Мотиви към решение № 47/ 19.02.2020г. по
АНД № 178/ 2020г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 03.02.2020г.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемия М.Б.К. за престъпление по чл.131
ал.1 т.4 и т.12 във връзка с чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК и
обвиняемия Г.Д.Г. за престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 във връзка чл.130
ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемите за виновни, да
ги освободи от наказателна отговорност, като им наложи административно
наказание.
Обвиняемите М.Б.К. и Г.Д.Г. не се явяват в съдебно заседание, редовно
призовани. На досъдебното производство се признават за
виновни, но се възползват от правото да не дават обяснения. Упълномощеният им
защитник моли съда да приложи разпоредбата на чл.78а от НК, а наказанието бъде
определено към предвидения от закона минимален размер.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на защитника
на обвиняемите и становището на прокурора, намира за установено следното:
Обвиняемият М.Б.К. xxx. Не е осъждан за извършени
престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК.
Обвиняемият Г.Д.Г. xxx. Видно от справката му за
съдимост същият към момента на деянието е неосъждан за извършени престъпления
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК. По отношение на този подсъдим има настъпила реабилитация на
09.10.2012г. относно наказание постановено по НОХД № 30335/2008г. на
РС-Монтана. Реабилитацията заличава вредните последици от осъждането, поради
което към датата на извършване на настоящето деяние този подсъдим е бил неосъждан.
Видно от справката за съдимост е налице още едно осъждане на подсъдимия по НОХД
№ 1724/2017г. по описа на РС-Монтана, но това осъждане е неотносимо към
настоящето разглеждане на съдимостта на обвиняемия, тъй като присъдата е влязла
в законна сила след датата на извършеното деяние по настоящето дело, а именно
16.10.2017г.
Първоначално досъдебното производство е образувано и
водено срещу обвиняемите
М.Б.К.,
Г.Д.Г. и М.С.С. за престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр. чл.129 ал.2 връзка ал.1 връзка чл.130 ал.1 и ал.2 връзка чл.20 ал.2 от НК.
С определение от
21.08.2017г. по НОХД № 1389/2017г. на PC Монтана спрямо обвиняемите Г. и К. производството е
приключило по реда на глава 29-та от НПК с одобрени споразумения.
По отношение на
третия обвиняем М.С. е внесен обвинителен акт в РС-Монтана. Съдът с присъда от
12.04.2018г. по НОХД № 1654/ 2017г. на МРС е признал подсъдимият М.С. за
виновен за престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2
от НК и го е признал за невиновен за престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр.
чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.130 ал.1 и ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК. Тази присъда
на РС-Монтана е обжалвана пред ОС-Монтана. С Решение от 21.01.2019г. по ВНОХД №
58/2018г. ОС-Монтана потвърждава първоинстанционната присъда.
Предвид новите
обстоятелства, които са установени в хода на съдебното производство, а именно,
че причинената телесна увреда не е средна, а лека такава, то ОП-Монтана е
направила предложение за възобновяване на НОХД № 1389/201г. на РС-Монтана, по
което са одобрени споразумения по отношение на обвиняемите Г. и К..
С решение №
223/04.12.2019г. състав на ВКС е възобновил НОХД № 1389/2017 г. на МРС, като е
отменил определението, с което са одобрени споразуменията между РП Монтана и обвиняемите
М.Б.К. и Г.Д.Г., като изпратил делото на РП Монтана за ново разглеждане.
При това ново
разглеждане РП-Монтана е изготвила постановление от 03.02.2020г, с което
предлага на РС – Монтана обвиняемите К. и Г. да бъдат освободени от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, въз основа на което е образувано и
настоящето производство.
От събраните в хода
на производството доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 05.07.2017г. вечерта около
19ч. обвиняемият Г.Г. бил с малката си дъщеря в парк „Слънчевата градина” в град
Монтана в близост до съоръженията за скейтборд. В парка се намирали и множество
хора - младежи и родители с малки деца. По същото време на едно от съоръженията
със скейборд се движел свидетелят Д. Й.. Последният бил със скейта си по най -
голямото за тази цел съоръжение, в това време на съоръжението застанало детето
на обвиняемия Г. и свидетелят Й. не успял да го избегне при движението си, като
го закачил и двамата паднали. Обвиняемият Г. след като изправил дъщеря си се
нахвърлил с юмруци върху падналия младеж, удрял го, скъсал му фланелката.
Намесили се намиращи се наблизо младежи - свидетелите А., П. и Т. Г., които сe наложило да държат ръцете и
краката на обвиняемия Г., за да спре да удря свидетеля Й.. Недоволен от
случилото се обвиняемият Г. се заканил да повика свои приятели, което и сторил.
Позвънил по мобилния телефон на обвиняемия М.К.. Свидетелят Й. пък позвънил на
ЕЕН 112 и съобщил за инцидента, оттеглил се в страни с другите младежи,
изчистил кръвта от лицето си, седнали на пейките и зачакали идването на
полицейските органи. След няколко минути на мястото пристигнали всеки с
автомобил обвиняемият М.Б.К. и М.С.С. - приятели на Г.. Двамата се насочили с
към обвиняемия Г.Г.. Тримата се опитали да проведат разговор със свидетеля Й., още
повече че била извикана вече полиция, но разговорът не потръгнал добре и
прераснал в спречкване. На свидетеля били нанесени удари, които го съборили на
земята. Свидетелят А. видял, че обвиняемият Г.Г. хвърля по него с велосипед,
взел намиращата се в близост детска тротинетка и я хвърлил срещу велосипеда, за
до го отклони от себе си. В това време обвиняемият К. му нанесъл няколко удара
с юмруци по главата. Свидетелят А. успял да го бутне, като обвиняемият К. се
подхлъзнал и паднал на земята. Разменили си по ритник.
В резултат на това
масово сбиване на А. А. и Д. Й. са нанесени телесни повреди.
Поведението на обвиняемите
силно възмутило намиращите се в парка хора.
От заключението на вещите лица
по изпълнената и приета разширена съдебно - медицинска експертиза по НОХД №
1654/2017г. по описа на РС-Монтана се установява, че свидетелят Й. при горния
инцидент е получил следните наранявания - разкъсно контузна рана и оток в
окосмената част на главата; разкъсно-контузна рана тип „аркада” с оток и
кръвонасядане челно; оток и кръвонасядане клепачите на ляво око и лява ушна
мида; оток и кръвонядане на носа с кръвотечение от същия; оток, кръвонасядане и
драскотини на гръдния кош; охлузване на ляв лакът; двойно ивицовидно
кръвонасядане с драскотини над десен лакът; охлузване на ляв лакът,
представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота с
оздравителен период 14 дни - лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
На свидетелят А. са
причинени следните увреждания - травма в областта на главата с натъртвания и
травматичен оток в дясната тилна област на главата и сътресение на мозъка, като
натъртванията и травматичния оток са причинили болка и страдание, а
сътресението на мозъка - временно разстройство на здравето, не опасно за живота
- лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Механизма на
получените увреждания по отношение на двамата пострадали отговаря да бъдат
получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по
описания по - горе начин.
Това заключение е
прието като обективно и компетентно дадено от съда по НОХД № 1654/2017г. на РСМ.
Последното е прието като доказателство при разглеждане на настоящето
производство.
Предвид на така
установените увреди на обвиняемите М.Б.К. и Г.Д.Г. е предявено ново обвинение
по чл.131 ал.1, т.4 и т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. По новото
обвинение и двамата са се признали за виновни и са се възползвали от правото си
да не дават обяснения.
От
така описаната по-горе фактическа обстановка са налице доказателства, че обвиняемите
са осъществили състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 във връзка с
чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, а именно че на 05.07.2017г. в град
Монтана, като извършители и в съучастие помежду си и с М.С.С. по хулигански
подбуди причинили телесни повреди на повече от едно лице - лека телесна повреда
на А. И. А. - травма в областта на главата с натъртвания и травматичен оток в
дясната тилна област на главата и сътресение на мозъка, като натъртванията и
травматичния оток са причинили болка и страдание, а сътресението на мозъка -
временно разстройство на здравето, не опасно за живота и лека телесна повреда
на Д. И. Й. - разкъсно контузна рана и оток в окосмената част на главата;
разкъсно-контузна рана тип „аркада” с оток и кръвонасядане челно; оток и
кръвонасядане клепачите на ляво око и лява ушна мида; оток и кръвонядане на носа
с кръвотечение от същия; оток, кръвонасядане и драскотини на гръдния кош;
охлузване на ляв лакът; двойно ивицовидно кръвонасядане с драскотини над десен
лакът; охлузване на ляв лакът, представляващи временно разстройство на
здравето, неопасно за живота с оздравителен период 14 дни.
От субективна страна обвиняемите Г. и К. са извършили
деянието при форма на вината - пряк умисъл, съгласно чл. 11, ал.2, пр.1 от НК.
Съзнавали са обществено опасния характер на деянието, предвиждали са
настъпването на обществено опасните му последици и са искали тяхното
настъпване.
Обвиняемите са с чисто съдебно минало по съображения изложени по-горе в
настоящите мотиви, като не са и освобождавани от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК към момента на извършване на деянието. За осъществен състав
на чл.131 във вр. с чл.130 ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание - лишаване
от свобода до три години, което е по-малко от предвиденото в чл.78А от НК,
както и не са настъпили съставомерни вреди.
Мотивиран
от изложеното съдът намира, че обвиняемите
М.К. и Г.Г. следва да бъдат
освободени от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, като им бъде
наложено от съда административно наказание от вида и в минимален размер,
предвиден в чл. 78а ал.1 от НК .
При това тълкуване на
закона, съдът признава за виновни обвиняемите, като намира, че са налице
предпоставките на чл. 78а, ал. 1, б. ”а” – б. ”в” от НК – т.е следва да бъдат
ОСВОБОДЕНИ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и да им се наложи АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева в полза
на Държавата, съобразявайки и разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК.
При
определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че обвиняемите
са безработни, извършили са престъпно деяние за първи път, поради което съдът
наложи размер на глоба към минимума съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е
съобразен с тежестта на извършеното деяние от обвиняемите и другите
обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които
да обосновават налагането на по – голям размер глоба.
Следва да се
отбележи и обстоятелството, че с определение от 21.08.2017г. по НОХД №
1389/2017г. на PC Монтана спрямо обвиняемите Г. и К. производството е
приключило по реда на глава 29-та от НПК с одобрени споразумения. Към
настоящият момент обвиняемите почти са изтърпели наказанието си и по отношение
на тях биха били налице разпоредбите на чл.86 от НК.
Предвид изхода на делото съдът осъди М.Б.К. и Г.Д.Г.
да ЗАПЛАТЯТ на
основание чл.189 ал.3 от НПК по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно
издаден изпълнителен лист в полза на
РС-Монтана. Направените по водене на делото разноски са заплатени
от обвиняемите при предходното разглеждане на делото, като същите са
представили след одобрение на споразумението и съответните вносни бележки,
които са приложени към същото-арг.л.16 от НОХД № 1389/2019г. на РСМ.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: