Решение по дело №249/2010 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 92
Дата: 23 септември 2010 г. (в сила от 25 октомври 2010 г.)
Съдия: Петър Атанасов Петров
Дело: 20103220100249
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2010 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 23. 09. 2010 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г. Т.,  в публично заседание проведено на двадесети септември две хиляди и десета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Р. И……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 00249 по описа за 2010г и  за да се произнесе взе предвид следното:

 

    От „ БНП П. П. Ф. „ ЕАД гр. С. е постъпило заявление по чл. 410 ГПК за издаване заповед за изпълнение на парично вземане срещу длъжника И. Щ. Я., ЕГН ****** от с. В., общ. Г. Т. за сумата от 773. 58 лв, дължима по Договор за потребителски кредит № ****** от 22. 01. 2009 год., договорна лихва- 144. 42 лв за периода 15. 06. 2009 – 13. 08. 2010 год.,лихва за забава- 65. 64 лв за периода 15. 07. 2009- 30. 04. 2010 год, законната лихва върху главницата от 10. 05. 2010 год. до изплащане на сумата и сторените по делото разноски-  125 лв. По заявлението било образувано ч. гр. д. № 00181/ 2010 г на РС Г. Т.

    Съдът е издал по това заявление Заповед № *** от 12. 05. 2010 год. за изпълнение на парично задължение. В законовия срок от длъжника е постъпило писмено възражение, с което оспорва вземането. В указания му от съда едномесечен срок заявителят е предявил искова молба срещу длъжника за установяване на вземането си.

    Така предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

    В обстоятелствената част на исковата молба се сочат следните обстоятелства и твърдения:

        По силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № *********/ 22. 01. 2009 год. ищецът „ БНП П. П. Ф. ” ЕАД гр. С. е изплатил на ответника И. Щ. Я.  сумата от 900 лв, като била уговорена и печалба за кредитора в размер на 201. 60 лв или общото задължение по договора възлизало на сумата 1101. 60 лв, разсрочена на 18 месечни вноски съгласно погасителен план към договора, с 61. 20 лв месечна погасителна вноска. В договора била предвидена предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на две или повече  поредни месечни вноски- в случая вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо на 15. 07. 2009 год., тъй като ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 15. 06. 2009 год., когато бил падежът на първата неплатена вноска, като към тази дата ответникът бил изплатил обща сума по заема в размер на 183. 60 лв. По този начин, както се твърди, ответникът останал неиздължен към ищеца с остатъка по заема в размер на 773. 58 лв главница и договорна лихва- 144. 42 лв или общо сумата от 918. 00 лв. Претендира се и лихва за забава в размер на 65. 64 лв. за периода от настъпване на предсрочната изискуемост- 15. 07. 2009 г до 30. 04. 2010 год. и законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК-10. 05. 2010 год. до окончателното изплащане на сумите, както се претендира и заплащането на разноските по частното гражданско дело и разноските по настоящото дело.

 

    С оглед горното ищецът иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че последният в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит  дължи изпълнение на парично задължение към  ищеца в размер на горецитираните суми.

   Претендират се и разноските по делото.

 

 

    В законовия срок по чл.131 ГПК от ответника не е постъпил отговор,не е взето становище по исковата молба и не са представени някакви доказателства.

    В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител прави признание на иска.

 

     Съдът,като обсъди доказателствата по делото,намери за установено следното от фактическа страна:

        По силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № *****/ 22. 01. 2009 год. ищецът „ БНП П. П. Ф. ” ЕАД гр. С. е изплатил на ответника И. Щ. Я. сумата от 900 лв, като съгласно  договора общото крайно задължение на ответника възлиза на сумата от 1101. 60 лв, включваща главницата по кредита и 201. 60 лв- договорена печалба за ищеца- кредитор, разсрочена на 18 месечни вноски съгласно погасителен план към договора, с месечна погасителна вноска от 61. 20 лв. В договора била предвидена предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на две или повече  поредни месечни вноски- в случая вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо на 15. 07.  2009 год., тъй като ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 15. 06. 2009 год., когато бил падежът на първата неплатена вноска, като към тази дата ответникът бил изплатил обща сума по заема в размер на 183. 60 лв. По този начин,  ответникът останал неиздължен към ищеца с остатъка по заема в размер на 773. 58 лв главница и договорна лихва- 144. 42 лв или общо сумата от 918 лв.,  лихва за забава в размер на 65. 64 лв. за периода от настъпване на предсрочната изискуемост- 15. 07.  2009 г до 30. 04. 2010 год. и законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК-10. 05. 2010 год. до окончателното изплащане на сумите.

     С оглед направеното признание на иска от ответника в съдебно заседание, съдът приема горната фактическа обстановка за доказана.

    Предвид горното съдът намира за установено и доказано, че ответникът,  в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ***** от 22. 01. 2009 год. дължи на ищеца сумата от 773. 58 лв главница по договора, договорна лихва- 144. 42 лв за периода 15. 06. 2009- 13. 08. 2010 год., лихва за забава- 65. 64 лв за периода 15. 07. 2009 – 30. 04. 2010 год. и законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК- 10. 05. 2010 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по частно гр. д. № 181/ 2010 год. на РС Г. Т. в размер на 125 лв.

   Искът се явява основателен и съдът следва да признае за установено твърдението в исковата молба. Ответникът на основание чл.78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото съдебни разноски в размер на сумата от 25 лв за платена държавна такса по делото и в размер на сумата от 100 лв за адвокатско възнаграждение,или общо в размер на сумата от 125 лв.

 

 

    Водим от изложеното,съдът       

 

                                             Р         Е        Ш        И   :   

       ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника И. Щ. Я., ЕГН ***** от с. В., община Г. Т., че същата дължи на „ БНП П. П. Ф. „ ЕАД гр. С., ЕИК ****, със законен представител Л. Л. П., със седалище и адрес на управление : гр. С., община М., жк М., Б. П. С., сграда 14,със съдебен адрес: гр. С., ул. „ Ц. И. Ш. „ № **- ** партер- чрез адв. Г. Д. К.в,   сумата от  773. 58 лв главница по Договор за потребителски кредит № **** от 22. 01. 2009 год., договорна лихва- 144. 42 лв за периода 15. 06. 2009- 13. 08. 2010 год., лихва за забава- 65. 64 лв за периода 15. 07. 2009 – 30. 04. 2010 год. и законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК- 10. 05. 2010 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по частно гр. д. № 181/ 2010 год. на РС Г. Т. в размер на 125 лв.

ОСЪЖДА И. Щ. Я.  да заплати на „ БНП П. П. Ф. „ ЕАД гр. С. , ЕИК ***** със законен представител Л. Л. П.,    направените по делото разноски в размер на 125 лв.

       Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в четиринадесет дневен срок от съобщаването.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :