М О Т
И В И
към ПРИСЪДА № 260035 по НОХД №
1394/2020г.по описа на КРС
Обвинението срещу подс.А. е по чл.152,ал.3,т.5,във вр.с ал.2,т.1,във
вр.с ал.1,т.2,във вр.с чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК за това,че на 02.09.2020г.в
с.Т.,общ.М.,в изоставена постройка,находяща се на ул.“*“ № *,се е съвкупил с
лице от женски пол-Д.П.Ц.,родена на ***г***,което не е навършило осемнадесет
години,като я е принудил към това със сила и заплашване,като изнасилването
представлява опасен рецидив.
Съдът е
конституирал пострадалата Д. П.Ц. като
частен обвинител.
Съдът е
приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от св.Д.П.Ц.
със съгласието на родителите и граждански иск за сумата от 8000 лева
обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане,и е конституирал св.Ц.
като граждански ищец и адв.М. като неин повереник.
Подсъдимият в с.з.не се признава за виновен.
Представителят на РП в с.з.поддържа обвинението.
Частният
обвинител поддържа обвинението.
Гражданският ищец поддържа
гражданския иск.
Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие по реда на Глава Двадесет и седма от НПК при хипотезата на чл.371,т.1
от НПК като страните в с.з.заявиха,че са
съгласни да не се провежда разпит на свидетелите и на вещите лица,изготвили
комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза,а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство,като единствено страните се
съгласиха в с.з.да бъде разпитано само вещото лице,изготвило
съдебномедицинската експертиза-д-р Т.Т.С..
От
събраните по делото доказателства-събраните на досъдебното производство
доказателства съгласно одобреното от съда съгласие на страните,съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.М.А. ***.Свидетелката
и пострадала Д.П.Ц. навършила на 27.07.2020 г 14-годишна възраст. Същата
живеела в гр.С.З. със своите родители - майка й -св.Й.Р.И., баща й П.Ц. и двете
си сестри. Пострадалата ходела на училище в НУМСИ „Х.М." гр.С.З., където
била записана в осми клас. Родителите на майка й живеели в с.Т., общ.М.. Почти
всяко лято за няколко дни пострадалата оставала при баба си и дядо си на гости
в с.Т., общ.М.. През 2020 г почти цялата лятна ваканция тя изкарала отново в
същото село. Към 02.09.2020 г пострадалата не е имала полов акт с никого.
На 02.09.2020 г
в с.Т., общ.М., пострадалата Ц. излязла със сестра си Р. - на 8 години, да
разходят кучето. Минали покрай няколко магазина в селото, единият от които
находящ се в близост до ромската махала. Там срещнали две момчета, едното от
конто било св.И. Й. Г.-съсед на бабата на пострадалата и тя го познавала, а
другият бил подс.И.М.А.. Св.Г. и подс.А. поздравили св.Ц. и сестра й и тръгнали
с тях двете към магазина. Подсъдимият попитал пострадалата дали можело да се
запознаят, но тя му заявила, че не желае. Той обаче продължил да настоява да се
запознае с нея, убеждавайки я, че нищо лошо нямало да и се случи. Подсъдимият
попитал пострадалата дали си има приятел, а тя му отговорила, че не знае,
понеже наскоро се разделила с приятеля си. Пристигнали до магазина, в който
сестрата Рая влязла, а пострадалата заедно с подсъдимия и св.Г. останали отвън.
Там подс.А. извикал св.Ц. по-настрани до едно дърво, за да поговорят. Започнал
да и обяснява, че я познавал от малка, понеже я виждал да пее на събор. Казал и
още, че познавал по-голямата й сестра, както и баба и и дядо и. Обяснил и, че
се казва И., че я харесвал и искал да се срещнат. Правил и комплименти и
настоявал да се видят. Пострадалата отказвала първоначално, но подсъдимият
настоявал много и накрая, за да я остави намира, св.Ц. се съгласила да се видят
отново и определила среща на същия ден в 14.00 ч пред сградата на пенсионерския клуб. Пострадалата се прибрала
след това със сестра си в дома на баба си и дядо си. Около обяд я извикали две
нейни приятелки - свидетелките П.Н.Н.и С. Х. Р., и трите отишли на една поляна
в близост до къщата на баба и и дядо и. Там си говорили и пострадалата им
споделила за запознанството си с подсъдимия. Времето било след 14.00 часа и св.Ц.
нямала никакво намерение да ходи на уговорената среща с подсъдимия. На поляната
обаче тя видала подс.А. заедно със св.Г., които гледали към тях и разговаряли
за нещо. След това последните двама отишли при пострадалата и нейните
приятелки. Подсъдимият отново започнал да настоява пред пострадалата да отидат
някъде настрани и да си поговорят, но тя се правела, че не го чува и не му
обръщала внимание. Подсъдимият отново започнал да прави комплименти на св.Ц.,
че била сладка, но тя не му обръщала внимание. След известно време пострадалата
тръгнала към дома си да се обуе, понеже била боса, а подс.А. тръгнал след нея,
говорейки и, че искал да се видят и да говорят. Тя за пореден път му отказала.
Докато пресичала една улица, пострадалата била леко блъсната в областта на
глезена на десния крак от автомобил, управляван от св.А. С. З.. Последният
угасил двигателя и слязъл от автомобила си, като попитал пострадалата дали е
добре. В този момент подсъдимият се развикал на св.З., какво бил направил и
дори му поискал пари, за да не се обади в полицията. Пострадалата казала на
подсъдимия да не се разправя със св.З., че била добре и нищо й нямало, но
подсъдимият продължил да вика на св.З., че бил пиян, да му дадял пари, иначе ще
извикал полиция. Св.Ц. се прибрала в дома на баба си да се преобуе, а
подсъдимият я последвал и се интересувал как е. Тя му отвърнала, че е добре и
да не се притеснява. След това пострадалата заедно със свидетелките Н. и Р. тръгнали към парка, а подсъдимият
карал след тях с велосипед. Св.Г. се прибрал в дома си. В парка пострадалата и
приятелките й седнали на една пейка. В парка пристигнали и свидетелите Ф. З. И.
и А. И. А.. За кратко в парка отишъл и св.И. Г., но стоял малко и се прибрал да
спи. В парка подс.А. отишъл до пострадалата, казал и, че имат да говорят нещо
важно, но тя му отказала. Тогава той и казал: "Ела тук", като тонът
на гласа му прозвучал по- настоятелно. Пострадалата се почувствала притеснена,
застрашена и го приближила, запитвайки го за какво искал да разговарят. Той и отвьрнал,
че не било там мястото за разговор, но тя настояла, че точно там където били е
мястото да говорят. Св.Ц. се притеснявала, че подсъдимият я следвал
непрекъснато и не искала да се отдалечи от компанията си. Въпреки притесненията
си, разговаряйки с подсъдимия, тя малко се отдалечила от приятелките си. Св.Ц.
обяснила на подсъдимия, че имал две минута да и каже каквото иска, след което
да я оставел на мира. Отишли да разговарят на едно мостче над река, намиращо се
на около 20 м. от пейката, където били приятелките й. Там подс.А. за пореден
път казал на пострадалата, че искал да опитат и да имат отново среща, уверявал
я, че нищо лошо нямало да и направи. Тя му отказала, но той настоявал отново.
Свидетелките Н. и Р. отишли при пострадалата. Св.Н. казала на подсъдимия, че е
голям и да ги оставел на мира. Тогава подс.А. попитал на колко години била св.Ц.
