МОТИВИ
по НОХД №267/2015г. по описа на РС –Лом
Подсъдимият
Р.Й.Л. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, безработен, с основно образование,
неосъждан, женен, с ЕГН: ********** е обвинен в това, че
през месец април 2008 година в гр. Лом, обл. Монтана, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил и поддържал в заблуждение К.А.Г. ***
за това, че е собственик на зърнокомбайн
марка „JOHN DEERE
60", който му оставил като обезпечение по сделка за
получаване на заем необходим за лечението на
неговия брат Б.Л. *** и с това му причинил
имотна вреда в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ - престъпление по чл.209,
ал.1 от НК. Както и в това, че през месец април 2008 год. в гр. Лом, обл. Монтана противозаконно присвоил чужда
движима вещ, която владеел
/зърнокомбайн марка „JOHN DEERE 730", на стойност 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, собственост
на ЕТ "Светлана - С.Б."*** - престъпление по
чл. 206, ал.1 от НК.
Приет
е за съвместно разглеждане с наказателната отговорност на подсъдимия е и
предявен граждански иск от претърпелия имуществени вреди от престъплението по
чл. 209, ал. 1 от НК - К.А.Г. *** за сумата в размер на 15000в. /петнадесет
хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата
на увреждане - м. април 2008год. до окончателното и изплащане,
както и направените в производството по делото разноски. По негово
искане същият е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител в процеса и е надлежно представляван от адв. К. Г.. В производството
по делото процесуалния му представител адв. К. Г. поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Р.Л., предлага на съда да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и
наложите на същия предвиденото в закона наказание „лишаване
от свобода", както и да осъди подсъдимия да заплати
причинените от деянието имуществени вреди в размер на
сумата 15000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждане до окончателното й изплащане. Претендира разноските за процесуално
представителство по делото.
Представителят на
обвинението поддържа внесения от РП гр. Лом
обвинителен акт срещу подсъдимия Р.Й.Л. за извършени
от него престъпни деяния, съставомерни като престъпления по чл.
209, ал. 1 НК и чл. 206, ал. 1 НК. Заявява, че установената в
съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на
тази, отразена в обвинителния акт, намира същата за
доказана по несъмнен начин. Предлага на съда да постанови присъда,
с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения.При
определяне размера нанаказанието счита, че като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено основно липсата
на минали осъждания на подсъдимото лице, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства поведението на подсъдимия, който се укрива и
липсата на възстановяване на причинените от деянието имуществени
вреди. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъд. Л.
за виновен по така повдигнатите му обвинения, като за
престъплението по чл. 209, ал. 1 НК му
наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно
„лишаване от свобода" за срок
от три години. За престъплението по чл. 206, ал. 1 НК
предлага на подсъдимия също да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода" при условията на чл. 54 НК за срок от три години. На основание
чл. 23, ал. 1 НК съда определи едно общо наказание, най - тежкото от тях, а
именно от три години „лишаване от свобода". Счита, че няма
процесуална пречка да бъде отложено изтърпяването на общото наказание на
основание чл.66,ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. По
отношение на гражданския иск, счита същия за основателен и моли да
бъде уважен в размера, в който е предявен.
Подсъдимият
по делото не се явява, местоживеенето му в страната не е известно и
след щателно издирване не е установено. Съдът е разгледал делото в отсъствие на
подсъдимия при условията на чл. 269, ал. З,
т. 2 НПК, като прие, че разглеждането на делото в отсъствието на
подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина по делото. Още повече, че близо седем години подсъдимия се
издирва от органите на полицията, но неговото местоживеене не е установено. Назначеният
по делото служебен защитник на
подсъдимия Л. предлага на съда да бъде оправдан или алтернативно ако съдът го
признае за виновен, да определи по отношение
на него наказание „лишаване от свобода" под средния размер предвиден в
закона и по двете обвинения за извършени престъпления, а
именно по-нисък от предложения от прокурора, като отчете
сравнително младата възраст на подсъдимото лице, както и обстоятелството, че към момента
същият не е осъждан и няма данни за извършени от него други престъпления.С
оглед на това, поддържа, че няма законова
пречка наложеното наказание да бъде определено при условията на чл. 66 НК, изпълнението на същото бъде отложено с определен от съда изпитателен срок,
считано от влизане на присъдата в законна
сила.
Представените
и приети от съда по делото доказателства са писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в
тяхната връзка и съобрази становищата на страните, приема за
установено следното:
През
месец април 2008 год. подсъд. Р.Л. отишъл при св. Й.П.Б.
*** и му поискал комбайн марка „JOHN DEERE 730", тъй
като имал работа в с. Дреновец, обл. Видин. Подсъдимият и свидетелят се познавали от дълго
време, поради което и
св. Б. се съгласил и казал на подсъд. Л. да
отиде до стопанския двор, който се намира в с.Долно Линево, обл. Монтана и да
вземе комбайна. След
около 20 дни на св. Б. се наложило да си ползва комбайна при което потърсил подсъд. Л. и поискал
да го върне обратно в стопанския двор. Подсъд. Р.Л. обещал, че до няколко дни ще докара комбайна. След
като това не станало, св. Б. продължил да търси по телефона подсъд. Л., който
отново обещал, че ще върне комбайна, но това така и не се
случило. Впоследствие св. Б.
не успял да намери подсъд. Л., тъй като телефона му бил вече изключен.
На
10.10.2008год. св. С. Ц. Б., в качеството си на собственик на ЕТ „……."***,
и съпруга на св. Й.Б. подала жалба до РУ „Полиция" гр. Лом, в която изложила,
че предоставила своя комбайн марка „„JOHN DEERE 730"
с рег. № М 02155 на лицето Р.Й.Л., за да почисти свой терен в землището на с. Дреновец, обл. Видин и след около
един месец и половина потърсила подсъд. Л., но не намерила както него така и собствения
си комбайн.
След
проведените ОИМ от органите на РУ
„Полиция" гр. Лом комбайн марка „JOHN DEERE 730"
бил намерен в стопански
двор в с. Василовци, обл. Монтана, за който впоследствие било установено, че с регистрационен талон
/голям и малък/ на
комбайн марка „JOHN DEERE 60", и пълномощно подсъд. Л. възбудил заблуждение у К.А.Г. ***, че е собственик на същия, на когото го
оставил в залог и получил заем в размер на сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/.
Собственик
на ЕТ „… - С.Б."*** е св. С. Ц. Б., като фирмата й
притежавала зърнокомбайн марка „JOHN DEERE
730", който е регистриран в КАТ - Монтана и е с рег. № М 02155. Св. Б. в показанията си сочи,
че през месец април 2008 год. при нейния съпруг св. Й.Б. бил отишъл подсъд. Р.Й.Л. и поискал комбайна за да си свърши
работа. След като
комбайна не бил върнат, многократно търсили по телефона подсъд. Л., който първоначално обещавал, че ще
го върне, след което не си вдигал
телефона. Поради това св. Б. подала жалба до РУ „Полиция” гр.Лом. Св. Б. в показанията си
поддържа, че след като подсъд. Л. се укрил и невърнал комбайна предприел действия да издири Л., като успял да намери своя комбайн
в стопански двор в с. Василовци.
В разговор с работещите в стопанския двор св. Б. разбрал, че подсъд. Л. е представил документи за
този комбайн, че е негова
собственост, след което го заложил и получил сумата в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/. След
като комбайна бил намерен във владение на св. К.А.Г.,
същият от своя страна го предал на РУ „Полиция” гр. Лом с протокол за доброволно предаване от 14.11.2008
год. С разписка от 14.11.2008год. св. Й.П.Б. получил обратно комбайн марка „JOHN DEERE 730".
Св.
К.А.Г. *** се познавал с подсъд. Р.Й.Л., работели били в едно
търговско дружество. През месец април 2008 год. при него
дошъл подсъд. Л. и му поискал в заем сумата в размер на 15000
лв. /петнадесет хиляди лева/, които пари му били необходими за операция на окото на
неговия брат. Подсъд. Л. му предложил в залог един комбайн „„JOHN DEERE", като се разбрали подсъдимия да му подготви необходимите документи - пълномощно, декларации, да работи с него и ако желае може да
го продаде. Л. му казал, че комбайна
се намира в стопански двор в с. Долно Линево, обл.Монтана.
