№ 87
гр. Варна, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500060 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. П. К., чрез адв.Б. против решение
№ 260087/29.10.2021г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.д. №
991/2020г. при участие на ЗАД „Алианц България“ като трето лице-помагач
на страната на ответника и с което първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от възивницата против „Специализирана болница по акушерство
и гинекология за активно лечение – проф.д-р Д. Стаматов – Варна“ ЕООД иск
за заплащане на сумата от 100 000 лева, претендирано обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, настъпили
вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на
ответника, изразяващи се в проява на груба небрежност при избор и
извършване на процедура по раждане по метода „секцио цезареа“, проведена
на 29.11.2019г., довели до замърсяване на матката, инфектирането и
отстраняването й заедно с единия яйчник, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 29.11.2019г. до
1
окончателното й изплащане, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт, постановен при съществени процесуални
нарушения, при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че въпреки наличието на
основания за отвод на съдебния състав по см. на чл.22, ал.1, т.6 ГПК съдът е
оставил без уважение направеното в тази насока искане, игнорирайки
постановени отводи по други дела, водени от процесуалния представител на
въззивницата. Навеждат се твърдения за допуснати процесуални нарушения,
в резултат на които въззивницата е била възпрепятствана да проведе
възложеното в нейна тежест доказване на твърденията й за неправомерни
действия и бездействия от страна на лекарите – служители в ответното
дружество, както и че неправилно са кредитирани приетите по делото
единична и тричленна СМЕ – не е отчетена заинтересоваността на вещото
лице по единичната СМЕ и неправилно съдът е отказал да замени същото с
друго вещо лице; неправилно не е уважено искането й това вещо лице да бъде
изслушано след разпита на допуснатите по делото свидетели; назначените
вещи лица по тричленната СМЕ са посочени от МУ – Варна, където
управителят на ответното дружество е ръководител на Катедра по акушерство
и гинекология; не е отчетена заинтересоваността на две от тях, предвид
познанството им с управителя на лечебното заведение – ответник, както и че
вещите лица по тази експертиза не са извършили преглед и среща с ищцата
преди изготвяне на заключението си; въпреки посоченото от вещите лица,
съдът не е назначил необходимата неонатологична експертиза; в нарушение
на процесуалните правила съдът не е уважил подадена от процесуалния
представител адв.Б. молба за отлагане на насроченото за 19.03.2021г. съдебно
заседание, дал е ход на делото и в отсъствие на процесуалния представител,
съответно на ищцата е разпитал воден от ответната страна свидетел, а
последващото искане за преразпит на този свидетел е било оставено без
уважение; неправилно е било отказано допускането на своевременно поискан
от въззивницата свидетел – д-р З.; неправилно е оставено без уважение
искането й за представяне на целия кочан, част от който се твърди, че е
приетият като доказателство и своевременно оспорен от нея „лекарствен
лист“. Твърди се също така, че при направата на изводите си съдът не е отчел
установени по делото обстоятелства относно здравословното състояние на
2
въззивницата, в частност липсата на отклонения в резултатите от
лабораторните й изследвания, направени в деня на постъпването и данните за
понижаване на хемоглобина в дните след операцията. Считат се за
неправилни и необосновани и изводите на съда относно извършеното
проследяване на състоянието на въззивницата след раждането до
привеждането й по спешност в УМБАЛ „Св. Марина“, както и че не е
обсъдено обстоятелството, че антибиотик й е бил даван само в деня на
операцията.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на акт, с който предявената искова
претенция да бъде уважена.
В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори от ответника и
третото лице – помагач, в които се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба. По същество в с.з., чрез процесуалните си представители
пледират за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно,
ведно с присъждане на разноски.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено
от съдия, определен за докладчик съгласно чл.9 ЗСВ и разгледал спора в о.с.з.
Лисват обективни данни и твърдения за безпристрастност на съдията-
докладчик, които да съставляват основания за отвод по см. на чл.22, ал.1, т.6
ГПК. Но дори и това да не е така, то обжалваното решение няма да е
нищожно или недопустимо поради това, че е постановено от незаконен
състав. Когато се касае за акт на първоинстанционен съд, неотстраняването на
съдията, при наличие на основания за отвод по см. на чл.22 ГПК, ще
съставлява съществено процесуално нарушение. Съобразно правомощията си
на инстанция по същество въззивният съд следва да направи собствени
фактически и правни изводи по материално-правния спор, след като отстрани
допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения за които са
направени оплаквания във въззивната жалба, в т.ч. и по събиране на
доказателства, когато недопускането им е обусловено от твърдяното
нарушение на чл.23 вр. чл.22, ал.1, т.6 ГПК. По тези съображения
неотстраняването на съдията при наличие на основания за отвод ще е порок,
относим към правилността на съдебния акт, но не и към неговата валидност /в
3
т.см. Решение № 202/07.04.2020г. по гр.д. № 2832/2018г. на ВКС, 4-то ГО;
Решение № 60209/08.10.2021г. по гр.д. № 1043/2020г. на ВКС, 4-то ГО/.
Исковото производство е образувано по предявени искове с правно
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Изложените в исковата молба
твърдения са, че по повод установена през м.април 2019г. бременност
въззивницата П.К. е била наблюдавана от д-р С.А. от Специализирана
болница по акушерство и гинекология за активно лечение „Проф. д-р
Д.Стаматов“ – Варна, бременността й е била трета и е протичала нормално. В
средата на м.ноември 2019г., при една от консултациите д-р А. е казала, че
има намаление на околоплодните води, поради което е поискала консултация
с друг лекар. По повод на това, на 26.11.2019г. е била прегледана на видеозон
от д-р П.Б., също лекар в ответната болница, който я е насочил към спешно
секцио, тъй като и според него нямала околоплодни води и имало опасност от
фатален край за плода. На 28.11.2019г. била приета в СБАГАЛ „Проф. д-р
Стаматов“, накарана да подпише протокол за избор на екип, а след направени
кръвни изследвания и инструктаж, на 29.11.2019г., под спинална упойка била
извършена и операцията. Твърди, че преди това не й била направена клизма,
по време на операцията чула, че има кръвоизлив, но същият бил овладян, а
след това е приведена в реанимация. Имала силни болки, без кръвотечение.
На следващия ден била преместена в стая, болките се засилвали, трудно се
обръщала в леглото, не можела да се грижи за бебето си. На 01.12.2019г. все
още нямала отделяне на газове и не била ходила по голяма нужда, болките
продължавали да се засилват, не можела да става. Предписали й свещички и й
дали лактоза, от които нямало ефект. На 02.12.2019г. била прегледана на
видеозон от лекарка, която се държала грубо и заявила, че нищо й няма. По-
късно й била назначена газова тръба, а акушерката й направила и клизма, но
отново без да настъпи подобрение. На 03.12.2019г. била с подут корем, гадене
и непосилни болки. Усещала, че има температура, но термометърът показал
37.4 градуса, за която казали, че е нормална. Отново й направили газова тръба
и клизма, била прегледана на видеозон и рентген, след което бил извикан
специалист – чревен хирург от МБАЛ „Св Марина“. Впоследствие била
спешно приета в МБАЛ „Св. Марина“, където след направен скенер е
установено преплитане на червата. Същия ден е била направена операция. На
04.12.2019г. е прегледана от д-р А., д-р Б. и д-р З., направен е ЯМР, при който
е установено възпаление на матката. Поради това и с оглед прогресиращото
4
влошаване на състоянието е извършена животоспасяваща операция по
отстраняване на матката и единия яйчник. Твърди, че до описаната
хистеректомия се е стигнало в резултат на неправомерни действия на
лекарите от СБАГАЛ „Проф. д-р Стаматов“, изразяващи се в неправилна
преценка от необходимостта от раждане чрез цезарово сечение, допуснати
грешки при неговото извършване – допуснали замърсяване на матката, не са
взели мерки за нейното възстановяване и обеззаразяване, неправилно
разстановане на червата в корема след операцията по раждането, в резултат
на което е получила преплитането на червата и последвалото възпаление на
матката, наложило нейното отстраняване /уточнителна молба от 23.06.2020г./.
Счита, че описаните действия на лекарите от ответната болница са в
нарушение на добрата лекарска практика и установени медицински
стандарти. Твърди, че от тези неправомерни действия е претърпяла
неимуществени вреди – болки и страдания, както по време на престоя й в
ответното лечебно заведение, така и впоследствие, била в невъзможност да се
грижи за детето си за продължителен период от време, загубила е детеродния
си орган, което рефлектирало върху нейното самочувствие и психично
състояние.
С оглед на това е предявила и иска си за осъждане на ответника –
въззиваемото дружество, в качеството му на работодател на виновните лица
да й заплати сумата от 100 000 лева за обезщетяване на така описаните
претърпени от нея вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на деликта – 29.11.2019г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 ГПК исковата претенция е оспорена от ответната
страна – „СБАГАЛ Проф. д-р Д. Стаматов – Варна“ ЕООД като
неоснователна. Оспорват се твърденията, че не са били налице индикации за
извършване на раждането чрез цезарово сечение /секцио цезареа/ като се
твърди, че именно този избран метод на раждане съответства на добрата
медицинска практика, че ищцата е била информирана за всички проведени
лечебно-диагностични процедури и възможните усложнения, за което е
подписала съответната декларация. Оспорват се и твърденията за допуснати
нарушения при извършването на операцията, които да са довели до
замърсяване на матката и за неправилно разстановане на червата в корема,
които действия да са довели до настъпилите впоследствие усложнения –
преплитане на червата и възпаление. Оспорва се по време на операцията
5
ищцата да е получавала силен кръвоизлив. Твърди се, че настъпилите
усложнения са една от най-често срещаните последици, наблюдавани при
цезарово сечение, като за препятстването на същите е била поведена
антибиотична профилактика. Сочи се, че в следоперативния период ищцата е
била наблюдавана и съобразно клиничната картина своевременно са
предприети и извършени необходимите медико-диагностични процедури,
подробно описани в отговора. Навеждат се твърдения, че при извършените
операции в УМБАЛ „Св.Марина“ са установени други заболявания, от които
ищцата е страдала и които е възможно също да са допринесли за настъпилите
усложнения, както и че не е спазван предписания диетичен режим след
секциото. Счита се, че от страна на лекарите в ответното лечебно заведение
не са извършени каквито и да било нарушения на установените медицински
стандарти и Правила за добра медицинска практика. Оспорват се и
претендираните неимуществени вреди, както и размерът на търсеното
обезщетение като несъответен на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Направено е
възражение за съпричиняване, основано на наведените твърдения за
неспазване на предписания хранителен режим от страна на пострадалата.
С определение от 10.08.2020г., по почин на ответника,
първоинстанционният съд е конституирал трето лице – помагач – ЗАД
„Аланц България“ и е приел предявения с отговора на исковата молба обратен
иск срещу третото лице за заплащане на евентуално присъденото
обезщетение по главната искова претенция до размер на 97 500 лева,
основанието на който иск е сключен между третото лице и СБАГАЛ „Проф.
д-р Д. Стаматов“ договор за застраховка „професионална застраховка на
лица, упражняващи медицинска професия“.
Третото лице-помагач с писмения си отговор е оспорило както
предявения от въззивницата иск срещу СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов“,
така и предявената срещу него претенция по сключения договор за
застраховка. По обратния иск са наведени възражения, че застрахователното
събитие е извън срока на действие на договора за застраховка и че ако се
установи неправомерно поведение, то същото е извършено при груба
небрежност, която не е покрита от застрахователния договор. Направено е и
възражение за прихващане със сумата от 5 000 лева, представляваща размер
на дължимото от застрахованите лица – д-р А. и д-р Б. самоучастие.
6
По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания, в т.ч. и препращайки към вече направеното
произнасяне по твърденията за недопуснати и несъбрани доказателства
поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд
/определение по чл.267 ГПК/, въз основа на становищата на страните,
приетите доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приетата
медицинска документация, че на 28.11.2019г., по препоръка на наблюдаващия
я лекар д-р А. и проведен преглед на видеозон от д-р Б., въззивницата е
постъпила в СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов“ за планово раждане чрез
цезарово сечение, насрочено за 29.11.2019г. Бременността й е била трета по
ред, а мотивите за насочването към този метод на раждане е установено
според д-р А. и д-р Б., лекари в ответната болница, намаляване на
околоплодните води и данни за забавяне в растежа на плода. Раждането е
извършено на 29.11.2019г., преди обяд, от лекарски екип на болницата,
ръководен от д-р Б., след което въззивницата е била приведена в интензивно
отделение. На 30.11.2019г. е преместена в стая на родилно отделение, със
свободен достъп от близките й. По повод настъпили усложнения във
възстановителния период – липса на газоотделяне и дефекация, оплаквания от
силни коремни болки и установен на рентген илеус, след проведен консулт с
коремен хирург от УМБАЛ „Св.Марина“ на 03.12.2019г. е насочена и в 19:30
е приета по спешност в УМБАЛ „Св.Марина“, където са извършени две
животоспасяващи операции - ендоскопска операция вр. усукването на
дебелото черво на 03.12.2019г., а поради клинико-лабораторни и образни
данни /ЯМР/ за възпалителен тазов процес, неповлияващ се от консервативно
лечение, на 04.12.2019г. е оперирана по спешност, при което са премахнати
матката и левия яйчник. В оперативния протокол от 04.12.2019г. е отразено,
че е установен абцес в областта на оперативния разрез на матката с бридове
към тънки черва /потвърдено и от извършената биопсия на оперативен
материал/, плътен брид /срастване/ от фундуса на матката към сигмата с
волвус около него и дилатация на колона.
Безспорно е установено от ангажираните по делото доказателства – две
Съдебно-психологични експертизи, Съдебно-психиатрична експертиза и
гласни доказателства, че в резултат на настъпилите след раждането
7
усложнения, последвалите операции и загубата на детероден орган
въззивницата К. е претърпяла физически болки и душевни страдания, обемът
и интензитетът на които е относим само при наличието и на останалите
предпоставки от фактическия състав на чл.49 вр. 45 ЗЗД. По тези
съображения, преди обсъждането на тези доказателства, съдът дължи отговор
на спорния между страните въпрос – налице ли е неправомерно поведение от
страна на лекарите в ответното лечебно заведение, касаещо взетото решение
за раждане чрез цезарово сечение, извършената операция и наблюдението в
следоперативния период, което поведение да е обусловило настъпването на
визираните по-горе усложнения, довели като краен резултат до отстраняване
на детеродните органи на въззивницата.
Лекарската професия като правнорегламентирана дейност, представлява
съвкупност от действия по вземане и прилагане на решения за профилактика,
диагностика и лечение, обусловени от конкретните обстоятелства. Съгласно
чл.80 от Закона за здравето качеството на медицинската дейност се основава
на утвърдените по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения
медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл.5, ал.4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл.6а от Закона за
лечебните заведения медицинските стандарти определят минималните
задължителни изисквания към структурите за осъществяване на дейностите
по определени медицински специалности или изпълнение на отделни
медицински дейности за осигуряване на качествена профилактика,
диагностика, лечение, рехабилитация и здравни грижи за пациента.
Съответствието на предприетите действия, респ. изискуемото се дължимо
поведение, установено в тези стандарти и правила, разгледано в контекста на
конкретните факти и обстоятелства е критерият за направата на извода дали
при оказаната медицинска помощ е допуснато противоправно поведение,
което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Приложимите към процесния период норми на поведение са съдържащите се
в Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в РБ и приетите
с Наредба № 12/21.07.2014г. медицински стандарти по акушерство и
гинекология.
За установяване релевантните обстоятелства по делото са приети
8
писмени доказателства – медицинска документация /ИЗ от пролежаването на
въззивницата както в ответната болница, така и от проведеното лечение в
УМБАЛ „Св.Марина“/, разпитани са свидетели и са проведени единична и
тричленна СМЕ.
Твърденията за предубеденост на вещото лице по единичната СМЕ доц.
д-р С. и вещите лица – гинеколози по втората експертиза /д-р Д. и д-р Г./ са
неоснователни. Обстоятелството, че управителят на ответното лечебно
заведение проф.К. е ръководител и на катедрата по акушерство и гинекология
при МУ – Варна, към която в.л. д-р С. заема академична длъжност само по
себе си не е основание, което да породи съмнение в неговата
безпристрастност. Както вещото лице е посочило в с.з., а и предвид
компетенциите на ръководителя на катедрата съгласно ЗВО и разпоредбите на
Закона за развитието на академичния състав, взаимоотношенията им касаят
научно-преподавателската дейност в университета. С оглед на това при
преценката дали са били налице основания за отвод съдът отчита, че към
настоящия момент в.л. има съответната научна степен, не участва в конкурси
за заемане на друга академична длъжност, решенията за заемане на такава се
вземат от колективен орган, двамата упражняват професиите си в различни
лечебни заведения, т.е. в.л. не е в трудова зависимост от проф.К., задачите на
експертизата не касаят оценка дейността или действия на ръководителя
лечебното заведение, а поведение на други лица – обстоятелства сочещи за
неоснователност на оплакването на въззивницата.
Извод за безпристрастността на д-р С. следва и от обстоятелството, че
дадените от него отговори по заключението му се подкрепят изцяло и от
3СМЕ.
Липсват каквито и да било обективни данни, сочещи за предубеденост и
на другите две вещи лица – гинеколози. Същите упражняват лекарската си
професия в други населени места, нямат близки лични познанства с проф.К.
/съгласно направените от тях обяснения в с.з./, притежават значителен стаж и
доказан професионален опит в областта на акушерството и гинекологията.
Обстоятелството, че 3СМЕ е изготвена без да е извършен преглед на
въззивницата, съответно без да е снета нейна анамнеза не разколебава
обективността и пълнотата на заключението. Предмет на задачата е
правомерността на действията на лекарския екип от болницата към минал
9
момент, поради което и преглед на въззивницата, установяващ здравословния
й гинекологичен статус към настоящия момент е без значение /в тази насока
са и обясненията на вещите лица/. Изслушването й преди изготвяне на
заключението /снемане на анамнеза/ също е без значение, тъй като по
същество това ще означава отчитане на нейни твърдения за състоянието й
преди, по време и след раждането, които твърдения подлежат на доказване в
процеса.
Ето защо съдът изцяло кредитира заключенията и на двете експертизи
като обективни и компетентни, даващи обосновани отговори на поставените
от съда въпроси въз основа на анализа на доказателствения материал по
делото и на притежаваните специални знания и професионален опит от
вещите лица в областта на акушерството и гинекологията /посочените по-
горе вещи лица/ и коремната хирургия /в.л.Ч./.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства
/медицинска документация, показания на свидетели и заключения на СМЕ/
съдът намира за установено, че мотивите за насочването на въззивницата към
родоразширение чрез цезарово сечение и извършването му в планов порядък
две седмици преди определения термин за раждане, е установено намаляване
на околоплодните води /олигохидрамион/ и изоставане в растежа на плода
/интраутеринна ретардация/. Тези констатации са отразени не само в
направлението за хоспитализация, но и в съставените протоколи за ултразВ.
диагностика на плода от д-р Б. от 27.11.2019г. при извършения преглед преди
приемането, така и в протокола от същото изследване, направено на
28.11.2019г. след постъпването в болницата. В тази насока са и показанията
на св. д-р С.А., проследявала протичането на бременността на въззивницата,
които показания съдът кредитира съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК.
Същата сочи, че от около 32 г.с. е констатирала намаляване на околоплодните
води, а впоследствие и забавен темп в развитието на плода, което в съчетание
с оплаквания от въззивницата за болки и преждевременни контракции
наложило наблюдение на бременността на по-чести интервали. Към 36 г.с.
въззивницата споделила и за нетипично поведение на плода – периоди със
засилени фетални движения и такива на затишие, поради което е бил
препоръчан и контролния преглед, извършен от д-р Б., потвърдил съмненията
й за страдание на плода и поставянето му в риск при нормално раждане,
съответно дадена препоръка за раждане чрез секцио.
10
Макар и по делото да не са представени визуализизирани данни от
направените ехографски прегледи, при които е установено намаляването на
околоплодната течност, изводът в тази насока е потвърден от вещите лица и
по двете експертизи. Както в обясненията на в.л. С., така и вещите лица по 3
СМЕ сочат, че детето е родено с тегло 2 450 гр., което е под нормата за
съответната гестационна седмица на бременността, а направените преди
приема в болницата и в деня преди операцията УЗД на плода сочат на
намален кръвопоток към бебето, което също потвърждава заключението, че е
налице страдание на плода. Изрично в двата протокола от УЗД, приобщени
към доказателствения материал, са посочени индекси RI 0.71, съответно 0.69
с отбелязване „граничен, към патологичен“. А една от причините за
намаляване на околоплодните води е страданието на плода. В заключение
вещите лица и по двете експертизи сочат, че забавения растеж, намалението
на околоплодните води и данните от УЗД са достатъчни медицински
индикации, обосноваващи правилността на взетото решение за раждане в 37
г.с. чрез цезарово сечение и именно това решение е в съответствие с добрата
медицинска практика. В противен случай, при раждане по естествен път би се
поставил под риск живота на бебето, което според експертите би било в
разрез с медицинските стандарти.
Въззивницата е била надлежно уведомена и информирана за
необходимостта от раждане по този начин и за самата операция,
удостоверено чрез подписаното от нея информирано съгласие.
Следователно и доколкото по делото не е установено наличието на
противопоказания по отношение на майката /значим риск, надхвърлящ
обичайния такъв от подобна хирургична намеса и застрашаващ живота на
родилката/ за извършване на оперативната интервенция, то не е налице и
неправомерно поведение, изразяващо се в неправилна преценка за раждане по
метода секцио цезареа.
От заключенията на коментираните експертизи не се установява да са
допуснати и нарушения при провеждането на самата операция, в частност
замърсяване на матката поради проявена груба небрежност или засягане на
органи в коремната кухина /неправилно разстановане на червата, както се
твърди в исковата молба/. Според вещите лица естеството на операцията
изключва намеса в червата, манипулациите са само по отношение на матката,
11
ако са засегнати черва, то това ще е имало за последица тяхното некрозиране,
каквото усложнение не е установено.
Според отразеното в оперативния протокол операцията е продължила
около 1 час, което според вещите лица е в границите на оптималното, не са
отразени настъпили по време на самата операция усложнения, в това число и
за твърдения в исковата молба обилен кръвоизлив. Посочената в протокола
кръвозагуба е около 300 мл, в рамките на нормалното /според обяснения в.л.
д-р С. за кръвоизлив се счита, че е налице при кръвозагуба над 1 литър, а
отчетените стойности на хемоглобина в деня на операцията и след нея също
не сочат за получен по време на операцията кръвоизлив/.
Вещите лица и по двете експертизи дават заключение, че са спазени
стандартите за предоперативна подготовка – по време на операцията и след
нея двукратно е приложен антибиотик с профилактична цел, а направата на
клизма преди операцията не е задължително и според съвременната
медицинска практика такава не се извършва.
От отразеното в медицинската документация и заключенията на СМЕ
следва, че не са налице допуснати нарушения и в следоперативния период, в
т.ч. и забавяне при диагностицирането и лечението на настъпилите
усложнения. След операцията въззивницата е приведена в сектор за
интензивно наблюдение, каквото според записванията в ИЗ е и реално
извършвано – проследявани са основните жизнени показатели /температура,
кръвно налягане/, състояние на матка, давани са обезболяващи и други
стандартни за следоперативния период медикаменти, описани в ИЗ и
епикризата. След преместването й в родилно отделение на 30.11.2019г.
наблюдението е продължило, като минимум два пъти на деня е извършван
преглед от лекар, започнало е раздвижване и захранване съобразно
приложимия към случая диетичен режим. В ИЗ са вписани оплаквания от
главоболие /30.11.2019г. и 01.12.2019г./, болки в корема /01.12.2019г./, в
каквато насока са и показанията на св.Янчо Костадинов /съпруг/ и св.К.
/свекърва/; леко балониран корем на 01.12.2019г.; на 02.12 и 03.12 засилващи
се болки в корема, липса на газоотделяне и дефекация. По повод на
последното е било предприето консервативно лечение – дадено е
разхлабително, направени са две очистителни клизми, а на 03.12.2019г.
сутринта е поставена газова тръба. При извършения преглед сутринта на
12
03.12.2019г. е установена налична перисталтика, мек корем, позволяващ
дълбока палпация, а в 16 часа – коремът вече е силно балониран, болезнен,
непозволяващ дълбока палпация и вяла перисталтика. Назначен е бил консулт
с реаниматор, рентгенолог и хирург, в 17:45 – 18:00 ч. след данни за илеус от
проведеното рентгеново изследване и консулта с коремен хирург е насочена
по спешност за прием в „Св.Марина“.
Доказателственият материал по делото безспорно сочи, че в дните след
операцията са настъпили усложнения – илеус /чревна непроходимост/,
съчетан с волвулос на сигмата /осукване на дебелото черво/ и възпалителен
процес с оформяне на абцес, потвърден от последвалите оперативни
интервенции и обусловил претърпяната хистеректомия /отстраняване на
матката/ и отстраняване на единия яйчник, които поставят въпроса за
причината за настъпването им и своевременното им диагностициране,
съответно допуснати ли са нарушения от страна на лекарите в ответната
болница.
Вещите лица и по двете експертизи са категорични, че усукването на
червото и последвалата чревна непроходимост не са в пряка причинна-връзка
с поведението на лекарите по време на операцията по раждане.
Постоперативния илеус е едно от честите усложнения при коремни операции,
свързано с временната парализа на червата в резултат на упойката. В същото
време подобни състояния се наблюдават и при хора, които не са били
оперирани, без конкретно установима причина.
Що се отнася до последвалите възпалителни процеси, причините за
настъпването им експертите обясняват с две неща – 1/ безсимптомно
протичащ амнионит /започнали вътреутробни инфекциозни процеси преди
секциото, насока за което са намалените околоплодни води и забавения
растеж на плода/, в резултат на което при операцията с околоплодните води в
коремната кухина са попаднали микроорганизми, което съчетано с
отслабения имунитет от бременността е обусловило последвалата инфекция
на матката и коремницата с входна врата оперативния разрез на матката и 2/ в
резултат на усукването на червото, за което е констатирано и срастване
/плътен брид/ от фундуса на матката, кръвоснабдяването му е
компоментирано, започнало е отделяне и събиране на повече слуз и секрети,
имащо за последица проникването на инфекциозни агенти, вкл. и по лимфен
13
път, към съседни органи и тяхното заразяване.
Следователно и това усложнение не се дължи на неправомерни
действия/бездействия на лекарите, извършили секциото.
Първоначалните симптоми на получените усложнения са били липсата
на газоотделяне и дефекация, както и персистиращата болка в корема.
Съгласно заключенията на вещите лица по СМЕ болките в корема са
обичайно явление, съпътстващо оперативната интервенция като не без
значение е субективното отношение на пациента и прага му на
чувствителност. Меродавното според вещите лица са обективните данни,
установени при прегледите до 03.12.2019г., а именно мек корем, позволяващ
дълбока палпация, налична перисталтика, състоянието на оперативната рана,
липсата на температура над 38 градуса /в медицинската документация
еднократно е отчетена температура от 37.4 на 03.12.19г., която се приема за
нормална в периода след операцията; при приемането й в УМБАЛ „Св.Анна“
въззивницата също е била афебрилна/.
Липсата на газоотделяне и дефекация след операция се свързва с т.нар.
парализа на червата, присъща на всяка оперативна интервенция, каквото
представлява и секциото и според експертите може да се наблюдава до 48,
понякога до 72 часа, като в тези случаи първо се прибягва до консервативно
лечение, което е най-щадящо за пациента – лаксативи, клизма и газова тръба,
каквото е било и приложено в настоящия случай.
В заключение, както в.л. С., така и вещите по 3СМЕ намират, че до
предприемането на действия по консулт с коремен хирург и привеждането й в
УМБАЛ „Св. Марина“ не е имало убедителни клинични и лабораторни
доказателства за активна инфекция, в т.ч. и за включването на антибиотик с
цел лечение, поради което и не са налице погрешни или забавени действия в
следоперативния период.
Така направените изводи обуславят и крайния извод на съда, че липсва
поведение, което да е в отклонение на добрата лекарска практика и
приложимите медицински стандарти, което да се явява противоправно по см.
на чл.45 ЗЗД вр. чл.80 Закона за здравето, ангажиращо отговорността на
възложителя – „СБАЛАГ проф.д-р Д. Стаматов“ ЕООД.
Ето защо предявеният иск по чл.49 ЗЗД и акцесорната му претенция по
чл.86 ЗЗД са неоснователни.
14
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция относно изхода
от спора с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ГПК въззивницата П.К. следва да заплати на
въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящото производство, което съобразно представените доказателства е в
размер на сумата от 4 236 лева с вкл. ДДС. Направеното възражение за
прекомерност е неоснователно доколкото претендирания размер съответства
на минималния, предвиден по Наредба №1/2004г. /3 530 лева/ и въз основа на
него е начислен следващия се ДДС.
На основание чл.78, ал.10 ГПК разноски в полза на третото лице-помагач
не се дължат. Осъщественото процесуално представителство пред въззивната
инстанция е във връзка с главния иск, предявен срещу подпомаганата страна,
а не по повод предявения срещу третото лице обратен иск.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260087/29.10.2021г. на Окръжен съд -
Варна, постановено по гр.д. № 991/2020г. при участие на ЗАД „Алианц
България“ като трето лице-помагач на страната на ответника.
ОСЪЖДА П. П. К., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк
„Вл.Варненчик“, бл.6, вх.4, ап.84 ДА ЗАПЛАТИ на „Специализирана болница
по акушерство и гинекология за активно лечение проф. д-р Д.Стаматов –
Варна“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 4 236 /четири хиляди двеста
тридесет и шест/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивното производство, с вкл. ДДС, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, при условията на чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16