Решение по дело №537/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 862
Дата: 26 юни 2023 г.
Съдия: Катерина Рачева
Дело: 20231000500537
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 862
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Катерина Рачева

Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000500537 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Ирена Дянкова, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищеца Б. Ц. Г.
и ответника „ОЗК Застраховане“ АД срещу решение № 3268 от 17.11.2022 г. на СГС, I ГО
– 23 състав по гр.д. 7333/2021 г., с което е уважен осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за сумата 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
18.10.2020 г. ведно със законната лихва върху тази сума от 17.03.2021 г. до окончателното
му изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до
пълния предявен размер от 80 000 лв.(осемдесет хиляди лева), предявен като частичен от
100 000 лв., както и е присъдено обезщетение в размер 519 лв. имуществени вреди,
съставляващи разходи за лечение, заедно със законната лихва върху тази суми от 17.03.2021
г. до окончателното им изплащане.
Ищeцът чрез адв. Д. Н. обжалва решението в отхвърлителната му част относно
неимуществените вреди, като твърди, че не са отчетени в достатъчна степен болките и
страдания, които е преживял след настъпване на ПТП, както и тези, които продължава да
изпитва към настоящия момент и продължителния възстановителен период.
Постъпил е отговор на тази жалба от застрахователното дружество чрез юрк. С. Х., в който
тя се оспорва.
Ответникът чрез юрк. С. Х. обжалва решението в осъдителната му част относно
неимуществените вреди над 7500 лева. Ищецът не бил доказал настъпването на
посттравматична епилепсия, последица от процесното произшествие, поради което съдът
неправилно бил присъдил обезщетение в посочения размер. Липсвали мотиви как е
определено обезщетението. Поискано е назначаване на тройна СМЕ по следните въпроси: 1.
Налице ли са убедителни данни, както и описани характерни белези за наличие на
травматична епилепсия при ищеца, която да е в причинна връзка с ПТП? 2. Какви телесни
наранявани е получил ищецът от ПТП? 3. Какво се установява от МРТ през май 2022 г.? 4.
1
Налице ли са дегенеративни заболявания при ищеца, които не са в причинна връзка с ПТП?
Постъпил е отговор на тази жалба от страна на ищеца чрез адв. Н., в който тя се оспорва и се
възразява срещу доказателствените искания.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Въззивният съд е назначил по искане на
въззивника – ответник повторна СМЕ, която след като съобрази всички документи,
представени по делото, да отговори на въпроса налице ли е посттравматична епилепсия в
причинна връзка с ПТП, като искането СМЕ да работи по останалите въпроси е оставено без
уважение.
В съдебно заседание от 08.06.2023 г. е изслушана изготвената от д-р П. С. П., неврохирург,
експертиза.
Процесуалните представители на страните в с.з., жалбоподателят – ответник и в писмена
защита от 19.06.2023 г. поддържат заявените до момента позиции.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Решението не се обжалва в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществените
вреди и обезщетение за неимуществени вреди до 7500 лева, поради което не е спорно, че са
налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно
поведение, вина, причинна връзка между противоправното поведение на застрахования при
ответника водач и травми на ищеца. Не е спорно, че на 18.10.2020 г., около 21.30 ч., в гр.
София лек автомобил „Киа" с peг. № *** се е движил по ул. „Мими Балканска" с посока от
ул. „Източна тангента" към ул. „Витиня". В същото време лек автомобил „Опел Корса" с per.
№ *** се е движил по ул. „Бесарабия" с посока от ул. „княгиня Косара" към ул. „Мими
Балканска". При достигане на района на кръстовището на ул. „Мими Балканска" с ул.
„Бесарабия" водачът на лек автомобил „Киа" не се е съобразил с посоката и скоростта на
движещия се от дясната му страна лек автомобил „Опел", отнел е предимството му, при
което е настъпил удар между челната част на лек автомобил „Опел" и дясната странична
част на лек автомобил „Киа". При пътния инцидент ищецът, който е бил водач на лек
автомобил „Опел Корса", е пострадал Спорно е налице ли е посттравматична епилепсия във
връзка с пътния инцидент и какъв е справедливият размер за причинените травми на ищеца.
За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид изслушаното
заключение на СМЕ и на повторната СМЕ, представените медицински документи и
събраните свидетелски показания.
Според заключението на СМЕ, изслушано от СГС, в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания: повърхностна травма на окосмената част на
главата; охлузване на главата челно в ляво; контузия на мозъка челно в ляво;
симптоматична епилепсия - прости парциални пристъпи с вторична генерализация.
Непосредствено след претърпяното ПТП търпял значителни страдания, свързани с
главоболие, световъртеж и ограничена подвижност във врата. Постепенно тези оплаквания
намаляват по интензитет и честота, като възстановяването е строго индивидуално и се
определя от редица фактори, най-вече от възможността за настъпването на усложнения в
хода на ЧМТ. При ищеца е установено с КТ на глава и ЕЕГ изследване посттравматично
усложнение - симптоматични епилептични пристъпи, за които е започнато системно лечение
с Трилептал. Проведено е лечение с аналгетици, противооточни, НСПВ, Вит Б в първите дни
след претърпяното ПТП. Впоследствие е започнато лечение с антиепилептичен медикамент,
който приема и до момента. Описаните увреждания са с голяма вероятност в причинно -
следствена връзка с описаното ПТП. Непосредствено след претърпяното ПТП ищецът е
търпял значителни по интензивност страдания, свързани с главоболие, световъртеж и
ограничена подвижност във врата. В този период ищецът е провеждал лечение, свързано с
оплакванията му. Постепенно тези оплаквания намаляват. Възстановяването е строго
2
индивидуално и се определя от редица фактори, но при този вид травми понякога е до 6
месеца. Проведено е консервативно лечение: болнично - от 18.11.2020 г до 21.11.2020 г - 3
дни ; домашно -амбулаторно - от 18.10.2020 г до 17.11.2020 г - 1 месец и от 21.11.2020 г. до
момента приема Трилептал. От направения личен преглед ищецът към момента на изготвяне
на експертизата е в добро здравословно състояние, без отпадна неврологична симптоматика.
По отношение на епилептичните пристъпи пациентът е на системно лечение с Трилептал.
От направените изследвания през месец май 2022 г. не се установяват травматични промени
в мозъчния паренхим. В бъдеще се очаква състоянието на ищеца да се подобри и при
проследяване, вкл. на ЕЕГ изследванията, да се редуцира и да се спре медикамента, приеман
за симптоматичните пристъпи. До момента на процесното ПТП при ищеца не са
регистрирани пристъпи с описаната характеристика на: световъртеж, прилошаване и
пристъпи от загуба на съзнание, в медицинската документация/ползвани отпуски по болест/.
Описаната КТ находка е с локализация, отговаряща на травмата на главата.
В с.з. на 27.05.2022 г. при разпита си д-р М. отговаря, че от магнитно-резонасната
томография се вижда, че в мозъка няма травматични промени – вече не се наблюдава зона
на исхемия и изводът й е, че състоянието ще се подобрява.
От свидетелските показания на спътника на ищеца при ПТП В. Б. С. и на виновния водач И.
Л. Д. в с.з. от 01.04.2022 г. се установява, че ищецът е бил в по-тежко състояние в сравнение
със спътника си, че последният се е опитвал да помогне на ищеца да излезе от колата и че
ищецът е отведен от мястото на инцидента с линейка. Според св. С. Б. повръщал през
цялото време.
Повторната СМЕ, изслушана пред въззивната инстанция, излага следните факти въз основа
на проверените медицински документи. От фиша за спешна медицинска помощ №103836 е
видно, че при прегледа на мястото на инцидента в 23:01 часа е бил в съзнание, без отпадна
неврологична симптоматика, с нормални зеници, оценка по Глазгоу кома скала-15 т.
/максимален брой/. Описаните анамнестични данни са, че си ударил главата в челото вляво,
причерняло му,имал световъргеж. Транспортиран е до спешния център на МБАЛ „Царица
Йоанна- ИСУЛ“. При прегледа там е поставена диагноза: повърхностна травма на главата и
шията. От обективния статус-контактен.адекватен, охлузване на челото вляво.
Извършени са рентгенографии на череп профилна проекция и на шийни прешлени фас и
профил, на които не се установени данни за счупване на кости на черепния покрив, счупване
на тела и израстъци на прешлени и луксации на стави. В спешно отделение е консултиран и
с неврохирург, който е описал, че става дума за мъж на 39 г., претърпял ПТП. Загуба на
съзнание, оплаква се от гадене и световъртеж, без главоболие и повръщане. От локалния
статус-охлузване вляво челно, без други видими травматични промени. Неврологичен
статус-адекватен.без отпадна неврологична симптоматика. При тези анамнестични данни и
локалния статус-охлузването вляво челно, без отпадна неврологична симптоматика и
липсата на счупване на черепни кости са налице показания за приемане в клиниката по
неврохирургия на болницата с диагноза: Мозъчно сътресение Контузия в лява челна област
на главата, което е и сторено в случая. Болничното наблюдение и лечение е с тридневен
престой. През този период според д-р П. следва ежедневно да се проследява неврологичният
статус, извършва се компютърна томография на главен мозък и се предписват медикаменти
съобразно оплакванията, което обаче в случая не е извършено и той е бил освободен на
19.10.2020 г. в 01:09 ч. В консултацията с неврохирург от 19.10.2020 г./първи ден след
травмата/ е поставена диагноза: съмнение за контузия на мозъка. Епи симптоматика. Дадено
е предписание за компютърна томография на глава и шийни прешлени. В документа няма
данни от проведения преглед и обосновка за поставената диагноза.Съмнението за контузия
на мозъка се основава на епилептичната симптоматика, която е по анамнестични данни.
Компютърната томография без контраст от 21.10.2020 г./трети ден от травмата/, която не е
налична по делото, а е представено само разчитането й, е установила нееднородна структура
на мозъчния паренхим вляво прецентрално субкортикално-ивицесто-огнищна хиподенсна
зона с неясни граници.без кръвоизлив.В заключението е прието,че на фона на анамнезата за
прекарана травма находката вляво фронтално е както при наличие на контузионни
3
паренхимни лезии.
Д-р П. е пояснил в заключението си, че мозъчните контузии са най-разпространените форми
на интрааксиални увреди. Тези травми по дефиниция въвличат главно повърхностното сиво
вещество на мозъка.Контузиите са хеморагични поради по-голямата васкуларизация на
сивото мозъчно вещество. Най-често засегнатите зони са слепоочния полюс, зоната около
силвиевата фисура и орбиталната повърхност на челния дял. Хиподенсните мозъчни
контузии са зони в които има повишено водно съдържание.редуциран кръвоток и опасност
от развитие на исхемичен инфаркт. Те по-трудно се визуализират на компютърна
томография защото плътността им е много близка с тази на заобикалящия ги мозък. По тази
причина при пациенти с подобни зони след травма за уточняване на находката се извършва
магнитно-резонансна томография,к оято има много по-голяма чувствителност и
специфичност към този вид контузии или след няколко дни се прави нова компютърна
томография. Това е било необходимо и за уточняване на тежестта на черепно-мозъчната
травма - мозъчно сътресение или мозъчна контузия-т.е дали находката се дължи на травма
или е лезия, дължаща се на съдови причини. Магнитно-резонансна томография на главен
мозък, извършена на 18.05.2022 г. по указание на вещото лице, назначено от СГС, /една
година и седем месеца след травмата е със заключение-нормален магнитно-резонансен образ
на главния мозък.
При новата консултация с неврохирург от 22.10.2020 г./четвърти ден от травмата/ ищецът се
оплаквал от болки в шията и главата, гадене и повръщане. В медицинското направление от
тази дата е описано, че в неделя на 18.10.2020 г. получил епи припадък. Вещото лице
обръща внимание, че Б. Ц. Г. на 18.10.2020 г. от 23:22ч. до 01.09 ч. на 19.10.2020 г. пo данни
от приложената медицинска документация е бил на преглед в спешно отделение на МБАЛ
„Царица Йоанна-ИСУЛ” и в нея няма описан такъв припадък. В обективния статус са
описани епи симптоматика и квадрипирамиден синдром (слабост в четирите крайника). При
тази клиника пациентът е трябвало да бъде насочен за приемане в неврохирургична клиника,
което не е сторено.
При следващата неврохирургична консултация от 27.10.2020 г. (девети ден от травмата) по
анамнестични данни претърпял ПТП и се оплаквал от главоболие, световъртеж, гадене,
болки в шийната област и двете ръце. В консултацията няма данни за епилептични
припадъци. От неврологичния статус-общомозъчен синдром ,цефалгичен, леко набелязан
квадрипирамиден синдром и вертебрален в шийната област. В документа, озаглавен
консултация с неврохируг, е описано: От КТ на глава-данни за леко набелязан мозъчен едем
и КТ данни за мозъчна контузия. Вещото лице посочва, че такива данни в разчитането
всъщност няма.
В периода 18.11.- 21.11.2020 г.-един месец след травмата е проведено лечение в
неврологична клиника на УМБАЛ „Св.Иван Рилски” по клинична пътека №62G40.6, който
според вещото лице е с минимален болничен престой три дни с диагноза: Епилепсия-прости
парциални пристъпи с вторична генерализация. Състояние след черепно-мозъчна травма с
мозъчна контузия. От анамнезата- постъпил по повод пристъпи със загуба на съзнание с
характеристика на голям тонично-клоничен припадък, които са с давност от около месец и
половина, появили се след прекарано ПГП. Честота на пристъпите два пъти седмично.От
неврологичния статус-централен вестибуларен синдром с несистемен световъртеж, статична
и локомоторна атаксия. В клиниката не е проведено ново невроизобразително изследване с
оглед съобщените анамнестично епилептични пристъпи. През периода на лечение не са
наблюдавани нови пристъпи. Проведеното видео ЕЕГ изследване, приложено по делото, е с
нормална за възрастта основна активност без огнищна или генерализирана
епилептиформена активност. В консултацията с проф.Ш. зав.клиника е препоръчано
въпреки липсата на пароксизмална активност от ЕЕГ изследването поради пристъпите с
епилептичен характер в амбулаторни условия /анамнестични данни от пациента/ започване
на антиконвулсивна терапия и проследяване от невролог. Започнато лечение с Трилептал
300 мг. Издадено е експертно становище от клиниката и протокол за предписване на
лекарства, заплащани от НЗОК №119/7270 от 26.11.2020 г.Издадена е и рецептурна книжка
4
на хронично болен на името на Б. Ц. Г. за заболяване :Grand mal ирипадъци/стр.51 от
делото/. В книжката са предписани месец 12.2020 г. Трилептал 300 мг. две опаковки.
На 15.04.2021 г./шест месеца след травмата/ е издадено Експертно решение на ТЕЛК №
1518 освидетелстване по документа с определена 75% трайно намалена работоспособност за
срок от три години - до 01.04.2024 г. с водеща диагноза: Епилепсия.Епи гранд мал
симптоматика, средно чести пристъпи с интервали от седмици.
Неврологичната консултация от 28.04.2021r ./шест месеца след травмата/ е с диагноза: Grand
mal припадъци/с малки припадъци petit mal или без тях, неуточнени. При прегледа ищецът е
съобщил за зачестяване на пристъпите до три - четири пъти седмично и в лечението е
увеличен приемът на Трилептал на 2-1-1.
На 15.11.2021 г.една година и един месец след травмата е приложен неврологичен преглед с
диагноза: световъртеж от централен произход. В придружаващи заболявания липсва
диагноза епилепсия. В анамнезата е отбелязано оплаквания от чести пристъпи на замайване,
прилошавания, лесна умора при работа с компютър и при умствени и физически
натоварвания. Проведено е ЕЕГ изследване със заключение-пароксизмален фокус
двустранно центро-париетално с фотопароксизмален отговор и вторични генерализации при
провеждането на хипервентилация. Дифузни иритативни прояви при
хипервентилация/ХВ/.Продължено е лечението с Трилептал 300 мг.
В резултат на изложените факти и описаните медицински документи, както и като е
съобразил свидетелските показания на П. К. К., която живее на семейни начала с ищеца от
18 години, изслушани в с.з. от 15.07.2022 г. от СГС, както и указанията на Световната Лига
за борба с епилепсията (ILAE) и Международното Бюро за Епилепсия (International Bureau
for Epilepsy, IBE) вещото лице д-р П. е заключил, че не може да се приеме с категоричност
травматична епилепсия като последица от прекараната черепно-мозъчна травма на
18.10.2020 г. Вещото лице е изложило и следните съображения в подкрепа на своя извод. Б.
Ц. Г. безспорно е получил черепно-мозъчна травма след инцидента на 18.10.2020r.jio данни
от неврохирургичния преглед в спешния център на МБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ" но не е
приет на лечение.При неврохирургичната консултация на следващия ден 19.10.2020 г. е
поставена диагноза:Съмнение за контузия на мозъка. Епи симптоматика по анамнестични
данни. На основата на описаната хиподенсна с ивицеста структура лезия в ляв челен лоб
субкортикално от компютърната томография на 21.10.2020 г.в новата неврохирургичната
консултация от 22.10.2020г. е поставена диагноза:мозъчна контузия. Лезията не е
потвърдена с контролна компютърна томография или с магнитен резонанс, който има по-
голяма специфичност към подобни находки. Хиподенсните мозъчни контузионии зони са с
повишено водно съдържание и редуциран кръвоток и след отзвучаване на отока е възможно
да остане зона на локална агрофия.каквато не е установена при магнитно-резонаненото
изследване от 18.05.2022 г. Епилептичните пристъпи са единствено по анамнестични данни
от Б. Ц. Г. и неговите близки.Няма наблюдавани типични епи припадъци от медицинско
лице. В неврохирургичните консултации /19.10 и 22.10.20 г. има записана епи
симптоматика/няма описан видът на припадъците и тяхната честота/. При лечението в
неврологична клиника УМБАЛ „Свети Иван Рилски" не са наблюдавани припадъци.олисани
са като големи тонично-клонични с честота два пъти седмично по анамнеза. За периода
18.10.2020 г.-15.11.2021 г.са проведени само две електрофизиологични изследвания/ЕЕГ/-
едното с нормален запис, а второто с пароксизмална акгивност. При тези данни е
необходимо провеждане на продължително видео ЕЕГ изследване, което да разграничи
епилептичните от неепилептичните /дисоциативни/ припадъци и да идентифицира
припадъците като парциални или първично генерализирани. То се обсъжда като златен
стандарт в клиничната епилептология. През този период липсва и контрол на
медикаментозното лечение, вкл. изследване плазмената концентрация на предписания
медикамент.
При изслушването си в съдебно заседание на 08.06.2023 г. д-р П. подчертава, че данните за
епилепсия са само анамнестични от него или от неговите близки. Няма наблюдаван
епилептичен припадък от медицинско лице, няма описан типичен епилептичен припадък.
5
Учудващо е, че в документа от 22.10.2020 г. лекарят е записал, че на 18.10. вечерта е
получил епилептичен припадък. Това е невъзможно според вещото лице, тъй като
катастрофата е на 18 ти около 22:30 ч., а свидетелката К. разказва, че той се е прибрал късно
вечерта. Д-р П. е категоричен, че при ищеца има абсолютни показания за черепно-мозъчна
травма: при приемането в спешно отделение е записано, че е повръщал, има нараняване на
главата, има липса на спомени и независимо от нормалния неврологичен статус, тези
симптоми означават лека черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение.
Според показанията на П. К. К., в с.з. от 15.07.2022 г. през октомври 2020 г. претърпял
инцидент, като се прибрал късно вечерта. Имал огромна цицина на главата, кръв,
неадекватен, пребледнял. Много пъти били ходили при лекари. Имал силно главоболие,
световъртеж, безсъние от силното главоболие. Няколко дни след инцидента потърсили
лекарска помощ, бил получил гърч. Била ставала свидетел на пристъпите много пъти – -
ставал неадекватен, губел равновесие и трябвало някъде да се облегне. Всеки път били от
различно естество. Изписаните лекарства пиел редовно. Към момента на разпита
главоболието, безсънието, гаденето продължавали. След инцидента нямал желание да ходи
на разходка с децата им, на фитнес и на планина.
Според показанията на спътника му В. Б. С. Б. повръщал през цялото време.
Въззивният съд съобразява и представените по делото фиш за спешна медицинска помощ за
Б. Ц. Г., заверено копие; рецептурна книжка за Б. Ц. Г., заверено копие; протокол за
предписани лекарства, заплащани от Н3ОК/Р3ОК за Б. Ц. Г., заверено копие, решение на
ТЕЛК –на л. 51 от делото за определяне на 75 % намалена работоспособност за срок от три
години до 01.04.2024 г. с водеща диагноза епилепсия, справка от НЗОК за предписаните
лекарства, за прегледи от ОПЛ, за извършени медико-диагностични дейности, за отчетени
хоспитализации, за отчетени клинични процедури, ИЗ 23213 от МБАЛ „Иван Рилски“ на л.
118-149 от делото, както и приложените седем болнични листове за общо ползван отпуск по
болест за 83 /осемдесет и три/ дни.
Въз основа на изложеното съдът приема, че в резултат на пътния инцидент ищецът е
претърпял следните неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение: повърхностна
травма на окосмената част на главата; охлузване на главата челно в ляво; контузия на
мозъка челно в ляво, лека черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение. Съдът приема за
доказани описаните многократно в анамнестичните данни на медицинските документи,
описани по-горе пристъпи на замайване, прилошавания, лесна умора при работа с компютър
и при умствени и физически натоварвания. Представените медицински документи доказват,
че ищецът многократно е търсил медицинска помощ във връзка със симптоми, появили се
след пътния инцидент. Видно от справките от НЗОК преди пътния инцидент, ищецът е имал
29 прегледа хипертония, което означава, че той не е неглижирал здравето си преди ПТП и е
редовно е проследявал състоянието си при лекар. Ето защо, следва да се приеме въз основа
на житейските опитни правила, че оплакванията от главоболие, замаяност, прилошавания са
се появили след ПТП. В тази насока са и показанията на жената, с която живее на семейни
начала, които съдът при преценката им по чл. 172 ГПК и при съпоставка с писмените
доказателства и заключенията на СМЕ намира за достоверни. Съдът приема за доказани въз
основа на тези показания и припадъците, появили се след ПТП. Не може да се приеме за
доказана обаче посттравматичина епилепсия във връзка с пътния инцидент. За този извод
съдът взема предвид както поясненията на вещото лице пред СГС в с.з., според които от
магнитно-резонасната томография се вижда, че в мозъка няма травматични промени – вече
не се наблюдава зона на исхемия и изводът й е, че състоянието ще се подобрява, така и от
изводите на вещото лице, назначено от САС, което обосновано и компетентно е изложило
защо не е налице такава епилепсия. От значение за определяне на обезщетението е и липсата
на първоначален болничен престой ( в това отношение съдът не кредитира заключението на
СМЕ на д-р М., тъй като противоречи на записаното в листа за преглед на пациент в
КДБ/СО и на свидетелските показания на св. К.), но и последвалия болничен престой от три
дни през месец ноември 2020 г. след описания от свидетелката първи припадък. Следва да се
обезщетят и намалената работоспособност, определена от ТЕЛК, за срок от три години,
6
както и многократните консултации с лекар по повод оплакванията на ищеца. Като се
вземат предвид възрастта на ищеца – 39 г., ползвания отпуск за временна
неработоспособност от 83 дни, промяната в нагласите на ищеца към живота и нежеланието
му за активност, съдът счита обезщетение от 30 000 (тридесет хиляди) лева за справедливо.
Този размер отразява и застрахователните лимити към деня на инцидента – 18.10.2020 г.
Частично основателни са оплакванията на ищеца за занижен размер на обезщетението, тъй
като следва да се съобразят продължилото близо две години периодично главоболие и
световъртеж. Обезщетение над този размер би било в разрез с принципа на справедливост
предвид липсата на първоначален болничен престой, противно на твърденията в отговора на
въззивна жалба, подаден от ищеца, благоприятната прогноза ( според д-р М., неоспорено с
тази част). Сумата от 30 000 лева обезщетява и променения живот, изразяващ се в
нежеланието за спорт, разходки и занимания с децата, за което разказва св. К.. Основателен
е доводът във въззивната жалба на ищеца, че стресът, преживян от него, както във връзка с
инцидента, така и от проведеното лечение, така че е станал напрегнат, тревожен, със
затруднена концентрация и емоционално лабилен, са релевантни за определяне на размера
на обезщетението. Не се установяват по делото интензивна тревожност, напрегнатост и
емоционална лабилност във връзка с пътния инцидент, поради което съдът обезщетява
обичайния за подобен род събития психологически отпечатък. Без съмнение, предписаното
му лечение за епилептични припадъци, дава отражение върху псичихическото и
физическото му състояние. Лечението за епилепсия обаче не е в причинна връзка в ПТП и
застрахователят не отговаря за потенциалните неблагоприятни последици от него.
Описаните от свидетелката припадъци не могат да се квалифицират като епилептични
според категоричното становище на вещото лице по повторната СМЕ, поради което не е
доказано, че ищецът има епилепсия, за която да подлежи на доказване дали е във връзка с
травмата на главата, получена при ПТП.
Основателни са оплакванията във въззивната жалба на ответника за недоказаност на
посттравматична епилепсия, последица от процесното произшествие и обезщетението не
обхваща такова заболяване. Независимо от това, поради доказаните други вреди, описани
по-горе, обезщетението не може да бъде определен в размера, посочен от застрахователното
дружество.
По изложените съображения, решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за
разликата от 20 000 (двадесет хиляди) лева до 30 000 (тридесет хиляди) лева със законната
лихва от 17.03.2021 г. до плащането. На ищеца следва да се присъди допълнително
обезщетение от 10 000 (десет хиляди) лева за неимуществени вреди със законната лихва от
17.03.2021 г. до плащането.
Разноските за първата инстанция следва да се променят, като разноските, дължими на
ищеца, са 1489 лева. Дължимите на ответника разноски са 350 лева. Тъй като СГС е
присъдил по компенсация разноски на ищеца в размер на 467,69 лева, като е посочил, че
дължимите на ищеца са 992,69 лева, а на ответника – 525 лева, въззивният съд намира, че за
яснота следва да отмени решението в частта за разноските по чл. 78, ал. 1 ГПК изцяло, като
присъди на всяка от страните дължимите й разноски. В полза на адв. Д. Н.
възнаграждението за първата инстанция е 1718, 36 лева и към присъденото от СГС
възнаграждение от 1145, 57 лева следва да й се присъди допълнително 572,79 лева.
За въззивната инстанция в полза на въззивния-жалбоподател следва да се присъдят 200 лева
за платена държавна такса. В полза на адв. Д. Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
възнаграждението е 2050 лева при отчитане на общия обжалваем интерес от 72500 лева и
минималния хонорар за него от 6450 лева (6450х23500/72500). В полза на ответника-
въззивен жалбоподател следва да се определи юрисконсулстко възнаграждение според
неуважената част от жалбата на ищеца в размера на 250 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 3268 от 17.11.2022 г. на СГС, I ГО – 23 състав по гр.д. 7333/2021
г., в частта, в която е отхвърлен искът на Б. Ц. Г. срещу „ОЗК Застраховане“ АД с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 18.10.2020 г., за разликата от 20000
(двадесет хиляди) лева до дължимите 30000 (тридесет хиляди) лева ведно със законната
лихва от 17.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която „ОЗК
Застраховане“ АД е осъдено да плати на Б. Ц. Г. направените разноски след компенсация в
размер на 467,69 лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД ЕИК ********* да заплати на Б. Ц. Г., ЕГН
********** на основание 432 от КЗ допълнително обезщетение от 10000 (десет хиляди)
лева за неимуществени вреди от ПТП на 18.10.2020 г. със законната лихва от 17.03.2021 г.
до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. Ц.
Г. разноски за първата инстанция в размер на 1489 лева и за въззивната инстанция в размер
на 200 лева.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на адв. Д. Н. от САК на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар за представителство за първата инстанция в размер на
572,79 лв. и 2050 лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Б. Ц. Г. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на „ОЗК
Застраховане“ АД разноски за първата инстанция в размер на 350 лева и за въззивната
инстанция в размер на 250 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8