№ 60
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500602 по описа за 2021 година
С Решение № 37/10.05.2021г., постановено по гр.дело № 623 по описа
РС- гр. Пирдоп за 2019 г., е допусната делба на поземлен имот с
идентификатор 31044.504.527 и построената в него сграда с идентификатор
31044.504.527.1 между Р. ИВ. К. и СВ. АЛ. З. при равни квоти от по ½ ид.ч.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на С.З. срещу горното
решение.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, както и постановено
при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че
процесният имот, макар и формално придобит по време на брака му с ищцата
Р.К. в резултат от продажба, в действителност е негова лична собственост,
тъй като продажбата била симулативна и прикривала дарение в негова полза.
Счита, че районният съд не бил обсъдил показанията на разпитаните по
делото свидетели в този смисъл. Оспорва изводите на първоинстанционния
съд за липса на симулация и намира, че същите са немотивирани. Позовава се
на показанията на свидетелите, според които продажната цена не била
заплатена на продавачката, а и нямало намерение да се заплаща такава.
Оспорва показанията на свидетелите на насрещната страна, и изразява
становище, че същите не следва да бъдат ценени. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск за делба поради липса на
съсобственост върху процесния имот. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от насрещната страна - Р.К., която оспорва жалбата.
Въззиваемата моли съда да я отхвърли, както и да потвърди обжалваното
решение. Позовава се на текста на нотариалния акт, в който е обективирана
1
процесната сделка, и съгласно който продавачката е получила продажната
цена от купувачите. Счита, че това опровергава твърденията за
симулативност на сделката. Поддържа, че нотариалният акт е официален
документ, който се ползва с доказателствената сила по чл. 179 от ГПК, която
в случая не е оборена. Намира, че цитираната в жалбата съдебна практика се
отнася до доказване на владение, а не на право на собственост.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се
явява лично и се представлява от адв. П., който поддържа жалбата, оспорва
отговора, както и съдържащото се в него твърдение, че не бил оспорил
писмените доказателства. Поддържа, че ответницата не била плащала пари.
Съдът не се бил произнесъл точно по направените искания, както и не се
произнесъл по предявения евентуален иск. Претендира разноски по чл. 38 от
ЗА.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата не се
явява. Представлява се от адв. Н., която поддържа отговора и моли съда да
отхвърлите частната тъжба срещу първоинстанционното решение и да го
потвърди като основателно и доказано. Оспорва твърденията на насрещната
страна за симулативност на сделката. Счита цитираната съдебна практика за
неотносима. Твърди, че свидетелката П.А. не е процесуална страна по спора,
която е имала правната възможност да упражни своето право, ако е била
налице симулативна сделка, но не го е направила в определения от закона
срок. Моли съда да потвърди обжалваното решение № 37/10.05.2021 г. на
Пирдопския районен съд. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80
от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана точно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
2
ІІІ. По същество
Основателно жалбоподателят изтъква, че районният съд не е обсъдил,
анализирал и ценил в съвкупност събраните по делото доказателства, като
показанията на разпитаните свидетели са игнорирани напълно, което, в
съчетание с оскъдността на правните изводи, е довело до немотивираност на
съдебния акт.
Независимо от това, крайният извод в обжалваното решение е
правилен, а възражението на жалбоподателя за неговата неоснователност не
може да бъде споделено, поради следните съображения:
1. Противно на поддържаното от жалбоподателя, показанията на
доведените от него свидетели не доказват претендираната
симулативност на процесната сделка.
На първо място, св. М. не съобщава никакви релевантни
обстоятелства по спорния въпрос за вида на сделката и
предполагаемата й привидност. Единственото, което е заявил във
връзка с това, гласи: „То няма на кой друг, освен на него, да я
припишат после.“ Така формулирано, обаче, изявлението му има
качеството не на възприятие на конкретен обективен факт, а на
абстрактна субективна преценка на свидетеля, поради което не е
годно доказателство за претендираното от жалбоподателя
обстоятелство. Отделно от това, използваното от свидетеля лично
местоимение „я“ налага извод, че мнението му се отнася само за
жилищната сграда, но не и за поземления имот.