Св.
Г. отишъл до стопанския двор в с. Долно Линево, обл.Монтана където видял
комбайна. Св. Г. се срещнал с подсъд. Л. в ресторант „Лагуната", където
получил регистрационен талон /голям и малък/ на комбайна и пълномощно, с което Л.
го упълномощавал с всички права по отношение владението на комбайна,
включително и с правото да го продава. Св. Г. дал сумата от 15 000
лв. /петнадесет хиляди лева/ на подсъд. Л., което станало в
присъствието на свидетелите В.И.К. и И.Й. ***. Свидетелят
и подсъдимият отишли да вземат комбайна от кооперацията в с. Долно Линево,
обл.Монтана, като подсъд. Л. запалил комбайна и го закарали
в стопански двор в с. Василовци, обл.Монтана в базата. След няколко месеца св.
В.В. се обадил на св. Г., че трябва да отиде в полицията, тъй като комбайна не
бил на подсъдимия, а на трето лице и от полицията търсили
оставения в базата в с. Василовци комбайн. Св. Г. едва тогава разбрал, че подсъд.
Л. не е собственик на този комбайн, който бил марка и модел „„JOHN DEERE 730", а документите които му бил дал
/регистрационен талон - голям и малък, както и пълномощно/ не се отнасяли за
него, тъй като били за комбайн „JOHN DEERE 60".
Св. Б.Й.Л. ***, брат на подсъд. Л., действително си бил правил
операция на окото в гр. София, но още
през 2004 год. и за тази операция бил изпратен с направление и никакви пари не бил заплащал.
От приетото, като доказателство
по делото заключение на вещото лице по изпълнената съдебно-автотехническа
оценителна експертиза е
установено, че стойността на
зърнокомбайн „„JOHN DEERE 730"
е в размер на 18000 лв.
/осемнадесет хиляди лева/.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът приема изцяло заключението на вещото лице, като дадено
обективно, компетентно и безпристрастно.Последното не е оспорено и от
страните. Св.
К.Г. е пострадал от престъплението, но съдът намира,
че показанията му следва да се кредитират
напълно, тъй като същите са обективни и
последователни. Свидетелят и в хода на съдебното следствие и на
досъдебното производство поддържа една и съща теза. Съдът дава вяра и на показанията на
св. С.Б., Й.Б., св. В.К., св. В.В. и св. В.С.. Същите са последователни и непротиворечиви,
като свидетелите са дали показанията си след като са били предупредени за
наказателната отговорност която носят за казаното от тях пред съда и пресъздават свои непосредствени впечатления. Съдът
кредитира и показанията на св. Б.Л.. Последният
е брат на подсъдимия, но сам е пожелал
да даде показания пред съда в хода на съдебното следствие, след като са му били разяснени правата по чл. 119 от НПК. Същият е предупреден за наказателната
отговорност която носи по чл. 290 от НК, обещал е да каже истината, като показанията му дадени пред съда съответстват на тези дадени от него на
досъдебното производство по делото и
съда няма основания да се съмнява в дадените от него показания.
Подсъдимият
Р.Л. по делото не се явява и не дава обяснения по обвинението.
С
горното подсъд. Р.Й.Л. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението
по чл. 209, ал. 1 НК: че през месец април
2008 година в гр. Лом, обл. Монтана, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал в заблуждение К.А.Г. ***
за това, че е собственик на зърнокомбайн
марка „JOHN DEERE
60", който му оставил като обезпечение по сделка за
получаване на заем необходим за лечението на
неговия брат Б.Л. *** и с това му причинил
имотна вреда в размер на 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/.
От субективна страна е
налице пряк умисъл по см. на чл.11,ал.2 от НК подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Причини
за извършване на деянието са - желание за облагодетелстване по
престъпен начин, ниско обществено и правно съзнание.
