Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр. Велико Търново, 9.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №695 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на В.Т.П., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ„В.П.“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул***против Заповед за налагане на ПАМ №10 513 /4.9.2019г. на, н- к отдел „Оперативни дейности“Велико Търново „ ГД „Финансов контрол „ при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект и забрана за достъп до него за 7 дни –магазин за детски обувки, находящ се в гр. Велико Търново, бул ***, стопанисван от жалбоподателя.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на така постановения административен акт, поради съществено нарушение на процесуалните норми и неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.35 от АПК административният акт се издава след като бъде изяснена фактическата обстановка, което административният орган не е сторил. Като конкретни нарушения се сочат фактическата липса на мотиви за налагането на принудителните административни мерки и определяне продължителността на същите, поради което от формална страна ИАА е незаконосъобразен. Изтъква се, че по този начин е допуснато и съществено нарушение на административно производствените правила, ограничаващо правото на защита на страната и лишаващо съда от възможност да провери законосъобразността на административния акт. Сама по себе си напълно неизяснена и по- точно неправилно установена фактическа обстановка, доколкото се касае за отложена покупка, при която сумата от 10 лева е била оставена като залог, води до извод за материална незаконосъобразност на Заповедта, тъй като не е налице нарушение на изискванията на чл.25, ал.1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Развиват се и подробни съображения за несъответствие на приложените ПАМ с целта на закона, както и за нарушаване на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, вкл. чрез нанасяне несъответни вреди на адресата, като цяло на обществените интереси, предвид предмета на дейност на дружеството. С тези мотиви, подробно изложени в подадената жалба, от съда се иска отмяната на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява от ***Х., която поддържа така подадената жалба, по аргументите в жалбата и допълнително изложени такива в писмени бележки, представени в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Претендира заплащането на направените по делото разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по жалбата Началник отдел „Оперативни дейности“Велико Търново,“ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП – заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Счита, че в конкретния случай безспорно е извършено нарушение- не е издадена касова бележка , за което е издадена и процесната заповед. Законът не прави разлика дали плащането е авансово или представлява някакъв вид капаро, задатък на продажната цена, доколкото чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ изрично указва, че касова бележка се издава за всяко плащане,а по силата на чл.25, ал.3 от същата тя се предава на клиента едновременно с получаване на плащането.. Безспорно се установява от доказателствата, че в деня на проверката фискалното устройство е работело. Освен това заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Определен е 7 дневен срок при допустим максимален такъв от 30 дни. Моли да се потвърди заповедта. Представя писмени бележки в указания от съда срок. Претендира заплащането на разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, включително тези приложени към жалбата и съдържащите се в представената от ответника административна преписка, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заповедта, чието предварително изпълнение се оспорва, на основание на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка “Запечатване на обект” за срок от 7 дни, за търговски обект: магазин за обувки, находящ се в гр. В. Търново, бул. ***, стопанисван от ЕТ „В.П.“. Определено е запечатването да се извърши на 25.09.2019 година в 15 часа. Със същата Заповед на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка “Забрана достъпа до обекта” за същия търговски обект, като е указано наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на запечатването му. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено, че при извършена на 01.09.2019 г., в 14:25 часа проверка в описания по-горе търговски обект е извършена контролна покупка на стока- един брой детски цвички на стойност 10,00лв, при което стоката е платена в брой, като приелият плащането продавач не е издал фискален бон, нито касова бележка от кочан. Търговският обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за детски обувки е с площ от 16,67 кв.м. в който се предлагат детски обувки. Установено е, че продажбите в обекта се отчитат с едно ФУ, монтирано и въведено в експлоатация модел Tremol M 20 с идентификационен номер ZK131771и идентификационен номер на фискалната памет 50168635, като не е налично ПОС терминално устройство. Безспорно е по делото, че от страна на жлабоподателя са представени необходимите документи за експлоатираното в обекта ФУ, паспорт, свидетелство за регистрация, договор за техническо обслужване и книга за дневните финансови отчети за текущата година. Контролната покупка е била извършена от Р.Х. – инспектор по приходите, а плащането е прието от В.Д. на длъжност продава- консултант, за което е представена декларация от страна на едноличния търговец. В хода на проверката е изведен дневен финансов отчет от фискалната памет № 001288/1.9.2019г. с час 14,30 и са засечени парични средства в касата на проверявания обект, при което е установена разчетена касова наличност 20,40 лева, фактическа наличност 28,50 лева, въведена сума в касата 0 лева, изведени пари от касата 0 лева, при което е установена положителна касова разлика от 8,10 лева. За установените от приходния орган факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0361674/1.9.2019г. на основание чл.110, ал. 4 във вр. с чл. 50 , ал . 1 от ДОПК, придружен от опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката стр. 31 от делото, съкратен отчет от паметта на ФУ-КЛЕН, дневен финансов отчет, № 001288/01.09.2019г декларация от работещо по трудово правоотношение лице.
За извършените административни нарушения е посочено, че са издадени АУАН, и НП, които не са представени с преписката на съда.
При
така установеното от Р.С.Л. - началник на сектор „Мобилни групи“-В. Търново в
отдел „Оперативни дейности“-В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, действащ като оправомощено лице със Заповед № ЗЦУ -881/27.06.2018г. на ИД
на НАП, е издадена оспорената Заповед
за налагане на ПАМ № 10513/04.09.2019 г., с която за извършени нарушения на
чл.25, ал.1, вр. с
чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС, е постановено запечатване на
обекта и забрана на достъпа до него за 7 дни.
По
делото е представен препис с нотариална заверка на съдържанието от 19.9.2019г.
на процесната заповед, от разписката към която е видно, че запечатването на
обекта следва да се извърши на 4.10.2019г. Приложеният по делото екземпляр от
Заповедта като дата на запечатването е посочена 15.9.2019г., като от
обясненията на процесуалния представител на ответник жалба тази поправка е
станала след като е съобразено допуснатото предварително изпълнение на
Заповедта. В приложения екземпляр на Заповедта не е посочено кое лице и в какво
качество е извършило поправката. Разпореждането за предварително изпълнение е
било обжалвано по съдебен ред, и отменено от Административен съд Велико Търново
с определение № 331/24.09.2019г. по адм.д. 550/2019г., препис от което е
служебно приложен от съда. Заповедта за налагане на ПАМ е оспорена по
административен ред, като с Решение № ГДФК -120/14.10.2019г. на Директор на Дирекцията
при ЦУ на НАП жалбата е оставена без уважение. Това решение е връчено на
жалбоподателя на 18.10.2019г., като с жалба вх.№ 26-В-646/5.11.2019г. /
пощенско клеймо от 1.11.2019г. / е
обжалвана пред компетентния за това Административен съд Велико Търново.
В хода
на съдебното дирене е приета цялата административна преписка по оспорваната
заповед, включваща и Заповед № ЗЦУ
-881/27.06.2018г. на ИД на НАП, с която се определят компетентните органи,
които могат да издават Заповеди за налагане на ПАМ.
Разпитани са като свидетели са: В.Д. – продавач – консултант, Р.Х. и Н.Т. – органи на приходите, извършили контролната покупка и проверка и съставили ПИП.
