№ 25
гр. Берковица, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20241610200257 по описа за 2024
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на V.I./ В. И.ски, дата на раждане ...........
г., място на раждане РЕПУБЛИКА **********документ за самоличност
тип/№ Чуждестранно СУМПС/ ..........., точен адрес гр./с. К., Бул./ул.
Романовце, против наказателно постановление № 24-0243-000658 от
09.09.2024 г. на Младши оперативен дежурен в ОДМВР Монтана, РУ
Берковица, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец за административно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят И.ски обжалва НП изцяло, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени атакуваното наказателно постановление. Твърди, че не е извършил
нарушението, за което е наказан и че не му е осигурен превод на език, който
разбира.
В съдебно заседание въззивника се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Е. Х., който заявява,
че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка. Във фазата по
1
съществото на делото сочи, че поддържа изцяло подадената жалба и моли НП
да бъде отменено на основанията посочени в нея. Навежда съществени
процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани, както и липса на
годни доказателства. Моли за присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответната страна – Младши оперативен дежурен в ОДМВР Монтана,
РУ Берковица, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В
писмото, с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди наказателното
постановление по ЗДвП на РУ Берковица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: обжалваното НП е издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA №
1307435/ 09.09.2024 г., съставен на жалбоподателя за това, че на 09.09.2024 г. в
17:10 часа, в община Берковица, на път втори клас № 81, км. 72+000, с посока
на движение от град София към град Монтана, управлява състав от ППС
влекач Даф с македонски регистрационен номер ........ и прикачено към него
полуремарке Шмитц с македонски регистрационен номер ..........., като при
наличие на въведена временна забрана за движение на МПС с товароносимост
над 12 тона и вертикалната маркировка пътен знак В-18 (забранено влизането
на ППС с маса с товар по-голяма от 12 тона) водачът не се съобразява и
продължава движението си след знака.
По този начин според актосъставителя и наказващия орган
жалбоподателят, като водач на МПС навлиза след знак, забраняващ влизането
на съответното ППС при въведена временна забрана за движение и е
осъществил състава на чл. 6, т. 1 от ЗДвП- не съобразява поведението си с
пътните знаци.
Актът бил съставен от И. М. И. – младши автоконтрольор при РУ
Берковица и подписан от И. К. И. в качеството му на очевидец на нарушението
и свидетел при съставяне на акта. АУАН е предявен на жалбоподателя на
09.09.2024 г., като същият го е подписал без възражения. В административно
наказателната преписка липсва изрично възражение, подадено от И.ски в 7-
дневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
Била издадена ЗППАМ по чл. 171, т.1, б. ж ЗДвП, с която му било отнето
СУМПС временно за срок от 1 месец. Препис от заповедта бил връчен на
жалбоподателя В. И.ски на 09.09.2024 г.
По делото са представени като доказателства: НП, АУАН, ЗППАМ,
Заповед от 21.06.2023 г. на АПИ, Заповед от 14.05.2018 г., Заповед от
2
26.03.2024 г., Придружително писмо, Заповед от 15.10.2024 г. на АПИ,
Протокол за приемане на временна организация и безопасност на движението,
Протокол от 16.10.2024 г., Протокол от 14.11.2024 г., Протокол за приемане на
временна организация на движение, Копие на пощенски плик, Писмо.
Съдът, като прецени становището на страните във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното: Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с активна процесуална
легитимация и е процесуално допустима. По същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно- наказващият орган е приел за установено, че на 09.09.2024
г. в 17:10 часа, в община Берковица, на път втори клас № 81, км. 72+000, с
посока на движение от град София към град Монтана, управлява състав от
ППС влекач „Даф“ с македонски регистрационен номер ........ и прикачено към
него полуремарке „Шмитц“ с македонски регистрационен номер ..........., като
при наличие на въведена временна забрана за движение на МПС с
товароносимост над 12 тона и вертикалната маркировка пътен знак В-18
(забранено влизането на ППС с маса с товар по-голяма от 12 тона) водачът не
се съобразява и продължава движението си след знака.
При така установената в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическа обстановка административно- наказващият орган е
приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложил на В. И.ски административно
наказание глоба в размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 1 месец.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1
от ЗДвП - „несъобразено поведение” спрямо пътните знаци.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП задължава участниците в движението
да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от
нарушителя. Няма вписани възражения от последния.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 24-
0243-000658 от 09.09.2024 г. на Младши оперативен дежурен в ОДМВР
Монтана, РУ Берковица.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
3
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване
на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Актосъставителят е приел, че жалбоподателят е нарушил материалната
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Административно-наказващият орган е
приел, че е нарушена същата разпоредба.
