Р Е Ш Е Н И Е
№ 260980
14.07.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7182 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, пълномощник: Д.Б. Златева –юрисконсулт, за приемане за установено по отношение на ответника П.Н.Д. ЕГН**********, с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата 145, 64 лева, представляваща главница и неплатено задължение за доставена, отведена и пречистена вода на абонатен № 917219 за имот в град ** за периода от 20.07.2017 година до 27.06.2018 година, за които задължения в периода от 26.09.2017 година до 25.07.2018 година, са издадени фактури, сумата 34, 17 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 27.10.2017 година до 13.05.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточнението към нея са следните:
Ответникът П.Н.Д. е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги и притежава качеството потребител в отношенията с дружеството на основание чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за водоснабден обект, находящ се на посочения по – горе адрес. Отчитането на водомера се е извършвало по електронен път, посредством използване на мобилно устройство в съответствие с чл.2, ал.4 от Общите условия. Като абонат ответникът следвало да заплаща потребените услуги в 30- дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на дружеството. По издадени фактури в периода от26.09.2017 година до 25.07.2018 година задълженията за заплащане на главница са в размер от 145, 64 лева и произтичат от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода. Върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в размер от 34,17 лева, както и лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, която е в общ размер на лева, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия. При тези фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Приложени са доказателства.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си, в исковата молба са посочени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба назначения особен представител на ответника – адвокат Ч., е дала писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен и отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен. На първо място счита, че не е доказано от събраните по делото доказателства, че ответникът е потребил количествата вода, за доставка на които са начислени задълженията и счита, че приложените от ищеца писмени доказателства не установяват този факт, тъй като представляват частни свидетелстващи документи, които изхождат от страната и установяват изгодни за нея факти. На следващо място в писмения отговор е посочено, че ответникът не живее в имота и съответно не е консумирал вода, не знае за отчетеното количество вода, кога е направено отчитането и по какъв критерий. В тази насока се позовава и на приложеното към исковата молба постановление за възлагане на недвижим имот, съгласно което имота е изнесен на публична продан и продаден през 2019 година. Поради това процесуалният представител на ответника счита, че много преди това той не е живял в имота и съответно не е ползвал услугата. В писмения отговор е оспорена доказателствената сила на приложените към исковата молба документи с твърдението, че са с невярно съдържание по подробно изложени съображения. Поради изложеното от името на ответника процесуалният му представител е поискал да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Попова поддържа иска и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител – адвокат Ч., която поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. Счита, че следва да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения иск.
По приложимия материален и процесуален закона настоящият състав приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявените установителни искове са допустими, предвид разпореждане плащане на сумите със Заповед № 2531 от 11.09.2020 година, постановена по частно гражданско дело № 5466 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, връчването й по смисъла на чл.47 от ГПК и указанията на съда до кредитора за предявяване на иск.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство е прието Постановление за възлагане на недвижим имот на частен съдебен изпълнител Иванка Миндова рег. № 704 в Камарата на ЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд – Бургас, с което на Г.Т.Г. е възложен недвижим имот, собственост на ответника П.Н.Д.. Постановлението е влязло в сила на 15.03.2015 година, а имота е индивидуализиран както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.825.71.1.3 по КККР на град Бургас, административен адрес: град ***Посоченият адрес е идентичен с адреса, посочен в исковата молба, за който е била заведена партида с абонатен номер * Имота е придобит от ответника с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 20, том *, рег. № *, дело № * година на Нотариус Диана Райнова рег. № 278 на НК с район на действие района на Районен съд – Бургас.
Като писмени доказателства по делото се приети издадените за задълженията фактури. Като свидетел е разпитана Т.Р.А., работеща като отчетник при дружеството – ищец, която излага, че отчитала водата на ответника. Посочва, че къщата е двуетажна, а района е извънградски. Отчитането ставало чрез машина.
Настоящият състав приема, че показанията на свидетелката не следва да бъдат взети предвид при формиране на изводите от фактическа страна, тъй като очевидна са дадени относно друг отчитан имот, а на процесния. Свидетелката излага, че имота е извънградски, двуетажна къща, а предмета на спора е доставка на услугата за апартамент. В показанията й не се съдържа достатъчно конкретика и относно имената на ответника, поради което и предвид това, че по делото бяха представени протоколи за неосигурен достъп до имот, който не е процесния, настоящият състав приема, че в случая е налице техническа грешка при посочване на доказателствата от ищцата. В този смисъл беше заявеното и в съдебно заседание от страната относно писмените доказателства по повод възражение от ответната страна.
Порази изложеното при преценка основателността на иска следва да бъдат взети предвид приложените документи за собственост, обсъдени по – горе, от които може да бъде направен обоснован извод за това, че ответникът е бил собственик на апартамента за периода, за който са доставяни ВиК услугите, както и издадените фактури и останалите писмени доказателства.
Като писмено доказателство е приета и справка извлечение от отчет с мобилно устройство за водомера, находящ се на посочения адрес с титуляр ответника, на чието име са издадени фактурите и той е посочен като клиент, съгласно съдържанието им. Отразено е, че водомера и видян и са записани показанията му. За задълженията са издадени приложените към исковата молба фактури, като сравнени показанията на устройството за съответния период съответстват на показанията за количествата вода, за които са издадени фактурите за съответните месеци.
Предвид изложеното в справката, че водомера е „видян“ съгласно справка – извлечение настоящият състав приема, че задълженията са начислени за реални показания на водомера.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 3 Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Потребители
на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни вода. В същия смисъл е и
предходната редакция на тази норма.
В случая
се установява, че имота, за периода за който са начислени задълженията от дружеството,
е бил собственост на ответника.
Предвид изложеното относно съответствието между данните, посочени в справката - извлечение за отчет с мобилно устройство и съответствието с показанията, изложени във фактурите, и по правилата на чл.55 от ТЗ и чл. 182 от ГПК, настоящият състав приема, че искът е доказан по основание и размер. В чл.182 от ГПК е посочено, че вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В случая не е оспорена редовността на водене на счетоводните книги, за което съдебната практика приема, че е релевантно за разколебаване на доказателствената им сила и съответно за допускане на експертиза. В случая следва да се приеме, че вписванията в счетоводните книги са направени, съобразно приложимите за това правила, на основание фактурите и карнетите /отчета от мобилното устройство/. Тези съображения следва да бъдат изложени и по повод направеното от ответника оспорване на доказателствената сила на фактурите и извлечението с довода, че обективираните в тях факти не са се осъществили. В допълнение следва да бъде посочено, че не се установява при условията на пълно и главно доказване твърдението, че за периода, посочен в исковата молба, за който са начислени задълженията ответникът не е живял на адреса, а и дори това да е така това не означава, че имота е бил необитаем.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е доказан по основание и размер.
Не
е спорно по делото, че тези суми не са платени от ответната страна в полза на
ищеца и той дължи заплащането им, както и лихва за забава съгласно чл.44 от
Общите условия, която съдът приема по правилото на чл.162 от ГПК в размера,
посочени в исковата молба.
При
този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски,
направени от ответника по водене на
делото.
Разноските,
направени по водене на делото са в общ размер както следва: 75 лева за държавни
такси, 150 лева за назначаване на особен представител и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение по правилото на чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или задължение в общ размер от 325 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият
състав приема, че са дължими и съответна част от разноските, направени в
заповедното производство, които са присъдени в размер 75 лева, от които сумата 25
лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и
сумата 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, плащане на които е разпоредено със заповедта по чл. 410 от ГПК и ответника да бъде осъден да плати на ищеца разноските по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П.Н.Д. ЕГН**********, с адрес: ***, че дължи на ищеца, че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, пълномощник: Д.Б. Златева –юрисконсулт, сумата 145, 64 лева /сто четиридеест и пет лева, шестдесет и четири стотинки/, представляваща главница и неплатено задължение за доставена, отведена и пречистена вода на абонатен № 917219 за имот в град Б**, кв. ** за периода от 20.07.2017 година до 27.06.2018 година, за които задължения в периода от 26.09.2017 година до 25.07.2018 година, са издадени фактури, сумата 34, 17 лева /тридесет и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 27.10.2017 година до 13.05.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 11.09.2020 година до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.Н.Д. ЕГН**********, с адрес: ***, да плати на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, пълномощник: Д.Б. Златева –юрисконсулт, сумата 325 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото, и сумата 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство, съответно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.