Св. Д. посочва, че на датата на проверката – неделя, магазинът работи до 14, 00 часа, като тя е приключила работа с ФУ, започнала да мие пода на магазина. В този момент дошла клиентка с детето си, която се примолила да й продадат детски обувки, тъй като през седмицата е ангажирана. Тя я пуснала в магазина и в този момент влезли проверяващите Х. и Т. без да се легитимират, като тя ги е приела за семейство. Мъжът е поискал цвички, били му спешни, но не знаел нито номера, нито дали на детето ще му бъдат необходими, тъй като може да се откаже от гимнастиката. След като избрали някакви, уговорката била да се остави капаро в размер на 10 лева, цената на стоката, и в понеделник същата да бъде върната при връщане на стоката или подменена, когато ще бъде издадена и гаранция за продукта. След като приключила продажбата на обувки на влязлата клиентка, тя издала касов бон. Св. Т. преповтаря фактическата обстановка, но счита, че не е имало уговорка за връщане на стоката. Не е видяла къде са поставени парите за цвичките, дали ФУ е работело. Проверката била извършена след работното време на магазина, около 14 и нещо, но магазинът бил отворен. Св. Х., посочва, че е влязъл в магазина с колежката си на 1.9.2019г. в 14,10 часа, като е поискал цвички, заплатил цената, като плащането било към 14, 18 часа, не им бил издаден касов бон. След като постояли отвън, влезли отново в магазина, лигитимирали се, не може да си спомни, дали ФУ е било включено. Извършили проверка на касовата наличност, като по междинен отчет наличните пари трябвало да бъдат 20,40 лева, а те били 28-29 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация – адресат на оспорения административен акт, стопанисващ търговския обект за който е разпоредено запечатване, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159 от АПК, подадената жалба се явява процесуално допустима за разглеждане по същество в настоящото производство.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че процесната заповед е издадена от Началник сектор „Мобилни групи“ към ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.5.2016г. на изпълнителния директор на НАП. С оглед на горното съдът приема, че издалото оспорения административен акт лице, е притежавало необходимата за това материална компетентност.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражения, че в оспорения административен акт не са изложени мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта за налагане на ПАМ се съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган факти, посочване на правното основание за налагането на принудителната мярка, а също и съображенията даващи основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда осигуряващ отчетността на извършваните продажби и последващ контрол, възможното невярно определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване, гарантиране на засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи. В заповедта са изложени мотиви относно така определената продължителност на ПАМ. Тези мотиви са изцяло бланкетни, като тяхната преценка ще бъде направена при изследване на материално- правната законосъобразност на заповедта.
В хода на административното производство органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, доколкото са извършили проверката си в присъствието на представител на жалбоподателя. По отношение на второто твърдяно процесуално нарушение на чл. 35 от АПК съдът го намира за основателно, доколкото от органа не е изяснена фактическата обстановка, не са разпитани свидетели, единствено органът се позовава на съставения протокол, който обаче не е подписан от свидетел, не е съставен АУАН, който да се ползва с доказателствена сила. В този смисъл Решение № 16288 от 28.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9167/2018 г., Решение № 41 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3877/2018
Съдът намира, че при неправилно установени факти оспорения административен акт е постановен в противоречие с целта на закона – определен е срок на ПАМ в размер на 7 дни за нарушение което не се установява от констатациите на контролния орган, като не са изложени мотиви относно необходимостта за действие на мярката в такъв срок. В заповедта бланкетно е посочено като основание, че запечатване на обекта в срок от 7 дни в достатъчна степен ще защити обществените интереси и постигне целите на закона относно превъзпитание на нарушителя, но изложеното не може да се определи като мотиви, тъй като представлява цитиране на основни принципи при прилагане на административната принуда, а не е посочване на конкретни факти, обстоятелства или съображения свързани с поведението на нарушителя, с други негови предходни нарушения, обусловили определянето на конкретната степен на административната принуда, в случая срока за налагане на ПАМ. Мотивите съгласно които срокът е съобразен с факта, че при продължаване на това нарушение за бюджета биха произлезли значителни и труднопоправими вреди отново са бланкетни, не са относими към конкретното нарушение и нарушителя и от тях не може да бъде обоснован извод какви по размер и начин на причиняване са значителните и труднопоправими вреди презюмирани от административния орган.
Непосочването на
конкретни мотиви относно срока, за който се налага принудителната
административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали
актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл.
146, т. 5 от АПК. Изискването на закона за излагане на мотиви относно
размера на срока, за който е постановена ПАМ не се преодолява с налагане на
мярка в срок към минималния установен от закона. След като законодателят е
предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният
орган е бил длъжен да обоснове защо е определил точно този размер на срока на
мярката. Като не е изложил факти и мотиви относно цитираните обстоятелства
имащи значение за определяне на срока на ПАМ, съдът не би могъл да прецени дали
административният орган е упражнил правомощията си в съответствие с целите на
закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение
е особено съществено и е основание заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна. в тази
насока Р. №1842 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. №11180/09 г.; Р. № 10344 от 2011г., ВАС, Първо О.;
Р.№ 13230/2011г.; Р.№ 12123/2011г., Осмо О.; Р. № 16395/2011, др./.
В
обстоятелствената част на ПАМ, не е посочено дали нарушението е извършено за
първи път или търговецът е извършвал и преди подобни нарушения. Не може да бъде
направен извод как административния орган е установил факти свързани с труднопоправима вреда за фиска и
в какво се състои тази вреда.
В случая, с процесната заповед е наложена принудителна административна мярка предвид извършено нарушение на чл.3,ал.1 и чл.25,ал.1,т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Правопораждащият юридически факт, както за налагане на административно наказание, така и за налагането на принудителна административна мярка е осъществен състав на административно нарушение, като обективната и субективната му съставомерност следва да е безспорно установена от събраните доказателства. Както вече беше посочено в настоящето решение, тази доказателствена тежест е за административния орган наложил мярката, т.е. за ответника. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Разпоредбата създава ред за регистриране и отчитане на оборота от продажби, който във всички случаи включва и приетите авансови плащания за доставки, поради което във всички случаи на получаване на плащане в брой преди изпълнение на доставката, лицето получило плащането е длъжно да издаде касов бон. В случаите, в които плащането е прието от регистрирано по ЗДДС лице, последното е длъжно да издаде и данъчен документ – фактура.
Съгласно чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба
на лицата по чл.3 ал.1 – за
всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е по банков път-
съгласно т.1. Съдът намира за доказано по делото както с оглед
свидетелските показания на всички свидетели, така и от представения опис на
касова наличност, че в конкретния случая не е имало валиден договор за покупко- продажба, в който случай за жалбоподателя възниква
задължение за издаване на касов бон. На първо място, съдът намира поведението
на органа по приходите за подбуждане за извършване на административно-
нарушение, тъй като същите са посетили обект в неделя, след края на работното
време, видно от ПИП и свидетелските показания. На следващо място проверяващите
са поискали да им бъдат продадени цвички,но с
уговорка същите да бъдат върнати или да бъде извършена продажбата им в
понеделник, като дадената сума
представлява капаро- задатък. В този смисъл съдът не
кредитира показанията на свидетелите, служители на приходната агенция в тази
част, доколкото същите не отговарят на съдържанието на съставения ПИП. В него
изрично е посочено, че касовата наличност е 28,50 лева, а отчетен оборот с
касова бележка е 20,40лева, т.е. налице е несъответствие от 8,10 лева, което
определено не се равнява на сумата от 10 лева, която извършилият контролната
покупка твърди, че е заплатил. Именно тези показания в официалния
удостоверителен документ мотивират съда да направи извод, че посочената сума
представлява именно задатък или капаро. Според чл.
93 от Закона за задълженията и договорите задатъкът
служи за доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото изпълнение,
като има потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функции, като същото няма
характер на авансово плащане на стоката. Тоест, за да възникне задължение за издаване на
фискална касова бележка по чл. 3, ал. 1 от наредбата, следва да е налице
извършена продажба на стоки или услуги. В чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е дадено
легално определение на термините доставки на стоки и доставка на услуги, а
датата на възникване на облагаемите доставки на стоки или услуги като данъчно
събитие се определя от чл. 25 от ЗДДС. В ал. 2 на този текст се съдържа
основното правило за възникване на доставките като данъчно събитие, съгласно
което данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е завършена, а в ал. 3 и ал. 4 се съдържат
други специфични правила за определяне на датата на възникване на данъчно
събитие. При получаване на плащане /цялостно или частично авансово плащане/ по
доставка на стоки или услуги не се счита, че е възникнала доставка на стоки или
услуги като данъчно събитие. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС предвижда,
че когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши
плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането,
което е свързано със задължението за начисляване на ДДС по облагаеми доставки
на стоки или услуги, а не със задължението за издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство.Когато с плащания на суми по доставки на стоки
или услуги, независимо дали същите ще се третират като капаро /задатък/ или като авансови вноски по продажната цена, не е
осъществена доставка на стока или услуга - няма прехвърляне на право на собственост
или друго вещно право върху стока или извършване на услуги, т. е. няма доставка
на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, но в тези случаи е
приложима разпоредбата на чл. 33 от Наредба № I-18/2006 г., която предвижда, че
извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Отбелязванията са в момента на извършването и с
точност до минута в книгата за дневните финансови отчети на страницата на
съответната дата. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.
Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност
с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка
една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност.
Издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на
субектите, стопанисващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при
получаване на плащане от клиент. Неспазването на това задължение от субекта
води до неблагоприятни последици за фиска, тъй като
не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно
облагане. Органът обаче не е посочил като нарушена горната разпоредба на
Наредбата, поради което ПАМ се явява лишена от правно основание.
Освен това съдът изцяло подкрепя
становището на жалбоподателя, че с нерегламентираната поправка на процесната
заповед касателно датата на запечатване на обекта,
доказано с представения по делото препис с нотариална заверка на съдържанието,
съществено са били нарушени неговите права в процеса. Становището на ответник
жалба, че той е бил запознат с тази поправка, доказано от материалите по адм.
д.550/2019г. не може да опровергае незаконосъобразното и непредвидимо поведение
на администрацията, която самоволно, без означение на лицето, и в какво
качество е извършило поправката върху официален документ, е променила
съдържанието на процесната заповед. Това нарушение само по себе си е съществено
и е обоснова извод за нейната незаконосъобразност.
От друга страна
заповедта за налагане на ПАМ се явява постановена преждевременно и затова в
противоречие с целта на закона и по следните съображения: Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, осъществило
състава на нарушенията изброени в т. 1 до 3 на същата алинея. Съгласно чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. От съдържанието на ЗНПАМ следва, че
органът я прилага за да обезпечи събирането на санкцията, която е наложена.
Този извод следва и по арг. от чл.
187, ал. 4 от ЗДДС, доколкото е предвидено предварителното й прекратяване
от органа който я е наложил, след като административнонаказаното
лице направи искане за това и след като бъде доказано от него, че глобата или
имуществена санкция е заплатена изцяло. В случая обаче НП към момента на
издаване на ЗНПАМ не е издадено,нито е
съставен АУАН. Ответникът по жалбата
твърди, че такова е издадено и
връчено на жалбоподателя, но не представя доказателства в тази насока. За
извършените административни нарушения безспорно се прилага ЗАНН, поради което
не може административното нарушение да се установява с мотивите на ЗППАМ, а
само със редовно съставен АУАН. Чрез неиздаване на НП, органът е препятствал
жалбоподателя да се ползва от възможността да заплати имуществената санкция и
от там да прекрати действието на наложената ПАМ- чл.187, ал.4 от ЗДДС
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена и в противоречие с чл. 22 от ЗАНН, съгласно който за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Както се посочи по- горе след като извършването на съответните нарушения не е установено по надлежния за това ред, то не може да се направи извод, че така наложената ПАМ няма да изпълни превантивната или преустановителната си функция, нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието, т. е. ПАМ е наложена в противоречие с целта на закона.
В случаи от вида на разглеждания, налагането от административния орган на принудителните административни мерки се извършва при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установено административно нарушение, същият няма правомощията да преценява следва ли да наложи или ПАМ или не. Именно този правно релевантен факт не е установен по предвидения от закона ред.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за основателна. Оспореният административен акт, като неправилен следва да бъде отменен.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени направените по делото разноски, за които има представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и са в размер на 570- петстотин и седемдесет- лева ,от които д.т. 50 лева, депозит за свидетели 20 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
а
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Т.П., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ„В.П.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ***, Заповед за налагане на ПАМ №10 513 /4.9.2019г. на, н- к отдел „Оперативни дейности“Велико Търново „ ГД „Финансов контрол „ при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект и забрана за достъп до него за 7 дни –магазин за детски обувки, находящ се в гр. Велико Търново, бул ***, стопанисван от жалбоподателя.
ОСЪЖДА Национална агенция приходи гр. София да заплати на , жалба на В.Т.П., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ„В.П.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул***разноски в производството в размер н а570- петстотин и седемдесет – лева.
Решението може да се обжалва с пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