П
Р И С Ъ Д А
№
260001
,
25.05.2022г., гр.Исперих
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет и пети май две хиляди
двадесет и втора година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:EЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:П. ГАБРОВСКА
Х.Х.
Секретар Анна В.
Прокурор
Иван Иванов
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
НОХД № 269 по описа за 2020г.
П
Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимият Г.Г.М. роден на ***г***, област Разградска,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН
в това, че на 26.12.2019г. в
землището на село Конево, област Разград е причинил другиму средна телесна
повреда – на Д.Й.А., изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия
горен крайник, поради счупване на лява лакътна кост, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по
въздигнатото и поддържано обвинение.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл.45 от ЗЗД предявеният
от Д.Й.А. против Г.Г.М. граждански иск за заплащане на сумата от 25000.00
/двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното и изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране в 15-дневен срок от днес пред въззивна инстанция Окръжен съд –
Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
/С особено
мнение/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
Мотиви към Присъда № 260001/ 25.05.2022г.
Постановена НОХД № 269/ 2020г.
По описа на РС – Исперих
Районна прокуратура – Разград е обвинила Г. ***, в
това, че на 26.12.2019г. в землището на село Конево, област Разград е причинил
другиму средна телесна повреда – на Д.Й.А., изразяваща се в трайно затруднение
в движението на левия горен крайник, поради счупване на лява лакътна кост, с
което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.129, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - Разград поддържа обвинението от фактическа и правна страна и
пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание над минималният размер
установен за това престъпление, чието изтърпяване да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, а гражданският иск да бъде уважен в цялост.
В съдебно заседание повереникът на гражданският
ищец Д.А. адвокат Д.М. пледира гражданският иск да бъде уважен в цялост, тъй
като безспорно в проведеното съдебно следствие е установено, че подсъдимият е
причинил неимуществените вреди – болки и страдания по отношение на пострадалото
лице.
Защитата на подсъдимият Г.М. адвокат Д.Д. пледира
подзащитният му да бъде оправдан. Сочи, че в процеса не са събрани безспорни и
категорични доказателства, че лицето е нанесло телесното увреждане.
В дадената последна дума подсъдимият Г.М. желае да
бъде оправдан. Твърди, че не е осъществявал деянието.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК
всички доказателства събрани по делото - обясненията на подсъдимия в хода на
съдебното производство, снетите свидетелски показания на разпитаните в хода на
проведеното съдебно следствие лица и прочетения и приобщен на основание чл.283
от НПК писмен доказателствен материал съдържащ се в Досъдебно производство №
275 ЗМ 131/2020 г по описа на РУ –
Исперих, намира за установено следното:
Подсъдимият Г.Г.М. е роден на ***г***, област Разградска, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********.
Пострадалият Д.А. не бил ловец, но имал кучета, с
които памагал на ловците от ловната дружинка на село Зебил по време на лов. На
инкреминираната дата - 26.12.2019г. пострадалия излязъл да пие кафе в центъра
на селото и се видял с ловците. Те го поканили да излезе с тях на лов и той се
съгласил. Ловът протичал, но в неговия ход едно от кучетата на Д.А. подгонило
заек. Докато търсело кучето си лицето навлязло в ловното поле на ловната
дружинка от село Конево. Там било пресрещнато от свидетеля П.С., който му казал
да слезе в кулака и да изчака пристигане на лице от органите за контрол. С. се
обадил на свидетеля З.Р., който пък от своя страна се обадил на свидетеля Т.И.,
който отговарял за участъка в който бил установен пострадалия, а той от своя
страна потърсил подсъдимият и го изпратил да извърши проверка по случая. М.
отишъл на място, но в производството не се установява дали се е сращнал с
пострадалото лице, тъй като когато М. е бил видян от свидетеля С. в ловното
поле, той е бил сам. Никой не е виждал свидетеля П.С. да си дава пушката на
подсъдимият М. и той да осъществява някакви неправомерни действия с нея по
отношение на пострадалото лице. Установено е, че пострадалия Д.А. е получил
телесно увреждане на инкреминираната дата - трайно затруднение в движението на
левия горен крайник, поради счупване на лява лакътна кост, видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Описаната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимият и засвидетелствуваното от свидетелите П.С., З.Р., Т.И.
и Г.Г.. Показанията кореспондират помежду си и в цялост изграждат защитна
позиция по отношение на подсъдимото лице.
По делото е назначена съдебно-медицинска
експертиза, която в своето заключение сочи, че при инцидента на 26.12.2019г.
пострадалият е получил : многофрагментно счупване на лявата лакътна кост в
областта на лакътния израстък /олекранон/, последвано от оперативна интервенция
за открита репозиция и налагане на метална остеосинтеза; оток и палпаторна
болезненост на носа с анамнеза за кръвотечение от външни носни ходове; болки в
лявата долночелюстна става при хранене; лек оток с кръвонасядане в областта на
лява вежда. По своята медикобиологична характеристика счупването на лява
лакътна кост обуславяло трайно затруднание в движението на левия горен крайник
за срок повече от един месец, а травмата на главата – временно разтройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия. Фрактурата на горния край на
лакътна кост можело да се получи по начин, както сочели данните от Досъдебното
производство – от нанесен удар с приклад на ловна пушка при вдигната за предпазване
ръка. При такъв вид фрактури имобилизацията се налагала за срок 4 – 5 седмици,
а пълно възстановяване, при нормален оздравителен процес се очаквал след 2,5
месеца. Останалите травми търпяли пълно обратно развитие за период от 10 дни.
Нанесената на Д.А. телесна повреда не била опасна за неговия живот. След
зарастване на счупването предстояла оперативна интервенция за екстракция на
металната остеосинтеза.
По делото е назначена и Съдебно-психологическа
експертиза за проверка годността за свидетелствуване на пострадалото лице.
Психолога дава заключение, че пострадалия Д.А. не страда от умствена
изостаналост или от душевно заболяване, когнитивните и интелектуални годности
са в норма, развитието отговаря на образованието, вазрастта и житейския опит,
което му дава възможност правилно да възприема фактите от обективната
действителност, относими към предмета на доказване по делото. Поведението му
към момента на деянието е логически изводимо от реалната ситуация, няма каквито
и да е данни за промяна в яснотата на съзнанието, спомена за случилото се е
хронологичен и по същество пълен. Обясненията за детайлите, относно фактите по
делото, послужили като основание за експертизата са логични и последователни, свързани със
субективните преживявания на действителността, не съдържат налудно-неадекватни
елементи или развитие. От това логично следва извода, че лицето притежава
психологическа годност и е способно да възприема правилно събитията осъществили
се на 26.12.2019г. и да дава в процеса достоверни обяснения за тези факти.
С оглед изложеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи : От обективна страна подсъдимият не е
осъществил деяние по чл.129, ал.1 от НК, състоящо се в това, че на 26.12.2019г.
в землището на село Конево, област Разград е причинил другиму средна телесна
повреда – на Д.Й.А., изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия
горен крайник, поради счупване на лява лакътна кост, поради което беше оправдан
по въздигнатото и поддържано обвинение.
Мнозинството от съдебният състав прие, че липсват
безспорни и категорични доказателства за авторството на деянието в лицето на
подсъдимия, поради което бе постановена оправдателна присъда. Бяха кредитирани
показанията на свидетеля П.С., че не е виждал подсъдимият да нанася удар над
пострадалия с пушка, че не е предоставял оръжието си на подсъдимото лице. В
подкрепа на този извод е и засвидетелствуваното от свидетеля Г., че по време на
лова не е виждал П.С. с Г.М.. Основният аргумент довел съдебните заседатели до
извода, че липсват безспорни доказателства за авторството на деянието в лицето
на подсъдимият е това, че никой пряко не е видял М. да нанася удари по А., при
които ръката му е била счупена.
С оглед постановената оправдателна присъда бе
отхвърлен в цялост и предяваният от пострадалото лице граждански иск.
По изложените съображения бе постановена присъдата,
при изразено особено мнение от съдията участващ в състава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
/с особено мнение/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
На съдия
Елица Денчева Бояджиева – Георгиева
Съдия-докладчик
по НОХД 269/ 2020г.
По описа
на РС – Исперих
Към
Присъда № 260001/ 25.05.2022г.
Постановена
по делото
След проведеното съдебно следствие и обсъждане на
основание чл.14 и 18 от НПК всички доказателства събрани по делото -
обясненията на подсъдимия в хода на съдебното производство, снетите свидетелски
показания на разпитаните в хода на проведеното съдебно следствие лица и
прочетения и приобщен на основание чл.283 от НПК писмен доказателствен материал
съдържащ се в Досъдебно производство № 275 ЗМ 131/2020 г по описа на РУ – Исперих намирам за
установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Г.Г.М. е роден на ***г***, област Разградска, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********.
Пострадалият Д.А. не бил ловец, но имал кучета, с
които памагал на ловците от ловната дружинка на село Зебил по време на лов. На
инкреминираната дата - 26.12.2019г. пострадалия излязъл да пие кафе в центъра
на селото и се видял с ловците. Те го поканили да излезе с тях на лов и той се
съгласил. Ловът протичал, но в неговия ход едно от кучетата на Д.А. подгонило
заек. Докато търсело кучето си лицето навлязло в ловното поле на ловната
дружинка от село Конево. Там било пресрещнато от свидетеля П.С., който го спрял
с насочено оръжие. Пострадалия опитал да обясни, че е навлязъл в чуждото ловно
поле, защото си търси кучето, но С. го заплашил, че ще го застреля и му казал,
че лицето го лъже, след което му подал команда да върви пред него, като го
предупредил че ако бяга, ще го застреля. Тръгнали да вървят двамата, като в
един момент търсеното от А. куче се върнало и той го вързал на повод. Слезли до
блок насят с жито. По пътя С. провел телефонен разговор. Той се обадил на
свидетеля З.Р., който пък от своя страна се обадил на свидетеля Т.И., който
отговарял за участъка в който бил установен пострадалия, а той от своя страна
потърсил подсъдимият и го изпратил да извърши проверка по случая.
След като
слезли при житата при тях дошъл друг човек, познат на С. и безпричинно
застрелял кучето на пострадалия. След това при тях дошъл подсъдимият М. с джип.
Той попитал пострадалия какво търси там, в тяхното село, след като първо
говорил със С. и непознатия мъж. Д.А. обяснил, че искал само да си хване кучето
и после да се прибере. Извинил им се, че е минал в чуждото ловно поле. М. му се
развикал, че лъже, започнал да го псува и да му нанася удари с шамари и юмруци.
В един момент спрял и попитал един от другите ловци защо не е убил кучето на
пострадалия. М. изглеждал като употребил алкохол. Отново попитал пострадалия
защо лъже, като А. му отговорил, че смята да си тръгва. Тогава Г.М. грабнал от
ръцете на свидетеля С. пушката му и с приклада се прицелил да удари Д.А. по
главата, но лицето вдигнало ръка и се предпазило, като М. му нанесъл два-три
удара по ръката, като на третия удар я счупил. След това Д.А. се опитал да
разтърве три от кучетата и след това тръгнал да си ходи. Г.М. се провиквал след
него къде е тръгнал без разрешение, на което А. отговорил че отива на лекар,
защото ръката му е счупена. М. попитал А. кой му е счупил ръката, като
пострадалия му отговорил, че той (подсъдимия) му я
е счупил. Подсъдимият започнал да му говори с подигравателен тон, че не му е
счупил ръката, че не му е направил нищо. Пострадалия продължил да върви напред.
Станало му лошо. Обадил се на свидетеля Ю.А., който му казал да го чака и че ще
отиде незабавно да го вземе. Прибрал Д.А. в дома му, а после пострадалия бил
откаран до болницата в град Главиница. Оттам го преместили в болница в град
Силистра. Наистина се оказало, че лявата му ръка е счупена. В болницата
пострадалия останал пет дни. След това се прибрал, но два-три месеца не могъл
да работи, всичко се правело от жена му. Тя работела, за да издържа
семейството. Пострадалия имал болки в ръката докато се възстановявал.
Понастоящем не можел хубаво да си изправя ръката, останал сакат. Още докато
пътували с Ю.А., Д.А. му разказал какво се е случило. След това разказал и на
жена си – свидетелката Д.А..
По делото е назначена съдебно-медицинска
експертиза, която в своето заключение сочи, че при инцидента на 26.12.2019г.
пострадалият е получил : многофрагментно счупване на лявата лакътна кост в
областта на лакътния израстък /олекранон/, последвано от оперативна интервенция
за открита репозиция и налагане на метална остеосинтеза; оток и палпаторна
болезненост на носа с анамнеза за кръвотечение от външни носни ходове; болки в
лявата долночелюстна става при хранене; лек оток с кръвонасядане в областта на
лява вежда. По своята медикобиологична характеристика счупването на лява
лакътна кост обуславяло трайно затруднание в движението на левия горен крайник
за срок повече от един месец, а травмата на главата – временно разтройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия. Фрактурата на горния край на
лакътна кост можело да се получи по начин, както сочели данните от Досъдебното
производство – от нанесен удар с приклад на ловна пушка при вдигната за
предпазване ръка. При такъв вид фрактури имобилизацията се налагала за срок 4 –
5 седмици, а пълно възстановяване, при нормален оздравителен процес се очаквал
след 2,5 месеца. Останалите травми търпяли пълно обратно развитие за период от
10 дни. Нанесената на Д.А. телесна повреда не била опасна за неговия живот.
След зарастване на счупването предстояла оперативна интервенция за екстракция
на металната остеосинтеза.
По делото е назначена и Съдебно-психологическа
експертиза за проверка годността за свидетелствуване на пострадалото лице.
Психолога дава заключение, че пострадалия Д.А. не страда от умствена
изостаналост или от душевно заболяване, когнитивните и интелектуални годности
са в норма, развитието отговаря на образованието, възрастта и житейския опит,
което му дава възможност правилно да възприема фактите от обективната
действителност, относими към предмета на доказване по делото. Поведението му
към момента на деянието е логически изводимо от реалната ситуация, няма каквито
и да е данни за промяна в яснотата на съзнанието, спомена за случилото се е
хронологичен и по същество пълен. Обясненията за детайлите, относно фактите по
делото, послужили като основание за експертизата са логични и последователни, свързани със
субективните преживявания на действителността, не съдържат налудно-неадекватни
елементи или развитие. От това логично следва извода, че лицето притежава
психологическа годност и е способно да възприема правилно събитията осъществили
се на 26.12.2019г. и да дава в процеса достоверни обяснения за тези факти.
Описаната фактическа обстановка се установява при
проведеният разпит на пострадалия Д.А., частично от показанията на свидетеля П.С.
досежно обстоятелството, че действително на инкреминираната дата е имал среща с
пострадалия в ловното поле на село Конево, от данните в съдебно-медицинската
експертиза, от засвидетелствуваното от свидетелите Ю.Ю. и Д.А., които
установяват какво е било физическото състояние на пострадалия непосредствено
след инцидента и колко време е траел оздравителният период, от заключенията по
съдебно-медицинската експертиза и съдебно-психологичната експертиза и от
прочетеният на осн. чл.283 от НПК писмен доказателствен материал съдържащ се в
Доседебно производство №275 ЗМ №131/2020г. по описа на РУ-Исперих:
постановление за образуване на ДП лист
1-2, пълномощно лист 3, постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение лист 4-5,
биографична справка лист 8, декларация
за семейно положение и имотно състояние лист 9, протокол за разпознаване
на лица лист 19, фотоалбум №1 за извършване на разпознаване лист 20-22, протокол за разпит на свидетел преди извършване на
разпознаване лист 23, протокол за разпознаване на лица лист 24, фотоалбум за извършване на разпознаване
№2 лист 25-27, протокол за разпознаване на лица и предмети лист 31-32,
фотоалбум лист 33-34, постановление за
назначаване на експертиза лист 41,
съдебномедицинска експертиза по писмени данни
лист 42-44, постановление за назначаване на експертиза лист 47, ветеринарномедицинска
експертиза лист 48-49, искане за изготвяне на справка за съдимост лист 53, справка за съдимост лист 54, постановление за удължаване срока на разследване лист
60-61, постановление за удължаване срока на разследване лист 64,
съдебномедицинско удостоверение №2765 от 2020г.
лист 90, копие на епикриза лист
91, копие на фиш за спешна
медицинска помощ лист 92,
констативен протокол от Ветеринарна амбулатория „Терапивет“ лист
93, писмо от Ловно-рибарско дружество
„Сокол“ гр.Исперих лист 99, копие на разрешително за групов лов лист 100, разпореждане за удължаване срока на извършване на проверка лист 103,
постановление за извършване на предварителна
проверка лист 106-107, фото албум лист 114-115, постановление на районен прокурор при РП-Тутракан лист 116,
постановление за даване на указания лист 123, постановление за разделяне на ДП
лист 124-125, протокол за предявяване на разследване лист 126,
постановление с обвинително
мнение лист 127-128, съдържащи данни относно времето, мястото, начина на
осъществяване на инкреминираното деяние, причинения престъпен резултат и
авторството на деянието в лицето на подсъдимият Г.М., оздравителният процес
протекъл при пострадалия, годността на пострадалия за свидетелстване.
С оглед изложеното от фактическа страна,
Председателят на съдебният състав прави следните правни изводи :
От обективна и субективна страна с извършените
действия подсъдимият Г.Г.М. е осъществил съставът на престъпление по чл.129,
ал.1 от НК, тъй като на 26.12.2019г. в землището на село Конево, област Разград
е причинил другиму средна телесна повреда – на Д.Й.А., изразяваща се в трайно
затруднение в движението на левия горен крайник, поради счупване на лява
лакътна кост.
Авторството на деянието в лицето на подсъдимият М.
съдията приема, че е безспорно установено в процеса. В тази насока
Председателят на състава кредитира напълно засвидетелствуваното от пострадалото
лице както в хода на досъдебното производство, така и пред съдебният състав.
Информацията от разпита на Д.А. е пълна, логична, правдива и последавателна.
Още в хода на досъдебното производство, при извършено разпознаване пострадалият
е посочил Г.М. като автор на престъпното деяние /виж Протокол за разпознаване
на лица л.19 от ДП/, като засвидетелствуваното тогава се потвърждава последователно
от лицето и при проведеният разпит в
хода на съдебното следствие и при очната ставка със свидетеля П.С.. Името на
подсъдимият като автор на деянието Д.А. е съобщил на съпругата си свидетелката Д.А.
непосредствено след инцидента. Съдът кредитира напълно и заключението по
назначената съдебно-психологична експертиза, което безспорно сочи, че лицето е
способно да дава достоверни обяснения за всичко случило се по време на
инцидента, липсват каквито и да било отклонения в неговите годности да
възприема правилно и адекватно фактите от обективната действителност, които
имат значение за правилното решаване на делото. Данните от експертизата
кореспондират с последователната линия на свидетелстване на пострадалото лице
както в момента близък до датата на извършване на деянието, така и към
настоящият момент – две години по-късно. Тези данни кореспондират и със
засвидетелствуваното от свидетелката Д.А., като по този начен се очартава
трайна и стабилна линия на пряко и косвено свидетелстване – взаимно допълващите
се показания на пострадалия и съпругата му с протокола за разпознаване от
Досъдебното производство и заключението по съдебно-психологичната експертиза.
От обективна страна с действията си – нанасяне на
удари с приклада на пушка върху ръката на пострадалото лице, подсъдимият М. му
е нанесъл средна телесна повреда по смисала на чл.129, ал.2 в.в. ал.1 от НК –
причинено е трайно затруднение в движението на ляв горен крайник. Вещото лице
по назначената съдебно-медицинска експертиза е категорично в извода си, че
счупването може да бъде получено по начина, по който се съобщава в делото –
вдигане на лявата ръка за предпазване от застрашаващ главата удар с приклада на
пушка. Точно по този начин Д.А. сочи, че е получено нараняването, така го
описва и свидетеля Ю., на когото Д.А. е съобщил как е получена травмата
непосредствено след инцидента (това е било първото лице,
което го е видяло след инцидента), след това същото е
разказал и на съпругата
си – свидетелката Д.А. – второто лице, което го е видяло непосредствено след
инцидента, а както твърди психолога във втората назначена експертиза –
Поведението на пострадалия към момента на деянието е логически изводимо от
реалната ситуация, няма каквито и да е данни за промяна в яснотата на
съзнанието, спомена за случилото се е хронологичен и по същество пълен.
В своите показания пострадалият и съпругата
му – свидетелката Д.А. сочат, че е било налице трайно затруднение в движението
на ляв горен крайник. Пострадалия е бил лишен от възможност да осъществява
обичайните си ежедневни дейности, да работи ефективно за да издържа семейството
си. Сочи, че близо три месеца не е можел да работи, бил е изцяло обгрижван от
съпругата си, изпитвал е болки и към настоящият момент се определя като
„сакат”.
От
субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал че
е запретено и по тази причина наказуемо от закона нарушаването на физическата
цялост на организма на друг член на обществото, но въпреки това с престъпна
упоритост и последователност е нанесъл няколко удара с приклад на пушка, които
са нарушили целостта на лявата лакътна кост на пострадалото лице и това е
създало трайно затруднение в движението на левия горен крайник. Подсъдимият
осъществявайки описаното противоправно поведение е целял и желаел настъпването
на противоправният резултат - увреждането на здравословното състояние на
пострадалия без двамата да са имали някакъв предшестващ конфликт или действията
да са били предприети за самозащита на собствената цялост и неприкосновенност.
Това, че лицето е навлязло в чуждо ловно поле не е основание за физическа
саморазправа на когото и да било с него. Следвало е единствено да бъде поканен
да напусне и да бъде оставен да си тръгне, както той е желаел след като си е
прибрал кучето. В нарушение на всякакви правила за нормално поведение и
отношение между членовете на обществото първо свидетеля П.С. се е държал грубо и е
карал лицето да върви пред него държейки го на мушка, а след това и подсъдимият
се е държал грубо, неуважително и се е саморазправял физически. Поведението и
на двете лица е изключително укоримо. Председателя на състава не кредитира
показанията на свидетеля П.С. в частта какво се е случило между двете лица след
срещата им в ловното поле и какво се е случило между пострадалия и подсъдимия.
Считам, че деянието е извършено именно с пушката на С., която лицето доброволно
е предоставило на подсъдимия, тъй като очевидно двамата се познават.
Цялата линия на свидетелстване на свидетеля П.С. е
насочена към изграждане на алиби и защитна позиция на подсъдимото лице, а и на
защита на самия себе си, тъй като е предоставил оръжието с което е осъществено
деянието. Налага се извод, че е налице затаяване на истина с оглед осуетяване
наказателната отговорност на подсъдимия. Това се потвърждава и в хода на
проведената очна ставка между пострадалия и свидетеля С.. При нея пострадалия
категорично посочва С. като човекът, който е насочил пушка към него и го е
заставил по този начин да му изпълнява командите, както и като лице което е
присъствало лично на инцидента между Д.А. и Г.М. и лицето от ръцете на което М.
е взел пушката, с която е нанесъл телесната повреда. Съобразно заключението на
психологичната експертиза няма основания за съмнения в засвидетелствуваното в
тази насока от Д.А..
Считам, че целите на общата генерална и на
специалната индивидуална превенция на наказателната санкция успешно биха били
постигнати чрез налагане на подсъдимият на наказание „Лишаване от свобода” за
срок от Една година, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен
срок от Три години на осн. чл.66, ал.1 от НК. Отчитам като смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало на подсъдимият, дадени
обяснения, а към отегчаващите – високата степен на обществена опасност на
деянията застрашаващи физическата цялост на гражданите. Наказанието следваше да
бъде наложено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
По отношение на гражданският иск, считам че по
справедливост следваше да бъде уважен до размер от 10 000.00лв. като се
отчете наличието на всички елементи от фактическият състав по чл.45 от ЗЗД, а
именно - виновно противоправно поведение от страна на подсъдимият спрямо
гражданският ищец и настъпили вреди за пострадалото лице вследствие на това
реализирано поведение. Доказа се в процеса, че дълго време Д.А. е преживявал
болки, лекувал се е и понастоящем изпитва дискомфорт. Дълго време не е можел да
работи и да издържа своето семейство. Бил е обслужван изцяло от своята съпруга.
Проведена му е оперативна интервенция, налагат се и допълнителни такива
манипулации.
Следваше в тежест на подсъдимият да бъдат поставени
разноските реализирани по делото – 128.10лв. за експертизи в досъдебното
производство и 312.00лв. за експертиза в съдебното производство и 50.00лв. за
явяване на вещото лице медик в съдебното производство, както и държавна такса
върху уваженият размер на гражданският иск – сума в размер на 400.00лв.
По изложените съображения Председателят на съдебния
състав мотивира своето Особено мнение при подписване на присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: