Р Е Ш Е Н И Е №
І-234
град Бургас
, 12.10. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
......шестнадесети септември ......през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина
Д.
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1642 по описа
за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на
процесуалния представител на Ж.С.Л.
и Д.И.Л. –ищци по гр.д. № 940
/2019 год. по описа на Айтоския районен
съд против решение № 62/20.03.2020 год. постановено по същото дело в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивниците с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане
на ответниците С.К. , М.К. и „Адванс-С.К. „ООД да преустановят неоснователните
си действия ,с които пречат на
упражняване на правото на собственост на ищците ,като преустановят ползването
на УПИ I,II ,III,IV,V,XII и XIVв кв.77А и
УПИ VI,VII,VIII,IX,X XI в
кв. 77 по плана на гр.Айтос като склад за продажба на дърва и въглища,с
площадка за обработване на дървесина с поставени мобилни машини за
рязане,цепене и дробилки за ниситняване на дървесината ,както и да премахнат
струпаните върху описаните УПИ в кв. 77
и кв.77а по плана на града въглища ,дървен материал и отпадъци.
Въззивниците
изразяват недоволство от решението , като
считат същото за неправилно и
необосновано,постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила .
Сочи
се на първо място ,че съдът е
подходил изначално неправилно към
решаването на въпроса дали действията на
ответниците пречат на упражняването на
правото на собственост на ищците и
съответно – ако пречат ,по какъв начин.Доколкото въпросът дали ищецът по предявения негаторен иск трябва да доказва как точно допуснатото от
ответника закононарушение ме пречи,ако
самото поведение на ответната страна касае нарушаването на градоустройствени или технически правила
/с оглед обезпечаване на спокойна жизнена среда и пълноценното упражняване на
правото на собственост /не може да се реши еднозначно ,се е стигнало до постановяване
на две тълкувателни решения на ВС и ВКС
и в крайна сметка е формирана
задължителна съдебна практика ,съгласно
която ищецът по негаторния иск следва да докаже по какъв начин ответникът със
своето поведение –действие или бездействие
му пречи да упражнява правото си на собственост ,освен в случаите
,когато естеството на извършеното нарушение е такова ,че от самото нарушение става ясно ,че на ищеца
се пречи да упражнява пълноценно правото
си на собственост /като причер за такова нарушаване се посочва нарушаването на строителните правила
и санитарно-хигиенни норми ,залегнали в ПУП-ПРЗ и съответно в закона и установени от законодателя именно с оглед
осигуравяне на възможност за пълноценно
ползване на съседните имоти по предназначение /.В този смисъл в конкретния случай ищците дори не следва да доказват как
организирането и експлоатацията на производствена площадка в жилищна територия
им пречи да упражняват спокойно и пълноценно правото си на собственост .Това е
така ,защото от събраните по делото доказателства се е установило ,че имотите
на ответниците ,върху които е организирана производствена дейност ,са
предвидени за жилищно застрояване и не
са включени в зона за промишлено строителство
и съответно за промишлена дейност .Затова и районният съд не е съобразил
,че действията на ответниците нарушават
архитектурно –градоустройствените изисквания на ОУП и съответно
ПУП-ПРЗ,а това нарушение е от такова естество ,че следва да се кмалифицира като
нетърпимо по смисъла на дадените
указания в ВР № 31/84 г.ОСГК и ТР №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС .
Съдът
не е съобразил и обясненията на експертите
за това ,че процесната производствена площадка е несъвместима с
жилищната територия и от гледна точка на
отделните зони на населеното място –заявлението на в.л.,че при проектирането на
населените места и при моделирането на
отделните градоустройствени зони се
съобразяват и факторите за жизнена среда.И това ,заедно с останалите факти по
делото ,че площадката е изградена изцяло върху жилищна територия, обяснява правната ,архитектурно –техническа е
екологична нетърпимост на производствения обект .
Подчертава
се ,че за уважаването на конкретния негаторен иск е без значение дали отметника
е изпълнил всички предписания за
повишените противопожарни изисквания за производствената му дейност
.Разглежданият въпрос касае не
конкретната пожароопасност на конкретния обект ,а принципното положение ,че с
оглед повишените рискове производствената
дейност не се разрешава в зоните за жилищно застрояване на населените места .Затова
подобно нарушение в съответната зона е нетърпимо и съставлява съществено
нарушение ,което по естеството си води до нарушаване на упражняването на
правото на собственост на ищците .Освен това –производствената дейност на
ответниците е свързана с по-високо замърсяване /шумово и прахово/ от шумовото и прахово замърсяване на жилищната
среда и съответно с повишен
противопожарен реск ,а това е достатъчно ,за да се приеме ,че се създава
повишен риск за съседните имоти ,като е без значение дали ответниците са
изпълнили или не по-високите изисквания за обезопасяване на работната площадка
откъм замърсявания и опасност от пожар.
Тези
доводи не са били обсъдени от първоинстанционния съд ,като не са били
съобразени и цитираните от ищцовата страна
разяснения ,дадени в задължителната практика на ВКС – сочените
тълкувателни решения .Извън това се счита ,че изводите са изградени върху
неправилна преценка на събрания доказателствен материал :Съдът неправилно е
отказал да кредитира показанията на единствения свидетел по делото/който е
следвало да бъде преценен съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК/-тези показания са безпротиворечиви и в унисон с
взиски събрани доказателства ,включително и обясненията на експертите по изслушаната комплексна СТЕ;Съдът неправилно
е отказал да съобрази в тяхната пълнота
и констатациите на експертизата /които подробно се изтъкват от
въззивниците /;Отказът на съда да предитира
обсненията на експертите неправилно се обосновава с представените по
делото измервателни протоколи ,с които ответната страна обосновава твърденията си за липса на шумово замърсяване
/като се излагат подробни съображения в тази връзка,изтъквайки ,че фактическите констатации на експертите се подкрепят и от съдържанието
на представените от ответниците протоколи ,преценката на което и без експертните обяснения обосновава крайния
извод за недостоверност на
обективираните в протоколите констатации /.
Анализират
се обстоятелствено тезата ,че в случая
е било опровергано качеството на
представените от ответниците протоколи като официални документи –на първо място
доколкото не е спазена процедурата по
тяхното съставяне ,а и няма данни
техните издатели да са били надлежно оторизирани за издаването им.Друг е
въпросът ,че с експертиза може да се опровергава съдържанието и на официални
документи .
Съдът
неправилно е преценил доказателствената
стойност на регистрацията на
производствения обект на ответниците пред РДГ като предпоставка за отхвърляне
на иска .Неправилен е изводът ,че при издаване на разрешение за осъществаване
на конкретна дейстост всеки административен орган следва да следи за спазването
на всички законови предпоставки ,свързани с осъществяваната от конкретен правен субект дейност.В тази
връзка се излагат подробни съображения ,като се изтъква ,че в крайна
сметка единственият държавен орган
,който има право да прави проверка на
олбщата административна законосъобразност на осъществявана конкретна
дейност е съдът .Затова и изводите на
районния съд относно доказателствената стойност на въпросната регистрация са неправилни /за което въззивниците обстойно
излагат своите съображения/. Освен всичко друго се сочи ,че разрешението на
дейността касае административноправни отношения между
ответниците и административния орган ,а в конкретния случай става дума за
отношения между частни лица-ищците и ответниците .
Обосновава
се и тезата ,че крайните изводи на
съда страдат и от липса на логическа
обосновка –като се инвокират възражения
относно заключенията на съда .Крайните изводи на съда противоречат
според въззивната страна и на принципните положения в прилагането на чл. 50
ЗС,на която разпоредба се позовават ответниците .По този въпрос според
въззивниците съдът не е съобразил ,че спецификите на конкретния казут изключват
приложението на чл. 50 ЗС/доколкото става дума за нарушаването на такива
правила и норми ,които ограничават собствеността с оглед благоустройствени и здравни цели/. В тази връзка не е
съобразена от районния съд и цитираната от ищците съдебна практика .
Моли
се за отмяна на решението в атакуваната част и да се постанови ново ,с което се уважат предявените искове .Не сочат нови
доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият ответник е подал
писмен отговор по чл. 263 от ГПК чрез процесуалния си представител ,с който оспорва въззивната жалба ,като счита
,че при постановяване на решението в
атакуваните части не са допуснати
визираните нарушения.Сочи ,че ищците не са успяли при условията на пълно и
главно доказване да обосноват наличие на
неоснователни действия ,извършвани от ответниците ,които да им пречат да упражняват правото си на собственост
на имота си.Твърдяното нарушаване на
градоустройствените правила било хипотетично такова и обстоятелството ,че ответниците са
използвали урегулирани поземлени имоти ,предвидени за жилищно застрояване ,по
различен начин не може да се тълкува в полза на ищцовата теза според
въззиваемата страна .Не били събрани по делото доказателства ,че ответниците извършват в имотите си
промишлена дейност /или промишлено
строителство /,за каквото не би могла са се
счита дейността по преработка на дървесина .Нито едно от действията на
ответниците не би могло да се окачестви
като нарушение и не представлява
„нетърпимо такова“ в духа на разсъжденията на въззивниците .По делото били
налице достатъчно данни ,че липсва
опасност от възникване на пожар –съобразно констатациите на компетентен
държавен орган –РСПБЗН-гр.Айтос Вещото лице ,което е изложило изводи в тази
връзка ,не разполагало с професионална квалификация и необходимата подготовка и поради това заключенията му не можели да се
противопоставят на множеството писмени доказателства .Затова се счита ,че
изводите на това вещо лице не били годна основа за изграждан на изводи за
осъществени неправомерни действия на ответниците .Затова и правилно районният
съд е счел ,че констатациите на вещото
лице са в остро противоречие с резултатите от многобройните проверки
,извършвани от всички възможни държавни органи .Правилно не са били кредитирани
и свидетелските показания на свид. М. ,които не кореспондирали с писмените
доказателства за измерване нивата на шум,а и този свидетел бил заинтересован от
изхода на делото .
Тезата
на въззивниците ,че в случая са
нарушени нормите на чл. 50 и чл. 53 от ЗС била изолирана и недоказана –защото
разсъжденията били общи и абстрактни .
Моли се за потвърждаване на решението .Също
не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Постъпила
е и частна жалба против решението от 20.03.2020 г. /с характер на определение / постановено по
същото дело ,в частта му ,с която е прекратено производството по делото по предявения негаторен иск досежно
премахването на ограждението и
освобождаването на процесната ,подробно
описаната общинска улица.Сочи се в частната жалба ,че решението
/с характер на определение /е незаконосъобразно.Подробно се излагат доводи за неправилност на изводите на съда относно
липсата на правен интерес ,като се
обосновават аргументи за наличие на такъв .Моли се за отмяна на
решението /с характер на определение /в тази му част и връщане на делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по
същество .
В
отговор на частната жалба представителят на ответниците я оспорва. Подчертава ,че имотът на ищците не граничи с този имот-общинска собственост и въпросната „улица“няма как да служи като
транспортна връзка,защото Общината не е реализирала предназначението на този имот като път,а и имотът се намира на значително
разстояние от дома на въззивниците-ищци
.Моли се за потвърждаване на прекратителното определение .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 109 от ЗС .Твърдяло се е в исковата молба
,че ответниците като собственици на съседните на притежавания
от ищците недвижим имот – УПИ XV в кв. 77А ,заедно с построена жилищна сграда в него ,
по плана на гр.Айтос –а именно –УПИ I, УПИ II, УПИ III, УПИ IV,УПИ V,УПИ VI,УПИ VII,УПИ XII,УПИ XIV всички в кв. 77А и УПИ VI,УПИ VII,УПИ IX,УПИ X и УПИ XI,всички
в кв. 77 по плана на гр.Айтос ,в
описаните имоти извършват стопанска
дейност ,като са ги оградили и са обособили върху тях склад за продажба на
дърва и въглища,с площадка за обработване на дървесина ,с поставяне на мобилни
машини за рязане ,цепене и дробилки за
наситняване на дървесината и склад за
съхраняване на въглища с битова сграда и
кантар за теглене на дървесината .Наред с това
в рамките на оградения двор
непосредствено до оградата на ищците ,паркират моторни превозни средства
и техника .С тази дейност на ответниците
се допускат закононарушения и се
пречи на спокойното упражняване на правото на собственост на ищците-тъй
като води до повишаване нивата на
запрашеност на въздуха ,повишаване на нивата на шума ,нарушават се правилата за
осигуряване на почивка/доколкото дейността се осъществява целогодишно ,вкл. в
събота и неделя/, тази дейност води до завърсяване на целия район,с нея се
нарушават и правилата за пожарна безопасност.Освен това описаните урегулирани поземлени имоти се
ползват в нарушение на предназначението им по действащия ПУП-ПРЗ на града –като
всички имоти в този квартал са отредени за жилищно застрояване ,а не за
производствена дейност . Всички изградени на територията на имотите
постройки са незаконни и не са въведени в експлоатация ,а част от
постройките попадат и върху граничните регулационни линии на отделните УПИ,като ответниците са оградили
и част от улицата ,разделяща квартали 77 и 77А,като по този начин се ограничава
свободното придвижване на автомобили и
пешеходци ,както и достъпа до улицата на отделните УПИ,включително и до имота
на ищците ,като се ограничава подходът
им към лицето на собствения им имот .
Всичко
това е дало основание на ищците да считат ,че с поведението си ответниците им
пречат да упражняват спокойно правото си на собственост и обитаване на собствения си жилищен имот
съобразно неговото функционално предназначение ,поради което се иска осъждане на ответниците да преустановят ползването на описаните имоти като склад за продажба на дърва и
въглища ,с площадка за обработване на
дървесина ,с поставяне на мобилни машини за рязане ,цепене и дробилки за наситняване на дървесината и склад за съхраняване на въглища с битова сграда и кантар за теглене на
дървесината,както и да премахнат ограждането
и освободят достъпа до общинската
улица между кв. 77 и кв. 77А,заградена между
о.т.1088 и о.т.1086,както и да премахнат струпаните върху описаните УПИ
въглища ,дървен материал и отпадъци.
Районният
съд ,приемайки че ищците при условията на пълно и главно
доказване не са успели да докажат твърденията си , е отхвърлил иска ,като в
частта ,с която е поискано осъждане на
ответниците да преустановят
неоснователните си действия ,като премахнат ограждението и и освободят достъпа до общинската улица между кв. 77 и кв.
77А,заградена между о.т.1088 и о.т.1086,
производството е прекратено поради
недопустимост на иска при липса на правен интерес .
Решението
е неправилно и необосновано , постановено при
неправилно прилагане и тълкуване на закона ,както и погрешна преценка на
доказателствата по делото ,поради което следва да бъде отменено изцяло поради
следните съображения:
Няма
спор по делото ,че ищците са собственици на недвижим имот -УПИ XV в кв. 77А по плана на гр. Айтос ,с площ от 503 кв.м.
,в който са изградили законна жилищна
сграда,въведена в експлоатация през 2014
г./вж. приложения нот. акт № ***/**.0*.20** г. на нотариус Георгиев/. Няма спор
също ,че ответниците са собственици на урегулирани поземлени имоти
,непосредствени съседи на ищците и съседи през улица,а именно : –УПИ I, УПИ II, УПИ III, УПИ IV,УПИ V,УПИ VI,УПИ VII,УПИ XII,УПИ XIV-в кв.
77А иУПИ VI,УПИ VII,УПИ IX,УПИ X и УПИ XI,всички
в кв. 77 по плана на гр.Айтос/вж.
представените документи за собственост/.Безспорно е установено по делото също
/включително и от представените многобройни административни актове и документи от Община Айтос и от
РОНСК-ДНСК-Бургас/,че в част от тези
имоти УПИ I, УПИ II, УПИ III, УПИ IV,УПИ V иУПИ XIV в кв. 77А, е обособена площадка за обработване на дървесина
и поставени мобилни машини за рязане
,цепене и дробилки за наситняване на дървесина ,а в УПИ VI,УПИ VII,УПИ VII,УПИ IX в кв. 77 е
обособен склад/навес/ са съхраняване на въглища,битова сграда и кантар за
теглене на дървесината .Тук следва да се
посочи,че неоснователни са възраженията
на въззиваемите – ответници по делото ,че по делото нямало доказателства
за осъществяване от страна на ответниците на производствена или промишлена
дейност –всъщност ,както стана дума по-горе ,представените са множество административни актове ,писма от различни институции ,от които се установява
извършването на такава дейност, а и самите ответници предствавят доказателства
–напр. протокол за извозване на производствени /не битови /отпадъци –като
доказателство ,че дейността им не предизвиквала замърсяване на околната среда .
Експлоатацията
на процесните имоти като производствена
площадка и то без никакви строителни
книжа и строителни разрешения за това само по себе си представлява
нарушение на предвижданията на подробния устройствен план и води до съществени неудобства за собствениците на съседните имоти ,в
частност ищците .
Безспорно
е ,че за процесните имоти е налице действащ
ПУП,който определя предназначението на имотите –за жилищно строителство ,при
което всяка промяна и нарушение на предназначението на имотите ,определено от
ПУП ,без съответното разрешение и
провеждане на съответната процедура за промяна на предназначението ,
представлява изрично нарушение на чл.
4 ал. 1 от Наредба 7 /22.12.2003 г.правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за
територии с устройствени схеми и
действащи планове ,съгласно ал. 2 от
която само тогава ,когато за конкретен
имот няма действащ план или устройствена
схема ,само тогава предназначението му следва фактическото ползване на
имота и при това ,ако ползването не
противоречи на забрани в друг нормативен
акт .С други думи – след като е налице действащ ПУП-ПРЗ за имотите на
ответниците ,те не могат да избират как да го ползват,а са обвързани от тяхната
проектно предназначение . Съобразно чл.
112, ал. 1 ЗУТ, с ПУП по чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ се определят структурата на
територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретно
предназначение на всеки ПИ. Така нареченото "смесено предназначение"
е регламентирано в Наредба № 7/22.12.2003 г. и по конкретно чл. 4, ал. 7, т.
18, а чл. 36 от Наредбата определя вида строителство.С други думи –доколкото имотите на ответниците ,върху които е
организирана производствената дейност ,са предвидени за жилищно застрояване и
не са включени в зона за промишлено строителство и промишлена дейност ,нито в зона с
т.нар“смесено застрояване“,самото
нарушаване на строителните правила и санитарно-хигиенните норми
,залегнали в ПУП-ПРЗ/с който са съобразени
предвидени и установени от законодателя
норми именно с цел осигуряване на пълноценно ползване на съседни имоти
по предназначение /по естеството си пречи
на ищците да упражняват правото си на собственост ,при което дори не
следва да доказват как организирането и
експлоатацията на производствената площадка в жилищната територия им създава затруднения за пълноценното упражняване правото им на собственост .Именно в този смисъл е и цитираната още в исковата молба съдебна практика и дадените указания в соченото от въззивниците-ищци ТР №
31/84г. на ОСГК ,а именно :“В случаите на извършен строеж без разрешение или в
отклонение на издаденото разрешение и/или на други строителни книжа
заинтересованият собственик (съсобственик) не е длъжен да търпи и понася
ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото
състояние, когато е нетърпимо според закона. При нетърпимост на същото всяко
отклонение от разрешението или строителните книжа следва да се счита за
съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите,
санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените
изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите
нормативи, по които следва да се осъществи строежът“. По същия
начин действията на ответниците следва да се възприемат от такова естество ,по
смисъла и на цитираното ТР № 4/2015 г. на ВКС ,от което по дефиниция следва ,че се ограничава пълноценното
ползване на имота на ищците .Това е така ,защото органицирането на отделни устройствени зони и извеждането на
производсвените дейности в промишлена зона ,е свързано именно със съобразения от законодателя по-висок ранг на
прахово ,шумово и др. замърсяване ,свързано със замата производствена дейност
.Без убедителни мотиви и напълно необосновано първоинстанционният съд не се е
съобразил с обясненията на
експертите за това ,че производствената
площадка е несъвместима с жилищната
територия .Така в съдебно заседание
на 26.02.2020 г. в.л. Терзиева подробно разяснява в обясненията си ,че факторите за жизнена среда се съобразяват при проектирането на населените места и при
моделирането на отделните устройствени зони .Тези обяснения на вещото лице,както и категоричната
констатация на експертите ,че процесната производствена площадка и изградена
изцяло върху жилищна зона ,води до категоричния извод за правната
,архитеркурно-техническа
,санитарно-хигиенна и екологическа нетърпимост на въпросния произвоствен
обект .Не е било необходимо дори да бъдат доказвани изрично твърденията за
навишаване на нормално прахово ,шумово и т.н. замърсяване вследствие дейността
на ответниците .
Районният
съд е отказал изцяло да кредитира
становищата на експертите по назначените
по делото експертизи с неправилната обосновка ,че били представени по делото измервателни и констативни протоколи на съответни органи
,които установявали търпимост на производствената дейност и изпълнени изисквания на дадени предписания от различни държавни
институции .Не е кредитирал и показанията на единствения разпитан по делото
свидетел под претекст ,чи бил заинтересован от изхода на спора като по-далечен
съсед.
Следва
да се подчертае ,че наличието на предпоставките по чл. 172 от ГПК на първо
място не обосновава изключването на свидетелските показания от доказателствения
материал ,нито пък може да обоснове отказ на съда да кредитира тези показания
.Той просто следва да ги цени при условията на чл. 172 от ГПК.А в случая съдът не е преценил ,че показанията на свид.М.
са безпротиворечиви и са в унисон не
само с твърденията на ищците ,но и с останалите събрани доказателства –най-вече
с експертните заключения .Така напр. показанията на свидетеля ,че осъществената
дейност на ответниците генерира отпадъци
,напълно съвпада с експертното заключение,че такива отпадъци са намерени на място при
огледа .В синхрон с обясненията на експертите са и показанията ,че площадката е открита и при дъжд се стига до замърсяване ,както и
за наличието на вибрации и шум при
товаро-разтоварната дейност .
Всъщност вещите лица са констатирали ,че при
съставянето на представените от ответниците протоколи за шумови измервания са нарушени нормативните изисквания на цитираните от тях подзаконови нормативни
актове ,касаещи редовността на измервания
и достоверността на съставените констативни протоколи .Вещите лица са се позовали изрично на приложимия закон и съдът е следвало сам да съобрази приложимия закон поради посочването му от експертите ,а не да
отказва кредитирането им и да обосновава
изводите си единствено на съответните
представени протоколи ,за които няма данни дори
дали са издадени от оторизирани за това
длъжностни лица .В тази връзка напълно основателно е възражението на
въззивната страна ,че от съдържанието на въпросните констативни протоколи не
става ясно при какви точно условия са извършени замерванията в дома на ищците,каква част от мощностите на
ответниците са били включени ,кои точно машини ,дали шумът е бил измерен при
ангажиране на поне 70% от източника на
шум и т.н. Дори само от тази гледна
точна изводът на съда ,че експертното
заключение не може да се противопостави на протоколите е принципно неправилен,да не говорим ,че с
експертиза може да се опровергава и съдържанието на официален документ .Затова
и изводът ,че измервателните
протоколи са решаващи и обвързват съда ,като
не могат да се опровергаят от експертното заключение , е крайно неправилен
.Освен това –установено е по делото ,че
осъществяваната от ответниците производствена дейност е свързана с
множество различни по вед замърсявания /шумово ,прахово ,с горими и
неразграждащи се материали ,с подпочвени и дъждавни води и т.н. /.Наличието дори
само на един вед от тези замърсявания
само по себе си е достатъчно за уважаване на негаторния иск .А от
приложените от ответниците протоколи не се установява да е било проведено измерване на замърсяването на подпочвени или
дъждовни води .Това ознава,че дори и да се възприеме съдържанието на въпросните протоколи ,в крайна сметка те не могат да бъдат изцяло противопоставими
на експертните заключения и свидетелските показания ,които по категоричен начин
установяват замърсяване на подпочвените води .Така на стр.13 от заключението на
тройната експертиза се сочи ,че машината
за рязане на дърва се намира и работи на
открито ,без предвидено съоръжение за улавяне на дървени трици,талаш.Същите
свободно падат на земята ,без да е предвиден контейнер за това .Дървесните
отпадъци се съхраняват временно до
предаването им или за продажба на населението направо върху земята на открито и при дъжд се стига до гнилостни процеси и до замърсяване на подпочвени води .Освен
това вещите лица са установили и наличие на излезли от употреба автомобилни гуми ,разпръснати из площадката
,които са източник на сериозно замърсяване на околната среда ,подрежат на
естествено разлагане и при натрупване
се превръщат в удобно място за
размножаване на гризачи,насекоми и др.вредители ,което ги превръща в
потенциален източник на различни инфекции,а и са огнеопасни и в случай на възпламеняване огънят трудно може да бъде погасен
и гори с дни .
Само
тези нарушения са достатъчни за уважаването на негаторния иск .Неправилен е
изводът на съда ,„е издаване на
разрешение за осъществяване на конкретна дейност всеки административен орган следва да спазва всички законови предпоставки
,свързани с осъществяваната дейност от конкретен правен субект.Всъщност всеки административен орган действа в рамките
на собствената си компетентност и единствият орган ,който има право да извършва
проверка на общата административна законосъобразност е съдът .В тази
връзка съдът не е съобразил правното
естество на регистрацията на производствения обект пред РГД/който сам по себе
си не е административен орган по градоустройствено планиране/,която е абсолютно
ирелевантна за настоящия спор-дали ответниците
ще извършват търговска дейност при спазване на Закона за горите или ще правят незаконна сеч ,дали ще продават
законно дърва или не е без значение за делото.Не е съобразено ,че РДГ не е контролен орган по опазване на околната среда
.Освен това ,не е съобразено и обстоятелството
,че наличието на шемово ,прахово замърсяване ,замърсяване на подпочвените води
,създаване на огнища на инфекции и предпоставки за повишена опасност от пожар
,не е предмет на разрешителен режим пред РДГ,а на последваща ,след
разрешаването на РГД организация на производствената дейност .Затова е не е
съобразена ирелевантността на разрешението на дейността от РДГ,което няма правно значение в случая и не може да
бъде противопоставено на ищците .
В
крайна сметка настоящият съдебен състав счита ,че не следва подробно да се
обсъждат всички нарушения на
строителните и санитарно хигиенни
правила и норми при осъществяваната от ответниците в процесните имоти
производствена дейност-тези нарушения са подробно посочени от експертите по
назначената експертиза .Самият факт ,че
процесните постройки не само са
незаконни /тук дори не става дума за търпими или нетърпими постройки ,тъй като
процесните такива не са нито жилищни
сгради ,нито училище и т.н. и в
този смисъл съществуването им не съответства нито на преходните ЗРП ,нито на сега действащия ПУП-ПРЗ/,но и несъвместими с предназначението на имотите
като жилищни ,както и фактът ,че в тях се осъществява производствена дейност
,свързана с допълнителни замърсявания ,е
достатъчен ,за да се приеме ,че се
създават пречки за ищците да упражняват безпроблемно правото си на собственост
.Тук не може да се приеме ,че ищците
следва да докажат ,че създаваните от ответниците пречки са по-големи от
обикновените . Както е посочено в цитираното от въззивниците
решение № 40/31.01.2011 г. по гр.д. № 296/2010 г. на първо г.о. на ВКС :“ целта на
негаторния иск е да даде защита на всяко пряко, или косвено посегателство, или
вредно въздействие, или отражение върху обекта на правото на собственост с
оглед неговото предназначение независимо дали то се изразява в изграждане на
постройка, или на елементи от нея в отклонение на строителните правила и норми,
или със строителни книжа, но в отклонение от предвиденото в тях. В този случай
в исковото производство по предявения иск по чл. 109 от ЗС се преценява
спазването на техническите изисквания и изграждане на строежа. В решение №
430/27.10.2010 г. изрично е прието, че когато с иска по чл. 109 от ЗС се цели
защита на правото на собственост, накърнено чрез строителство на регулационната
линия, или на недопустимо от нея отстояние, ищецът не следва да доказва как и с
какво строителство ответника ограничава правото му на собственост, а е
достатъчно да изложи твърдения в тази насока с оглед преценката дали твърдяното
накърняване е пряко свързано с извършеното от ответника нарушение на
благоустройствените правила, а в тежест на ответника е да установи, че липсва
твърдяното от ответника увреждане.“
В
случая става дума за нарушаване на страителните правила и норми /каквито са и
предвижданията на ОУП и ПУП-ПРЗ за
имотите на ответниците / и пречките за изпълването на съседния имот на ищците
се определят от самото нарушение .Поради това и не е необходимо ищецът да
доказва ,че създаването за него пречки са по-големи от обикновените .
Всичко
това дава основание да се приеме ,че атакуваното първоинстанционно решение
следва да бъде отменено и вместо него –уважен предявения негаторен иск
,включително и в частта/с характер на определение / ,с която производството по
делото е било прекратено.В тази връзка
следва да се посочи ,че
преграждането на съседна улица ,макар
и пряко да не лишава ищците от свободен достъп до техния имот ,ги
поставя в положение да търсят обиколни пътища
до него ,което вече съставлява огриничение на собствеността им.След
като заградената от ответниците
улица е част от действащия ПУП-ПРЗ ,то
тя е публична общинска собственост ,независимо от обстоятелството дали самата улица е изградена на място или не
,дали и приложена новата дворищна регулация или не .Безспорно е установено по
делото ,включително и от експертното заключение ,че ответниците
са преградили и затворили
достъпа до общински път ,между квартали 77 и кв.77А/между о.т. 1088 и
1086/ ,при което ищците няма как да
стигнат до имота си по този път.Заключението ,че ищците нямали правен интерес
от тази иск ,е неправилно ,поради което и в тази част определението за
прекратяване следва да бъде отменено и вместо него – уважена претенцията по чл.
109 от ЗС .
При
този резултат по делото в полза на ищците –въззивници следва да бъдат присъдени
направените от тях разноски по делото пред двете инстанции на осн.чл. 78 ал. 1 ГПК ,които предвид представения списък
по чл.80 от ГПК възлизат общо на сумата 5340 лв..Направеното възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения на ищците .въззивници съдът счита за неоснователни предвид
фактическата и правна сложност на делото ,както и че става дума за обективно и
субективно съединяване на искове .
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 62/20.03.2020 г. постановено по гр.д. № 940/2019 г.
,включително и в частта с характер на определение за прекратяване на
делото вместо него ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА С.К.К. ,ЕГН**********,М. Д. К. ,ЕГН **********
и „АДВАНС –С.К. „ООД,ЕИК *********,тримата с адрес – гр.*** да преустановят неоснователните си действия ,с които пречат на упражняване на правото на
собственост на ищците Ж.С.Л. ,ЕГН ********** и Д. И.Л. ,ЕГН **********,двамата с постоянен адрес ***
и адрес за връчване на съдебни книжа – Бургас ,ул.“Сливница „ № 31 ,ет. 1 –
чрез адв. А.Тасков, като преустановят ползването на УПИ I,II ,III,IV,V,XII и XIVв кв.77А и
УПИ VI,VII,VIII,IX,X XI в
кв. 77 по плана на гр.Айтос като склад за продажба на дърва и въглища,с
площадка за обработване на дървесина с поставени мобилни машини за
рязане,цепене и дробилки за ниситняване на дървесината ,както и да премахнат струпаните върху описаните УПИ в кв. 77 и кв.77а по
плана на града въглища ,дървен материал
и отпадъци и да премахнат
ограждението и да
освободят достъпа до общинската
улица между кв. 77 и кв. 77А по плана на
гр.Айтос ,заградена между о.т.1088 и о.т. 1086.
ОСЪЖДА С.К.К. ,ЕГН**********,М.
Д. К. ,ЕГН ********** и „АДВАНС –С.К. „ООД,ЕИК *********,тримата с адрес – гр.*** ДА ЗАПЛАТЯТ
на ищците Ж.С.Л. ,ЕГН **********
и Д. И. Л. ,ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***
и адрес за връчване на съдебни книжа – Бургас ,ул.“Сливница „ № 31 ,ет. 1 –
чрез адв. А.Тасков сумата 5340/пет хиляди триста и четиридесет /лева –
направени разноски по делото пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.