На второ място, показанията на св. А. касаят единствено факти от
нейния душевен живот – намерения и желания. Нито показанията,
обаче, нито други доказателства по делото, сочат, тези нейни
съображения да са били доведени до знанието на останалите страни
по сделката. Поради това те може да се приравнят на мислена
уговорка за нежелание да се породят правните последици от
външно обективираното волеизявление за сключване на договор за
покупко- продажба. Щом, обаче, тази мислена уговорка не е била
съобщена на адресатите на волеизявлението й, и е останала скрита
за тях, тя не може да обуслови нищожност на сделката, а
последната поражда своето правно действие (арг. от Тасев С.,
Марков М. „Гражданско право. Обща част.“, изд. Сиби, 2017г., стр.
229 и стр. 231). Още повече, че симулативна е само сделка, при
3
сключването на която всички страни по нея са изразили съгласувана
воля, че не желаят правните й последици. В случая няма данни за
волята на останалите страни по процесната сделка, което е пречка
пред обявяването й за симулативна.
На трето място, показанията на св. М. и св. А. в останалата си част
касаят ремонта на процесната сграда, момента на извършването му,
както и източника на средства за него, поради което са неотносими
към претенцията за привидност и правилно не са били обсъждани
от районния съд във връзка с нея. В тази си част те биха имали
значение във връзка с евентуалното възражение на ответника З. за
трансформация на лични средства. По него, обаче, районният съд не
се е произнесъл, страните не са искали допълване на решението по
чл. 250 от ГПК, а и въззивната жалба не съдържа такива
оплаквания. Поради това, тази част от показанията няма отношение
към въпроса за претендираната симулативност (абсолютна и
относителна) на процесната сделка, и, съответно, не следва да се
обсъжда.
2. Показанията на св. А., че не била получила уговорената продажна цена
за процесния имот не доказват различни намерения на страните спрямо
външно обективираните такива. Съгласно съдебната практика (Решение
№ 31 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2017 г., II г. о., ГК)
„фактът, че плащането на цената е извършено по начин, различен от
описания в нотариалния акт или, че цената не е платена, може да бъде
индиция за симулативност на волеизявленията за изпълнение
задълженията на купувача. Сам по себе си, този факт не може да
обоснове извод за абсолютна симулация на договора за покупко-
продажба, освен ако обсъждането в съвкупност с останалите
доказателствени факти и тълкуване на действителната,
обективирана в договора воля, не обоснове еднозначен и категоричен
извод, че съконтрахентите по договора за покупко-продажба не са
желаели настъпването на правните му последици.“ В настоящия
случай, обаче, такава доказателствена съвкупност не е налице, доколкото
не са събрани други доказателства, които, заедно с показанията на св. А.
и св. М., биха обусловили извод за наличие на симулация – било то
абсолютна или относителна. Също така в мотивите на цитираното по-
4
горе решение е обосновано, че симулативността на волеизявленията в
нотариалния акт досежно уговорената цена и начин на плащане не
обуславя симулативност на волеизявленията относно вида на
сключвания договор, т.е. дори размерът на цената и начинът на плащане
да са симулативни, това не изключва валидност на външно изразената от
страните воля относно вида на сключвания между тях договор и
целените правни последици. Отнесено към настоящия случай, това
правно разрешение допълнително омаловажава значението на
неплащането на цената по договора, за което свидетелства св. А., и прави
това обстоятелство практически ирелевантно по въпроса за наличие или
липса на симулация – абсолютна или относителна. В същия смисъл е и
Решение № 884 от 2.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2799/2008 г., III г. о.,
ГК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че възражението за
симулативност на процесната сделка е неоснователно, и правилно не е било
зачетено от районния съд. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените от нея разноски във
въззивното производство. Такива, обаче, не се установяват, тъй като
представеният договор за правна защита и съдействие доказва само уговаряне
на адвокатско възнаграждение от 400 лв., но не и неговото заплащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37/10.05.2021г., постановено по гр.дело
№ 623 по описа РС- гр. Пирдоп за 2019 г.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5