Основният състав на
престъплението измама по чл. 209, ал. 1 от НК има за обект обществените отношения свързани
със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо имущество. Именно
по измамен начин се създават неверни представи относно определени факти и
обстоятелства от обективната действителност, в резултат на което се извършва
акт на имуществено разпореждане. За този престъпен състав е необходимо
наличието на измамено лице и ощетено
имущество. Последното се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения. Необходимо е да е налице неправилна
представа на пострадалия по
отношение на условията, при които той ще извърши акт на имуществено разпореждане. Изпълнителното деяние
е осъществено в двете му форми по възбуждане
и поддържане на заблуждение, чрез активното поведение на подсъдимия. От
значение за обективната страна е и поведението на измаменото лице, което извършва акт в случая на фактическо разпореждане
с имуществото, което като пряко
следствие ще доведе и до осъществяване на съставомерния резултат, а именно
причиняване на имотна вреда, като причинна връзка, съгл. решение №340/2009год.
на ВКС І н.о.
От
субективна страна се изисква наличието на пряк умисъл и особена
користна цел. Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента.
Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху
измамения у последния ще възникнат неправилни представи или/и че
поддържа вече възникнали такива. Освен това деецът предвижда, че измаменото
лице ще извърши акт на разпореждане, в резултат на което ще
бъде увредено едно чуждо имущество. За субективната страна изводите
следва да бъда изведени от обективните действия на подсъдимия
по отношение на пострадалия към момента на извършване на
деянията.
Именно
посочените правни характеристики на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК,
преценени в контекста на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че безспорно обуславят извода, че
подсъдимият Р.Й.Л. е извършил престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид вида наказание,
предвидено в съответните текстове на НК, към момента на неговото извършване,
преди изменението в ДВ бр.26 от 2010год., разпоредбите на общата част на същия
закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимото лице, смекчаващите отговорността обстоятелства, чистото
съдебно минало към момента на извършване на
деянието, както и отегчаващите отговорността обстоятелства — високата степен на
обществена опасност на деянието и настъпилите вредни последици.
Съдът
призна подсъдимия Л. за виновен и за извършеното деяние,
представляващо престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и
определи наказанието при условията на чл. 54 от НК, прилагайки законът
който е най — благоприятен за дееца на основание чл. 2, ал. 2 от
НК.Тъй като в конкретния случай не са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Съдът на основание чл. 209, ал. 1 НК,
във вр. с чл. 54 от НК вр. с чл. 2, ал. 2 от НК наложи на подсъдимия
наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под средния
размер/преди изменението с ДВ бр. 26 от 2010год. наказанието по чл.
209, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до шест години/.
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното
наказание с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. В случая подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер, като съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на подсъдимия не е и наложително да изтърпи
наказанието ефективно, следователно са налице
основанията за прилагане на института на условното осъждане.
С
горното подсъд. Р.Й.Л. е осъществил от обективна и субективна
страна и състава на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, за това, че през месец април
2008 год. в гр. Лом, обл. Монтана
противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел /зърнокомбайн марка „JOHN DEERE 730", на стойност 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, собственост на ЕТ "С.
- С.Б."***. За съставомерност на деянието като
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК е необходимо и достатъчно деецът да владее
или пази вещта на някакво
основание, в случая по делото от фактическа страна е безспорно установено, че подсъдимият е
владеел вещта зърнокомбайн
марка „„JOHN DEERE 730", която му е била предоставена от св. Й.Б..
Подсъдимият
противозаконно присвоил чуждата движима вещ,
която владеел на правно основание и се разпоредил фактически с нея като я предоставил на св. Г. срещу сумата от 15 000лв.
/петнадесет хиляди лева/ - оставил го като обезпечение за получаване на
заем. Именно отчуждаването на вещта от подсъдимия, който е бил в качеството на
владеещ я несобственик, без съгласието на собственика й, е извършил действие на
разпореждане, с което е осъществил и състава на престъплението по чл.206,ал.1
от НК /съгл. Решение №235-2009 на ВКС ІІІ н.о./
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл по см. на чл.11,ал.2 от НК
-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване.
Причини
за извършване на деянието и тук са - желание за облагодетелстване по
престъпен начин, ниско обществено и правно съзнание.
При определяне на
наказанието за това престъпление съдът взе предвид вида наказание, предвидено в съответните
текстове на НК, разпоредбите на общата част
на същия закон касаещи материята, както
и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за
неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимото лице, смекчаващите отговорността обстоятелства,
чистото съдебно минало на подсъдимото лице,
както и отегчаващите отговорността обстоятелства - високата степен на
обществена опасност на деянието.
Съдът
призна подсъдимия Л. за виновен за извършеното деяние,
представляващо престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК и определи
наказанието при условията на чл. 54 от НК, прилагайки законът
който е най - благоприятен за дееца. Съдът на основание чл.
206, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК, вр.
с чл. 2, ал. 2 от НК наложи на подсъдимия Л.
наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под средния
размер /преди изменението от 2010год. наказанието по чл. 206, ал.
1 от НК е лишаване от свобода до шест години/.
На
основание чл.66,ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така
наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане в сила на присъдата. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер, като настоящият съдебен
състав намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на подсъдимия не е и наложително да изтърпи наказанието
ефективно, следователно и тук са налице основанията за прилагане на института на
условното осъждане.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо наказание на
подсъд. Р.Й.Л., най тежкото от посочените по - горе две наказания
"Лишаване от свобода", а именно от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Деянията са извършени преди да е имало влязла в законна
сила присъда за което и да е от тях, т.е. същите са в съотношение на съвкупност помежду
си, поради което и съдът определи на
подсъд. Л. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ, НАЙ -ТЕЖКОТО
от двете.
На
основание чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението на така
определеното общо наказание "лишаване от свобода" с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъд. Л. не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер, като съдът намери, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е и наложително да
изтърпи и определеното общо наказание ефективно, т. е. и тук прие, че са налице основанията за
прилагане на института на условното осъждане. Така
определеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието по чл.36 от НК,
както по отношение на подсъдимия, като
го мотивират занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на
обществото, като им въздействат
предупредително и възпитателно.
По
отношение на гражданската отговорност на подсъдимия:
Срещу
същия е приет за съвместно разглеждане граждански иск от К.А.Г. ***
за сумата в размер на 15000 лева /петнадесет хиляди
лева/, представляващи обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на увреждане — м. април 2008год. до окончателното и
изплащане.
С
оглед на установената в процеса и цитирана по - горе
в мотивите фактическа обстановка, съдът прие, че са налице предпоставките на чл.
45 от ЗЗД за репариране на вредите, които са пряка и непосредствена последица
от престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. В случая е налице необходимата
кумулативна даденост на всички предпоставки визирани в
горната разпоредба - вреди, причинна връзка между причинените вреди
и вредоносния резултат, противоправност на деянието.С оглед на това
и предявеният граждански иск от К.А.Г. следва да бъде уважен в пълния размера от 15000
лева /петнадесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди. В размер който е установен от фактическа страна по
делото от събраните пред първоинстанционния съд доказателства. Върху обезщетението за имуществени вреди съдът присъди и
следващата се поискана лихва от деня
на деянието до окончателното и изплащане.
При
горния изход на делото в наказателната и гражданската част
съдът осъди
подсъд. Л. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр.Лом, сумата в размер на 50.00лева /петдесет лева/ разноски по
водене на делото на досъдебното
производство, сумата от 600.00лв. /шестстотин
лева/ държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск и в полза на Националното бюро за правна помощ
гр.София адвокатско възнаграждение на определеният от АС гр.Монтана и назначен
за негов защитник адвокат, както и сумата от 5.00 лева държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за горната сума. Както и на
осн. чл.189,ал.1 от НПК осъди подсъд. Л. да заплати на гражданския ищец К.А.Г. ***,
сумата от 1000лева /хиляда лева/, разноски за адвокатско възнаграждение на
упълномощения от него в процеса адвокат.
Водимо от изложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :