Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при участието на
секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от младши съдия
Кристиан Гюрчев в.гр.д. № 599 по описа за
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 367 от 08.08.2019 г., постановено по гр.
д. № 2135 по описа за
Недоволна от така постановеното решение останала
М.П. – ответница в първоинстанционното производството, като го обжалва изцяло,
излагайки доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. В тази насока
сочи, че от наличната по делото доказателствена съвкупност не се установява, че
процесният имот е придобит с получените средства по отпуснатия банков кредит,
като същите били ползвани за погасяване на задължения по потребителски кредити
и за закупуване от въззиваемия на лек автомобил. Сочи, че по делото е приложена
разписка, от която е видно, че на 05.06.2017 г. жалбоподателката е заплатила
сума в размер на 1000 лв., представляваща задатък за закупуване на имота. Твърди,
че съдът не е отчел показанията на свидетелката П.Т., от които се установява,
че тази сума ѝ е била предадена от майка ѝ при връщането ѝ от
Гърция. Вместо това проверяваната инстанция е избрала да кредитира показанията
на майката на въззиваемия без да отчете, че същата е заинтересована от изхода
на спора. Оспорва твърдението, че не е разполагала със средства, като сочи, че
е работила в „Композит Х“ АД, а впоследствие и до настоящия момент работи в
магазин за дрехи и обувки в ЕПЦ гр. Левски. Твърди, че е плащала многократно
погасителните вноски по изтеглените на името на въззиваемия потребителски
кредити, ползвани за закупуване на климатик и холна гарнитура. Възразява срещу
възприетото за недоказано твърдение, че получената на 12.06.2017 г. сума в
размер на 719,88 лв., за което е приложено платежно нареждане, е изразходвана
за закупуване на имота. Моли обжалваното решение да се отмени като неправилно,
като искът се отхърли като недоказан.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от С.М., с който се оспорва изложеното
във въззивната жалба. Счита, че от събраните доказателства по делото се
установява по безспорен начин, че въззиваемият е предоставил всички средства за
закупуване на имота чрез изтеглен на негово име банков кредит, който погасява и
досега. Сочи, че изложените твърдения от въззивницата за наличие на принос са
останали недоказани. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението
като правилно, обосновано и законосъобразно се потвърди. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание се явява само представителят на въззивницата - адв. Б.Ц.,
като изразява становище, че поддържа жалбата и наведените в нея доводи за
неправилност на решението. Претендира направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски.
От допуснатите по гр. дело № 2135 по
описа за
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е
налице правен интерес от обжалване. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
състав счита, че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност, и е допустимо. След
разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна
страна, настоящата инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С.М. с установителен
иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК срещу М.П. за установяване, че М. е
изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор
43476.315.159,
подробно описан в исковата молба.
В исковата молба се твърди, че по време на брака им,
прекратен със споразумение за развод, М. закупил недвижимия имот със средства
от изтеглен потребителски кредит, поръчител по който станала М.З. – негова
майка. Сочи, че съпругата му не е станала съдлъжник по кредита, тъй като не е
работела и не е разполагала с лични средства, а погасяването на вноските се
осъществявало единствено с негови лични средства.
В срока по чл. 131 от ГПК въззиваемата е подала отговор, с който оспорва така предявената претенция. Оспорва
твърдението, че имотът е закупен с изтегления от въззиваемия кредит и че не е
участвала в придобиването му с лични средства. Сочи, че е заплатила капаро в
размер на 1000 лв., както и че майка ѝ е изпращала многократно суми,
използвани за закупуване на имота. Релевира, че до момента на разтрогване на
брака е получавала доходи от трудово правоотношение, но поради ниското ѝ
възнаграждение не е можела да стане поръчител по кредита. Твърди, че е
погасявала задължения по изтеглените от М. потребителски кредити и по кредитна
карта „Бяла карта“. Сочи, че е заплатила извършената подмяна в дограмата –
врати и прозорци и е закупувала строителни материали.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните по делото не е налице спор, а и видно
от Решение № 102 от 22.05.2018 г., постановено по гр. дело № 270 по описа за
Видно от приложения Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 7/23.06.2017 г., том № 6, рег.№ 2623, дело № 323/2017 г. на нотариус
Н. Т.,***, страните са закупили на 23.06.2017 г. следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 43476.315.159, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Летница, общ. Летница, обл. Ловеч, одобрени със
Заповед № РД-18-68/02.06.2008 г. на Изп. Директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, с адрес на поземления имот: град Летница, п.к. 5570,
общ. Летница, ул. „Кирил и Методий“ № 10, с площ от 888 квадратни метра, трайно
предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско
застрояване: /до
Представен е Договор за потребителски кредит № FL853548/18.05.2017 г., сключен между „Юробанк България“
АД, от една страна, и С.А.М. и М. Х. З., като кредитополучатели, от който се
установява, че банката им е предоставила потребителски кредит в размер на 20000
лева за текущи нужди, със срок на издължаване до 18.05.2024 г., с месечна
вноска по погасителен план в размер на 314.54 лева.
По делото е приложена разписка от 05.06.2017 г. за
получена сума, с която адв. Б.Ц., в качеството си на пълномощник на продавача
по сделката – Р.Г. Д., е удостоверил, че е получил от М.Т.П. сума в размер на
1000 лева в изпълнение на бъдеща покупко-продажба на процесния имот.
Представен е трудов договор №
935/23.05.2017 г., от който е видно, че жалбоподателката е започнала работа в
„Композит Х“ АД – гр. Летница с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 460 лева.
Впоследствие, по силата на трудов
договор № 20/24.10.2017 г. е започнала нова работа на шест часов работен ден с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 345 лева.
За доказване на твърденията,
изложени в исковата молба, въззиваемият е ангажирала гласни доказателства –
свидетелката М. Хр. З.а –майка на въззиваемия, и свидетеля Д.Д.. Така от показанията на разпитаната
свидетелка М.Х. З., майка на въззиваемия, се установява, че страните, преди да
сключат брак, са живеели при нея в гр. Айтос, след сключването на брака
заминали за Германия за известно време през
Свидетелят Д.Д. е посочил, че познава въззиваемия и
неговата майка от доста време, като М. му е споделял, че иска да си купи жилище
и го помолил да му стане поръчител по кредит, който да бъде използван за
закупуване и ремонтиране на жилище. Споделил му също, че съпругата му е
безработна и не разполага с доходи, поради което и не могат да изтеглят заедно
кредита. Впоследствие свидетелят разбрал, че майката на М. е станала поръчител
и са изтеглили заема.
По искане на въззивницата е била разпитана свидетелката
Петрана Т. – нейна майка, която е заявила, че преди и след сключването на брака
страните са живеели в Германия. Тя била три месеца при тях в Германия, където
дъщеря й работела в завод за сокове и нектари. По време на престоя ѝ в
Германия П. получавала помощи за отглеждане на едното ѝ дете и за нея,
тъй като имала здравословен проблем – кисти на яйчниците. Впоследствие М. и П. се
върнали в България и за около година живели на квартира в гр. Левски. Споделяли
ѝ, че искат да си купят жилище и ѝ казали, че М. ще изтегли заем.
Свидетелката е посочила, че дъщеря ѝ работела в магазин за втора употреба
в гр. Летница и заплатата й не била достатъчно голяма, за да изтегли тя заем, а
М. работел в завод в с. Дойренци. Намерили процесния имот в гр. Летница, който
закупили със средства на въззиваемия. Свидетелката е заявила, че им е помагала,
когато не им стигали парите след закупуването на жилището, но не знае повече
подробности, тъй като не е била в България, а работела в Гърция.
Настоящата инстанция се
солидаризира с проверяваната, като кредитира показанията на разпитаните
свидетели като последователни и логични. При съобразяване на показанията на
свидетелите М.З. и П. Т. двете
инстанции са отчели съгласно чл. 172 от ГПК възможната им заинтересованост, доколкото
първата е майка на въззиваемия, а Т. е майка на въззивницата, но не се констатира
противоречия както между изложеното от тях, така при съпоставката им с останалата
доказателствена съвкупност.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като
взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от правна
страна:
Предявен е установителен иск с
правно основание по чл. 124, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 23, ал. 1 от
СК за пълна трансформация /преобразуване/ на лично имущество, като за уважаване
на претенцията ищецът в условията на пълно и главно доказване трябва да докаже следните
правнорелевантни факти: 1. придобивната стойност на
имота (според вида на възмездната сделка с вещноправен ефект); 2. размера на
вложените средства, които имат личен произход и че същите са еквивалентни на
придобивната стойност на спорния имот (изцяло или отчасти); 3. влагането им към
момента на придобиване на имуществото.
Видно от разпоредбите на чл. 21,
ал. 1 от СК, вещните права, придобити по време на брака възмездно, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, тоест
същите са придобити в режим на СИО. Следва да се отбележи, че в чл. 21, ал. 3
от СК изрично е предвидена оборима презумпция за наличието на съвместен принос
при придобиването на вещни права на възмездно основание, поради което същият се
предполага до доказване на противното. Искът по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК създава
правна възможност за съпрузите за признаване на едно съществуващо правно
положение, отклоняваща се от така презумираната от закона СИО, а именно да се
признае изключително право на собственост на цялата вещ или на части от нея в
полза на единия съпруг, макар придобивният момент да е настъпил по време на
брака. В тази насока в условията на обратно доказване ищецът следва да обори
посочената презумпция /Решение № 355 от 09.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
430/2011 г., II г.о./.
От правно значение са както моментът на влагането на средствата при
придобиване на вещта, така и източникът на вложените средства /Решение №
150/08.05.2014 г. по гр.д. № 4125/2013 г., ІV г.о. на ВКС/.
Настоящата инстанция
се солидаризира с проверяваната такава, че от наличната по делото
доказателствена съвкупност се установява, че ищецът С.М. е доказал
осъществяването в негова ползва на фактическия състав на чл. 23, ал. 1 от СК. Съгласно трайно установената съдебна практика
от значение за правата на страните в съсобствеността меродавен е моментът, в
който юридически става придобиването на правото на собственост. В процесния
случай придобиването на право на собственост е осъществено чрез договор за
покупко-продажба, като същият поражда целените правни последици към момента на
подписването му. На следващо място по делото се установи, че средствата по
сделката са били осигурени с потребителски кредит, отпуснат на С.М. и М.З.-негова майка. Жалбоподателката не е участвала в сключването на договора за
кредит и съответно не е поела солидарно задължение за връщането му, тъй като
към този момент не е работила и не е получавала доходи. Посоченото е изводимо
от приложения трудов договор № 935/23.05.2017 г., видно от който е започнала
работа след сключването на кредитния договор /същият е сключен на 18.05.2017
г./, както и от показанията на всички свидетели, включително и от показанията
на майка ѝ. Районният съд правилно е съобразил т. 4 на Тълкувателно
решение № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
където е разяснено, че получените
в заем средства се включват в съпружеската имуществена общност и за тяхното
погасяване за двамата съпрузи възниква солидарна отговорност само когато задължението за връщането
получената в заем сума е поето солидарно от двамата. Само в този случай
изплащането на заема с лични средства от единия съпруг не би променило
възникналото в съпружеска общност вещно право. По делото не се събраха и доказателства изтегленият кредит да е изплащан съвместно от страните. От
приложеното извлечение от откритата разплащателна сметка на името на въззиваемия
се установява, че в периода 18.05.2017 г. – 13.08.2018 г. периодично е
усвоявана от сметката му дължимата месечна погасителна вноска по кредита в
размер на 315.00 лева.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че от наличната по делото доказателствена
съвкупност се установява, че тя е предоставила средства за закупуване на
процесния имот. Действително по делото е налична разписка, в която е упоменато,
че П. на 05.06.2017 г. е предала сума в размер на 1000 лв., представляваща
капаро по сделката. В същия момент от показанията на свидетелката З. се
установява, че посочената сума е била предадена на П. от М.. Настоящата
инстанция споделя съжденията на районния съд, че изложеното от свидетелката З.
се потвърждава и от останалите доказателства по делото, а и е житейски логично.
Така разписката е с близка дата след
сключването на договора за кредит, като към този момент П. съвсем скоро е
започнала работа с трудово възнаграждение от 460 лв. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че показанията на З.
се оборват от показанията на свидетелката Т. – майка на жалбоподателката. Точно
обратното, свидетелката Т. изрично е посочила, че имотът е придобит със
средства на М. и че им е помагала със средства, но след закупуване на имота. По
отношение на капарото е споделила единствено, че е разговаряла с дъщеря си, но
не е заявила да ѝ е пращала сума в размер на 1000 лв. Недоказани остават
и твърденията на жалбоподателката, че с изпращани от майка й суми е
участвала в закупуването на имота. По
делото е приложен документ за превод на сума в размер на 719.88 лева от дата
12.06.2017 г. от П. Т. в полза на дъщеря й М.П., но липсват доказателства, от
които да се направи индиция, че сумата е използвана за плащане на цената на
процесния имот. В същия смисъл следва да се разглежда и представената справка
от ФК „Кеш Експрес Сървис“ ЕООД, че в периода 07.06.2017 г. – 17.04.2018 г. жалбоподателката
е получила парични преводи от майка си П. Т., която се е намирала в Гърция /три
пъти по 100 евро, един път 120 евро, 140 евро и 200 евро/.
Въззивният съд споделя становището
на проверяваната инстанция относно представените от жалбоподателката стокови
разписки за закупени строителни материали в периода юни – август
С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав изцяло споделя крайния извод на районния съд, а именно, че по
делото липсват доказателства двамата
бивши съпрузи да са имали свои семейни средства, с които да са заплатили
продажната цена за придобиване на процесния имот, а се установи, че имотът е
закупен със средства от предоставен на М. банков кредит, в който бившата му
съпруга не е участвала като солидарен длъжник. От своя страна, П. не доказа да
е получила средства, които като лични да е вложила в придобиването на процесния
имот. По изложените съображения съдът приема, че липсва съвместен принос при
придобиването на процесния недвижим имот, поради което жалбата следва да се
остави без уважение, а обжалваният съдебен акт следва да се потвърди като
правилен.
По разноските:
С
огледа изхода на спора претенцията за разноски на жалбоподателката се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В отговора на въззивната
жалба въззиваемият е направил искане да му се присъдят съдебно-деловодни разноски,
но не е представил документ за действително направени такива, поради което на
основание т. 1 от ТР №
6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. претенцията му следва да бъде оставено
без уважение.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 367 от 08.08.2019 г., постановено по гр. д. № 2135 по описа за
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото Решение да бъде връчен на
страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………… ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..
2……………………..