№ 236
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично засеД.е на дванадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20241800500149 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 165 от 04.08.2023 г. по гр. д. № 129 / 2020 г. Районен съд –
Елин Пелин е допуснал да се извърши съдебна делба между Р. И. Т., Д. И. М.,
Д. М. В., Е. М. М., И. Н. А., Р. Н. И., В. Л. Д., Д. С. С., М. Б. Р., И. Б. П., С. А.
К., Д. А. Я. на следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ............, находящ се в землището
на гр. Е.П., с площ от 1. 206 дка. по скица и с площ от 1. 207 дка. по Решение
на ПК, с начин на трайно ползване: Нива, IV категория на земята, находящ се
в местността "Г.П.", с номер по предходен план: ........., при граници и съседи
по скица: ...........; .............; .............; ............;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .........., находящ се в землището
на гр. Е.П., с площ от 9. 610 дка. по скица и с площ от 9. 611 дка. по Решение
на ПК, с начин на трайно ползване: Ливада, III категория на земята, находящ
се в местността "Т.", с номер по предходен план: ..........., при граници и
съседи по скица: ..............;...............; ............;............ ............; ..........; .....;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .............. находящ се в землището
на гр. Е.П., с площ от 2. 014 дка. по скица и с площ от 2. 15 дка. по Решение
на ПК, с начин на трайно ползване: Нива, III категория на земята, находящ се
в местностга "М.Г.", с номер по предходен план: ............, при граници и
съседи по скица: .................;..............; ................; ...............; ..........;
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..............., находящ се в
землището на гр. Е.П., с площ от 4. 599 дка. по скица и с площ от 4. 600 дка.
1
по Решение на ПК, с начин на трайно ползване: Нива, IV категория на земята,
находящ се в местността "К.К.", с номер по предходен план: ..........., при
граници и съседи по скица: ...........; ..................; ................; ................;
5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ................, находящ се в
землището на гр. Е.П., с площ от 2. 184 дка., с начин на трайно ползване:
Овощна гР.на, IV категория на земята, находящ се в местността "Г.П.", с
номер по предходен план: ................, при граници и съседи по скица: ...........;
...............; .................; .................; .....................;
6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ............., находящ се в землището
на гр. Е.П., с площ от 0. 900 дка., с начин на трайно ползване: Ливада, III
категория на земята, находящ се в местността "Б.", с номер по предходен
план: ..........., при граници и съседи по скица: ..............; ................; ................;
...............,
при квоти, както следва: 4/144 идеални части за Д. И. М..; 4/144 идеални
части за Д. М. В.; 4/144 идеални части за Е. М. М.; 6/144 идеални части за И.
Н. А.; 6/144 идеални части за Р. Н. И.; 12/144 идеални части за В. Л. Д.; 36/144
идеални части за Д. С. С.; 9/144 идеални части за М. Б. Р.; 9/144 идеални части
за И. Б. П.; 9/144 идеални части за С. А. К.; 9/144 идеални части за Д. А. Я.;
36/144 идеални части - за Р. И. Т..
Решението се обжалва от съделителите Р. Н. И. и И. Н. А. с твърдения за
недопустимост на предявения от Р. И. Т. иск за делба, тъй като считат, че
ищецът Р. И. Т. не е наследник на наследодателя И. М. С.. Твърди се, че тъй
като Р. И. Т. е бил осиновен при непълно осиновяване от сестрата на
наследодателя И. при условията на чл. 55 СК 1968 (отм. в сила до 01.07.1985
г.) липсва активна процесуална легитимация за ищеца. Решението се счита и
за неправилно поР. нарушение на материалния закон относно приложенето на
института на придобивната давност и поР. необоснованост. Твърдят, че от
възстановяване на собствеността върху земеделските земи (през 1997г. и 2001
г.) до настоящия момент, са упражнявали непрекъсната фактическа власт
върху процесиите имоти – първоначално чрез техния наследодател Н. Л.М., а
след смъртта му са придобили собствеността по наследство. Подчертават, че
владението е било непрекъснато, явно и необезпокоявано в продължение на
няколко десетилетия и до настоящия момент. Позовават се на показанията на
разпитаните по делото свидетели. Претендират разноски.
С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Р. И. Т. оспорва жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното решение. Споделя изводите на районния
съд по приложението на чл. 91а ЗН и във връзка с придобивната давност.
Претендира разноски.
Останалите въззиваеми не са подали отговор.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Въз основа на доказателствата, събрани пред РС – Елин Пелин, е
установена фактическа обстановка, която е описана коректно и изчерпателно
в обжалваното първоинстанционно решение, поР. което не е необходимо да
се преповтаря в настоящия съдебен акт.
2
При разглеждане на делото от въззивния съд не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от следното:
Пред районния съд е бил предявен иск за делба на възстановените на
наследниците на И. М. С. с решение № .............. на Поземлена комисия - гр.
Елин Пелин от 10.01.1997 г., решение № ......... на Поземлена комисия - гр.
Елин Пелин от 21.07.1997 г. и решение № .......... на Поземлена комисия - гр.
Елин Пелин от 13.09.2001 г., в съществуващи (възстановими) стари реални
граници имоти. Искът е бил предявен от Р. И. Т. срещу Д. И. М., Д. М. В., Е.
М. М., Г.П. М., В. Л. Д., Д. С. С., М. Б. Р., И. Б. П., С. А. К. и Д. А. Я. с
твърдение, че страните са наследници на И. М. С..
С решение № .............. на Поземлена комисия - гр. Елин Пелин от
10.01.1997 г. на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост на наследниците на И. М. С. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници в землището на гр. Е.П. на следния имот:
ИМОТ № 1 в Исковата молба – Нива от 1. 207 дка., четвърта категория,
местност "Г.П.", имот № ......... по картата на землището, при посочени
граници и съседи: № ......... Др. селскост. т. на С. П.В.; № ........... Др.
селскост. т. на Й. П. В.; № ............. Напоител. канал на МЗГ-ХМС; №
............ Нива на Н. А. Г..
– ливада от 0. 931 дка в местност Б., съставляваща имот № ............ по
картата на землището на гр. Е.П. (не е предмет на настоящето дело за
делба)
С решение № ......... на Поземлена комисия - гр. Елин Пелин от 21.07.1997
г. на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на
наследниците на И. М. С. съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.
Е.П., както следва:
ИМОТ № 2 в Исковата молба – Ливада от 9. 611 дка, III категория на
земята, находящ се в местността "Т.", имот № ........... по плана за
земеразделяне, при посочени граници и съседи: при посочени граници и
съседи: № ............ Нива на М. И Д. М.И; № .......... Нива на П.Д. В. № ........
Нива на З. Г. Н. и др.; № .......... Ливада на Й. Д. А.; № ............ Ливада на
насл. на Р. С. В.; № ........... Полски път на ОБЩИНА ГР. ЕЛИН ПЕЛИН;
№ ............ Полски път на ОБЩИНА ГР. ЕЛИН ПЕЛИН
ИМОТ № 3 в Исковата молба – Нива от 2. 15 дка., III категория на
земята, местност "М.Г.", имот № .......... по плана за земеразделяне, при
посочени граници и съседи: № ............ Нива на В. П. П.; № ........... Нива
на В. П. П.; № .............. Нива на насл. на П. В. Т.; № ............... Нива на
"Б." ЕООД; № ............. Полски път на ОБЩИНА ГР. ЕЛИН ПЕЛИН.
ИМОТ № 4 в Исковата молба – Нива от 4. 600 дка., IV категория на
земята, находящ се в местността "К.К.", имот № ........... по плана за
земеразделяне, при посочени граници и съседи: № .............. Нива на М. И
Д. М.И; № .............. Нива на И. Н. С.; № ............ Нива на насл. на В. Д. Н.;
№ ............... Полски път на ОБЩИНА ГР. ЕЛИН ПЕЛИН.
ИМОТ № 4 в Исковата молба – Овощна гР.на с площ от 2. 184 дка, IV
3
категория на земята, находящ се в местността "Г.П.", имот № ................,
по плана за земеразделяне, при посочени граници и съседи: № ..............;
Овощна гР.на на Н. А. Г. № ..............; Полски път на ОБЩИНА ГР.
ЕЛИН ПЕЛИН № ................; Овощна гР.на на насл. на Н. Г. П.; № 083044
Овощна гР.на на "Т. ." ЕООД № ............ Овощна гР.на на М. И. Н.
С решение № .......... на Поземлена комисия - гр. Елин Пелин от
13.09.2001 г. на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост на наследниците на И. М. С. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници в землището на гр. Е.П. на следния имот: ИМОТ № 6 в
Исковата молба – Ливада с площ от 0. 900 дка, III категория на земята,
находящ се в местността "Б.", имот № ........... по картата на землището, при
посочени граници и съседи: № ........... Използв. ливада на Й. С.П. № ............;
Използв. ливада на Й. С. П. и др.; № ...........; Използв. ливада на насл. на Т.Й.
В. № ............ Отводнит. канал на МЗГ-ХМС.
Правото на собственост върху земеделски земи се възстановява само по
реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ),
който е специален закон, по силата на който се възстановява собственост
върху земеделски земи с решения на съответната поземлена комисия (ПК),
сега Общинска служба по земеделие. Решението на ПК има конститутивен
ефект, според задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1
по гр. д. № 11/1997 г. ОСГК на ВКС, конститутивно действие имат решенията
на поземлените комисии не само по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в
съществуващи или възстановими реални граници, но и решенията по чл. 27,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на право на собственост в нови реални
граници с план за земеразделяне. От момента на влизането на решението на
поземлената комисия в сила възниква собствеността в имуществената сфера
на правоимащите наследници на "новооткритото" наследство и от този
момент то произвежда своето действие към призованите да наследяват.
Според чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение, придружено със
скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и
има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.
Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска
земя на починал собственик, какъвто е и настоящия случай, решението се
издава общо за неговите наследници, като дяловете им се определят съгласно
Закона за наследството, без да се посочват в решението.
Страните в производството по допускане на делба на земеделски имоти,
възстановени с Решение на поземлена комисия, се легитимират единствено с
решението на органа на поземлената собственост, който е извършил
процедурата по възстановяване на правото на собственост, по реда и
условията на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ (Решение № 288 от 24.08.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 1249/2008 г., II г. о., ГК).
Кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху
имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа
на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на
наследодателя. Изключение от това правило са правата на наследниците на
4
последващия съпруг по чл. 9а ЗН (т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от
4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК). Възстановените имоти
са новооткрито наследство по см. на чл. 91а от Закона за наследството.
Съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г.
при новооткрито наследство не се променя времето и мястото на откриване на
наследството, а оттам и кръгът на наследниците. На общо основание – чл. 1
ЗН, наследството се открива към момента на смъртта на наследодателя и това
е моментът към който се определят и призованите към наследяване лица. Към
наследяване на имотите, смятани за новооткрито наследство по смисъла на чл.
1 ЗН съгласно чл. 91а ЗН, се призовават лицата, които имат качество на
наследници съгласно чл. 5 - 10 ЗН към деня на смъртта на наследодателя (в
този смисъл Решение № 207 от 3.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 799/99 г., I г.
о.).
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници от
07.02.2020 г., е че общият наследодател И. М. С. е починал на 08.12.1984
година, за което е съставен акт за смърт № 0061/08.12.1984 г. в гр. Елин
Пелин.
Семейството на И. М. С. се е състояло от трима братя и една сестра, а
именно: Л. М. С., Г. М. С., С. М. С. и С. М. И..
Братът Л. М. С. е починал 1969 г., т. е. преди смъртта на И. М. С..
Правото на заместване е правото на наследника на едно лице, което е умряло
преди откриване на наследството или е недостойно да наследява да встъпи в
правата, които това лице е имало. Наследяването по право на заместване е
допустимо само за лицата, посочени в чл. 10, ал. 1 и 2 ЗН, т. е. за
низходящите , а преживелият съпруг не наследява, поР. което й съпругата на
Л. М. С. – Т. Х. С., не наследява Л. М. С.. Братът Л. М. С. е наследен по право
на заместване от преживелите си деца: М. Л. М., Н. Л.М. и В. Л. М..
М. Л. М. е починал на 08.05.2017 година и е наследен от наследниците си
по закон: Д. И. М. (съпруга), Д. М. В. (дъщеря), Е. М. (син).
Н. Л.М. е починал на 07.08.2007 година и е наследен от наследниците си
по закон: Г.П. М. (съпруга), И. Н. А. (дъщеря) и Р. Н. И. (дъщеря). В хода на
първоинстанционното производство е починала съделителката Г.П. М.. Съдът
е конституирал нейните наследници по закон – дъщерите й, жалбоподателки,
И. Н. А. и Р. Н. И., и в правата на Г. като нейни законни наследници, т. е.
освен, че наследяват на собствено основание наследника Н. Л.М., всяка от тях
наследява и половината от наследството на своята майка Г.П. М..
Вторият Брат Г. М. С. е оставил единствена наследница – внучката си Д.
С. С..
Третият брат С. М. С. е починал 1971 г., т. е. отново преди смъртта на И.
М. С. и е наследен по право на заместване от преживелите си деца: двете си
дъщери Л. С. П. и Е. С. Я..
Л. С. П. е починала на 26.06.1988 г. и е наследена от двете си дъщери –
съделителките М. Б. Р. и И. Б. П..
Е. С. Я. е починала на 07.03.2003 г. и е наследена от двете си дъщери –
5
съделителките С. А. К. и Д. А. Я..
Сестрата на наследодателя С. М. И. е починала на 11.05.1987 г., т. е. след
смъртта на брат си И. М. С., поР. което същата към момента на смъртта му се
явява негов наследник.
С Решение от 14.03.1984 г. по гр. д. № 4307/1984 г. на Софийски районен
съд е допуснато осиновяване на детето Р. И. Т., роден на 07.11.0942 г., от
осиновителя С. М. И., при условията на чл. 55 СК (1968 година). Решението е
слязло в сила на 22.03.1984 година.
Основния спор по делото е дали ищецът Р. И. Т., след като е бил непълно
осиновен от сестрата на наследодателя, има права върху имотите,
възстановени на наследниците на И. М. С..
Осиновяването е правен акт, по силата на който между две лица се
създава правна връзка, подобна на връзката между родител и дете.
Осиновяването следователно е правоотношение, възникнало въз основа на
волеизявление на съд, обективирано в нарочен официален документ и
съществуването му като правоотношение може да се основава само на
съдебен акт, а не на фактически отношения между страните.
До 1961 г. единствен законов режим на осиновяването е непълното
осиновяване по Закона за лицата и семейството. При режима на
осиновяването до изменението на ЗЛС от 1961 г., осиновяването създава
правоотношение и семейни връзки само между осиновен и осиновител, без
наследствени права на осиновителя, и не създава правоотношение на
осиновения с роднините на осиновителя, като същевременно правата и
задълженията между осиновения и неговото рождено семейство се запазват
(чл. 81, ал. 4 ЗЛС преди изменението от 1961 г.).
След изменението на ЗЛС през 1961 г., с разпоредбата на чл. 81, ал. 2
ЗЛС (отм.), законодателят установява правилото, че съществуващата връзка
на осиновеното лице с неговите родители по произход се прекратява по
силата на самия закон, а осиновеният е изцяло приравнен към родно дете.
Установено е пълно осиновяване като единствен законов режим, приложим и
към заварените случаи, а именно осиновяванията, съществуващи при влизане
на новите разпоредби в сила (1961 г.), т. е. осиновявания, които не са били
прекратени от съда и по които осиновителят и осиновеният са живи.
Едва с разпоредбите на СК от 1968 г., българският законодател урежда
възможността едно лице (при определени условия) да бъде осиновено пълно,
т. е. да преустанови всякаква връзка с роднините си по произход, и непълно
по чл. 55, при което правата и задълженията между осиновения и неговите
низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се
запазват, а права и задължения като между роднини по произход възникват
само между осиновителя, от една страна, и осиновения и неговите низходящи,
от друга. В този случай родителските права и задължения преминават върху
осиновителя, а рожденият родител не наследява осиновения.
Видът на осиновяване се определя с решението по допускането му, а в
случая с решение на СРС по гр. д. № 4307/1984 г., влязло в сила на 22.03.1984
г., ищецът е бил осиновен при условията на непълно осиновяване – чл. 55 СК
6
(1968 г.) от лицето С. М. И.. Следователно относима е действащата
нормативна уредба към датата на осиновяването, тъй като касае императивни
материално правни норми, а именно разпоредбата на чл. 55 СК (1968 г.). При
условията на непълното осиновяване осиновеният придобива качеството на
наследник както по отношение на осиновителя си, така и по отношение на
рождените си родители. ПоР. което в конкретния случай ищецът Р. И. Т. е
наследник по закон както на осиновителя С. М. И., така и на родителите му по
произход – П. Д. М. и И. Т. Т. (видно от представен по делото акт за раждане
№ 1367/09.08.1976 г.). Но тъй като непълното осиновяване не създава
правоотношение на осиновения с роднините на осиновителя ищецът Р. Т. не
би могъл по право на заместване да встъпи в правата на осиновителя си С. М.
И., в случай, че същата е починала преди брат си И. М. С. и да го наследи.
Настоящият случай обаче не е такъв.
И. М. С. е починал през 1984 година, а С. М. И. – през 1987 година.
Съгласно действащия към момента на смъртта на И. М. С. Закон за
наследството (обн. ДВ, бр. 22 от 29 януари 1949 г.) братята и сестрите на
починалия са негови наследници по закон и наследяват по равни части.
Обстоятелството, че осиновителя С. М. И. е починала преди влизане в сила
на решенията на поземлената комисия, с които се възстановява собствеността
върху процесните имоти в стари реални граници не означава, че същата не е
наследник на И. М. С.. Всички наследници на починалото преди
възстановяване на собствеността лице наследяват по трансмисия
новооткритото наследство и имат правата, каквито техният пряк наследодател
би имал, ако беше жив при възстановяване на собствеността ( в този смисъл
Решение № 52 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г., I г. о., ГК.).
Разпоредбата на чл. 57 от ЗН се прилага по отношение на "новооткрито
наследство" по смисъла на чл. 91а ЗН, когато наследникът на бившия
собственик е починал преди възстановяването на собствеността, т. е. преди да
има възможност да приеме новооткритото наследство.
Когато преди да упражни правото си за приемане на наследството или
преди да се е отказал от него, наследникът почине, тогава неговото право, ако
не е погасено, може да бъде упражнено от наследниците му. Това
преминаване на правото за приемане или отказ от наследство се нарича
наследствена трансмисия. Това е така, защото правото да се приеме или
откаже едно наследство е имуществено право и следователно то също може
да бъде наследено.
Осиновеният не упражнява свое собствено пряко право на наследяване
по отношение на възходящ на осиновителя, той наследява "своя"
наследодател, а именно осиновителя и по този начин получава неговия дял от
наследството на по-рано починалия му възходящ, включващ и т. нар.
"новооткрито наследство", а именно реституираните имоти. В тази хипотеза
не се нарушава чл. 5, ал. 3 ЗН, според който непълно осиновеният не
наследява роднините на осиновителя.
Предвид гореизложеното се налага извод, че осиновеният при условията
на непълно осиновяване Р. И. Т. не упражнява свое собствено пряко право на
наследяване по отношение на И. М. С., а той наследява своя наследодател, а
7
именно осиновителката си С. М. И. и по този начин получава по силата на
наследствена трансмисия по чл. 57 ЗН нейния дял от наследството,
включващо реституираните имоти, представляващи новооткрито наследство
по смисъла на чл. 91а ЗН.
По тези съображения, следва да бъде споделен изводът на районния съд,
че ищецът е наследил от майка си С. М. И. нейния дял от новооткритото
наследство на И. М. С., а именно – по 1/4 идеална част от правото на
собственост върху процесните недвижими имоти, и е собственик на такава
идеална част от всеки от тях.
2. По довода за придобиване на процесните имоти по давност.
По правило няма пречка съсобственик да придобие частите на други
съсобственици въз основа на изтекла придобивна давност. При
придобиването на право на собственост на недвижим имот по давност, когато
основанието за възникване на съсобствеността е наследяване, презумпцията
на чл. 69 ЗС не се прилага, следователно когато един от наследниците
упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец
само на притежаваните от него по наследство идеални части от имота и
държател на идеалните части на останалите сънаследници. Наследникът,
който упражнява фактическа власт върху целия имот, следва да е извършил
действия, отричащи правото на останалите наследници като манифестира
своето намерение спрямо тях и волята му за своене на имота следва да е
достигнала до тяхното знание. Следователно за да се приеме, че държането е
преминало във владение не е достатъчно простото упражняване на
фактическа власт върху целия имот, а е необходимо наред с това да е
манифестирано намерението имота да се владее само за себе си, което
манифестиране е налице когато са извършени действия отблъскващи правата
на невладеещите съсобственици. Касае се за действия, които са насочени
срещу другите съсобственици и са явни, т. е. съсобственикът да узнае за тях
или да може да узнае при полагане на необходимата грижа.
В конктерния случай Н. Л.М. в качеството си на наследник по закон не
би могъл да придобие несобствените му идеални части по давност. За целта е
било необходимо да превърне държането им във владение, като с
едностранни действия обективира спрямо останалите наследници това свое
намерение, а доказването на тези действия е в негова тежест, респ. в тежест на
неговите наследници, позоваващи се на извършеното от него преобръщане на
владението.
В случая не се установят действия, от които по явен и недвусмислен
начин да следва извода, че е установено самостоятелно владение върху
имотите от Н. Л.М., което владение да изключва владението на останалите
наследници. Свидетелите Л. А. Д. и Д. А. С. сочат, че след възстановяване на
собствеността имотите са отдавани под наем еднолично от Н. Л.М., за което
получавал пари и продукция, но получаването на ползите от съсобствен имот
не съставлява отблъскване на владението на другите съсобственици поР.
факта, че получаването на плодовете от имота представлява намерение за
своене на плодовете от имота, за което своене съсобственикът дължи
8
обезщетяване на лишените от ползите от имота лица.
Отдаването на имотите под наем за срок до 3 години е действие по
тяхното управление и може да бъде извършено самостоятелно и без
съгласието на останалите съсобственици, поР. което също не може да бъде
счетено като действие установяващо по явен и недвусмислен начин
самостоятелно владение върху имотите. Още повече представените по делото
наемни договори са сключени за срок от една година и не подлежат на
вписване, поР. което обективно те не са могли да достигнат до знанието на
останалите съсобственици.
Според показанията на разпитаните свидетели Л. А. Д. и Д. А. С. на част
от родните е било известно, че И. М. С. предоставил на Н. Л.М. всичките си
земи, защото последният се грижил за него до смъртта му (08.12.1984 г.).
Настоящата съдебна инстанция счита, че в тази показанията им се явяват
недостоверни, тъй като видно от представения по делото нотариален акт от
10.03.2017 г. (л. 179) с договор за продажба от тази дата всички страни по
делото като продавачи, включително ищеца Р. И. Т., са продали на купувача
трето лице Х. И.Х. недвижим имот – ливада от 0. 931 дка в местност Б.,
съставляваща имот № ............ по картата на землището на гр. Е.П., които е бил
възстановен с решение № ............../10.01.1997 г. на ПК Елин Пелин, като
описаният имот не е предмет на настоящето дело за делба. Участието им в
нотариалното производство е индиция, че страните през 2017 г. са считали, че
заедно са собственици на един от имотите възстановени с решение №
............../10.01.1997 г. на ПК Елин Пелин на наследниците на И. М. С. и е
нелогично за другия възстановен имот със същото решение на поземлената
комисия да считат обратното.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателите не са
придобили правото на собственост върху процесните имоти по давност и тъй
като този извод съвпада с направения от районния съд, обжалваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане,
жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемия направените от него
разноски във въззивното производство, каквито се установяват в размер на
600 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно платежно нареждане на л. 66
от делото.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 165 от 04.08.2023 г. по гр. д. № 129 / 2020
г. по описа на РС – Елин Пелин.
ОСЪЖДА Р. Н. И. с ЕГН ********** и И. Н. А. с ЕГН ********** да
заплатят на Р. И. Т. с ЕГН ********** сумата в размер на 600 лв. – разноски
във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10