№ 1972
гр. С., 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100511843 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 04.07.2021г., постановено по гр.д. № 46405/2020г. на СРС,
ГО, 27 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове от „Т.С.”
ЕАД срещу АЛ. С. Б. и Д. С. Б. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ за установяване съществуването на вземане в размер на сумата от
общо 1 802, 22 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за топлоснабдяван имот – апартамент № 47, находящ се в гр. С., ул. жк
„******* ет. 10, абонатен номер *******, за периода от 01.03.2013г. до
30.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане и за
установяване съществуването на вземане за сумата от 93, 94 лева –
възнаграждение за услугата дялово разпределение през периода от
01.03.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Със същото
решение са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия до
1
пълния предявен размер от 1 833, 63 лева, както са отхвърлени изцяло
предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер на 279, 12 лева – обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия в периода от 30.04.2013г. до
30.03.2016г. и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
в размер на 19, 87 лева за периода от 30.04.2013г. до 30.03.2016г.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответниците АЛ. С. Б. и Д. С. Б., в която са релевирани оплаквания за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както
и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът се е
произнесъл по нередовна искова молба, тъй като не е конкретизиран
периодът, за който се претендира вземането. Сочи се, че претенцията е
предявена за периода от 01.03.2013г. до м.04.2015г. Същевременно обаче в
обстоятелствената част на исковата молба се съдържа твърдение, че за
исковия период следва да намерят приложение Общите условия за продажба
на топлинна енергия, които са в сила от 10.07.2016г. Поддържа, че ищецът не
е изложил фактически твърдения на какво основание счита, че приложение
следва да намерят Общите условия за продажба на топлинна енергия от
10.07.2016г., които не са били приети към исковия период. На следващо място
се навеждат съображения, че по делото не са представени документи, които
да удостоверяват наличието на изискуемо и ликвидно задължение. Излага, че
не са ангажирани цитираните в исковата молба фактури. Не ставало ясно кое
лице е вписано като титуляр на партидата за процесния абонатен номер.
Релевира твърдения, че заключението на съдебно-техническата експертиза
било изготвено въз основа на документи, които не са приети като
доказателства по делото. Счита, че задължението за плащане възниква едва
след издаването на фактура за потребената топлинна енергия. Наведени са и
доводи относно липсата на предпоставки за уважаване на предявените
претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не са представени доказателства за
поставяне на ответниците в забава. По тези съображения е направено искане
за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с
което предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Ответникът по жалбата "ТОПЛОФИКАЦИЯ С." ЕАД изразява
2
становище за неоснователност на същата и прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач – „Т.С.“ ЕООД,
не изразява становище по жалбата.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в
частта, в която са отхвърлени предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Неоснователни са наведените от жалбоподателите възражения, че
първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба. В
случая ищецът е изложил фактически твърдения относно правопораждащия
претенцията юридически факт, като е заявено твърдение за съществуващо
между страните облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия по отношение на апартамент № 47, находящ се в гр. С., жк
„******* ет. 10, абонатен номер *******, а качеството на длъжниците –
„клиенти“ на топлинна енергия, е обосновано с твърдение за титулярство в
правото на собственост върху топлоснабдения имот за исковия период.
Посочено, е, че облигационното правоотношение е възникнало по
презюмиран договор за доставка на топлинна енергия в приложение на
нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и с оглед твърдяното титулярство в правото на
собственост върху процесния имот. Ищецът се е позовал на разпоредбата на
чл. 150, ал.1 от ЗЕ, съгласно която продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Твърдението, че в
конкретния случай приложение следва да намерят Общите условията за
продажба на топлинна енергия на клиенти за битови нужди в гр. С., одобрени
с решение на ДКЕВР от 2016г., не е заявено като част от основанието на иска,
поради което не е налице твърдяното противоречие между обстоятелствата
част и петитума на исковата молба. Претенцията е конкретизирана по размер
3
и период. Налице е идентичност между предмета на вземането, заявено в
заповедното производство и предмета на предявения по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК установителен иск за потребена топлинна енергия.
По същество на правния спор:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно
4
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
На етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че
ответниците са титуляри на правото на собственост върху процесния имот за
исковия период при равни квоти от по ½ ид. част. Този факт се установява от
представените и неоспорени писмени доказателства: договор за дарение на
недвижим имот от 23.12.1997г., обективиран в нотариален акт № 137, дело №
4212281997г., договор за продажба на държавен недвижим имот от
21.12.1990г. и договор за продажба на недвижим имот 29.08.2017г.,
обективиран в нотариален акт № 88, рег. № 8361, дело № 405/2017г.
Следователно ответниците са имали качеството „потребители на топлинна
енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74
от 2006г./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено е
принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищеца,
от една страна, и АЛ. С. Б. и Д. С. Б., от друга страна, за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия
по реда на ЗЕ, по който ответниците, като собственици на топлоснабден имот
в сграда в режим на етажна собственост, се явяват страна по силата на
посочената по-горе законова разпоредба.
Въпросът дали ответниците реално са ползвали топлинна енергия е без
значение – достатъчно е те да са собственици на жилище в топлоснабдяваната
сграда, за да се счита за потребител. При това те остават такива дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в
жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия е уредено в
представените по делото и приложими за процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в
гр. С., одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, влезли в сила на
12.03.2014г, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично
5
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната
и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което не е оспорено от ответниците и съдът го кредитира изцяло
като обективно и компетентно, че жилищната сграда, в която се намира
процесното жилище, е топлофицирана, както и че за процесния топлоснабден
имот е открита партида с абонатен номер *******. Експертът е посочил, че
делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово
горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна
енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната
станция общ топломер, който е преминал на метрологични проверки,
установяващи неговата техническа изправност и експлоатационна годност. В
имота е имало 4 броя отоплителни тела с монтирани 4 броя индивидуални
разпределители разход отопление /ИРРО/, както и 1 брой щранг-лира в
банята, по отношение на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство. Топлинна енергия за отопление на имота била
определена въз основа на показанията на ИРРО и след извършен реален отчет
6
на уредите за дялово разпределение. Топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е определена въз основа на реален отчет на показанията на 1
брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. Дяловото
разпределение било извършвано от „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на
индивидуалните топломери и на монтираните водомери. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна въз
основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с
изискванията на Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването, като същата
е определена съобразно действащите за периода норми и ограничения.
Направен е извод, че сумите за потребена топлинна енергия в имота на
ответника била начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за имота и една изравнителна сметка. Експертното заключение е
изготвено въз основа на приложените по делото документи, включително и
при съобразяване на представените от третото лице-помагач и неоспорени от
ответниците индивидуални справки за отопление и топла вода и талони за
главен отчет. Заключението на вещото лице не е оспорено от ответниците по
предвидения за това в чл. 200, ал. 3 от ГПК ред и срок. Същото следва да бъде
кредитирано като пълно, обективно и обосновано. По тези съображения съдът
приема за неоснователни релевираните от ответника оспорвания, че
количеството на топлинната енергия не е било измерено коректно, че липсват
доказателства за реално доставеното количество топлинна енергия в имота, че
не са приложени изискванията на ЗЕ във връзка с дяловото разпределение. В
заключението на техническата експертиза е направен категоричен извод, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите
нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за
продажба на топлинна енергия и че същите са определени въз основа на
извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение и на монтирания
водомер за топла вода.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е установил по реда на
пълното и главно доказване, че е начислена реално потребената топлинна
енергия. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено
към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в
7
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми
съответстват на действително дължимите. Стойността на реално потребената
за исковия период топлинна енергия с включени изравнителни сметки при
съобразяване на неоспорения извод на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, възлиза на сумата от общо 1 802, 22 лева.
Задължението за заплащане на цената на топлинната енергия не възниква с
издаване на фактура за доставката. Фактурата е частен свидетелствуващ
документ, който удостоверява материализираното изявление в нея, но тя не е
основание за заплащане на цената. Цената се дължи не защото е издадена
фактурата, а защото е извършена съответната доставка на стока или услуга.
Ето защо се налага извод, че издаването на фактурата не е елемент от
облигационното правоотношение по договора за продажба на топлинна
енергия и наведените от жалбоподателите доводи в обратен смисъл са
неоснователни.
Ответниците нито твърдят, нито доказват да са погасили своето
задължение към топлопреносното предприятие, поради което предявеният
иск е основателен.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че иска
за главница е основателен до размера и за периода, посочени в обжалваното
решение.
Извън предмета на спора са релевираните от жалбоподателите доводи
относно претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за акцесорното вземане за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и върху
главницата за дялово разпределение, тъй като първоинстанционният съд е
приел, че същите са неоснователни. Ищцовото дружество не е подало
въззивна жалба срещу тази част на решението, поради което същото е влязло
в сила и не е предмет на въззивното производство.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение, поради
8
което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния
закон - то не може да бъде отменено в тази част и следва да се потвърди /чл.
272 ГПК/. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда
на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е
очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна относно
реалното извършване на услугата дялово разпределение през исковия период
и нейната стойност. По делото са приети изготвените от “Т.С.” ЕООД
изравнителни сметки и талони за отчет на водомери и уреди за дялово
разпределение, съдържащи данни за дяловото разпределение на топлинната
енергия за исковия период. Тези документи не са оспорени от ответника и въз
основа на същите се установява, че в топлоснабдения имот е извършвана
услугата дялово разпределение за целия процесен период, поради което
претенцията за заплащането й е установена в своето основание. Задължението
за плащане на цената на услугата е установено в нормата на чл. 22, ал. 1 и ал.
2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Т.С.” ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение No ОУ-2/03.02.2014г.
на ДКЕВР, съгласно които дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм.
ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. А според чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.
151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея. Размерът на вземането за предоставената услуга дялово разпределение е
установен въз основа на приетото и неоспорено заключението на съдебно-
счетоводната експертиза.
По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде
9
потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-
ро от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело,
определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както
е в разглеждания случай /така определение № 518 от 03.12.2019г. на ВКС по
ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
С оглед изхода на спора и предвид задължителните разяснения, дадени
в т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълкувателно
дело № 6/2012г., ОСГТК, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят
по сметка на СГС дължимата за въззивното обжалване държавна такса в
размер на 37, 92 лева, доколкото въззивното производство е инициирано чрез
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените
искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение
не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20150969 от 04.07.2021г. постановено по
гр.дело № 46405/2020г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА АЛ. С. Б., ЕГН ********** и Д. С. Б., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. С., жк „******* ет. ******* да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „*******, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
10
ОСЪЖДА АЛ. С. Б., ЕГН ********** и Д. С. Б., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. С., жк „******* ет. ******* на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд сумата от 37, 92 /тридесет и седем лева и 92 ст./ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11