Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.02.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На двадесет и първи
януари две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 16834 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” от ГПК вр. чл. 422 вр. чл. 415
ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от „***” ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление:***-6, с която
претендира да бъде прието за установено по отношение на Е.Г.Е., ЕГН ********** ***,
че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № ***. на
ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от 2000 лв.
(две хиляди лева) - частична
претенция от общо дължимата сума в размер на 15813.49 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит от 19.06.2008г. сключен
между длъжника и ***, с***, ведно със законната лихва
върху посочената главница от датата на подаване на заявлението в съда –
17.08.2018г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева) - частична претенция
от общо дължимата сума в размер на 5160,61лв., представляваща възнаградителна
лихва по договора за потребителски кредит, начислена за периода от 19.06.2008г. до
19.06.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 14.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят разноските в
настоящото и исковото производство.
В
исковата молба се сочи, че на 19.06.2008г. между ***, с*** като заемодател и Е.Г.Е., ЕГН ********** бил
сключен договор за потребителски кредит за сумата от 17000 лв., която била
усвоена изцяло. Връщането следвало да се извърши на 120 равни месечни анюитетни
вноски, всяка от които в размер на 200.91 лева, съдържащи част от главницата и възнаградителна
лихва, подробно посочени в погасителен план. След изтичане на
всеки годишен период от срока на договора към следващата се вноска се прибавя и
годишна такса обслужване в размер на 30.00 лева, т.е. вноската е в размер на
230.91 лева. Общо задължение - 24385,96 лева. Последната падежна дата е била на 19.06.2018г., към която дата целият кредитен
лимит, ведно с начислената възнаградителна лихва е станал изискуем. Договореният
лихвен процент е 7.40 % ГЛП.
Годишният
процент на разходите с изкл. на тези по чл. 21, ал. 2 от ЗПК - 8.10 %. След усвояване на кредита, кредитополучателят не
е извършвал редовни плащания на месечните си вноски, поради което непогасеното
задължение по кредита е в общ размер на 20974,10 лв. (двадесет
хиляди деветстотин седемдесет и четири и 0.10 лева), от които 15813,49 лв. (петнадесет хиляди осемстотин и тринадесет и 0,49 лева) – г лавница и
5160,61 лв. (пет хиляди сто и шестдесет и 0,61 лева) -
договорна/възнаградителна лихва. На
28.08.2012г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между ***,ЕИК*** и „Е.М." ЕООД по силата
на който задължението, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 19.06.2008г., е изкупено от „Е.м." ЕООД.
Вземането спрямо ответника е индивидуализирано по основание и
размер в Приложение 1 към договора за цесия, като цедираното вземане спрямо
същия е посочено по пера. Длъжникът бил уведомен за цедирането на дълга
му с изпращане на писмо-уведомление от дата 04.06.2019г.,
връчено на 07.06.2019г., съгласно
предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Със
съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно
изпълнение. За
събиране на вземането си ищецът депозирал
заявление по чл. 410 ГПК, което било
уважено, като по ч.гр.д. № ***. по описа на ВРС
е издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът възразил. Претендират се
разноски.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание уточнява, че не
оспорва фактите относно получаването и плащането на суми по договора за заем.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. №***. на ВРС се установява, че в полза на заявител „***”
ООД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК против Е.Г.Е., за посочените
в исковата молба суми.
От писмените
доказателства – копия от: искане за
отпускане на потребителски кредит; договор за потребителски кредит
по потребителски програми от 19.06.2008г. с погасителен план; договор за учредяване на залог
върху вземанията от 19.06.2008; пълномощно от 16.11.2012г. от *** и 2 бр. пълномощни от „Е.м.“
ЕООД; договор за прехвърляне на парични вземания с Приложение
№ 1; потвърждение за извършена цесия
на парични вземания на основание чл. 99 от ЗЗД;
уведомително писмо за прехвърляне на парично вземане с обратна
разписка; писмо
с вх. № ****. на
„***” АД, се установява, че: На
19.06.2008г. между ***, с***
като заемодател и Е.Г.Е., ЕГН ********** бил сключен договор за потребителски
кредит за сумата от 17000 лв., която била усвоена изцяло. Връщането следвало да
се извърши на 120 равни месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на
200.91 лева, съдържащи част от главницата и възнаградителна лихва, подробно
посочени в погасителен план. След изтичане на всеки годишен
период от срока на договора към следващата се вноска се добавя и годишна такса обслужване в размер
на 30.00 лева, т.е. вноската е в размер на 230.91 лева. Общото
задължение е 24385,96
лева. Последната падежна дата е 19.06.2018г. Договореният
лихвен процент е 7.40 % ГЛП.
Годишният
процент на разходите с изкл. на тези по чл. 21, ал. 2 от ЗПК - 8.10 %. На 28.08.2012г.
бил сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между ***,ЕИК***
и „Е.М.“ ЕООД по силата на който задължението,
произтичащо от Договора за потребителски кредит от
19.06.2008г., е изкупено от „Е.м." ЕООД. Цедираното вземане спрямо ответника е
индивидуализирано по основание и размер в Приложение 1 към договора. Длъжникът бил уведомен
от цесионера, койнто
бил упълномощен от първоначалния кредитор за това, с изпращане на писмо-уведомление връчено на 07.06.2019г. От *** или правоприемните й „***”
АД не са изпращани изявления за обявяване на предсрочна
изискуемост до
Е.Г.Е..
От
заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установява, че от страна на ищеца е извършено осчетоводяване
на придобит финансов актив чрез договор за цесия от 28.09.2012г. и заплащане по банков път към *** на цена от 2083045 лв.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 240 ЗЗД вр.
чл. 99 ЗЗД.
Искът
е допустим, тъй като е подаден в срок,
вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство и има за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право. Предвид горепосочените материалноправни норми, на които
се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването
на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно сключен
между ответника и третото лице *** формален
договор за кредит, по който заемодателя е изпълнил задълженията си и е изрядна
страна; размера и основанието на всяко от паричните задължения, включени в
прехвърленото вземане; наличието на валиден договор за прехвърляне на
посоченото в издадената заповед по чл. 410 ГПК вземане със страни ищеца и *** и
извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата
сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
По
делото не се спори, а и от обсъдените по-горе доказателства се установява, че
между страните е бил сключен валиден писмен договор за заем при общи условия. Налице
е договор подписан от заемателя и в него се съдържат всички съществени уговорки
относно искания заем. Не се спори и относно усвояването на сумата. Не се спори
и относно наличето на извършвани частични плащания по договора за заем, което
изпълнение представлява признание от ответника за наличието на договор за заем
и задължение по него.
Ищецът се позовава на настъпил краен падеж към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК и този факт действително е налице, предвид датата на сключване на
договора – 19.06.2008г. и уговорения в него срок за връщане на заема –120 мес. /т.е 19.06.2018г./
и датата на подаване на заявлението - 14.08.2019г. В случая не е необходима
покана за плащане, тъй като падежът е бил известен на длъжника към момента на
сключване на договора.
Твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост е въведено от ответника във връзка с обосноваване на възражението
му за изтекла погасителна давност. От представения по делото сключен между
страните договор е видно, че действително в раздел 5 е уговорено
настъпването на предсрочна изискуемост при просрочване на месечна вноска без да се дължи уведомление. В т.18 на ТР №4 /18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми
длъжника, става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Така изложените разрешения съдът намира
за безспорно относими и към хипотезата, при
която е уговорена автоматична предсрочна изискуемост, каквато е предвидена в
договора, на който се позовава ищеца. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от
получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно
изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. В случая са налице данни за непогасяване от длъжника на вноски по кредита,
но от представените към заявлението, както и в настоящото производство
писмени доказателства не се установява извършена процедура по уведомяване на длъжника преди иницииране на заповедното производство. Независимо от наличието на предвидените в договора предпоставки,
кредиторът не е упражнил правото си да обяви предсрочна изискуемост на цялото
задължение по кредита.
Възможността
да бъде обявена предсрочна изискуемост е право на кредитора, а не негово
задължение. Противното би
довело до възможността длъжникът да черпи права от собствената си неизрядност
по договора.
Практиката на ВКС е константна, че връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД), поради което за това задължение е приложима е
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
Според най-актуалната практика на ВКС – пр. Решение
№*** по дело №***на
ВКС, ТК, II т.о., началният момент, от който започва да
тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска.
Съдът споделя това становище, доколото няма правна
обосновка обратния извод - че не започва да тече давност за отделните разсрочени
вноски, въпреки че представляват вземания, които са изискуеми поради настъпили предварително
уговорени между страните падежи на точни дати. При това положение е необходимо
в настоящиуя случай да се изследва въпроса изтекъл ли е предвидения давностен
срок за претендираното вземане.
Предвид датата на подаване на заявлението е налице погасяване по давност на
възможността за съдебно присъждане на част от вземането за главница и договорно
възнаграждение, с падежи преди 19.08.2014г., но доколкото искът е предявен като
частичен, стойността му е по-малка от тази на вноските, за които не е изтекъл
давностния срок. Досежно вземането за договорна лихва съдът намира за
необходимо да добави, че също намира за приложим петгодишния давностен срок. В
тази насока ВРС напълно споделя възприетото от ВКС в негови решения №***. по т. д. № *** г. и № ***. по
гр.д.№ ***. на ІІІ гр.о. относно правния характер на договорните лихви по банковите кредити - По дефиниция от чл.430, ал.1 вр. ал.2
ТЗ договорът за банков кредит е възмезден - срещу задължението на банката да
отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок
заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума
съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва
по кредита. Лихвата
(чл.430, ал.2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката
като насрещна престация за временно
ползване на определена парична или вещна стойност. Аналогична е и вложеното значение за
термина в чл. 240 ЗЗД. Единствената легална дефиниция на понятието „Лихва“ в
българското право е дадена в § 1 т. 7 от ДР на ЗДДФЛ - доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е
гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника,
включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и
облигации. Поради това, според ВРС може да се приеме, че в
случая се касае за своеборазен омоним, като използвания термин „лихва“ за цената
/възнаграждението/ предвидена в чл. 430 ТЗ и 240 ЗЗД, която се уговаря в полза
на заемодателя, не попада сред лихвите посочени в чл. 111 б. „в“ ЗЗД, към които
следва да се причислят само лихвите с обезщетителна функция за неизпълнение във
времево отношение, уредени законово /мораторните лихви/ или договорно /неустойки
за забава/.
В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което
преминава към новия кредитор е конкретно определено, чрез подробно
индивидуализиране с посочване номера на договора за кредит, имената на длъжника
и сумите, които се дължат по него. Налице е уговорена цена, която според
назначената ССчЕ е надлежно отразена като платена в счетоводството на ищеца.
Отделно от това липсата на уговорена цена не води до нищожност, а касае
вътрешните отношения на страните по договора /в т.см. в. т. дело № ***. на ВОС/. Никоя от страните по този договор
не се е позовала на развалянето му, поради неизпълнение на това задължение.
Ответникът оспорва надлежното уведомяване за придобиване
на вземането от ищеца. С договора уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно
вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал.
4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника
съобразно изискванията на чл. 99
ал. 4 ЗЗД. Според нормата на чл. 99 ал. 4
ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР №
142-7 от 11.XI.1954г., ОСГК,
съобщаването следва да бъде извършено от
цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането.
В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй
като длъжникът е узнал за цесията с получаването на препис от
исковата молба с приложени към нея договор за цесия и уведомление от цедента, извършено чрез цесионера, който
е бил изрично упълномощен за това с писмено пълномощно. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само
за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване
само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението
/в този смисъл решение № ***. по т.д. № ***.
на ВКС, Решение №***. по т.д. № № ***
на ВКС, Определение № ***. по гр.д. №***г. на ВКС и др./.
Не е налице нарушение на императивни правни норми, респ. нищожност на
отделни клаузи от договора, като
противоречащи на ЗЗП. Договорения
между страните ГПР не надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето
на сключване на договора.
Въз основа на
изложените правни доводи, съдът намира иска за основателен.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им
извършване – вносни бележки за държавни такси и
възнаграждение на вещо
лице
са в общ размер от 250 лева. Следва да му се присъдят и разноските в заповедното производство - 60 лв.
Мотивиран от
горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните „***” ООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление:***-6 и
Е.Г.Е., ЕГН ********** ***, че съществува присъденото с
издадена по ч.гр.д. № ***. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от 2000 лв. (две
хиляди лева) - частична претенция от общо 15813.49
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 19.06.2008г.
сключен между длъжника и “***“
ЕАД, с***, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на
подаване на заявлението в съда – 17.08.2018г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева) - частична претенция от общо 5160,61лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, начислена за
периода от 19.06.2008г. до 19.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 14.08.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Е.Г.Е., ЕГН ********** да
заплати на „***”
ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***-6 сумата
от 250 лв. представляващи разноски по настоящото дело и сумата от 60 лв. разноски по ч.гр.д. №***.
по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: