Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 26.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично
заседание на 28 април………………………………………
през две хиляди двадесет и трета година…………….………..………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ЗДРАВКОВА
при
секретаря Н.Георгиева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като
разгледа докладваното от съдията Здравкова……………..…………………………….гр.дело 96 по
описа за 2021 г…………..………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото се развива на основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК и
има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА" АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк България ЕАД с предишно
наименование "Райфайзенбанк (България)" ЕАД) към ответника Т.П.П., за
което вече е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 620/2019 година по описа
на БРС.
Ищецът
твърди, че между него и Т.П.П. като кредитополучател бил сключен договор за
потребителски кредит № 1809192417262160 от 27.09.2018 г. за сумата от 14 378,00
лева, с краен срок на погасяване 15.10.2024 г. Сумата по договора била усвоена
изцяло от кредитополучателя. Поради невнасяне на 7 бр. погасителни вноски,
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и това дало повод да предяви
вземането си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК. На 17.10.2019 г.
съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 13 695,30 лева изискуема
главница, от които редовно падежирала главница в размер на 1 224,65 лева и
предсрочно изискуема главница в размер на 12 470,65 лева, ведно със законната
лихва, считано от 16.10.2019 година до окончателното плащане, 411,77 лева
изискуема редовна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 02.10.2019 г.; 127,34
лева изискуема наказателна лихва за периода 15.03.2019 г. до 15.10.2019 г.,
както и направените разноски в производството.
При
условията на чл.415, т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск за установяване на
вземането си в посочените в исковата молба размери. Претендира и осъждане за
разноските в настоящото производство и заповедното производство.
В
случай, че съдът приеме, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита, при
условията на евентуалност ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на банката сумата 13 695,30 лева изискуема главница,
ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019 година до окончателното й
изплащане, 411,77 лева възнаградителна лихва за периода от 15.02.2019 г. до
02.10.2019 г.; 127,34 лева наказателна лихва за периода 15.03.2019 г. до
15.10.2019 г. Претендира и осъждане за разноските в настоящото производство.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата Т.П.П. чрез особен представител адв. М. М.
взема становище по предявения иск, като счита същия за неоснователен,
необоснован и недоказан и като такъв моли да бъде оставен без уважение.
По
делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 17.10.2019г. е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от ищеца за заплащане на дължими суми по процесния договор за кредит от
27.09.2018 г. Съдът е уважил
заявлението и е издал заповед за изпълнение от 17.10.2019г. на взискателя за
всички търсени суми. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК. В дадения срок длъжникът не се явил за получаване на книжата.
Поради което и на основание чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на дължимостта на претендираните суми.
Съобщението е получено от заявителя на 12.12.2019г. Заявителят е изпълнил
разпореждането на съда като на 08.01.2020г. е подал исковата молба, по която е
образувано настоящото производство. Исковата молба е подадена в срока по чл.
415 ал. 4 от ГПК, поради което предявеният иск е допустим за разглеждане.
При така изложените твърдения, съдът
определя правното основание на иска по чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.60 ЗКИ. В тежест на ищеца е да
докаже, че по повод цитирания договор за
кредит е налице валидно облигационно отношение, по силата на което за
изпълнение на договора за кредит се ангажира отговорността на ответника; че
вземането на банката е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за
ответника за плащане; размера на претендираните вземания и основанията за
възникването им, както и размера на търсените суми. По предявения в условия на
евентуалност осъдителен иск, доказателствената тежест също е на ищеца.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че на 27.09.2018г. между страните е
сключен приетия по делото Договор за потребителски кредит № № 1809192417262160
от 27.09.2018 г.,
по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в общ
размер на 14
378,00 лева с краен срок на погасяване 15.10.2024 г. Съгласно чл. 4.4. от
договора ответникът
се задължил да върне общо сумата от 17186.48 лева, изчислена към датата на
сключване на договора, на месечни вноски съгласно приложен към договора
погасителен план.
На 27.09.2018г. по банкова сметка ***,00 лева. Към датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК са били просрочени 8 броя погасителни
вноски. Ответникът не твърди плащане и не ангажира доказателства за плащане.
Съгласно
непротиворечивата съдебна практика предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективни факти, обуславящи настъпването й. Установява се
по делото, че към датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК
са били просрочени 8 броя погасителни вноски тоест били са налице обективни
факти, обуславящи правото на ищеца да обяви предсрочна изискуемост.
Ищецът
изпратил на ответника писмо на 11.09.2019г. /лист 14 от делото/,
с което го уведомил, че за периода от 14.03.2019г. до 11.09.2019г. не са
платени месечни вноски в необходимия размер и ответникът е в просрочие по
договора. В писмото е посочено също така, че банката обявява кредита за
предсрочно изискуем поради допуснатото просрочие в плащанията и дава възможност
на ответника да заплати доброволно дължимите суми. Видно от известие за
доставяне на лист 16 от делото пратката до ответника е върната на подателя като
непотърсена в срок. Пратката е изпратена на адреса на ответника, посочен в
договора за кредита.
Съгласно
чл. 11.8 от договора всички уведомления и изявления във връзка с договора
трябва да бъдат направени в писмена форма и „ще се считат получени, ако по
факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или
с препоръчана поща, достигнат до адреса за кореспонденция на Кредитополучателя,
посочен в договор или в уведомлението за промяна в адреса. Тълкуването на
договорната клауза по правилата на чл.20 ЗЗД налага извода, че страните са
определили способи за връчване на кореспонденция, както и задължение за всяка
от страните да съобщава на другата страна при настъпила промяна на адреса,
посочен в договора. Предвид изричните клаузи в договора съдът приема, че съобщение,
изпратено на адрес, която не е променен, като не е удостоверено доставянето му,
не се счита за получено /В този смисъл Решение № 148
от 02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС,
Търговска колегия, Първо отделение/.
С
оглед на посоченото ответникът не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Към
исковата молба по настоящото дело е приложено писмото на банката до длъжника, с
което кредиторът обявява предсрочна изискуемост поради просрочие.
В
Решение №50292 от 20.03.2023 на
ВКС, Четвърто гражданско отделение по гр.д. №
73/2022г.
е изяснен подробно въпроса когато
волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано или приложено в/към исковата молба настъпва ли
предсрочна изискуемост в хода на исковия процес и от кой момент. Прието е в
съответствие с мотивите на Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по
т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че решението на съда трябва да отразява
праното положение между страните по делото, каквото е то към момента на
приключване на съдебното дирене, което задължава съда да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за
спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват. Задължението
за плащане на погасителните вноски по договора за кредит става изискуемо с
настъпване на падежа на съответната вноска съгласно уговореното в договора,
съответно в погасителния план, а предсрочната изискуемост настъпва при
осъществяване на предпоставките в договора за кредит и достигане на
волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до
кредитополучателя. Възможно е преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение да са настъпили предпоставките за упражняване на
потестативното право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но банката
да не го е упражнила към този момент. Казуалната съдебната практика на ВКС
изрично изяснява, че горепосоченото тълкувателно решение не разглежда
хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на
исковото производство, като същевременно приема, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство,
образувано по реда на чл.422, ал.1 ГПК, както и че изявлението на банката може
да бъде инкорпорирано както в самата искова молба, така и в отделен документ,
което е представен като приложение към нея. В тези случаи изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложението към
нея на ответника, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това
потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита в хода на исковото производство представляват факт от
значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание
чл.235, ал.3 ГПК.
Съгласно трайната
практика на ВКС /като например решение № 86/27.10.2020г. по т.д. 2118/2019г. на
ВКС, Търговска колегия, Първо отделение и цитираното в същото решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на ВКС, І т.о. е
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици.
По настоящото дело
исковата молба е редовно връчена на назначения от съда особен представител
адвокат М. на 28.04.2021г. С връчването на исковата молба е настъпил фактът на
обявяване на предсрочната изискуемост на целия кредит. Съгласно горепосочената
съдебна практика настъпването на предсрочната изискуемост в хода на
производството представлява ново обстоятелство, което следва да бъде взето
предвид от съда на основание разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съгласно
която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право. Поради това съдът приема за дата на настъпилата
предсрочна изискуемост датата на връчване на исковата молба на адвокат М., а
именно 28.04.2021г.
Размерът на дължимите
суми се установява в точка 8 от неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза /лист 65 от делото/, което съдът възприема
изцяло като ясно, точно и компетентно изготвено. Вещото лице е направило
вариант с подробни изчисления на дължимите суми по пера като е взело предвид
дата на предсрочна изискуемост – датата на връчване на исковата молба
28.04.2021г. По отношение на претенциите за договорна и наказателна лихва
вещото лице е дало по-високи стойности от заявените с исковата молба с краен
период 28.04.2021г. тоест след заявения от ищеца период. Предявените искове за
договорна редовна лихва и наказателна лихва обаче следва да бъдат уважени в
заявените от ищеца размери и посочен от него период предвид невъзможността
съдът да се произнася над заявения петитум.
Предвид изложеното
предявеният установителен иск за главница следва да бъде уважен. Основателни са
и установителните искове относно възнаградителна и наказателна лихва, начислени
за период, предхождащ датата на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК.
С оглед уважаване на главните установителни искове не са налице процесуалните
предпоставки за разглеждане на съединения
при условията на евентуалност осъдителен
иск с правно основание чл.79 ЗЗД
във връзка с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът дължи заплащането на направените от ищеца разноски в
настоящото и заповедното производство. Съгласно точка 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело 4/2013г. на ОСГТК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В настоящия случай ищецът е направил разноски в исковото
производство от 364,14 лева държавна такса; 400,00 лева - депозит за изготвяне на съдебно
счетоводна експертиза и 300,00 лева - депозит за назначаване на особен
представител. В заповедното производство
ответникът дължи разноски за държавна такса в размер на 284,69 лева и
юрисконсултско възнаграждение. Размерът
на юрисконсултското възнаграждението, който се присъжда в полза на ищеца, е
съгласно чл.78, ал. 8 изр. 2-ро от ГПК /изм. ДВ, бр.8/2017г./, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, по преценка на
съда. Съдът определя размерът на дължимото дължимото юрисконсултско
възнаграждение при съобразяване на обстоятелството, че процесуален представител
на ищеца не се е явил на проведените съдебния заседания и делото не се отличава
с значителна фактическа и правна сложност, поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца 100 лева юрисконсулстко възнаграждение за
исковото производство и 50 лева за заповедното.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения иск
от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк
България ЕАД, преди "Райфайзенбанк (България)" ЕАД), със седалище и
адрес на управление: град София, район „Триадица", бул. „Витоша" № 89
Б, Милениум център, с ЕИК *********, представлявана от Изпълнителните директори
Светла Атанасова Георгиева и Теодор Валентинов Маринов, СРЕЩУ Т.П.П. с ЕГН
********** с адрес ***, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата от 13 695,30 лева, представляваща
главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит от
27.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019 година до
окончателното й изплащане; 411,77
лева - изискуема договорна лихва за периода от 15.02.2019 г. до
02.10.2019 г.; 127,34 лева
изискуема наказателна лихва за периода 15.03.2019 г. до
15.10.2019 г.
ОСЪЖДА Т.П.П. с ЕГН
********** с адрес ***, да заплати на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД
(правоприемник на „Кей Би Си Банк България ЕАД, преди "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД), със седалище и адрес на управление: град София, район
„Триадица", бул. „Витоша" № 89 Б, Милениум център, с ЕИК *********,
представлявана от Изпълнителните директори Светла Атанасова Георгиева и Теодор
Валентинов Маринов, сумата от 1164,14
лева - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Т.П.П. с ЕГН
********** с адрес ***, да заплати на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД
(правоприемник на „Кей Би Си Банк България ЕАД, преди "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД), със седалище и адрес на управление: град София, район
„Триадица", бул. „Витоша" № 89 Б, Милениум център, с ЕИК *********,
представлявана от Изпълнителните директори Светла Атанасова Георгиева и Теодор
Валентинов Маринов, сумата от 334,69
лева - разноски в
заповедното производство
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да
бъдат заплатени на ищеца по следната банкова сметка: *** ***о подлежи на
обжалване пред Окръжен Съд Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане
в сила на решението делото да се докладва ведно с ч.гр. 620/2019 година за
произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: