Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-9 СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет
и пети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
като изслуша докладваното от съдия
Комитова т.д.
№ 201 по описа за 2021 г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА
НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР. ГЛАВА XXI ОТ ГПК.
Образувано е по Жалба
вх.№ на АВ № 20210125162306 на Б.М.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Х.Г.– член на САК съгласно приложено
пълномощно, против ОТКАЗ № 20210118163703/19.01.2021 г., постановен по подадено Заявление по образец А4 с вх. № 20210118163703 за първоначално вписване в
ТРРЮЛНЦ на дружество с органичена отговорност с наименование „Т.О.“ (в
процес на регистрация). Жалбоподателят излага аргументи в посока неправилност и
незаконосъобразност на отказа и иска неговата отмяна. Твърди се в жалбата, че на 18 01.2021 г. по електронен път е било
подадено заявление за първоначално вписване на дружество с ограничена отговорност
с фирма „Т.О.“ от заявител Б.М.А. – едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството. На същия ден - 18 01.2021 г., е била извършена
проверка в Единен портал за заявяване на електронни административни услуги към ТРРЮЛНЦ,
като е установено, че няма предходни вписвания на Дружества с фирма „Т.О.“ или
друго подобно съгласно приложената Справка. Длъжностното лице към АВ, напълно
неприлно е приело, че в ТР е вписано друго дружество със сходно наименование и
фирма „Т.“ ЕООД, ЕИК*******, въпреки, че в
мотивите си правилно тълкува лингвистично наименованията, като приема, че е налице графична отлика във фирмата на вече съществуващото дружество и на това заявено за първоначално вписване. Във вече
вписаното дружество думите ТЕЙК и ОФ са записани слято, а във фирмата заявена
за първоначална регистрация със заявление с вх.
№20210118163703/18.01.2021 г. те са отделени с интервал, като във фирмата на
вписаното дружество се съдържа еднократно употребена буква „ф“ в края на думата,
а при заявената за регистрация със заявление с вх №20210118163703/18.01.2021
г. фирма се съдържа удвоено буква „ф" в края на наименованието,
което
на практика прави наименованията различни. На следващо място, длъжностното лице
неправилно продължава тълкуването като сочи в мотивите си, че макар и да е на лице напълно различно символно изписване това не
прави наименованията различни за произнасяне, тъй като интервалите тиретата и
другите пунктуационни знаци както и удвояването на съгласната буква „ф“ не
водят до разлика в изговарянето на символите. Съгласно чл. 7, ал. 2 пр. 2-ро от ТЗ фирмата трябва да отговаря на истината да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала В настоящият
случай, фирмата на новоучредяващото се дружество с наименование „Т.О.“, при
съществуващо и вписано в АВ дружество със
наименование „Т.“ не би могла да въведе в заблуждение другите
лица, участващи в гражданския и търговския оборот, тъй като разликата между двете фирми е не само в изписването им, но и при изговаряне на тези наименования. Макар и близки по
звучене, двете наименования са безспорно различни и изписването им или
произнасянето им не би довело до заблуждаване. Още един
аргумент в подкрепа на това твърдение е и обстоятелството, че и
двете дружества са с различен предмет на дейност.
На следващо място, длъжностното лице, постановило процесния
отказ сочи, че учредителният акт и преписът от него със
заличени лични данни са представени под формата на сканирани изображения, но
сканирани нечетливо, порок, за който не следва да даде указания на заявителя. Така
възприето е неоснователно.
Иска се отменя на постановеният от длъжностно лице към
Агенция по вписванията Отказ №20210118163703/19.01.2021 г. за първоначално
вписване на дружество с ограничена отговорност с фирма „Т.О.“, по Заявление с вх. №20210118163703/18.01.2021
г. и
постановяване на Решение, с което да бъдат дадени задължителни указания на
Агенцията по вписванията да даде указания на заявителя да предостави в срок
учредителният акт и препис от него със заличени данни, като след изпълнението
им, извърши първочално вписване на дружеството с ограничена отговорност и фирма
„Т.О.“. Претендират се разноски.
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, гр.София, ул. *********представлявана от
изпълнителния директор Г.К., чрез И.Т.– юрисконсулт в отдел „ПОАНД“, дирекция
„ПОЧРД“ с пълномощно № РД -01-518/27.09.201 9г., на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ депозира писмен Отговор
вх. № на СГС 272842/02.02.2021г. по Жалба с № 20210125162306 от 25.01.2021г., с
която заявява, че счита същата за неоснователна. Твърди, че след извършена
проверка на основание чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, при разглеждане на поденото заявление
длъжностното лице по регистрацията е установило пропуски, препятстващи
уважаването му. Заявява се, че чрез посочената от жалбоподателя справка от
Единен портал за заявяване на електронни административни услуги към ТРРЮЛНЦ се
извършва търсене на срещането на ключови думи, така, както тези думи са
зададени (изписани) от потребителя. Същата е зададена за улеснение на
заявителите, като АВ няма нормативно вменено задължение да гарантира, че при
извършване на посочената Справка се откриват не само буквалните съвпадения на
зададените думи, но и техни варианти, които се различават по графичното си
изписване или в някои случаи – и по буквения си състав, но се произнасят по
идентичен начин. Доколкото в императивната правна норма на чл. 7, ал. 2 от ТЗ е
установено изискване фирмата да не въвежда в заблуждение и е оглед необоримо установената
презумпция, че всеки познава закона, заявителят е следвало да положи дължимата
грижа при ползване на справката и да зададе за търсене и варианти на
интересуващото го фирмено наименование, които се произнасят по същия начин,
макар и да имат графични отлики. Неверни са наведените в жалбата твърдения, че
символното изписвано на „Т.О." и „Т.” е напълно различно и че двете
наименования се изговарят по различен начин. Точно обраното, символното изписване
и графичният изглед на двете наименования са твърде сходни, а звученето при изговарянето
им е напълно идентично. При минимални графични отлики в двете фирми и напълно
идентично звуково произнасяне, „Т.О.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД са еднакви фирми, поради
което е налице нередовност от гледна точка на първата предвидена в чл.21, т. 7
от ЗТРРЮЛИЦ хипотеза, а именно - друго лице (търговското дружество „Т."
ЕООД, с ЕИК*******) има права върху фирмата. Дори и да бъде прието, че
графичните отлики при изписването на двете фирми, изразяващи се в употреба на
интервал и употреба на допълнителна буква „ф“ в края, правят фирмите различни, ако
се допусне регистрация на ново дружество с еднолична отговорност с фирма „Т.О.“
ЕООД, ще бъде налице въвеждане в заблуждение по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ТЗ.
В чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ изрично е посочено, че в регистърното производство
следва да бъде извършена проверка дали заявената за вписване фирма отговаря на
изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Дори и това да не беше предвидено
изрично, наличието на въвеждане в заблуждение би попаднало в хипотезата на чл.
21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ - несъответствие на заявената за вписване фирма със законовото
изискване на чл. 7, ал. 2, изр. 2, предл. второ от ЗТРРЮЛНЦ.
Необосновани са
доводите на жалбоподателя, че не можело да се стигне до объркване на двете
фирми, което да доведе до заблуждение, тъй като те са различен предмет на
дейност. Действащата правна уредба поставя изискване за уникалност на фирмата,
но не и на предмета на дейност, в резултат на което е допустимо от законова
гледна точка, а също и често срещано явление, различни фирми да имат един и същ
предмет на дейност. Оттук следва, че предметът на дейност не може да се
възприеме като правно-индивидуализиращ белег на търговеца. В чл. 13, ал. 1 от ТЗ са изброени обстоятелствата, които търговецът е длъжен да посочва в
търговската си кореспонденция и на Интернет-страницата си, ако има такава. В
изброяването е включена фирмата, но не е включен предметът на дейност, именно
защото последният не е съществен за правната индивидуализация на търговеца.
Освен това, веднъж регистрирал се с дадена фирма, търговецът има свободата по
всяко време да промени предмета на дейност, и това важи както за вече
регистрирания търговец „Т. ЕООД, така и за заявения за регистрация учредяващ се
търговец. Не на последно място, предметът на дейност на заявения за вписване
търговец „Т.О.“ ЕООД е услуги в областта на дизайна. Вписаният предмет на
дейност на „Т.“ ЕООД включва „други услуги“, които биха могли да са именно
услуги в областта на дизайна, тоест има припокриване на предмета на дейност на
двете търговски дружества.
В жалбата
неоснователно се посочва, че длъжностното лице по регистрацията не е дало
указания за представяне на четлив учредителен акт и препис от него със заличени
лични данни, освен изискуемите съгласно закона, единствено поради наличието на
порок по чл. 21, т. 7 от ЗТРРЮЛНЦ, касаещ фирмата. В мотивите на обжалвания
отказ изрично е изтъкнато, че независимо от другите нередовности, констатирани
при разглеждане на заявлението, длъжностното лице по регистрацията не следва да
изисква повторно, чрез даване на указания, вече приложен към заявлението документ,
дори и този документ да е нечетлив или да страда от други пороци. Този извод
произтича от редакцията на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛННЦ, съгласно която указания се
дават в два изчерпателно изброени случая - при неприлагане на документи,
изискуеми по силата на закона, или при неплащане на държавната такса. В
конкретния случай заявлението е електронен път и приложенията към него са
представени под формата на електронни изображения съгласно чл. 80 от
НВСДТРРЛЮНЦ. Съгласно чл. 82. ал. 2 от НВСДТРРЛЮНЦ рискът от грешки при
предаването на заявлението към Агенция по вписванията е за изпращача, oт което
следва, че е в тежест на заявителя при прикачване на приложенията към
заявлението да провери тяхното съдържание. В случая няма основание да се дават
указания за повторно представяне на учредителния акт и преписа от него, тъй като
те вече са приложени към разглежданото заявление и не представляват непредставен
документ. Освен това чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ изрично предвижда, че при отмяна
на отказа съдът следва само и единствено да даде задължителни указания на
Агенция по вписванията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване.
Законът не предвижда възможност съдът, при отмяна на отказа, да укаже на
Агенция по вписванията да даде указания по заявлението за представяне на
непредставен в регистърното производство необходим документ, дори и в случаите,
в които длъжностното лице по регистрацията е допуснало процесуално нарушение и
не е дало указания за представяне на този документ по реда на чл. 22, ал. 5 от
ЗТРРЮЛЦ. Според Агенция по вписванията, изложените сьображения обосновават извод
за законосъобразност и правилност на постановения отказ, поради което моли същия
да бъде потвърден, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират
се разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:
Производството
пред ТР - АВ е образувано по Заявление
обр. А4 вх. № 202101 18163703/18.01.2021 г., подадено от Б.М.А. на
основание чл. 24 от ЗТРРЮЛПЦ за вписване
на първоначална регистрация на Фирма с Наименование: „Т.О.; Правна
форма: Дружество
с ограничена отговорност; Изписване на чужд език: Take off Ltd.; Седалище
и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ гр. София 1303, Област София (столица); Община
Столична, Район р-н Възраждане, „********; Предмет
на дейност: Услуги в областта на дизайна в това число, но не само
дизайн на уеб сайтове; Основна дейност по КПД: 74.10,
Специализирани дейности в областта на дизайна; Управители:
Б.М.А., ЕГН **********, държава: БЪЛГАРИЯ; Едноличен
собственик на капитала: Б.М.А., ЕГН **********, държава:
БЪЛГАРИЯ; Размер на капитала: 2 лева.
Приложените
към заявлението документи са: Дружествен договор, учредителен акт- устав;
Документ за внесен капитал; Документ за внесена държавна такса; Нотариално заверени съгласие
и образец от саморъчния подпис на управителя, Декларация относно истинността на
заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяваме
актове; Протокол от учредитепно събрание; Декларация по чл 142 ТЗ;
На 19.01.2021 г. е постановен Отказ № 20210118163703, като мотивите на длъжностното лице са, че при справка, на основание чл. 11,
ал.
1 от ТЗ във връзка с чл. 21,
т.
7 от ЗТРРЮЛН относно заявената фирма на дружеството е било установено,
че в ТР е вписано Дружество
c фирма "Т."
ЕООД, ЕИК*******. Във фирмата на вече съществуващото дружество двете части
ТЕЙК и ОФ са записани слято, а във фирмата, заявена за регистрация, те са
отделени с интервал. Също така във втората част на фирмата на заявеното за
вписване в в регистърното
производство дружество се съдържа двукратно употребена буква "ф", а
във фирмата на вече съществуващото дружество се съдържа
само една буква „ф“ . Това обаче не води до различно произнасяне на думата, т.е. в българския език Т. и Т.О.
се произнасят звуково по един и същ начин, тъй
като интервалите, тиретата и другите пунктуационни знаци, както и удвояването
на съгласната буква "ф" не водят до разлика в произнасянето. Въпреки
графичната отлика при изписването следва да се счете, че става въпрос за една и
съща фирма. Това е така, тъй като наличието на интервал и двойната употреба на
буквата "ф" не водят до различно произнасяне на фирмата в конкретния
случай. Дори и да се счете, че графичната разлика, състояща се в разделянето на
двете части на наименованието чрез интервал и броя на употребените букви
"ф", прави фирмите различни, би се стигнало до въвеждане в
заблуждение по смисъла на чл. 7, ал. 2, изр. 2 от ТЗ. Установява се още, че
учредителният акт и преписът от него със заличени лични данни сьгласно чл.2 ал. 2 и чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛИЦ и чл. 20, т. 1, б.
"6" от НВСДТРРЮЛЦ са представени под формата на сканирани изображения
съобразно чл. 80 от НВСДТРРЮЛЦ, но сканирани нечетливо, което не позволява да
се извърши запознаване с тяхното съдържание в пълнота и съответно да бъде
извършена проверка на съдържанието от гледна точка на съответствие със закона. Безсмислено,
според длъжносттото лице би било да се дават указания за представяне на
учредителния акт и препис, доколкото
това, предвид констатитираните по-горе пороци, не би довело до вписване на
заявлението.
Срещу отказа на
длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № № 20201218165540-4/23.12.2020г., е
подадена процесната жалба, като същата е с вх.№
на АВ № 2020**********;
Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса;
- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);
- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от
,ЗТР.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 21 от ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено
заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на
предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на
вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е
обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда
от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички
документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване
акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със
закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е
представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, дали друго лице няма права
върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при
първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по
силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално
удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната
система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали
представените документи съответстват на въведените данни за тях в
Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.
На основание ЗТРРЮЛНЦ
част от проверката на длъжностното лице
включва въпросът дали друго лице има права върху фирмата и тя отговаря ли на
изискванията на чл. 7 от ТЗ. По силата на посочената разпоредба всяка фирма
освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за
предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка.
Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не
накърнява обществения ред и морала. Тя е изключително право на търговеца, който
я е регистрирал съгласно закона, като при използването на чужда фирма
заинтересованите лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното използване,
както и обезщетение за вредите.
Според настоящия
съдебен състав съществуването на друг търговец с наименование „Т.“ ЕООД, който е вписан в ТР, представлява
пречка за регистрация на новото търговско дружество - „Т.О.“ ЕООД. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ТЗ
фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се
подписва. Фирмата е един от правноиндивидуализиращите търговеца признаци,
поради което законодателят с разпоредбите на чл. 7, ал. 4 и чл. 11 от ТЗ е
въвел принцип за национална уникалност на фирмата на търговеца. Съгласно чл.
11, ал. 1 от ТЗ фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е
регистрирал. Търговската фирма е
словесното означение, под което търговеца сключва търговски сделки, тя е
"търговското име" на търговеца и търговското предприятие. Както
всяко име, търговската фирма се определя от търговеца, но законът предвижда
изисквания при нейното формиране. Същата трябва да отговаря на изискванията по
чл. 7, ал. 2 от ТЗ - изискване за истинност, да не въвежда в заблуждение(т.е. търговската
фирма не трябва да подвежда третите лица), да не накърнява обществения ред и
морала. Името трябва да е на кирилица и така се вписва в търговския регистър,
но може допълнително да се изписва и на друг език. Към индивидуализиращите
белези на наименованието на фирмата обаче не следва да се включват препинателни
знаци и разстояния, които при изписване и изговаряне на наименованието не могат
да изпълняват функциите си по индивидуализация на търговеца.
Същественото в настоящия казус е наличието на установено
сходство в наименованията на съществуващ търговец и дружеството в процес на
регистрация, което води до констатираната от ДЛР възможност третите лица да
бъдат въведени в реално заблуждение при идентификацията на търговеца.
Действително, законът не въвежда изрично забрана фирмените
наименования да нямат еднакво звучене, но както бе посочено в изложеното
по-горе, налице е законово установено изискване имената на фирмите да не
въвеждат в заблуждение и да отговарят на истината, като крайна сметка да служат
и обезпечават яснота и несъмнена и безспорна идентификация на търговеца, за
който се отнасят.
Търговското наименование въвежда в заблуждение не само когато
е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между
имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в
устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, каквато е настоящата
хипотеза. В такъв смисъл следва да се разбира и текста на разпоредбата на чл.
7, ал.4 от ТЗ.
В случая описаното сходство се поражда от факта, че при
изписването наименованията на въпросните фирми – „Т.О.“ ЕООД (в процес на учредяване)
и вече съществуващата „Т.“ ЕООД е налице минимална лексикална
разлика, свеждаща се до прибавяне на една единствена буква – „Ф“ и
отделяне на думата с интервал. Според съда в устната реч посочената отлика ще
остане изцяло неразграничима, защото имената на двете дружества имат напълно
идентично произношение.
Дори да се приеме, че
предвид наличието на интервали двете фирмени наименования не са идентични, то
те са сходни до степен, че лесно могат да бъдат объркани потребителите и
останалите търговци, които ще се окажат въведени в заблуждение, че договарят с
другия търговец, поради което не е спазено изискването на чл. 7, ал. 2 от ТЗ фирмата да не въвежда в заблуждение.
Удвояването на съгласната Ф в правописа на фирменото наименование не води до удвояване и при
произнасянето му. Формалното различие, обусловено от добавянето на
съгласен звук, не дава възможност за ясна различимост между
съществуващата и новоучредената фирма. Идентичният изговор/фонетика обуславя
потенциална възможност за въвеждане в заблуждение относно действителния
участник в търговския оборот. Единствената разлика между тях е, че към наименованието на
първия търговец е прибавена още една буква "Ф", към другата буква
„Ф“. Налице е изключителна висока степен на звуково сходство между
наименованието на новозаявеното търговско дружество и вече регистрираното
такова. С добавянето на още една буква Ф това сходство по никакъв начин не се
намалява или преодолява, Двете се произнасят по един и същи начин при
употребата им в българския език. Двойното Ф не може да бъде отграничено от
единичното при изговаряне. Възможно е и да не бъде забележимо и при прочит на
документи, реклами. Както бе посочено, наличието на интервал (разстояние), с
който са разделени отделните думи, не е достатъчно да отличи едното от другото
наименование, тъй като уникалността на фирмата на дружеството следва да
произтича пряко от словесното и буквеното означение на самото наименование.
Поставянето на интервал между две срички от една и съща дума (респ. между две
думи в едно словесно съчетание) в наименованието не прави същото уникално и
ясно различимо от фирмата на посочения по-горе търговец. При изговаряне на двете наименования същите звучат еднакво и
не е възможно да се отчете никакво различие между тях. Това ще доведе до много
сериозна опасност от заблуждение. Интонационни опити
за произнасяне разновидности на наименованията при нормален изказ също не са в състояние
да породят различен ефект. Но дори това да е обективно възможно и постижимо,
според настоящия съдебен състав, минималното различие в имената е чисто
формално и несъществено, което в аргументира извода, че съществува опасност
правните субекти, които евентуално ще влизат в правоотношения с някое от двете
дружества, да бъдат въведени в заблуждение при идентификацията на търговеца,
ако се допусне исканото вписване. В този смисъл е и Решение №
855/27.04.2015 г. по ф.д. № 1329/2015 г. на САС, както и решения на други
апелативни съдилища в страната.
Следва да се посочи също, във връзка с изложения в жалбата
довод, че при проверка на фирмата в Единен портал за заявяване на електронни административни
услуги към Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел
не е било установено наличие предходни вписвания на Дружества с фирма „Т.О.“
или друго подобно, че е напълно
възможно компютърната система да не е отчела идентичността заради използвания
интервал и да е потвърдила уникалността на наименованието. Това е така, тъй
като в компютърния език - интервалът е допълнителен знак, равнозначен на
буква/цифра. Но именно поради несъвършенството на всяка компютърна проверка,
след първоначалната електронна проверка за уникалност, обстоятелствата, на
които законът придава значение по чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ, се подлагат на човешка
професионална проверка за сходства и преценка на допустимата степен на
сходство, която не следва да достига до степен на идентичност.
Констатитираните
по-горе пороци се явяват непреодолима пречка, поради което по отношение
установената нечетливост на част от приложените документи към същото, дори да е
бъде прието, че са налице основания по чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, не би мигло до постигне желаното вписване на
процесното Заявление.
По гореизложените
съображения, съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен и като тъкъв същият следва да бъде потвърден, а процесната жалба - да се отхвърли
като неоснователна.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Всяка от страните в
процеса претендира присъждане на
разноски, за което се ангажират доказателства.
Съобразявайки
охранителния характер на настоящото производство обаче, липсва на основание за
приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК,
тъй като е налице изричната правна норма – тази на чл. 541 от ГПК, съгласно
която разноските по охранителните производства са за сметка на
молителя, независимо от това дали
отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25 ал.6
от ЗТРРЮЛНЦ
( с ДВ бр.105 от 11.12.2020
г.) е предвидено, че съдът да присъжда
разноски на страните по реда на ГПК.
Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25
от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по
чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл.
541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след
изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020 г. продължава
да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като
произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната
сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от
произнасянето, затова и възможността на АВп да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено
решение по жалбата (изрочно предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и
независимо от изхода му разноски на жалбоподателя, а още по малко
на АВп, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда
на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт.
Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБА вх.№ на АВ № 20210125162306, подадена от Б.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Х.Г.–
член на САК, против ОТКАЗ
№ 20210118163703/19.01.2021 г., по Заявление Обр. А4 с вх. № 20210118163703 за първоначално вписване в ТР на дружество с ограничена
отговорност с наименование „Т.О.“.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването на препис на жалбоподателя и АВп (на последната с
оглед изменението на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.106/11.12.2020 г.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: