Р Е Ш Е Н И Е
16.07.2021г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
С участието на секретаря: Любка Николова, след като разгледа докладваното от съдия Стамова в.гр.д. № 89/2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 262264/24.09.2020 подадена от Г.В.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез пълномощника му адв. М.И. от САК, против Решение № 260008 от 17.08.2020 г., постановено по гр. д. № 562/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което районният съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетната Ц.Г.М.на майката И.В.Б., с ЕГН **********, с адрес *** и е определил местоживеенето на детето при майката на адреса, който тя обитава; определил е режим на лични контакти между бащата Г.В.М. и детето Ц.М.: всяка втора и четвърта седмица от месеца-от петък в 18.00 часа до неделя 18.00 часа с две преспивания, като вземането и предаването следва да е от и в дома на майката, постановил е бащата следва да взима при себе си детето и 1 месец през летния сезон, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а по отношение на коледните, новогодишните и великденските празници, както и рождения ден на детето, същото следва да е с баща си всяка нечетна година - по два дни; осъдил е Г.В.М. да заплаща на Ц.Г.М., чрез нейната майка и законен представител И.В.Б. месечна издръжка в размер на ********* лв., считано от 19.03.2020г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва, върху всяка закъсняла или просрочена вноска, като до пълния предявен размер от *********лв. искът е отхвърлен като неоснователен; осъдил е Г.М. да заплати по сметка на РС - Кюстендил държавна такса в размер на *********лв., както и да заплати на И.Б. деловодни разноски в размер на ********* лв.
С Определение № 260494 от 01.12.2020 г. районният съд е оставил без уважение молбата на Г.В.М. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. Жалбоподателят се позовава на факта, че в първоинстанционното производство са събрани значителен по обем писмени и гласни доказателства, които не са обсъдени в крайния съдебен акт. По-голямата част от тях не били коментирани, а по отношение на тези, които се споменават в решението, не е изложена никаква конкретика. Твърди, че в решението липсва анализ на обстоятелствата, относно подлежащите на преценка съгласно Постановление на ВС от 1974г. при решаване на въпроса за родителските права критерии, не е извършена съпоставка на двамата родители и липсва обоснован извод защо именно ищцата е определена като родителят, който следва да упражнява родителски права. Визира се противоречие, изразяващо се в обстоятелството, че при правилна преценка за значението на отношението на родителите към контактите на детето с другия родител, като фактор от значение с оглед най-добрия интерес на детето, то съдът в случая не е коментирал дали при ищцата е налице такава. Твърди се, че майката многократно е показвала, че не осъзнава необходимостта детето да общува с баща си, неведнъж е насочвала поведението си към това да възпрепятства срещите межда тях, да пречи на това те да общуват спокойно и необезпокоявано, за разлика от бащата, който е напълно наясно с необходимостта на детето да общува пълноценно с двамата си родители и поведението му в хода на целия процес свидетелства за това. Съображенията на съда за предоставяне упражняването на родителските права на майката, поради това, че: именно майката е по-пригодния от двамата родители за упражняване на родителските права, поради това, че е осигурила социално-битови условия, има подкрепяща среда в лицето на майка си, притежава родителски капацитет, има отговорно поведение към това си задължение, подкрепя и подпомага детето при неговото израстване, счита за недостатъчни, доколкото тези констатации са относими и към бащата. Твърди се, че осигурените от него социално - битови условия са по-добри: детето разполага със своя собствена стая, оборудвана с всичко необходимо, докато в дома на ищцата детето дели стая със своята майка и неговият детски кът се намира във всекидневната на жилището, в която спи неговата баба, има подкрепяща среда в лицето не на единия, а на двамата родители, които са пенсионери и могат изцяло да посветят времето си, в това да помагат на Г. при отглеждане на детето, притежава необходимия родителски капацитет - посочено категорично от ДСП, разпознава нуждите на детето и може да отговори на тях - удостоверява се от социалните доклади, свидетелски показания, изслушвания а и от изявленията на другата страна. Въззивникът заявява, че той е по-отговорният от двамата родители към своите задължения и отговорности - не само пряко по отношение на детето, но и в цялостния си поглед към живота, изградени принципи и личностни качества, които следва да бъдат предадени, като възпитателски такива на детето (за ищцата са присъщи качества на егоизъм, задоволяване на капризи, нагласа да разчита винаги на някой друг във финансово и друго отношение, тя е несамостоятелна, неамбициозна и за нея труда и образованието определено не са особено високо ценени) за разлика от въззивника, който е дисциплиниран, отговорен към своите служебни и лични ангажименти, напълно самостоятелен, напълно осъзнат към реалността на живота, принципен с високо мнение за важността на доброто образование и отношение към труда, като висша ценност. Необсъждането на тези въпроси и ненаправения паралел, се посочва, като причина за неадекватност на преценката, че именно ищцата следва да упражнява родителски права по отношение на малолетното дете. Счита, че полът на детето при определяне на по-подходящия с оглед интересите му да упражнява родителските права родител, би бил от значение, ако детето се намира в пубертетна или предпубертетна възраст, доколкото именно майката е родителят, който може да покаже и да обясни на детето какви промени настъпват с него и как да реагира на тях, (както следва от Постановлението от 1974г., в което изрично се обръща внимание, че важни са въпросите относно половото съзряване и осъзнаване ролята на момичето като бъдеща майка). Като аргумент за пригодност на бащата и по този критерий се посочва, че той може да разчита на подкрепа на своята майка и своята сестра, които са в състояние да дадат необходимите обяснения и съвети на подрастващото дете. Счита, че в Постановлението от 1974г. възрастта на детето, е определена, като допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи, като се допуска дори деца – пеленачета да могат да бъдат отглеждани спокойно и от бащата при определени обстоятелства. Доколкото Ц. е извън кърмаческа възраст, счита, че присъствието на майката не се налага непременно. Позовава се на положителна констатация от социалния доклад относно способността на бащата да полага грижи за детето, т.е независимо от възрастта на детето той може да бъде определен, като родителят упражняващ родителските права по отношение на детето. Представителите на социалната служба не са изразили опасения във връзка с това, нито в социалния доклад нито в съдебно заседание. Позовава се на анализа на събраните гласни и писмени доказателства в писмените бележки, в които е обосновано становището, че бащата е по-пригодния родител да упражнява родителски права, на които съдът не е обърнал внимание, като в противен случай щеше да има по-различен прочит на доказателствата и неговите правни изводи биха били в друга посока.Намира определения режим на лични контакти за неподходящ с оглед осигуряване присъствието на бащата в ежедневието на детето. Счита, че за да не се нарушава изключително силната емоционална връзка между бащата и неговата дъщеря, то срещите между бащата и детето следва да бъдат по-чести и по-продължителни, а определеният режим не се съобразявал с най-добрия интерес на детето. Намира определения режим съгласно привременни мерки - три пъти месечно (в неговото родно място в К.) и веднъж в гр. С., като режим осигуряващ възможност за нормални контакти на детето с бащата. Настъпилата промяна в ежедневието на детето (виждали са се всеки ден, прекарвали са време заедно в обичайни занимания - хранене, къпане, преобличане, смята на памперси, време в игри и разходки), налаганите от майката ограничения според въззивника се отразяват неблагоприятно на психиката на детето. Счита, че досегашният режим може да се запази, като се прибавят ваканциите, официалните и лични празници. Намира, че четири дни в месеца са крайно недостатъчни за запазване на навиците на детето да прекарва време със своя баща и за запазване на силната връзка между тях. Счита, че в интерес на детето, предвид факта на силна привързаност с бащата и неговия родителски капацитет, е да се определи период от време от ваканциите, през които детето да бъде при родителя, който не упражнява родителските права (като се има предвид, че пролетната и зимната ваканции са с продължителност между 9 -12 дни, т.е налице е достатъчно време, детето да прекара с другия родител). Счита, че период от време от 40-45 дни през лятната ваканция е подходящият период, през който бащата да прекара време с детето си, през който бащата да навакса времето, през което детето прекарва преимуществено при другия родител. Намира за справедливо и житейски оправдано родителят, който не упражнява родителски права да прекара време с детето си и на свои лични празници - именни и рождени дни, като това да става с преспиване, като времето, което прекарват през Коледните и новогодишните празници да бъде с три преспивания, като единият измежду Коледните и Новогодишните празници да бъде през четна, а другият през нечетна година.Относно присъдената издръжка излага разбиране, че нуждите на дете на възрастта на Ц. могат да бъдат задоволени със сума в размер на ********* лева месечно, с което да не бъде нарушен стандарта на живот, с който детето е свикнало. Тази издръжка намира за справедлива, при който размер участието му в издръжката следва да бъде в съотношение ********* -********* лева (при заявена категоричност, че ищцата разполага с необходимите средства за отглеждане на дете). Намира, че в тази връзка следва да бъде взето предвид по-продължителния контакт между бащата и детето, както и разходите, които прави за пътувания С.-К.. Изразява становище, че решението може да бъде далеч по-справедливо за страните и далеч по-благоприятно от гл.т. нуждите на детето при определяне на по-широк режим на лични контакти и справедливо разпределяне на задълженията, отговорностите и разходите във връзка с него. Препраща към изложените съображения в приложените писмени бележки, в които е направен обоснован анализ на доказателствения материал по подробно изложените от Пленума на ВС критерии, като е направен паралел между двете страни. Заявява, че майката на ищцата, на която в решението е прието, че тя може да разчита, е напуснала страната.Искането е решението да бъде отменено, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като бъдат уважени предявените насрещни искове от М.. При неуважаване на жалбата се претендира по-разширен режим на лични отношения между бащата и детето и по-нисък размер на присъдената в негова тежест издръжка. Прави се искане и за отмяна на постановеното решение в частта за разноските, тъй като в производства по спорна съдебна администрация такива не се дължат.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. М.З.от САК като процесуален представител на И.В.Б., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Твърдението, че волята на съда е останала неаргументирана, а съдебният акт е необоснован, е определено като неоснователно. В отговора е посочено, че фактическата обстановка по спора е установена правилно, свидетелските показания, обясненията на страните и социалния доклад са интерпретирани правилно, а изводите, основаващи се на личното възприемане на доказателствата, вътрешното убеждение и практика на съдилищата, са правилни. Мотивите на съда, за да възложи упражняването на родителските права на майката, се основават на ниската възраст на детето, обуславяща потребност от майчини ласки и грижа. Счита, че при това положение не се налага извършването на паралел между родителския капацитет на двамата родители, тъй като решаваща е крехката възраст на детето, като твърди, че връзката майка-дете, с оглед пола, възрастта, ежедневни грижи е по-силна от привързаността на детето към бащата, който е участвал в отглеждането му епизодично, извеждайки я на разходка за 1 час след работа. Намира определения режим на лични контакти на бащата с детето за правилен. Позовава се на това, че за пълноценна връзка между родител и дете са необходими постоянство в любовта, грижата и закрилата, а не епизодичност. Оспорват се доводите, че в решението липсват мотиви за присъждане на родителските права на майката. Противопоставено е становище, че всички въпроси са обсъдени логично и последователно, като е анализирано поведението на двамата родители и техния родителски капацитет, законът и моралът са приложени правилно. Сочи се, че отглеждането на дете едновременно на две места, би било трудно, объркващо, при което определения обичаен режим на лични контакти е правилен. Въззиваемата намира за ирелевантни към спора и свързани с ангажиране на ненужни доказателства въпросите относно криминалното минало на нейния брат, дали майка й се намира извън пределите на Република България. Счита, че като зрял отговорен и самостоятелен човек, нейното благополучие и развитие не зависят от ничия чужда намеса, притежава всички необходими качества да е пълноценен и независим родител, без да се налага чуждо вмешателство. Помощта на майка й е безспорна. Въззиваемата намира за правилно решението на съда относно размера на присъдената издръжка на малолетното дете, преценката за това, че за отглеждането и възпитанието на дете в тази възраст са необходими месечно ********** лева. Позовава се на обстоятелството , че самият ответник признава добри финансови възможности, а предложеният от него размер във въззивната жалба размер е дори под законоустановения минимум.В отговора се прави искане за оставяне без уважение на искането за по-разширен режим на лични контакти на жалбоподателя, който не е конкретизиран и необоснован. С оглед даденото в определение № 252 по ч.гр.д.№2895/2015г. разрешение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 78 ГПК в производството по чл. 128 СК, намира за неоснователно искането за отмяна на постановеното решение в частта за разноските. Позовава се и на определение № 680 от 23.07.2018г. по гр.д.№355/2018г. на ВКС. В отговора се съдържа искане за потвърждаване на обжалваното решение, както и за заплащане на сторените от въззиваемата деловодни разноски.
По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 260693/13.01.2021г. от Г.В.М. чрез пълномощника адв. М. И., насочена срещу постановеното допълнително определение № 260494 от 01.12.2020г. по гр. д. № 562/2020 г. по описа на РС-Кюстендил. В жалбата се изтъква, че производството е производство на спорна съдебна администрация, както е посочено и в определение № 385 от 25.08.2015г. по ч.гр.д.№3423/2015г. на ВКС, чиято цел е да съдейства на страните, относно начина на упражняване на родителски права, признати и гарантирани от закона. Решението ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на делото, като мотиви за противното първоинстанционният съд не е изложил, и не е коментирано направеното възражение за неприложимост на чл. 78 от ГПК в производствата по искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Сочи се, че в последното съдебно заседание е бил представен договор за правна помощ и съдействие от процесуалния представител на ищцата, при договорено възнаграждение в размер на ********** лева, платимо при подписване на договора - договорът бил подписан в с.з., но сумата не е била предадена, което било констатирано от всички присъстващи в съдебната зала. В текста на договора не е посочено конкретна сума да е била предадена от клиента на адвоката, каквото изискване при плащане в брой е установено в съдебната практика. С изложените доводи обосновава оспорване на реалното заплащане на хонорар от ********** лева. Извън това, като порок на определението се сочи факта, че присъдените разноски не са съобразени с частичното отхвърляне на претенцията за заплащане на издръжка, което налага да бъдат преизчислени, а начинът по който съдът е процедирал, е в противоречие с нормата на чл. 78 от ГПК. В частната жалба се съдържа искане за отмяна на определението и неприсъждане разноски на ищцата, респ. присъдените разноски да бъдат намалени с оглед частичното уважаване на предявените искове.
В постъпилия отговор на частната жалба, подаден от адв. М.З., като процесуален представител на И.Б., жалбата е оспорена и е направено искане за потвърждаване на обжалваното определение. Поддържа се становище, че разноски не биха били дължими в производството по чл.127 СК, единствено ако страните постигнат споразумение по спорните въпроси, или ако ответникът не е дал повод за завеждане на иска, каквито хипотези не са налице. Поради липса на извънсъдебно решаване на спора ищцата счита, че разноски са дължими. Оспорва се практиката на която жалбоподателят се позовава, като се сочат определения на ВКС №252 по ч.гр.д.№3895/2015г. II, г.о и №680 от 23.07.2018г. по гр.д.№355/2018г., в които е дадено обратно разрешение на същия спорен въпрос. Намира за недопустима намесата на трети лица в отношенията между адвоката и неговия довереник, при договор, в който е отразено, че адвокатското възнаграждение е платено, никой друг не може да следи дали задължението е изпълнено. Доколкото спорът имат за предмет редица въпроси - местоживеене на детето, упражняване на родителските права, лични отношения с детето и издръжката му, възнаграждение не се претендира за всяко едно от тези правоотношения, то и липсва основание за намаляване размера на разноските. В отговора се съдържа искане за оставяне на частната жалба и искането за изменение на решението в частта за разноските без уважение.
Окръжен съд – Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, приема, че въззивната жалба и частната жалба са допустими, доколкото изхождат от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, съответно в срока по чл. 275 от ГПК, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
РС – Кюстендил е бил сезиран с искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл.143, ал.1 СК, предявени от И.В.Б. против Г.В.М. относно местоживеенето и упражняването на родителските права по отношение на общото им дете Ц. Г.М., личните отношения с детето и издръжката му. Г.М. е предявил насрещни искове по чл. 127, ал. 2 от СК с идентично съдържание.
Не се спори, че от съвместното съжителство на страните е родено малолетното дете Ц.Г.М., родена на *** г. В началото на 2020 г. страните по делото са се разделили, като детето останало да живее при майката на адреса в гр. С..
РС-Кюстендил е счел исковете за допустими и е аргументирал разбиране, че предвид ниската възраст и пола на детето, което е момиче на две години, както и установеното по делото, че майката притежава родителски капацитет, има отговорно отношение към това си задължение, подкрепя и подпомага детето при неговото израстване, осигурила му е социално битови условия и има подкрепа в лицето на майка си, за детето по-подходящо ще бъде да се отглежда от майката и е възложил родителските права на нея. Съдът се е произнесъл и по режима на лични контакти между бащата и детето, както и по въпроса за издръжката.Позовал се на изготвени и приети социални доклади от ДСП К. и ДСП О., С., установяващи, че и двамата родители притежават родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето, осигурили са необходимите социално-битови условия, имат подкрепяща среда от близки и показанията на всички разпитани в хода на производството свидетели се от които се установява, че и двамата родители са силно привързани към детето, а самото дете е привързано към родителите си и се чувства добре и с двамата, и факта, че ответникът полага труд като инспектор към РСПБЗН- К., по делото е представен е документ за доход, според който същият получава брутно трудово възнаграждение около ********** лв.
Според свидетеля К.Т.– приятел на Г.М., късната есен на миналата година Г. изказал опасения, че братът на И., който той лично не познавал, но информацията с която разполага, е че това лице е с криминално минало, изтърпявал мярка за неотклонение, или е в арест или е в затвора, че очаква в скоро време да се прибере в „************“, където И. живее с малката Ц..Впоследствие към м.ноември или декември на миналата година Г. споделил, че е виждал лицето.Намира Г. за емоционално натоварен от факта, че въпросният човек е бил на адреса, в началото е замаскирал присъствието си, докато последните пъти му казал, че му е отварял вратата, без да има някакви скруполи и притеснения от това.Срещите му с Г., са почти всеки път когато той посещава С. във връзка със срещите си с детето, като при тези срещи Г. споделял, че вижда въпросното лице или в апартамента, когато е допуснат или пред входа или пред блока или в колата.Г., един от най – стабилните хора, които познава свидетелят намира емоционално разтресен от този факт.Споделил за случай в който пред него братът бил счупил телефона на И., имало вербална агресия .Свидетелят описва къде се провеждат срещите му с Г. – най често на околовръстното на Драгалевци, но и в близост до блока, където живее И. и малката Ц..Веднъж му бил показан братът – описан от свидетеля, като едър мъж, със спортно облекло с качулка.
Според свидетелката С.П.- собственик на фирма за социални услуги, като детегледачки, болногледачки и домашни помощници, в която от *********2г. започнала работа майката на И., след около 2 години свидетелката се запознала с И. и брат й.Наета като детегледачка от И.Б. от м. 06.2020 г., тя полага грижи за детето в апартамента, където то живее с майката – двустаен апартамент, непреходен с две стаи, като детето И. е в голямата стая, три и повече пъти седмично, в различно часово време, понякога почасово, понякога цял ден, в зависимост от нуждите на майката.Заявява, че в този апартамент живеят само те, за периода откакто е започнала работа, не е виждала брата на И., нито мъжки дрехи и аксесоари в апартамента, където работи. За майката на И. разказва, че тя живее в празна стая, но по принцип е в Г. и работи в Г. от много години.Описва условията за отглеждане на детето, като прекрасни, а самото дете, като будно, палаво, развито.Твърди, че има всякакви игри, обича да и се четат книжки , играе с пъзели, кукли , има много играчки, прекрасна среда.Свидетелката уточнява, че по професия е медицинска сестра, работила в ясли и градини.Според нея И. поработва, но доходите основно са от майка й, която е в Г..През април майката на И. се била върнала от Г., разболя се от коронавирус и след това не е заминавала за Г., където работи, като болногледачка.Ангажираността и с отглеждането на детето е без договор, определя се от потребностите на майката – някой път по няколко часа, някой път на пълен работен ден по цял ден – 8 часа, за което и плащането е различно.Свидетелката сочи присъствието си на изписването и на кръщене на детето.Детето споделяло, че ходи при баба и дядо, при тати.Напоследък след срещите с бащата намира детето за притеснено, споделя случай в който детето изразило притеснение, че майка му плаче.При повторно зададени въпроси свидетелката категорично потвърждава, че е ангажирана с отглеждане на детето, когато майката е ангажирана с търсене на работа или почасово, нещо да работи- няколко пъти в седмицата, като козметичка.Потвърждава, че майката работи в козметично студио, но не знае това студио къде се намира.Не е виждала вуйчото на детето от тийнейджърските години, когато се е занимавал със спорт и фитнес, не пуши , не пие знае, че И. и брат й са в добри взаимоотношения, както, че братът е в Г..
Установено е със справка за съдимост, че И.В.Б.– брат на майката И.Б. е осъждан – с присъда по нохд№5444/2014г., влязла в сила на 19.09.2014г. за държане на наркотични вещества през м.януари 2014г.,с присъда влязла в сила на 30.10.2015г. по нохд № 15024/2015г. –за престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 НК извършено през месец ноември 2014г., с влязла в сила присъда на 14.07.2020г. по нохд №17218/18г. за престъпление по чл.195, ал.1 т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 извършено през м.септември 2017г, с присъда, влязла в сила на 15.10.2020г. по нохд №6270/20г. за престъпление по чл.195, ал.1 т.4 пр.ІІ т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 вр с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 НК извършено на 14.11.2019г. и на 19.02.2020г.В справката за съдимост е удостоверено, че И.Б.на 19.11.2020г. е изтърпял наказание по нохд №6270/2020г. по описа на РС-Пловдив– 9 месеца „***********“.
Видно от представеното определение на СРС от 09.09.2016г. по гр.д.№42377/2016г. е, че е прекратено производството, по подадена от Ц.А.И. – баба на детето молба за издаване на заповед за защита срещу И.В.Б. – определението е влязло в сила на 09.09.2016г.Представена е и молбата по която е образувано това дело, съдържаща твърдения за осъществяван от И.Б., живущ *** емоционален и психически тормоз по отношение на молителката.
Г.М. е представил жалба до Агенция за социално подпомагане гр.С., общ.Т.. В жалбата са оспорени констатации в социален доклад относно битовите условия на живот в жилището на майката – дали то разполага с две спални, детето има обособен кът, като е противопоставил твърдение, че това жилище е не повече от 50 кв.м. в панелен блок, с една стая от 12-13 кв.м., една стая не повече от 20 кв.м. и една кухня от 5-6 кв.м., споменава и сигнал във връзка с съжителство на детето с криминално проявения брат на майката, относно подадената молба за защита от домашно насилие.Представена обратна разписка за получена от Агенция социално подпомагане пратка от М., както и сигнал с вх.№Д-С-Д/393 от 08.12.2020г. до Директора на ДСП- О., относно факта, че от поведение на майката на детето във връзка с отиването му да го вземе за осъществяване на лични контакти на 08.12.2020г. – задържането му на вратата, за да бъдат прибрани всички улики, че криминално проявения й брат пребивава в жилището, с искане за социално проучване с оглед опасенията, които изпитва за здравето и възпитанието на детето.Оспорва констатациите в докладите като несъответстващи на действителното положение.
От представен във въззивното производство социален доклад вх.№264012/25.05.2021г. изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – О. по искане на съда във връзка с подадения от М. сигнал и опасенията му за съжителства с детето на лице, което застрашава интересите му , се установява, че във връзка с подадения сигнал е проведена среща с г-жа Б., която е разказала, че на 08.12.2020г. не е имало уговорка с М., за да види дъщеря си, въпреки това той бил нахлул в апартамента й и започнал да отваря всички врати и споделила ,че брат й, често посещава апартамента, за да вижда племенницата си. От справка с личния лекар д-р Е.К.е установено, че детето няма хронични заболявания и е с всички необходими имунизации, основни грижи се полагат от майката, подпомагана от своята майка Ц.И.и своя брат И.Б..При проверка на сигнала е установено, че детето живее с майката в добре обзаведен апартамент, собственост на бабата,жилище разполагащо с кухня, две спални помещения, като към едното е обособено и холно пространство, санитарен възел и две тераси.Детето разполага със собствен самостоятелен кът, обособен с всичко необходимо, съобразно възрастовите потребности на детето – мебели и играчки.Обзавеждането е функционално, съобразно нуждите на Ц..При проверка на сигнала било установено ,че майката е в майчинство, но и на трудов договор към козметичен салон“**************“, на длъжност“**************“ и „обучител на курсисти“.Месечното възнаграждение на майката е в размер на ************** лева, но към момента се издържа от майчинство, което в размер на **************лева, както и от финансовата подкрепа на нейната майка.При проверката е отчетена силно изразена емоционална привързаност между майката и детето, установено е, че Б. има усет към емоционалните потребности на дъщеря си, наясно е , че за нейното нормално психоемоционално развитие и изграждане на успешен поведенчески модел и взаимоотношения е необходимо детето да се чувства ценено, да има усещане за значимост и зачитане на неговата емоционална потребност, майката полага грижи за задоволяване на ежедневните потребности и интереси на Ц..Полаганите грижи са оценени, като адекватни, при осигуряване на необходимите условия, възможности и родителски умения за пълноценно отглеждане на детето Ц.М., която притежава необходимите качества и възможности за отглеждане и възпитание на детето.В доклада е посочено, че при оценка на сигнала е установено, че Ц. посещава частна градина/детски център в кв.“**************“.Заявено е, че при проверка на сигнала не е установено риск за живота и здравето на малолетната Ц.М. по смисъла на пар.1 т.11 от ЗЗДет.
Според трудов договор №13/05.05.2021г. И.В. от посочената дата се намира в трудово правоотношение с „**************“ ЕООД със срок на изпитване от 6 месеца, на непълно работно време с намалена продължителност от 4 часа, с основно месечно трудово възнаграждение ******.00 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0.6% за всяка година придобит стаж, отразено е, че уведомление до НАП е връчено на работника.Посочено е място на работа – козметимен салон „Ефект“ – гр.С., ул.“**************“№16.
Справка за осигуряване на Б. – л.125- л.128 от първ. дело, сочи, че тя е осигурявана редовно за 2011г., за няколко месеца от 2012г., за 6 месеца от 2014г., за 5 месеца от 2015г. и 2017г., през 2018 и 2019г. и 4 месеца от 2020г.Справката е разпечатка от сайт – **************.
Справка за действащи трудови договори на Б. за периода 11.06.2015г. до 11.06.2020г. сочи на налични трудови договори от 08.10.2015г. до 28.12.2015г., от 26.07.2016г. до 19.09.2016г., от 13.12.2016г. до 01.05.2017г. и от 05.07.2017г.Справката е издадена от ТД НАП- С..Данни за осигуряване според справка изготвена от НАП - л.109 фигурират от 2015, 2016, 2017 , 2018, 2019 и 2020г.
Справка от сметка ******************************** с титуляр И.Б. показва, че по тази сметка на Б. са били преведени за периода от 30.01.2020г. до 22.04.2020г. веднъж ******0 веднъж 5000 от Ц.И., като разходите са отчетени, като валутна сделка.Справката е разпечатка, като издател „**************“ АД – липсват подпис и печат.
Справка от ГД“Гранична полиция“ с вх.№262758/07.04.2021г. показва, че според наличните данни, при съобразяване на факта, че след 01.01.2007г. лицата, ползващи се от правото на свободно движение, не подлежат на задължителна проверка, за Ц.А.И. – майка на И.Б. е отразено, излизане от РБ пред ГКПП Аерогара С. на 16.08.2020г. – 20:04ч.
Свидетелката И.А.споделя впечатления за трудова ангажираност на И., добра финансова разполагаемост на същата, подпомагането от майка й, за която знае, че след раждането на детето е била ангажирана в подпомагане на отглеждането му в гр.К..Описва Г.М. ,като неособено общителен.Според нея И. е била потисната докато е живяла в К., в жилище, оборудвано с камери, чрез които Г. осъществявал постоянно наблюдение, в което свидетелката се притеснявала да заспи.Отношенията на И. с детето определя, като прекрасни, виждала е детето,знае, че братът на И. е в затвора, както, че баща й е в С., и не поддържа контакти с И..Знае за наета детегледачка за детето.Според д свидетелката Г. всяка седмица вижда детето, не знае И. да е препятствала срещите, намира детето за стресирано от постоянното каране от С. до К..
Свидетелката Моника Ф.споделя за неуважително отношение на Г. към И. – обиди, описва го като негостоприемен и необщителен, за негативно отношение към майката на И. докато тя се грижела за детето, за споделен и от И. случай в който тя била прецакала някакъв килим, за което и бил вдигнат скандал.Свидетелката твърди добри финансови възможности на И., знае, че е подпомагана от нейната майка, която според свидетелката била закупила обзавеждането за детската стая на детето в К..Свидетелката споделя за това ,че И. предвид карантината била помолила Г. да не взема толкова често детето.Според свидетелката И. поддържа контакт с майка й и леля й, знае, че близка приятелка на майка и се грижи за детето като детегледачка.Описва жилището като апартамент с кухня с тераса, спалня – където спят И. и детето, една баня и тоалетна в едно помещение с коридор,а апартаментът на Г. ,като състоящ се от кухня, хол, спалня и още една стая.При повторен разпит на свидетелката се уточнява, че общува с И. , виждат се всяка неделя, посещават парка с нейните деца.Споделя, че И. закъснява защото Г. не взима и води детето в уговорения час.Впечатленията на свидетелката е, че детето е стресирано – при игра на пързалката, когато загубва за миг поглед от майка си, започва да плаче.Споделя за случай в който в разговор по телефона с детето Г. бил обидил майката.Знае за недоволство на И. от неспазване на точните часове на взимане и връщане на детето.Жилището в което живее И. описва, като състоящо се от кухня,спалня, хол, баня и тоалетна и един коридор.
Вене М. – баща на ищеца, описва жилището на Г., като притежаващо всички пособия за отглеждане на дете – легло, люлки, играчки.Споделя, че Г. работи като държавен служител на 24 – часов режим, когато не е на работа всеки ден извежда детето и се грижи за него, а когато той е на работа – грижи за детето полагат свидетелят и съпругата му.Знае, че майката на И. е била в К., когато се е родило детето, грижила се е за детето.Не знае дали си е тръгнала по свое желания или Г. я е изгонил.Знае, че родителите на И. са разведени.Г. според свидетеля общува с негови колеги и други, които са му ходили на гости.Отрича да е виждал посочените две свидетелки, намира детето за притеснено откакто е в С..Според свидетеля братът на И. е в следствения арест за криминални деяния.Знае, за ползването на гледачка.Заявява, че в негово присъствие детето не е търсило майка си, не е плакало за майка си.Посочва, че поне два пъти на ден Г. извежда детето сутрин в 10 и след като преспи в 5 часа, води го на детската площадка.Относно камерите в жилището на Г. споделя, че те са поставени с оглед на това, че апартаментът е луксозен – с цел охрана.Споделя за онкологично операция на съпругата му, както, че тя е в добро състояние, за вила в М.Х., посещавана от родителите на Г., Г. и детето – борова гора, където детето се чувства много добре.Според него Г. спазва графи на лични контакти.Споделя за полаганите усилия с оглед изграждане на навици и махане на памперс.Когато е при Г. основно той се грижи за детето, води го при родителите си за кратко към 5ч. до около 7 часа.Знае за краткотрайни боледувания на детето – настинка и разстройство.
Свид.С.К.– работи в близост до жилището на М. в гр.К..Според нея детето е обгрижвано и от двамата родители, както и от бабата и дядото, в седмицата няколко път сутрин и след обяд постоянно.Виждала е Г. сам да извежда детето на разходка, описва го като грижовен баща – играе си с детето, обръща му внимание, заедно пеят песни, учат се на думи, води го на разходки.Намира, че детето не е така усмихнато и лъчезарно, както преди.Виждал е Г. да извежда детето в компанията на негови колеги.Виждала е негови колеги и приятели.Определя Г., като принципен, който не би извел детето с хора, които не са добри.Не е виждала свид.Ф.и А..Не е присъствала на конфликт между родителите, определя и двамата като добри родители.Виждала е Г. да носи обяда на детето, торби с храна, И. да го разхожда.
Разпитана майката на И. – свид.Ц.И., заявява, че живее с И. в момента.Според нея колкото повече Г. контактува с детето, толкова психичното му състояние не е добро, плаче и търси майка си непрекъснато, идва рано сутрин да го вземе още преди детето да е закусило.Споделя за неотзивчивост на Г. в комуникацията с майката на детето и разказва за случай по повод боледуване на детето.Описва жилището в която живеят като състоящо се от две стаи плюс кухня и споделя, че то е било посетено от социален работник.Според Илиева има достатъчно пространство детето да играе, кът, съответни шкафове за детски играчки, обособени в тяхната стая, която е спалня.Свидетелката отрича за счупени мебели в жилището, за тютюнопушене, сочи напикаване от котка.Споделя за проблем във връзка с изграждане на навици у детето и махане на памперса.
Свид К.Т.близък приятел на Г. описва Г., като строг човек, който има навика да дава гласност на емоциите и чувствата си.Гостувал е два пъти на Г. и впечатленията на свидетеля от този ден са, че двамата родители са се държали с обич към детето си, била обзаведена детска стая, направена прекрасно с всичко което може да се изисква от един любящ родител.След раждането на детето Г. не пропуска да го спомене в разговорите си със свидетеля.Приятелския кръг на свидетеля и М. е от казармата, служители на ДАНС, на МВР, бивши юристи, адвокат, хора с професия, с висок морал.Знае за видеонаблюдението в жилището на Г., който отново определя, като дисзиплиниран, подреден, с висок морал, достоен човек.Отрича да е агресивен, да го е виждал да повишава тон, да проявава вербална или физическа агресия.
От намиращите се на л.74 – л.81 от д. преводни нареждания неспорени се установява, че М. е заплатил за издръжка на дъщеря си сумата ****** лева, като издръжка за периода м.08.2020г. – 29.03.2021г.
Пред съда майката И.Б. потвърждава желанието си именно тя да упражнява родителските права по отношение на детето, с оглед силна връзка между тях, декларация, че полаганите от нея грижи са в интерес на детето.Не отрича, че детето контактува с вуйчо си, за който споделя, че бил в Г. до м.януари.Потвърждава, че детето познава баща си, обича да контактува с него, имат отношения, което е абсолютно нормално, има изградена връзка дете – баща.Намира, че за правилното развитие на детето е необходимо то да посещава детска градина, на което бащата се противопоставя.
Бащата Г.М. заявява пред съда, че би могъл да се грижи за тригодишно момиченце по добре от майката, поради факта, че работи на 24 – часов работен ден, на смени, ходи на работа 7 пъти в месеца, а когато е на работа за детето да се грижат родителите му.Признава, че майката полага необходимите грижи за детето, единствените му претенции са към престъпника, с който живее – лице без трудов стаж, с изградени престъпни навици.Не намира нищо необичайно в поведението на детето си.
Предвид изложените обстоятелства, съдът прецени предявения от И.Б. иск по чл.127 СК за упражняване родителски права по отношение на детето Ц., родено нея на ***г. за основателен, респ. за неоснователен искът на бащата Г.М..Съдът прецени за уместно и в интерес на детето, да промени режима на лични контакти на бащата с детето.В частта относно присъдената издръжка съдът намира решението за правилно.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно. При проведения служебен контрол не се установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен съдебен акт – решението е изготвено от надлежен орган, в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема (решение № 1553/12.11.2001 г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 874/13.05.2002 г. на ІV г.о. на ВКС).
Разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК предвижда възможност в случаите, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат споразумение при кого от тях да живее детето, кой да упражнява родителските права и т. н., спорът да бъде разрешен от районния съд по настоящ адрес на детето. Предпоставките за произнасяне в случая са налице – страните по делото са родители на малолетната Ц., същите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно пълния обем на мерките за упражняване на родителските права.
Според чл.124 ал.1 СК детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
Право и задължение на родителите предвид нормата на чл.125, ал.1 СК да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси, а според чл.125, ал.2 СК родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност.Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.
Според чл.3 от Конвенцията за правата на детето - висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.В чл.27 от конвенцията се признава правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.
В
декларация за правата на детето – провъзгласена с резолюция 1386(ХІV) на Общото
събрание на ООН от 20.11.1959г. – в Принцип 6 е постановено, че детето за
пълното и хармонично развитие на своята личност се нуждае от любов и разбиране.
То, когато е възможно, ще расте под грижата и отговорността на своите родители
и във всеки случай в атмосфера на любов и морална и материална сигурност;
малолетно дете, освен при изключителни обстоятелства, няма да бъде отделяно от
неговата майка. Обществото и държавните власти ще носят отговорността да
предоставят особени грижи на деца без семейство и на деца, нямащи достатъчно
средства за съществуване. Желателно е за поддържане на децата на многодетните
семейства да бъдат предоставяни държавни или други пособия.Според чл.Според
чл.208 т.2 от Договорът за функциониране на Европейския съюз - Съюзът и държавите-членки са длъжни да
се съобразяват с поетите ангажименти и да вземат предвид целите, които са
одобрили в рамките на Обединените нации и другите компетентни международни
организации.
В Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС – т.ІІж , във връзка с решенията за упражняване на родителски права е указано, че възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа.
Според пар.1 т.5 от ДР на ЗЗакрД - най-добър интерес на детето" е преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Основният критерии, който следва да бъде съобразен при преценката кому да да бъдат възложени родителските права върху детето, е интересът на същото. Нормата на чл. 59 ,ал. 4 от СК въвежда следните критерии относими към постигане на резултат насочен към задоволяване висшия интерес на детето при решаване на въпроса, при разяла на родителите, кой от тях да упражнява родителските права : 1) възпитателни качества на родителите; 2) полаганите до момента грижи и отношение към децата; 3) желанието на родителите; 4) привързаността на децата към родителите; 5) пола и възрастта на децата; 6) възможност за помощ от трети лица – близки на родителите; 7) социалното обкръжение и 8) материалните възможности.
Преценката относно посочените обстоятелства при съблюдаване на посочения принцип, че малолетно дете следва да бъде отделяно от неговата майка при изключителни обстоятелства, формира у съда убеждение, че в разглеждания казус решението за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на малолетната Ц. на нейната майка е правилно и следва да бъде потвърдено.
Компетентите съгласно ЗЗакрД органи , относно интересите на детето, дадоха положителна оценка относно наличието на емоционална връзка , обич и привързаност на детето и към двамата му родители, както и положителна оценка за жилищно – битовите условия за отглеждане на детето, както при неговата майка така и при неговия баща.Бащата не доказа твърденията си, че жилищните условия за отглеждане на детето при майката са неподходящи във връзка с оспорването на положителната констатация в социалните доклади за това.
От показанията на разпитаните свидетели, данните за трудовата заетост и професиите на родителите и социалните доклади се налага извод, че всеки един от тях разполагат с качества, които способстват за възпитание на детето с оглед нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за пълното и хармонично развитие на личността на детето,за да бъде напълно подготвено за самостоятелен живот в обществото .Справка за трудовата заетост на майката и нейната професия опровергава твърденията в жалбата, че труда и образованието не са високо ценени, егоизъм и нагласа да се разчита на друг във финансово и всяко друго отношение.Работа в сферата на козметични услуги – свидетелства за наличие на познания в съответната област, въображение, креативност и други качества, произтичащи от спецификата на изпълняваната работа – комуникативност и пр.Съчетани с дисциплина, подреденост и организираност на бащата М., те са от значение за пълно и хармонично развитие на личността на детето.Следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства които да сочат на поведение на майката, вредно за детето.По отношение на бащата – са налице показанията на свид.Моника Филипова, която е категорична за присъствието си на случаи на отправяни обиди от бащата към майката на детето им .Това провинение не може да изключи извода за наличен родителски капацитет, като се има предвид ситуацията на изострени взаимоотношения между родителите, предвид и факта, че майката не е въвела такива твърдения в исковата молба, но е фактор, затвърждаващ убеждението, че все пак родителските права следва да се упражняват от майката, независимо и от нейната позиция по повод изясняване налице ли и как се осъществява комуникация с брат й- според отразено в социален доклад вх.№262661/02.04.2021г. Б. е заявила, пред представители на Д“СП“, че не знае къде е брат й и че не общува с него, а в хода на съдебното дирене заявява, че братът посещава жилището, живее при приятелка в гр.С.( с.з. на 27.04.2021г.) и бил в Г. до м.януари( с.з. на 26.05.2021г.).
По отношение на материалните възможности на родителите – данните по делото сочат, че те разполагат със средства съответстващи на нуждите на детето за неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, като бащата е в по – благоприятно положение.Установен е източникът на средства за майката - издръжка от нейната майка, за което свидетелстват парични преводи в полза на Б., детето е навършило 2 години през юли 2020г. – с това правото на получаване на обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст се погасява съгласно чл.52а от КСО, данните за сключен междувременно на 05.05.2021г. трудов договор с основно трудово възнаграждение ****** лева върху което се начислява допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионална квалификация , за непълен работен ден.Разпитаните свидетели Ф.и А., соча, че майката винаги е работила и разполага със средства. Относно трудовата ангажираност на майката и нейните доходи констатацията в последния социален доклад, не съответства на данните, следващи от представения трудов договор, но пък според представена справка за действащи трудови договори видно, че трудовото правоотношение на майката с „************** – Салони за красота“ е прекратено през октомври 2020г. – т.е до края на октомври тя е работила и получавала възнаграждение, което е в синхрон с показанията на свид.Панова, която заявява, че е ангажирана за отглеждане на детето от м.юни 2020г. с оглед на това, че майката и поработва.Т .е от гледна точка на посочения критерий не се установяват обстоятелства изключващи упражняването на родителските права от майката.
Категорично детето е привързано към майката.Данните по делото свидетелстват за добра грижа за детето от майката.Сведения за това се извличат от социалния доклад – сочещ на адекватни грижи и показанията на свид.Панова, която свидетелства за нормално будно, развито дете, което не е лишено от нищо, ангажирането му с игри насочени към мислене, формиране на различни способности и умения, показанията на свид.М. и Т..
Няма спор, че към момента бащата е в привилигировано положение що се отнася не само до доходи и до помощ от трети лица.Без съмнения социалната среда, в която предстои да живеят децата при развод на родителите, е от значение при преценка за начина на упражняване на родителските права. Под обкръжение според ППВС 1/74г. се разбира членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи. Независимо от това и факта, че брат на майката е лице с регистрирана и установена за периода от 2014г. до момента престъпна дейност, поради обстоятелството, че не бе установено това лице да съжителства с И.Б. и детето в жилището им в гр.С., за неблагоприятно отражение върху детето на общуването с това лице, което предвид възрастта на детето – почти 3 години, момиченце съдът счита, че въпреки този факт родителските права следва да бъдат упражнявани от майката.Съдът има предвид, че органите на Дирекция социално подпомагане - специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето, съгласно чл.20 ЗЗакрД съответно компетентен орган за оценка относно наличие на риск, в представен нарочен доклад изрично отрича наличието на а опасност за детето, произтичаща от общуване с родственикът с престъпни навици.Както става ясно от показанията на разпитаните свидетели – освен всичко останало майката осигурява и възможност за социализация на детето, чрез общуването му с нейни приятели и техните деца.На основание чл.8, ал.1 от Закона за предучилищното и училищно образование, предучилищното образование е задължително за деца навършили 4 години, а съгласно чл.24, ал.1 от същия закон -детската градина е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование,с оглед утвърдените в същия закон принципи сред които и интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му(чл.5, ал.1 т.1).Намерението на майката детето да посещава детска градина и преди навършване на 4 годишна възраст, данните по делото, че то вече посещава такова заведение( последният социален доклад) не е обстоятелство, което обосновава друг извод относно начина на упражняване на родителските права по отношение на детето, с оглед факта, че предвид работното време на бащата до навършване на 4 годишна възраст детето би прекарвало повече време с родител, вместо да посещава детска градина.С навършването на 4 годишна възраст, този фактор отпада, и не може да бъде ценен, като обстоятелство налагащо отделянето на детето от неговата майка.Такива обстоятелства според въззивният съд биха били – алкохолизъм, проституция и подобни на тях.
Съдебната практика, касаеща спорове за упражняване на родителски права по отношение на малолетни деца в ниска възраст, възприема разбирането, че в ниска възраст на децата, родителските права по отношение на тях следва да се упражняват от майката, която е по пригодна за отглеждане на децата , както е посочено и в ППВС №1/1974г. -решение №9 от 11.03.2015г. на ВКС по гр.д.№3642/2014г., ІV г.о, решение №39 от 09.03.2018г. на ВКС по гр.д.№3857/2017г., ІV г.о, решение №80 от 03.08.2020г. на ВКС по гр.д.№3922/2019г., ІІІ г.о, решение №715 от 14.12.2010г. на ВКС по гр.д.№156/2010г. ІІІ г.о, като в предпоследното от цитираните решения е разгледан случай, в който майката е напуснала семейното жилище оставяйки детето при бащата.
Във връзка с искането на бащата за определяне по разширен режим на лични отношения с детето, съдът като взе предвид, добрите възпитателски качества на бащата, съществуващата емоционална връзка с детето, която е от значение за правилното му развитие и възпитание, както, че възможността за по – продължителен контакт с бащата не трябва да е за сметка на здравето и удобството на детето, нито да го лишава от достатъчно време с майката през свободното и време и почивните дни, като има предвид, че за правилното развитие на детето е от значение усещането за постоянен дом и среда, както че с навършване на 4 годишна възраст детето задължително трябва да посещава детска градина, а според последния социалния доклад посещава детска градина намира, че следва да бъде потвърден определения от първоинстанционния съд режим на лични контакти : всяка втора и четвърта седмица от месеца от петък в 18 часа до неделя 18 часа, с две преспивания, като вземането и предаването на детето следва да става от и в дома на майката.Следва да бъде уважено право на бащата да прекарва с детето 40 дни през лятото, период който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката за времето от 01.07 до 01.09 за всяка година, на рождения и именния си ден, без преспиване, за три дни през Великденските празници с три преспивания през четните години и три дни с три преспивания през нечетните години на Коледните празници, на Нова година през четните години и първите 5 дни през периода на зимната и пролетната ваканция, определени със заповед на Министъра на образованието по чл.104 ал.1 ЗУПУО през четните години и останалите дни от периода на зимната и пролетна ваканция през нечетните години, както рождения ден на детето – всяка нечетна година по два дни.
Предвид данните по делото относно материалните възможности на родителите, като има предвид стандартна на живот в страната, както, че съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, съдът намира, с оглед възрастта на детето 3 години , като част от период на активен физически растеж , за умствено и социално развитие, при липса на данни за някакви извънредни разходи, и като отчита размерът на минималната издръжка съгласно чл.142, ал.1 СК то за задоволяване на потребностите детето се нуждае месечно от ********** лева.Във възможностите на бащата е да заплаща част от тази издръжка възлизаща на ********* лева, дори по – голям размер, като се има предвид доходите на бащата, но доколкото в частта за отхвърляне на предявения иск за по – висока издръжка решението не е обжалвано, съдът не може да увеличи размера на издръжката.Съдът има предвид, че майката осъществява и непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето.Според постановките на ППВС № 5 от 16.11.1970 г. възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвиди грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая. Нуждите са винаги конкретни. Не се освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят. Действащият към момента размер на минималната заплата е определен с Постановление на МС № 331/26.11.2020 г., и считано от 01.01.2020 г. същият е в размер на ****** лева, предвид което минималният размер на дължимата издръжка възлиза на ******лева.По делото са установени данни за доходите от трудово правоотношение на бащата – около ********** лева месечно възнаграждение, има данни за новорегистриран трудов договор на майката с основно месечно възнаграждение ****** лева, както и наличие на парични средства по банкова сметка ***, няма спор, че и двамата родители са трудоспособни. Липсват данни за заболявания на бащата и майката, няма данни за ежемесечни разходи, свързани със заболяване на детето. Няма данни за задължения за издръжка на бащата към друг непълнолетен. Като се има предвид възрастта на детето – 3 г., което ще започне да посещава детско заведение, което от своя страна е свързано със заплащане на такси и консумативи, съдът намира, че посоченият размер на издръжката ще осигури необходимите средства за задоволяване на нуждите му за храна, облекло, спорт, културни мероприятия и здравна профилактика, необходими за осигуряване на нормален жизнен стандарт, които са налични и ще възникнат в близките години. Възможностите на бащата – квалификация, трудоспособност и професионална реализация му позволяват да осигурява доход около средното трудово възнаграждение за страната. На практика, при така определения размер, бащата ще заплаща издръжка, надхвърляща с 38 лева размера на минималната издръжка, което не е прекомерно, и съдът счита, че е в интерес на детето. Платената до момента за издръжка на детето за м.август, септември, октомври, ноември и декември 2020г. и януари, февруари и март 2021г. сума, следва да бъде приспадната от дължимата за периода от 01.08.2020г. издръжка, като размерът на дължимата издръжка за този период бъде определен на по *******лева, месечно ведно със законната лихва, а за периода от 01.04.2021г. на *********.00 лева месечно и за периода до 01.08.2020г. на по *********.00 лева месечно.Извършените плащания съдът взима предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК. В първоинстанционното производство са представени доказателства за платена на 22.07.2020г. издръжка ****** лева, на 29.04.2020г. издръжка от ****** лева и на 28.05.2020г. издръжка от *********лева ,тези доказателства не са взети предвид от съда при постановяване на решението и доводи в жалбата в тази посока липсват, поради което съдът не взема предвид тези плащания.
По частна жалба с вх. № 260693/13.01.2021 г. Наведените доводи в частната жалба за недължимост на разноските в първоинстанционното производство са частично основателни.
С оглед характера на
първоинстанционното производство – спорна съдебна администрация, квалифицирано
като такова с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК , правилото за присъждане
на разноски не може да намери приложение. Като се има предвид, съдебното решение, което следва да
изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
ненавършилото пълнолетие дете, ползва и двете страни, поради което и всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила в първоинстанционното
производство, независимо от изхода на спора. В тази насока съдът споделя даденото
с определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г. на ВКС, ГК, І
г.о. разрешение.Недължими са направените разноски във връзка с иска за
упражняване на родителските права, но не е и разноските направени за защита във
връзка с претенцията за заплащане на издръжка, по отношение на която важат
правилата съгласно чл.78 ал.1 и ал.2 ГПК. Според представения списък на
разноски от адв.Н.М.претендирания са деловодни разноски за сума *********.00
лева.По делото е представен договор за правна помощ и съдействие с адв.Н., за
заплатено адв.възнаграждение в размер на ********** лева по иск за присъждане
на родителски права.Наличен е още един договор за правна защита и съдействие с
адв.А.М.( л.38 от първ. Дело) с предмет правна помощ и съдействие за
процесуално представителство пред Районен съд без договорено плащане на
възнаграждение и договор за правна защита и съдействие от 20.04.2020г. л.123 от
делото с адв.Албена Н.М.с който за процесуално представителство по
гр.д.№562/20.е договорено плащане на сума от **********.00 лева, за която сума
е отразено, че е платена при подписване на договора.В с.з. на 23.07.2021г. адв.М.
уточнява, че този договор се представя, тъй като възнаграждението за
процесуално представителство е изплатено по- късно и за удостоверяване на
плащането.Като има предвид отразеното в списъка и протокола от 23.07.2021г.
съдът приема, че разноски във връзка с иска за издръжка се претендират, като част от претендираната
сума от ********** лева, като уточнението във връзка с втория договор е за
това, че тази сума е платена за защита по всички спорни въпроси.Такова е и
изразеното становище в отговора на молбата за изменение на решението в частта
за разноските, в противен случай би била претендирана сума *********** лева.От
така заплатеното адв.възнаграждение – с оглед отразеното в двата договора, при
липса на уточнение в съответствие с предвиденото в чл.2, ал.5 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно,съдът приема, че
относими към защита по иска за издръжка е 1/3 платената сума възлизаща на ***********лева.При
заявена претенция за заплащане на месечна издръжка в размер на *********лева
сочещо на иск с цена съгласно чл.69,
ал.1 т.7 ГПК – 36 х********* лева или *********** лева, съдът приема 1/3от
разхода за адвокатска защита или ***********лева.При уважен иск за сумата до *********
лева сочещо на иск с цена 36х200 или *********** лева, дължими на Б. са
деловодни разноски за сума *******лева. Предвид изложеното съдът ще отмени определението
от 01.12.2020г. с което е оставено без уважение искането за изменение на решението
в частта, с която Г.М. е осъден да заплати на И.Б. разноски в размер на *********.00
лева, като намали размера на дължимите разноски на *******лева.
Във въззивното производство съдът намира за приложими правилата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК относно разноските, като въз основа на това при частично уважаване на въззивната жалба досежно исканата промяна на режима на лични отношения, и досежно иска за заплащане на издръжка, съдът намира за основателна претенция за заплащане на съответна 1/ 2 ид.ч. от сторените във връзка с претенцията за упражняване на родителски права и лични отношения държавна такса ( внесени ******* лева) т.е *******лева, 1/3 от заплатено адвокатско възнаграждение въз основа на договор за правна защита и съдействие за въззивното производство , определено в списъка за разноски на ********** лева или дължима е сума *******лева.Сборът от двете суми възлиза на *******лева.
При сторени от ответницата Б. за въззивното производство разноски – за адвокатска защита заплатено адв.възнаграждение от ********* лева в полза на адв.А., на основание чл.78, ал.2 ГПК на същата са дължими ********* лева(2/3 от направените разноски според уважаване на претенцията за по разширен режим на лични отношения на бащата с детето т.е за 1/3 от предявените претенции).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008/17.08.2020 г. , постановено по гр. д. 562/2020 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетната Ц.Г.М., с ЕГН ********** на майката И.В.Б., с ЕГН **********, с адрес *** и определя местоживеенето му при майката И.В.Б., на адреса който тя обитава.
ОТМЕНЯ решение № 260008/17.08.2020 г. , постановено по гр. д. 562/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта, относно определения режим на лични отношения между бащата Г.В.М., с ЕГН **********, с адрес *** и детето Ц.Г.М., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца-от петък в 18.00 часа до неделя 18.00 часа с две преспивания, като вземането и предаването следва да е от и в дома на майката, бащата следва да взима при себе си детето и 1 месец през летния сезон, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, по отношение на коледните, новогодишните и великденските празници, както и рождения ден на детето - следва да е с баща си всяка нечетна година-по два дни, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Г.В.М., с ЕГН **********, с адрес *** и детето Ц.Г.М., родена на ***г. както следва: бащата има право да вижда и да взима детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца от петък в 18 часа до неделя в 18 часа, с две преспивания, като вземането и предаването на детето следва да е от и в дома на майката, 40 дни през лятото за периода от 01.07. до 01.09 за всяка година, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, всяка година за Гергьвден и за рожденния ден на Г.В.М. без преспиване, три дни през Великденските празници с три преспивания през четните години и три дни през Коледните празници с три преспивания през нечетните години, на Нова година през четните години, първите 5 дни от дните за зимна и пролетна ваканция, определени със заповед на Министъра на образованието по чл.104 ал.1 ЗУПУО, през четните години и останалите дни от времетраенето на зимната и пролетна ваканции през нечетните години, на рождения ден на детето през нечетните години по два дни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008/17.08.2020 г. , постановено по гр. д. 562/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта , в която Г.В.М. е осъден да заплаща на Ц.Г.М., чрез нейната майка и законен представител И.В.Б. месечна издръжка в размер на до *******лева за периода от 01.08.2020г. до 01.04.2021г., и по *********.00 лева за периода от 19.03.2020г. до 01.08.2021г. и от 01.04.2020г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва, върху всяка закъсняла или просрочена вноска .
ОТМЕНЯ решение № 260008/17.08.2020 г. , постановено по гр. д. 562/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта , в която Г.В.М. е осъден да заплаща на Ц.Г.М., чрез нейната майка и законен представител И.В.Б. месечна издръжка в размер на сумата над *******лева до *********.00 лева, като част от дължимата издръжка за периода от 01.08.2020г. до 01.04.2021г., поради частично плащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от И. В.Б., ЕГН **********,***, като майка и законен представител на малолетната Ц.Г.М., ЕГН ********** с правно основание чл.143, ал.1 СК за заплащане на месечна издръжка за сума над *******лева до *********.00 лева, за периода от 01.08.2020г. до 01.04.2021г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение №260494/01.12.2020г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№562/2020г., с което е оставена без уважение молбата на Г.В.М., за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ Решение № 260008/17.08.2020 г. , постановено по гр. д. 562/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта, с която Г.В.М. е осъден да заплати на И.В.Б. деловодни разноски в размер на ********* лв, като НАМАЛЯВА размера на дължимите ОТ Г.В.М. на И.В.Б. разноски от ********* лева на *******лева.
ОСЪЖДА И. В.Б., ЕГН **********,*** да заплати на Г.В.М., с ЕГН **********, с адрес *** разноски за въззивното производство в размер на *******лева.
ОСЪЖДА Г.В.М., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на И. В.Б., ЕГН **********,*** разноски за въззивното производство в размер на ******.00 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на същите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: