Р Е Ш Е Н И Е
№ 464 08.04.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на тридесет и първи март, две хиляди двадесета и втора година, в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар: Д. Д.
прокурор: Андрей
Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия
М.Николова КАНД номер 292 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във
вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на Ц.М.Ц., с адрес: ***, чрез адв. Х.Л.
– САК против Решение
№ 1031/20.12.2021 г. постановено по а.н.д. № 4180/2021 г. по описа на Районен
съд - Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 7371/26.08.2021
г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което за
нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата (ЗП) във връзка с чл.37, ал.1,т.1
от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства (обн. ДВ, бр.
65/24.07.2001г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството
на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер от 2 000
лева, като съдът е преквалифицирал допуснатото административно нарушение като
такова по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.7,
ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството и е намалил размер на наложеното административно наказание
„глоба” на 1 000 лева.
В касационната жалба се твърди, че още с
първоинстанционната жалба е направено оспорване на факта, че управлявания
състав на превозно средство е бил с претоварване на ос на тройна
ос на ремаркето, като е изложено твърдение, че измерването с електронна везна PW-10 не може да служи
за съставяне на АУАН и НП, тъй като за везната липсва удостоверение за съответствие и одобрение, издадено
от Българския институт по метрология, съгласно изискванията на Закона за
измерванията, както и че посочената
електронна везна PW-10
не
е одобрена и същата липсва в официалния
регистър на БИМ. На второ място, се оспорва осъществения
състава на нарушение, дори и след преквалификацията му от PC-Бургас, като се
излагат твърдения, че непредставянето на разрешение в момента на проверката не
води до единственият възможен извод, че разрешение не е било издадено или че не
е платена дължимата такса. Оспорва се съставомерността на деянието, като се
твърди, че наказващият орган се е позовал на обстоятелството, че МПС е тежко
ППС, но нито е твърдял, нито пък е доказал ППС да е същевременно и
извънгабаритно по смисъла на чл. 5 и § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ, с оглед на което посоченото деяние се явява несъставомерно, тъй
като стриктното прилагане на разпоредбата предпоставя кумулативно наличие и на
двата елемента, определящи характеристиките на превозното средство -
"извънгабаритни и тежки ППС". На следващо място, се счита че
отговорността на касатора е ангажирана неправилно, тъй като същият не е търговец, а само водач на
автомобила и за него, според изложеното в жалбата, не съществува задължение за снабдяване МПС
със съответно разрешително. Иска се от съда да отмени първоинстанционното
решение и оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален
представител - юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата
инстанция.
Административен съд - Бургас,
ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
За да постанови оспореното съдебно решение
съд е приел за установено от фактическа страна, че на 29.07.2021 г.
в 8:38 часа на Автомагистрала „Тракия“, км 335 в посока гр.София – гр.Бургас, Ц.М.Ц.
бил спрян за проверка от Константин Седефчов Костов (главен инспектор към АПИ),
докато управлявал съчленено ППС с пет оси - товарен автомобил марка „ИВЕКО“ с
две оси с рег.№ ВТ 3412 КР и полуремарке с три оси с рег.№ РВ 7068 ЕВ. По време
на проверката било установено, че при измерено разстояние между осите 1.36 м.,
сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето била 29.700 тона, при
максимално допустимо натоварване 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от
Наредбата.
Съдът не е
посочил, въз основа на какви доказателства е приел за установена горната
фактическа обстановка като не е обсъдил нито заедно, нито поотделно събраните
по делото доказателства.
От правна страна, съдът е намерил, че АУАН и НП са
съставени от лица, компетентни да сторят това, съгласно чл.56 от ЗП, но е
преквалифицирал деянието като такова по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за
пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството и е намалил размер на
наложеното административно наказание „глоба” на 1 000 лева.
Съдът не е
обсъдил нито едно от направените от страната възражения, които в касационната
жалба се твърди, че са направени и пред първата инстанция, като настоящият
състав констатира, че в първоинстанционното дело не е налична сезиращата съда
жалба в пълнота. Съдържа се само първата страница от депозираната пред РС жалба,
на която страница липса подпис на лицето, което я подава.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, като съображенията
за това са следните:
Както
вече се посочи по-горе, съдът не е посочил, въз основа на какви доказателства е
приел за установена описаната в решението фактическа обстановка като не е
обсъдил нито заедно, нито поотделно събраните по делото доказателства.
В
съдебното решение изцяло липсват и мотиви по същество по оспорваното в
настоящото производство наказателно постановление, като са изложени само доводи
за извършеното преквалифициране на нарушението.
Предвид
изложеното, настоящият състав на съда приема, че е налице визираното в чл.348,
ал.1, т.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.2, предложение първо от НПК касационно
основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново
разглеждане на Районен съд - Бургас, от друг състав на съда, тъй като е налице
липса на мотиви в атакуваното решение по съществото на спора и делото не може
да бъде решено по същество от касационната инстанция.
При разглеждане на спора по
същество от касационната инстанция, доколкото на първо място се ревизира
постановения съдебен акт и на второ място издаденото наказателно постановление,
то касационната инстанция е в невъзможност да извърши проверка на съдебното
решение, без изложени мотиви и съответно да прецени дали съдебното решение е
правилно, с оглед приложение както на процесуалния, така и на материалния
закон, тъй като би се явила първа инстанция по съществото на спора, което е
недопустимо. Ако се разгледа спора по същество от настоящия касационен състав,
то за първи път ще има изложени мотиви по отношение правилно приложение на
разпоредбите на закона.
Предвид гореизложеното,
Административен съд - Бургас приема, че при постановяване на съдебното решение
въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, по
смисъла на чл.348, ал.1, т.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК – липса на
мотиви по същество, което е основание за отмяна на атакуваното решение и за
връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд - Бургас от друг състав на
съда, който следва да се произнесе и по направеното искане за
присъждане на разноски, с оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК. Преди да пристъпи към насрочване
и разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да установи редовността
на сезиращата го жалба.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във
вр. чл. 221, ал.2, изр.1, предл. последно и чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК ,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1031/20.12.2021 г. постановено по а.н.д. №
4180/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.