и св.Н. му отвърнала, че пострадалата е на 14 /четиринадесет/ години. Той
отговорил, че тогава тя не била толкова малка, че нямало граници и това не му
пречело. Малко след това пострадалата и двете й приятелки тръгнали към друга
поляна, където св.Н. и св.Р. имали уговорена среща с момчета. Подс.А. тръгнал
след тях с велосипеда си. Пристигайки на новата поляна подсъдимият отново
започнал да настоява пред св.Ц. да се срещнат насаме. Дори подсъдимият си
позволил и хванал пострадалата за ръката и и казал, че искал да довършат
разговора си, след което ще я оставел на мира. Вървейки навътре към поляната,
пострадалата казала на своите приятелки да продължат, защото ще разговаряла с
подсъдимия. За пореден път подсъдимият настоявал за истинска среща, насаме с
пострадалата, понеже присъствието на другите го притеснявало, а пострадалата му
отговорила сериозно, че не искала да има нищо общо с него, дори не желаела да
бъдат приятели. Тогава подсъдимият се ядосал и я попитал, защо му е дала повод
да си мисли точно обратното, като му е определила среща в 14.00 ч. пред
пенсионерския клуб. В следващия момент подс.А. се приближил към пострадалата и
я заплашил, казвайки и, че правела голяма грешка, че познавал цялото й
семейство и щял да извика хора, с които да влезел в дома и и да ги заколят. В
този момент свидетелките Р. и Н. пристигнали при тях, а подсъдимият с
велосипеда си си тръгнал. Срещнал по пътя свидетелите В. Д.в Я., М. З. И., А.С.
А. и С.И.Д.и се върнал с тях на поляната при пострадалата и приятелките й. Св.Ц.
треперела и била много уплашена от поведението и най-вече от заплахите на
подсъдимия спрямо нея и близките и. Св.Ц. поискала мобилния телефон на св.Р. и
се обадила на майка си - св.Й.И.. Споделила с майка си, че подсъдимият я
притеснявал и заплашвал, като след малко разговорът прекъснал понеже видяла
обв.А. да се приближава към поляната ядосан. Св.И. звъняла на номера на св.Р.,
но разговорът бил отхвърлян, след което звъннала на номера на св.Н.. Тогава
отново разговаряла с пострадалата, която я успокоила, че нещата са се оправили
и да бъдела спокойна. Това било към 15.50 ч. Подс.А. отново започнал да повтаря
на пострадалата, че правела голяма грешка, а останалите момчета се опитвали да
го успокоят. Обяснявал на св.Ц., как я е спасил, как била виновна, че му
определила среща, а той се почувствал излъган. Обиждал я с думите „малка
пикла", дори вдигнал ръка да я удари, но останалите момчета го бутнали и
той не успял да я нарани. Това му действие още повече уплашило св.Ц. и тя
започнала да му се подчинява от страх. Подс.А. дръпнал настрани пострадалата.
Там на поляната от една къща излязъл св.В. И. В., който видял седналите на
пейката пострадала с подсъдимия. Св.В. направил на подсъдимия забележка като се
събират да не правят поразии. Тогава подсъдимият му се развикал и го попитал
иска ли да му обърше два шамара.
Намесила се пострадалата и останалите момчета, които се опитали да успокоят
подсъдимия.Свидетелките Р. и Н. от разстояние попитали пострадалата дали е
добре и тогава подсъдимият я накарал да ги излъже, че всичко е наред, че
двамата с него били „гаджета" и на следващия ден щяла да се срещне с него.
Св.Ц. казала на подсъдимия, че ще каже тези неверни думи, ако й обещаел да не
наранява близките й. Дори когато разговаряла за втори път с майка си от
телефона на св.П. Н., подс.А. вървял след нея и и казал да каже на майка си, че
всичко било наред. След като приключила разговора с майка си, пострадалата
казала на подсъдимия, че майка и и заръчала да се прибира, а той и казал, че ще
я изпрати и да каже на приятелките си да не отиват с тях. Св.Ц. казала на
момичетата, че я болял кракът и се прибирала, като подс.А. щял да я изпрати.
Подсъдимият казал на пострадалата да се качи на багажника на велосипеда му, но
тя отказала. Тогава той настоял грубо и уплашена, св.Ц. се качила на колелото
му. Потеглили в посока към дома на баба и, но точно на завоя преди нейната
къща, подсъдимият завил наляво, вместо надясно. Управлявал бързо велосипеда и
пострадалата се страхувала да скочи в този момент. Изпитвала страх, че ако
скочи и избяга, подсъдимият ще нарани близките й. Няколко пъти слизала от
колелото, но подсъдимият я настигал и и казвал да се качва на велосипеда. Тя
изпълнявала от страх тези му разпореждания. Подс.А. закарал пострадалата в една
необитаема къща, намираща се на края на с.Т., на ул.Л. № 7, довършена на груб
строеж, без врати и прозорци. Там пострадалата се чувствала като скована и не
знаела какво да прави. Наблизо нямало други хора и жилищни постройки. Тя не
искала да влиза вътре в постройката, защото предполагала какво ще направи с нея
подсъдимият, но последният настоявал тя да влезе. Св.Ц. тръгнала в обратна
посока, изкрещяла за помощ, но подс.А. я настигнал, запушил с ръка устата и.
Пострадалата се съпротивлявала, спирала движението си с крака, но подсъдимият я
влачел навътре в изоставената къща. Тя се разплакала и го попитала какво искал
да прави с нея, но той я хванал през гърдите, вдигнал я и завлякъл вътре в тази
къща в помещение, приличащо на мазе. В мазето имало постелка, която
пострадалата оприличила на нещо като матрак. Подсъдимият я накарал да легне
върху тази постелка. Той си свалил тениската и след това панталоните, като
наредил на пострадалата да се съблече и тя го направила. Съблякла всичките си
дрехи, след което подсъдимият я бутнал върху постелката и тя паднала по гръб.
Св.Ц. плачела и се молила на подсъдимия да я остави, но той легнал върху нея и
понеже бил по-тежък, тя не можела да мърда никъде. Страхувала се да го нарани,
за да не би да нарани той близките й. Подс.А. я държал за раменете и я
притискал към постелката, опитвал се да я целуне, но тя извръщала лицето си. На
няколко пъти подсъдимият се опитал да проникне с половия си член във вагината
на пострадалата, но не успял,тъй като пострадалата викала и се
дърпала.Подсъдимият оставил пострадалата,ядосал се,че не осъществил половия
акт,защото тя се дърпала.Казал,че нищо не е успял да направи.Започнал да се
облича.Всичко продължило около една-две минути.Подсъдимият заплашил
пострадалата, че ако извика полиция или каже на някого за случилото се, като
излезел от затвора ще я убие нея и родителите и и баба и и дядо и. Казал и след
това да се облича и тръгнал да я закара в близост до дома на баба и. По пътя
срещнали св.Г., при когото подсъдимият се спрял и разговарял на ромски език.
Двамата се усмихвали. Наблизо пострадалата видяла своите приятелки, които я
попитали как е. Тя от страх пред подсъдимия им казала, че е добре и само се
разхождали. Когато обаче св.Ц. и приятелките и се отдалечили от подсъдимия,тя
се разплакала пред тях и им разказала всичко, което се е случило с нея, след
като си тръгнала с подсъдимия същия следобед на 02.09.2020 г. На два пъти след
това подсъдимият минал със св.Г. покрай дома на бабата и дядото на пострадалата
и я наблюдавал. След като се прибрала,св.Ц.
започнала да си събира багажа и да чака майка си да я прибере. Не се
измила и не си сменила дрехите. През целия ден била облечена с къси бежови
дънкови панталони и черно боди. Родителите й скоро пристигнали и я прибрали в
гр.С.З.. Там пострадалата разказала на родителите какво е направил с нея
подсъдимия против волята й. Тримата заедно отишли и подали сигнал в
РУ-Казанлък.
С протокол за
доброволно предаване св.И.-майка на пострадалата, предала на разследващия
полицай 1 бр. къси дънкови панталони, 1 бр. боди-потник, 1 бр. дамски бикини, с
които била облечена пострадалата в деня на престъплението.
На 03.09.2020 г
с участието на пострадалата било извършено разпознаване по снимки на лица, при
което същата разпознала подсъдимия А. като лицето, извършило спрямо нея
гореописаното инкриминирано деяние.
На същата дата,
посочена по-горе, бил извършен и оглед на местопроизшествие на мястото, където
подсъдимият извършил престъпното деяние спрямо пострадалата.
Дълго време
след извършване на това престъпление подс.
А. се укривал от органите на МВР, но на 08.09.2020 г бил задържан за
срок от 24 ч. със заповед по ЗМВР. Подс.А. в последствие бил задържан с
постановление по чл.64, ал.2 от НПК за срок до 72 часа от 08.09.2020 г, след
което му била взета от РС-Казанльк мярка за неотклонение „задържане под
стража" считано от 10.09.2020 г.
От заключението
на изготвената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на живо
лице се установява,че девствената ципа на пострадалата е здрава девствена ципа
с пръстеновидна форма,недопускаща проникване без разкъсване.Устройството на
девствената ципа е такова,което не допуска проникване без разкъсване.Липсват
травматични увреждания в областта на главата,тялото,крайниците,половия орган и
задния проход на пострадалата.В с.з.вещото лице,изготвило експертизата-д-р Т.Т.С.
заявява,че поддържа експертното заключение.На зададени му въпроси вещото лице
отговаря,че разстоянието между самия химен и входа на влагалището е различно в
различните случаи,но средно е около 2 см.На въпроса дали е възможно да бъде
осъществено проникване на полов член до тези два сантиметра без да се разкъса
химена и води ли се това проникване от медицинска гледна точка вещото лице
отговаря,че от медицинска гледна точка за проникване се води,когато е налице
разкъсване на девствената ципа,а в случая такова няма.Пострадалата би могла да
усети болка дори и при опит за проникване-при разтягане на девствената ципа.
От заключението
на изготвената на досъдебното производство комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертаза се установява,че пострадалата Ц. страда от
психично заболяване- разстройство в адаптацията. Към датата на инкриминираното
деяние и към настоящия момент същата е била и е в състояние правилно да
възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за
тях. Пострадалата е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея
деяние от обвиняемия, като по време на извършване на инкриминираното деяние
спрямо нея е била в състояние на афект от силен страх, характеризиращ се със стереотипизация
на поведението, висока подчиняемост и трудно намиране на възможности за
спасителни действия. Извършеното спрямо пострадалата на инкриминираната дата е
предизвикало основателен страх за живота и интегритета на тялото й и тези на
близките й, като според вещите лица именно страхът за живота и интегритета на
тялото и и тези на близките и са довели до извършеното спрямо нея деяние.
Заплахите спрямо пострадалата са били възприети от нея като действителни, в
резултат на което тя е изпитвала основателен страх за осъществяването им. В
резултат на престъплението пострадалата е развила травматичен стрес, като към
момента на освидетелстването и много от симптомите не са отзвучали.
Съществувала сериозна опасност от развитието на постравматично стресово разстройство.
Психичното състояние на св.Ц. позволява същата да участва във фазите на
наказателното производство.
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства,прочетени в с.з.по реда на чл.373,ал.1 от НПК,за които се отнася
одобреното от съда съгласие-показанията на свидетелите Д.Ц.,Й.И.,П.Н.,С.Р.,В.В.,И.Г.,Ф.И.,С.Д.,А.А.В.Я.,М.И.,А.З.,А.А.,експертно
заключение на комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза,изготвено от
вещите лица д-р И. Г. Н. и д-р Г.С. Л.,писмени доказателства-протокол за
разпознаване на лица и предмети,протокол за оглед на местопроизшествие с
приложен към него фотоалбум,протокол за доброволно предаване,веществени
доказателства,които бяха предявени на страните в с.з; както и заключение на
съдебномедицинска експертиза,изготвено от вещото лице д-р Т.т.С.,което беше
разпитано в с.з.по искане на страните.
Подсъдимият се възползва от правото си да не даде обяснения в хода на
съдебното следствие.
Фактическата обстановка по делото е безспорно установена.Тя не се
оспорва от страните.Оспорва се само-от фактическа страна-дали подсъдимият е
осъществил проникване с половия си член във влагалището на пострадалата; и
правната квалификация на деянието.
Заключението на съдебномедицинската експертиза сочи,че към момента на
медицинския преглед на пострадалата,който се е осъществил на следващия ден след
извършване на деянието,се е установило,че девствената ципа на пострадалата св.Ц.
е здрава,и че тя е с такова устройство,което не допуска проникване без
разкъсване.Поради това е изключена възможността подс.А. да е проникнал с
половия си член във влагалището на пострадалата св.Ц.,-проникване не е
имало.При разпита си в с.з.вещото лице,изготвило експертизата-д-р С.,категорично
поддържа експертното заключение и на въпроси от представителя на РП отговори,че
макар и да има около 2 см.от входа на влагалището до химена,то не може да се
приеме,че навлизането на мъжкия полов член в зоната на тези два сантиметра
представлява проникване.От медицинска гледна точка /а и от правна такава/
проникване е налице,когато мъжкият полов член премине през химена.В случая това
не е станало,тъй като ако имаше проникване,девствената ципа на св.Ц. щеше да
бъде разкъсана,а тя не е разкъсана.Тя е с такова устройство,което не позволява
проникване без разкъсване-т.е.в случая нямаме хипотеза на възможно проникване
без разкъсване на девствената ципа /каквито случаи има в практиката/.Изводът,че
в случая не е имало проникване,не се опровергава от показанията на св.Ц.,в
които тя твърди,че усетила,че подс.А. проникнал в нея няколко пъти.Очевидно
субективните възприятия на пострадалата,която е на крехка възраст и няма
никакъв сексуален опит,са я подвели да счита,че е било налице проникване във
влагалището и,но в действителност такова не е имало.В подкрепа на това е и
разяснението на вещото лице в с.з.,че е възможно при опит за проникване /както
е в настоящия случай/,при оказания натиск върху девствената ципа тя да се е
разтягала,и в този случай пострадалата е усетила болка.
Предвид
изложеното следва извода,че подс.А. не е осъществил състава на
престъплението,за което му е повдигнато обвинение,а е осъществи опит към него
съгл.разпоредбата на чл.18,ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От
обективна подс.А. е осъществил изпълнителното деяние”направил опит да се
съвкупи с лице от женски пол като го принуди към това със сила и
заплашване“.Налице са и тежко квалифициращите елементи-„изнасилената не е
навършила осемнадесет години“ /пострадалата Д.П.Ц. е била на четиринадесет
години към момента на извършване на деянието/ и „изнасилването представлява
опасен рецидив“.От приложената справка за съдимост на подс.А. е видно, че спрямо него са налице основанията
по чл.29,ал.1,б.“а“ от НК относно последното му осъждане по НОХД № 18/2019г.по
описа на КРС,но не и тези по чл.29,ал.1,б.“б“ от НК,поради което в частта от
обвинението по чл.29,ал.1,б.“б“ от НК подс.А. следва да бъде признат за невинен
и оправдан.
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи,че подс.А. на
инкриминираните дата и място е направил опит да се съвкупи с пострадалата св.Ц.,като
я е принудил към това със сила /като въпреки съпротивата на
пострадалата,използвайки физическа сила я хванал през гърдите,вдигнал я и я
завлякъл в изоставената къща,запушил и устата,притиснал я с тежестта на тялото
си/ и заплашване /принудил я да му се подчини като я заплашил,че ще извика
хора,с които ще влязат в дома на баба и и дядо и и ще ги заколят и тази заплаха е била възприета
от пострадалата като действителна и е възбудила у нея основателен страх за
осъществяването и,поради което в състояние на силен страх,предизвикан от това
заплашване пострадалата се е подчинявала на нарежданията на подсъдимия/.В
пледоарията си в ход по същество защитникът на подс.А. пледира,че подс.А. не е
осъществил спрямо пострадалата физическа и психическа принуда,а е бил налице
доброволен полов акт.Това твърдение не намира опора в събраните по делото
доказателства.Нито едно доказателство не сочи на доброволен полов
акт.Пострадалата Ц. не е познавала подсъдимия А. и не е искала да разговаря с
него,отговаряла е с отказ на упоритите му настоявания двамата да се
срещнат.Фактът,че след извършване на деянието св.Ц. е била разстроена и
плачейки е споделила с приятелките си за случилото се с нея,а след това е
споделила и с родителите си,доказва,че тя не е участвала в доброволен полов
акт,а спрямо нея е било извършено противоправно деяние без нейно съгласие.Този
извод се потвърждава и от заключението на съдебната психолого-психиатрична
експертиза,съгласно което в резултат на събитието от 02.09.2020г.св.Д.Ц. е
развила травматичен стрес и към 05.10.2020г.много от симптомите не са отзвучали
като съществува сериозна опасност от развитието на посттравматично стресово
разстройство.Ако половият акт е бил доброволен,св.Д.Ц. нямаше да получи тези
негативни промени в психичното си състояние.Показателно за противоправността на
извършеното от подс.А. деяние е и поведението на подсъдимия след извършване на
деянието-това,че той се е укривал и едва на 08.09.2020г.е бил намерен от
полицейските органи.Ако половият акт беше доброволен,подсъдимият нямаше да има
причина да се укрива.Изтъкнатото от защитника на подсъдимия обстоятелство,че
съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза не са се установили
следи от травматични увреждания в областта на
главата,тялото,крайниците,половият орган и задния проход на пострадалата,не
изключва възможността спрямо нея да е била употребена физическа сила за
сломяване на съпротивата и.Няма основание да не се кредитират показанията на
пострадалата св.Ц.,тъй като те са подробни,последователни,вътрешно
непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Деянието е останало във фазата на
опита по смисъла на чл.18,ал.1 от НК,тъй като изнасилването е двуактно
престъпление и в случая изпълнението на престъплението е започнало /осъществена
е първата му фаза-физическата и психическата принуда/,но изпълнителното деяние
е останало недовършено,тъй като не е осъществена втората му фаза-съвкуплението.
Съдът не
е съгласен с тезата на защитниците на подсъдимия,че подсъдимият А. по собствена
подбуда се е отказал да довърши изпълнението на престъплението.Видно от
установените по делото обективирани действия на подсъдимия,той не по собствена
подбуда се е отказал да довърши изпълнението на престъплението,а не е могъл да
го довърши по независещи от него причини-а именно поради оказаната съпротива от
страна на пострадалата-тя викала и се дърпала и по този начин възпрепятствала
довършването на изпълнителното деяние.Ако не бяха налице действията на
пострадалата по оказване на съпротива,подсъдимият щеше да довърши
изпълнителното деяние и нямаше да се откаже от довършването му.Показателни са и
показанията на пострадалата в тази им част като тя установява,че подсъдимият се
е ядосал,че не е свършил /и казал,че нищо не успял да направи/,защото тя се е
дърпала.Тъй като съдът приема,че подс.А. не по собствена подбуда се е отказал
да довърши изпълнението на престъплението,отпада възможността за прилагане на предложената от
защитниците на подсъдимия правна квалификация по чл.19 от НК-подсъдимият да
бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.150,ал.1 от НК-блудство,тъй като разпоредбата на чл.19 е във връзка с разпоредбата на
чл.18,ал.3 от НК,а тя в случая не е налице.
От
субективна страна подсъдимият е действувал умишлено,с пряк умисъл-съзнавал е
общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.Горното се установява от обективираните му
действия.
Предвид
изложеното подс.А. следва да бъде
признат за виновен за извършено престъпление по чл.152,ал.3,т.5,във вр.с
ал.2,т.1,във вр.с ал.1,т.2,във вр.с чл.29,ал.1,б.“а“,във вр.с чл.18,ал.1 от НК,и наказан за това престъпление,а по първоначално повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 152,ал.3,т.5,във вр.с ал.2,т.1,във вр.с ал.1,т.2 и по б.“б“
на чл.29,ал.1 от НК следва да бъде признат за невинен и оправдан.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подс.А. съдът взе предвид като
смекчаващи вината му обстоятелства затрудненото му материално положение и
обстоятелството,че деянието е останало във фазата на опита.Отегчаващо вината
обстоятелство-недобрите му характеристични данни.
При
съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира,че наказателната
отговорност на подс.А. следва да се реализира при превес на смекчаващите вината
обстоятелства като следва да му се наложи наказание в размер близък до
минималния,предвиден в закона,а именно-ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което
той да изтърпи ефективно-при първоначален СТРОГ режим съгласно чл.57,ал.1,т.2,б.“б“
от ЗИНЗС.
На
основание чл.59,ал.1,т.1 от НК на подс.А. следва да се зачете предварителното
задържане,считано от 08.09.2020г.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В резултат
на престъпното деяние на подс.А. пострадалата Д.П.Ц. е претърпяла неимуществени
вреди-болки и страдания,страх,тревожност,срам,разстройство в
адаптацията,травматичен стрес,за който е установено,че към 05.10.2020г.много от
симптомите му не са отзвучали.На основание чл.45 от ЗЗД тези неимуществени
вреди следва да се обезщетят от подс.А..На
основание чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за причинените с
деянието неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост.При
определяне размера на причинените на св.Ц. неимуществени вреди съдът взе
предвид:
-вида, характера,трайността и
интензитета на причинените физически и психически увреждания;
- периодът на възстановяване;
-формата на вина,с която е извършено
деянието-пряк умисъл;
- възрастта на пострадалата;
-обстоятелството,че деянието е
останало във фазата на опита.
Предвид изложеното,по
справедливост следва да се определи сумата от 5000 /пет хиляди/ лева,която
подс.А. да заплати на св.Ц. със съгласието на родителите и като обезщетение за
причинените с деянието неимуществени вреди,ведно със законната лихва от датата
на увреждането-02.09.2020г.до окончателното изплащане.Следователно-в тази си
част предявеният граждански иск е основателен и доказан и следва да се уважи,а
в останалата част-до предявените 8000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан в тази си част.
Веществените доказателства- 1 брой
къси дънкови панталони м.“Бершка“,бежови на цвят,1 бр.боди-потник,черно на цвят
и 1 бр.дамски бикини,светлосини на цвят-на съхранение в РУ-Казанлък,следва да
се върнат на пострадалата Д.П.Ц..
На осн.чл.189,ал.3 от НПК подс.А.
следва да заплати по сметка на ОД МВР С.З. направените по делото разноски за
фотоалбум,СМЕ и КСППЕ в размер на 588,48 лева,както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт-по сметка на КРС направените по делото разноски за
СМЕ в размер на 98 лева.Подс.А. следва да заплати на частния обвинител и
граждански ищец Д.П.Ц. със съгласието на родителите и направените от нея по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева,както и да
заплати по сметка на КРС държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск в размер на 200 лева.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: