Разпореждане по дело №22/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № ***/07.07.2010 г. по гр. д. № **/2010 г. З. районен съд е прекратил сключения между И. М. Т. от с. С., У. „. К. № *, с ЕГН *, и Л. И. Т. от гр. З., У. „. С.”, Б. 1. . 1, А. 1, с ЕГН *, граждански брак с Акт за граждански брак № **/14.09.1991 г., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; постановено е след прекратяването на брака Л. И. Т. да носи фамилно име Т.. Със същото решение е отхвърлен предявения от Л. И. Т. от гр. З., У. „. С.”, Б. *. . *, А. 1, с ЕГН *, срещу И. М. Т. от с. С., У. „. К. № *, с ЕГН *, иск за присъждане на месечна издръжка в размер на 500 лева – като неоснователен.

С Определение № ***/31.08.2010 г. районният съд е осъдил Л. И. Т. да заплати в полза на държавата ДТ в размер на 745 лева.

Първоинстанционното решение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ищцата Л. Т. с оплаквания, които могат да се подведат до твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се прави искане то да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено съдебно решение, с което бракът между страните да бъде прекратен по вина на ищеца и на ответницата се присъди издръжка в размер на 2 000 лева. Във въззивната жалба се излагат доводи, че при определяне вината за разстройство на брака съдът не е преценил законосъобразно всички доказателства по делото, както и становището на ответницата за запазване на брака; сочи се, че съдът в тази връзка е кредитирал показанията на двамата свидетели – синът на ищеца, който е заинтересован, както и свид. К., която няма постоянни възприятия относно семейния живот на страните, поради което е направил необоснован извод за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Твърди се, че не са кредитирани ангажираните от ответницата свидетели. Относно приетото от съда като брачно провинение на ответницата се сочи, че ищецът не е доказал, че жалбоподателката е отказала да живее при ищеца в с. С.. Твърди се, че необосновано районният съд е приел разделено живеене на съпрузите, след като ищецът е живеел при ответницата в гр. З., а понякога е отивал и в с. С., тъй като там са децата му и къщата. Относно иска за издръжка се сочи, че в нарушение на процесуалните правила районният съд не е приел представените от ответницата нотариални актове, с което сам се е поставил в невъзможност да определи размер на издръжката.

С писмен отговор ищцовата страна оспорва въззивната жалба, като се сочи, че е обоснован извода на районния съд за брачна вина на двамата съпрузи, поради което и ответницата няма право на издръжка. Развиват се доводи относно правната фигура на едноличния търговец и правото на собственост на придобитото от имущество /които следва да бъдат предмет на друго производство/.

Предмет на настоящото производство е и Частна жалба от Л. И. Т. срещу Определение № **/31.08.2010 г. с което определение Л. Т. е осъдена да заплати ДТ в размер на 745 лева, от които ДТ за бракоразводния процес 25 лева и 720 лева ДТ за отхвърления иск за издръжка. В тази частна жалба се излагат доводи, че искането за присъждане на издръжка не е прието или отхвърлено съгласно процедурата от Златоградски районен съд, както и че съгласно чл. 83 ал. 1 т. 2 от ГПК ищците по искове за издръжка са освободени от внасяне на такса. Относно присъдената ДТ в размер на 25 лева се твърди, че тази такса се присъжда само и единствено ако е приключил съдебният процес с влязло в сила решение.

В съдебно заседание за жалбоподателката пълномощникът й А. Д. поддържа въззивната и частната жалби.

За въззиваемият пълномощникът му А. Г. оспорва въззивната жалба, относно частната жалба предоставя на съдя.

Смолянски окръжен съд намира въззивната и частната жалби за процесуално допустими като депозирани в законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази следното:

За да приеме, че и ответницата има вина за разстройство на брака, районният съд е приел, че ответницата е отказала да живее съвместно с ищеца в собственото му жилище в с. С., без да сочи важна причина за това, както и че не е полагала грижи за семейството в нарушение на чл. 17 от СК. Не става ясно от мотивите на районния съд на кои доказателства основава извода си за вина на ответницата. Не се спори, че действително ответницата не е живеела в дома на ищеца в с. С., но за да се приеме, че това е брачно провинение, следва да се установи, че ищецът е искал тя да живее в неговия дом в с. С.. Липсват доказателства, които да установят, че ищецът е искал и настоявал ответницата да живее в дома му в с. С., а тя да е отказвала. Никой от двамата свидетели, ангажирани от ищеца, или пък тези, ангажирани от ответницата, не сочи и не твърди, че след сключване на брака между страните е стоял спорен въпроса къде да бъде съвместното им живеене. Никой от свидетелите не сочи ищецът да не е бил съгласен и да не е бил доволен от установеното положение, при което той пребивавал както при ответницата в жилището на сина й в гр. З., така и в къщата си в с. С., където полагал грижи за децата от първия си брак. Относно съвместното живеене на страните настоящата инстанция счита, че не могат да се кредитират показанията на свид. К., тъй като не се установява да живее в близост до ответницата или по друг начин да е имала по-продължителни и непосредствени впечатления. Свид. К. единствено сочи, че минавайки покрай жилището на ответницата често я виждала пред входа на пейка със съседки; сочи, че при извършване на ремонт през 1994 г. и 2002 – 2003 г. ежедневно е посещавала магазин в близост до дома на ответницата, но не е виждала никога ищеца там. Докато свид. П. като близка съседка на ответницата е имала дългогодишни и непосредствени впечатления и сочи, че ищецът е посещавал както ответницата в апартамент в гр. З., така и се е прибирал и в къщата си в с. С.; свидетелката сочи конкретни събития, сочещи за взаимоотношенията между страните като съпрузи – празнуване на ищеца със семейството на ответницата, през 2000 г. празнуване юбилея на ответницата; ищецът е подпомагал сватбите на синовете на ответницата. В тази насока са и показанията на свид. К., като нейните показания следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК.

С оглед така установеното от показанията на свид. П. и свид. К., предвид заявеното от самия ищец в исковата молба, че две години след сключване на брака в къщата си в с. С. заживял с друга жена, както и с оглед липсата на доказателства, които да установяват, че ищецът е изявил желание ответницата да живее с него в дома му в с. С., а тя е отказала, настоящата инстанция намира, че не е доказано твърдението на ищеца, че е налице брачно провинение на ответницата. Поради това бракът между страните следва да бъде прекратен единствено по вина на ищеца.

Другият спорен въпрос по делото е дали ищецът дължи издръжка на ответника и ако да, в какъв размер. Съгласно разпоредбата на чл. 145 ал. 1 от СК невиновният за развода съпруг има право на издръжка. Размера на издръжката следва да се определи с оглед нуждите на търсещия издръжка и с оглед възможностите на дължащия издръжката. Ответницата е на 60 годишна възраст, видно от представените писмени доказателства е със здравословни проблеми – декомпенсиран инсулинозависим захарен диабет; освен 1/6 от наследствен имот в с. С., други имоти, от които би могла да се издържа, няма. Дохода на ответницата е от пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност от 50 до 70. 99 %, в размер на 106. 11 лева. Поради това настоящата инстанция намира, с оглед възрастта и здравословното състояние, ниския доход от пенсия, ответницата има нужда от издръжка. От друга страна, съдът отчита, че ищецът И. Т. също е със сериозни здравословни проблеми, на 65 годишна възраст. Видно от представените писмени доказателства, ищецът получава пенсия в размер на 494, 95 лева. Освен това ищецът притежава транспортна фирма за пътнически превози; за закупуване на част от фирмените автобуси ищецът изплаща значителен банков заем. В настоящото производство не е установен чистия доход на ищеца от транспортната му фирма, но доходите от тази дейност и получаваната от ищеца пенсия му дават възможност да заплаща издръжка за ответницата. С оглед нуждите на ищцата и възможностите на ответника тази издръжка следва да бъде в размер на 100 лева. Искът за издръжка за разликата до 500 лева следва да бъде отхвърлен, тъй като не се установяват както изключителни нужди на ответницата, така и възможност на ищеца да заплаща без затруднения издръжка в такъв размер. Издръжката следва да бъде присъдена от влизане в сила на настоящото решение, като И. Т. следва да заплати ДТ върху така присъдения размер на издръжката в размер 144 лева.

Ще следва да се отмени Определение № ***/31.08.2010 г. С оглед разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 2 от ГПК ищците по искове за издръжка не дължат такси, поради което неправилно районният съд е присъдил ДТ в размер на 720 лева за отхвърления иск за издръжка в размер на 500 лева. ДТ в размер на 25 лева следва да бъде заплатена от виновния съпруг – ищеца.

С оглед този изход от спора следва да бъдат определени деловодните разноски на страните за двете инстанции. Списък на разноските страните не са представили както пред районния, така и пред въззивния съд. Не са представени доказателства за договореното за А. Д. възнаграждение за разликата от 300 до 500 лева. Ще следва ответницата да заплати на ищеца разноски съобразно отхвърлената част от иска за издръжка в размер на 410 лева, а ищецът следва да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 210 лева съобразно изхода от спора по отношение вината за развода. Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ№ ***/07.07.2010 г. по гр. д. № **/2010 г. на З. районен съд, В ЧАСТТА, с която бракът между И. М. Т. от с. С., У. „. К. № *, с ЕГН *, и Л. И. Т. от гр. З., У. „. С.”, Б. 1. . 1, А. 1, с ЕГН *, сключен с Акт за граждански брак № **/14.09.1991 г., като дълбоко и непоправимо разстроен е прекратен по вина на двамата съпрузи, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Л. И. Т. срещу И. М. Т. за издръжка за сумата от 100 лева месечно, както и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № ***/31.08.2010 г. по гр. д. № **/2010 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВАНЕ:

БРАКЪТ между И. М. Т. от с. С., У. „. К. № *, с ЕГН *, и Л. И. Т. от гр. З., У. „. С.”, Б. 1. . 1, А. 1, с ЕГН *, сключен с Акт за граждански брак № **/14.09.1991 г., се ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищеца И. М. Т..

ОСЪЖДА И. М. Т. от с. С., У. „. К. № *, с ЕГН *, да заплаща на Л. И. Т. от гр. З., У. „. С.”, Б. 1. . 1, А. 1, с ЕГН *, месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от влизане в сила на настоящото решение, за срок от три години, както и да заплати на Л. И. Т. от гр. З., У. „. С.”, Б. 1. . 1, А. 1, с ЕГН *, деловодни разноски в размер на 210 лева.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ№ ***/07.07.2010 г. по гр. д. № **/2010 г. на З. районен съд, в останалата част.

ОСЪЖДА И. М. Т. от с. С., У. „. К. № 9, с ЕГН *, да заплати окончателна ДТ за иска по развод в размер на 25 лева, както и ДТ в размер на 144 лева за така присъдения размер на издръжката.

ОСЪЖДА Л. И. Т. от гр. З., У. „. С.”, Б. 1. . 1, А. 1, с ЕГН *, да заплати на И. М. Т. от с. С., У. „. К. № *, с ЕГН *, деловодни разноски в размер на 410 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.