г. ответникът е отказал да заплати процесната сума.
Представени са и Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“/ на
Фирма.
По делото са представени справки от кадастралната карта.
Като свидетел по делото е разпитван свидетеля П. Я. П., който посочва,
че е участвал в ПТП, което се случило в /административен адрес/, при който
2
попаднал в дупка. Посочва, че към този момент управлявал МПС марка
*************. Посочва, че попаднал в дупка, която не се виждала от голяма
локва, като това се случило в светлата част на деня, като нямало никакви
сигнализации или маркировки за дупката. Твърди, че щетите по автомобила
били спукана гума и изкривена джанта. Свидетелят не бил сам в автомобила,
а заедно с К. Д.. Било заплатено застрахователно обезщетение.
Разпитван е и свидетелят К. Д., които посочва, че заедно с П. П. с
неговата кола марка ************* преминали през дупка, в резултата на
което спукали гума. Посочва, че се движели в /административен адрес/ и
минали през дупка, като слезли, видели, че гумата била срязана и джантата
била изкривена. Случило се в светлата част на денонощието и нямало никакви
обозначения. Дупката била много голяма и била пълна с вода и нямало как да
се избегне.
Съгласно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че
причините за настъпване на ПТП били слените: на 06.04.2023 г. МПС марка
************* с рег. № ********, се движело /административен адрес/, и в
района до кръстовището с ул. „Бистър ручей“, превозното средство попада в
дупка на платното за движение. Всички увреждания по процесното МПС се
намирали в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие. Вещото лице посочва, че стойността необходима за възстановяван е
на МПС марка ************* с рег. № ********, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП била 654.44 лв.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже
наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил;
настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие
виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на
служителите му във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общински пътища/; претърпени от застрахования вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите;
платено застрахователно обезщетение.
Настоящият състав намира, че от представените застрахователна полица
„Каско Стандарт“ № ************ от 22.08.2022 г. със срок на действие от
22.08.2022 г. до 21.08.2023 г. ведно с добавък № 3, се установява, че за
периода от 22.08.2022 г. до 21.08.2023 г. МПС марка ************* с рег. №
******** е било застраховано по посочената застраховка в Фирма“. Съгласно
нормата на чл. 344 от КЗ, застрахователният договор е формален договор и
следва да бъде сключен в писмена форма и да съдържа реквизитите, посочени
в чл. 345 КЗ, като видно от представената полица същата съдържа всички
необходими реквизити, като същата е подписана от застрахованото лице.
Процесното ПТП е причинено от необезопасена дупка, находяща се в
/административен адрес/, на /административен адрес/ пред № 23. Съгласно чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища, улиците,
булевардите, са собственост на общината и то от категорията на публичната
3
общинска собственост. Неоснователни са доводите на ответника, че
процесното ПТП е настъпило в частен терен. От представената справки от
кадастралната карта на първо място не се установява, че така представената
извадка касае мястото на процесното ПТП, но дори и да се приеме
противното, то същата по никакъв начин не е годна да установи
собствеността. Не може да не се породи задължение за ответника да
поддържа мястото където е настъпил процесния инцидент след като
предназначението му е надлежно определено представените от самия
ответник документи, а именно за второстепенна улица, т. е. движение и
транспорт съгласно чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Още повече, че и двамата разпитани
свидетели Д. и П. изрично посочват, че дупката е била разположена на
пътното платно на улица в /административен адрес/, по която се движили с
автомобил. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА
общинските пътища, улиците, булевардите, са собственост на общината и то
от категорията на публичната общинска собственост. Поради това за
общината съществува задължение да поддържа собствеността си, която е
предназначена за обслужване на населението. Съгласно разпоредбата на чл.
31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища,
публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3 от Закона/, се осъществяват от
общините, като съдържанието на тези дейности е подробно определено в § 1,
т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП, включително
поддържането на пътищата като дейност по осигуряване на необходими
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, с
правомощия на кмета на общината /чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП/. Подобна е и
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай, доколкото на
пътното платно е установено наличието на дупка, то лицата, на които е
възложено от С.О. да извършат непосредствено дейностите по поддръжка на
пътищата, очевидно не са изпълнили тези дейности. В резултат на това
виновно бездействие, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД, е причинено и процесното ПТП. Поради това на основание чл. 49 ЗЗД
възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на пътя – ответникът
С.О., следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на
които е възложил да извършат тези дейности.
Поведението на ответника е противоправно, тъй като с бездействието на
служители на ответника или на други изпълнители, на които общината е
възложила поддържането на пътя - те не само не са отстранили
съществуващата на пътя дупка, но не са и сигнализирали за опасната
неравност, с цел организиране на движението около шахтата по начин,
осигуряващ нормалното преминаване на автомобили. От показанията на
свидетелите Д. и П., които следва да бъдат кредитирани, тъй като са
обективни, последователни, съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства и житейски логични относно главния факт на доказване
/настъпването на вредоносния резултат и причината за него/ са формирани
непосредствено и не са повлияни от други обстоятелства, от които се
установява, че на 06.04.2023 г., на /административен адрес/ процесното МПС
е преминало през необезопасена и несигнализирана дупка, в резултат на което
4
е спукало гума.
Неоснователни са твърденията на ответника, че не бил установен
механизма на процесното ПТП, както и причинно – следствената връзка
между вредата и виновното бездействие на служителите на С.О.. По
отношение на описания от ищеца механизъм на ПТП - място на настъпване,
причината, връзката с увреждането в случая, ищецът проведе пълно и главно
доказване на посочените факти. Съгласно приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че причините за настъпване на ПТП
били слените: на 06.04.2023 г. МПС марка ************* с рег. № ********,
се движело /административен адрес/, и в района до кръстовището с ул.
„Бистър ручей“, превозното средство попада в дупка на платното за
движение. В този смисъл са и показанията на свидетелите П. и Д., които
посочват, че ПТП-то било реализирано в гр. София, в кв. „Драгалевци“,
/административен адрес/, като автомобилът попаднал в дупка, която не се
виждала от голяма локва. Като свидетелят Д. дори посочва, че дупката била
много голяма и била пълна с вода и нямало как да се избегне. Следователно
причина за настъпване на процесното ПТП е именно наличието на
необезопасена дупка на пътното платно, която става причина за настъпване на
произшествието, в резултат на което на МПС марка ************* с рег. №
******** са причинени имуществени вреди. Съгласно приетата по делото
съдебно- автотехническа експертиза, щетите по процесното МПС се
намирали в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.04.2023
г. произшествие в град София.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Принципът на пълната обезвреда, означава,
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото
МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно
ответникът в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване
тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от
същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не
може да надвишава пазарната му стойност. В настоящият случай от приетата
по делото съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен
кредитира като компетентно изготвена, се установява, че стойността
необходима за възстановяван на МПС марка ************* с рег. №
********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП била
654.44 лв. Доколкото по настоящото дело ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 600.44 лв., която сума се явява и предмет на
исковата претенция то последната следва да бъде уважена в пълен размер.
5
С оглед основателността на претенцията на ищеца следва да бъде
разгледано наведеното с отговора на исковата молба и от третото лице
помагач възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото
МПД с оглед нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Настоящият състав намира,
че така направеното възражение се явява неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. В доказателствена тежест на
ответника е да установи наличието на съпричиняване от страна на увредения,
за което не само, че не се ангажирани никакви доказателства, но дори не са и
направени доказателствени искания в тази насока, още повече, че с доклада
по делото съдът изрично е указал, че за така посоченото обстоятелство не се
сочат доказателства, поради което възражението се явява неоснователно.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че задължението е без срок за изпълнение, към което с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3
ЗЗД. В случая видно от известието за доставяне поканата с изх. № 2121 от
26.07.2023 г., с която ищецът е претендирал от ответника възстановяване на
сумата по процесната щета е получена от ответника на 01.08.2023 г., от който
момент същият е изпаднал в забава. С оглед на гореизложеното основателна
се явява акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като определено по реда
на чл. 162 ГПК претендираното обезщетение за забава за периода от
02.08.2023 г. до 06.11.2023 г. възлиза на сумата в размер на 21.22 лв., в който
размер следва да се уважи предявения иск, а за разликата до пълния
претендиран размер от 45.37 лв. да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството в
размер на 50 лв., платена държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице, 40 лв.
депозит за свидетел и 400 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед частичната
основателност на исковата претенция на ищеца следва да се присъди сумата
от 760.45 лв. На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК ответникът има
право на разноски, като се претендира сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от настоящият състав по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, като с оглед изхода на спора на страната следва да се присъди сумата от
3.73 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с БУЛСТАТ ********, с адрес /административен адрес/.
да заплати на Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
6
/административен адрес/, по предявените искове с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 600.44 лв., представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета №
******** по застраховка „Каско Стандарт“, полица № ************ със срок
на валидност от 22.08.2022 г. до 21.08.2023 г., за нанесени щети на МПС
************* с рег. № ********, във връзка с настъпило на 06.04.2023 г.
застрахователно събитие /ПТП/, ведно със законна лихва за период от
07.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 21.22 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 02.08.2023 г. до 06.11.2023 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от
21.22 лв., до пълния претендиран размер от 45.37 лв.
ОСЪЖДА С.О., с БУЛСТАТ ********, с адрес /административен адрес/.
да заплати на Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
450 лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на С.О., с БУЛСТАТ
********, с адрес /административен адрес/. на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с
ал. 8 от ГПК сумата от 3.73 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7