Фактическата обстановка се установява и се потвърждава от
актосъставителя по акта- И., който свидетелства, че единственият знак,
поставен на процесното място е задължително поставяне на вериги при зимни
условия. Други знаци няма. Навежда, че смисъла, по който са поставени
знаците на територията Монтана- София, не става ясен на водачите.
Свидетелят по акта И., не се явява. Процесуалният представител на
жалбоподателя заявява, че не държи на неговия разпит, при което след
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и без
разпита на редовно призования И., заради което беше заличен.
От правна страна:
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложените
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и
Заповед № 301з-1224/ 26.03.2024 г. на Директора на ОД МВР, с които са
делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН.
Актосъставителят И. заема длъжността „младши автоконтрольор” в ОД на
МВР-Монтана, РУ Берковица и като такъв е овластен по силата на т. 1.2 от
горепосочената заповед на министъра да съставя АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в
движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци. От
своя страна нормите на чл. 47, ал. 3 и чл. 49, ал. 1 от Правилника за
приложение на ЗДвП предписват, че с пътен знак В17 е забранено влизането
на пътни превозни средства или състав от пътни превозни средства с дължина,
включително и товара, по-голяма от означената, а с пътен знак В18 е
забранено влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от
означената. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Закона за пътищата
собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да
4
въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или
участъци от тях при извършване на ремонтни работи.
Предвид съдържанието на горепосочените разпоредби, съдът
констатира, че при описание на нарушението в АУАН и в НП и на
обстоятелствата, при които е извършено са нарушени императивните
изисквания съответно на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
което е довело както да ограничаване правото на жалбоподателя да
организира защитата си в пълен обем, така и на настоящият състав да
извърши съдебен контрол по отношение на предявеното
административнонаказателно обвинение. Съображенията са следните:
Съобразявайки описаното нарушение в акта, пренесено и в НП съдът е
мотивиран да приеме, че наказващият орган не е отразил съставомерни
елементи от обективната страна за отговорността на дееца, което не дава
възможност за несъмнена правна преценка за наличието на противоправно
поведение от страна на водача В. И.ски, а именно нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, извършено при наличие на квалифициращия елемент на приложената
санкционна норма на чл. 183, ал.7 от ЗДвП, т.е. да е нарушил забраната на
пътен знак В17 и пътен знак В18. От НП и АУАН не става ясно поради каква
причина са позиционирани двата знака при въведена временна организация на
движението. Няма конкретно посочена заповед от собственик или
администрация, управляващи пътищата. И в двата документа бланкетно е
посочено, че забраната е била въведена във връзка с временна организация на
движението, без да се сочи съответния акт, издаден от надлежната
администрация, управляваща пътя, която в рамките на своята компетентност
да е въвела временни ограничения в движението за процесния участък.
Въпреки, че нито в АУАН, нито в НП е посочена като основание за
въвеждане на процесната временна забрана за движение, в административно
наказателната преписка е приложена Заповед № РД-11-89/ 21.06.2023 г. (л. 6,
7, 8 по делото), където е посочено: „ В периода от 15 април да въвеждане на
зимното поддържане“. В т. II и в т. VI на същата заповед изрично е посочено,
че „Ограничаването на движението следва да се въведе след като са налице
всички условия за организация на движението и стриктно изпълнена на място
сигнализация, която да се приеме с протокол на комисия, включваща
представители на ОПУ- Монтана и сектор ПП при ОД МВР- Монтана“, както
5
и „Настоящата заповед влиза в сила от 22.06.2023 г. след като се състави
Протокол за приемане на временна организация и безопасност на движението
от комисия по т. II“.
И тъй като в административно наказателната преписка не се откри
такъв протокол, по делото бяха изискани от ОПУ – Монтана и ОДМВР-
Монтана всички протоколи, съставени след началото на м. април 2024 г. до
края на месец септември 2024 г., за поставени забранителни знаци на км.
50+870, граница на ОПУ София, а именно: пътни знаци с номера В18- над 12
тона и В17- над 12 метра, по посока на движение от град София към град
Берковица, както и за какъв срок са поставени тези знаци, с цел установяване
на нарушение от 09.09.2024 г.- имало ли е към тази дата поставени знаци В17
и В18 на км. 50+870. В тази връзка за нуждите на АНД № 257/ 2024 г. по описа
на Районен съд- Берковица бяха представени от ОПУ- Монтана: Заповед №
РД-11-85/ 15.10.2024г., Протокол за приемане на временна организация и
безопасност на движението от 16.10.2024 г., Протокол от 16.10.2024 г.,
Протокол от 14.11.2024 г., Протокол за приемане на временна организация на
движение от 15.11.2024 г., всичките неотносими към процесното нарушение,
твърдяно да е извършено на 09.09.2024 г. от В. И.ски.
При това положение не може да се направи категоричен извод, че към
09.09.2024 г. е била въведена по надлежния ред временна организация на
движението в процесния участък и тя е включвала поставени забранителни
знаци В17 и В18, още повече, съгласно чл. 49 (2) от Правилника за
приложение на ЗДвП пътни знаци В15, В16, В17, В18 и В19 се повтарят и на
най-близкото кръстовище преди мястото, за което се отнася забраната, като
разстоянието до него се указва с допълнителна табела Т1. Настоящият
съдебен състав отчита ясно и категорично обстоятелството, че
жалбоподателят е македонски гражданин, неговорещ и неразбиращ български
език, поради което е бил в невъзможност да разбере и да се обоснове по
конкретния казус, както и да възрази говоримо и в писмена форма.
По този начин наказаното лице е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си, което е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
От отразената описателна част на нарушението за жалбоподателя, а и
6
за съдебния състав не става ясно мястото и начина на поставяне на
забранителните знаци В17 и В18, което е важно обстоятелство, тъй като
именно навлизането след него подлежи на санкциониране.
За да се установи конкретното нарушение е напълно достатъчен факта
нарушителят в качеството си на водач на ППС с маса над 12 тона да е
констатиран от органите на РУ-Берковица в участък с надлежно въведена
временна организация на движението, което обстоятелство не е безспорно
доказано в настоящото производство.
На следващо място при липсата на ангажирани от АНО доказателства за
въведена временна забрана за движение по въпросния участък, съдът не може
да извърши и съдебен контрол дали правилно е била приложена санкционна
норма на чл. 183, ал.7 от ЗДвП, под която е подвел нарушението по чл.6, т.1 от
ЗДвП, а не по тази на 183, ал.3, т.5 от същия закон, доколкото последната
въвежда общият състав на нарушение, изразяващо се в навлизане след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, а
разпоредбата на ал. 7 се явява специална и въвежда допълнителен обективен
признак – навлизането след забраняващия знак да е извършено при въведена
временна забрана за движение, какъвто е настоящия случай. Недоказването по
безспорен начин на нарушението, съобразно коректното посочване на
правното основание, въз основа на което се налага съответно наказание
представлява абсолютна предпоставка за незаконосъобразност на НП.
Констатираните от съда процесуални нарушения, засягащи
съществено правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице и недоказаност по несъмнен
начин на съставомерността на деянието съобразно приложената санкционна
норма водят до отмяна на процесното НП като незаконосъобразно издадено.
По разноските.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е представляван от
адвокат Е.Х. въз основа на пълномощно (л. 12) и сключен договор за правна
помощ , в който изрично е посочено, че адвокатската помощ се осъществява
при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА . Със своевременно направено устно
искане в съдебно заседание адвокатът е поискал да му се присъди
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Според цитираните по-горе разпоредби адвокатът може да оказва
7
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, на
негови роднини, близки или на друг юрист. Тези норми не изискват лицата да
представят доказателства за наличието на някое от визираните основания,
поради което е недопустимо такива доказателства да се изискват и от съда. За
да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е
достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да е посочено, че тя се предоставя безплатно на
някое от законовите основания, като наличието им не се нуждае от доказване.
Законодателят е въвел изключение от общия принцип, според който се
заплащат само реално направените по делото разноски. В тези хипотези на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение
без да се изискват и събират доказателства, като съдът определя неговия
размер съобразно нормите на Наредба № 1. Следователно в случаите, когато
се предоставя безплатна правна помощ, не могат да се представят
доказателства за размера и начина на плащане на адвокатското
възнаграждение.
В случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката,
оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер от 400 лева (четиристотин лева), определен в съответствие с чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да се присъдят в полза на жалбоподателя
претендираните разноски ,като на основание чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
същите следва да са в размер на 400лв..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я като неправилно и незаконосъобразно наказателно
постановление № 24-0243-000658 от 09.09.2024 г. на Младши оперативен
дежурен в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което на V.I./ В. И.ски, дата на
раждане ........... г., място на раждане РЕПУБЛИКА **********документ за
самоличност тип/№ Чуждестранно СУМПС/ ..........., точен адрес гр./с. К.,
8
Бул./ул. Р. за нарушение на чл. 6, т.1 от Закона за движението по пътищата,
извършено на 09.09.2024 г. в 17,10 часа в прохода Петрохан, в качеството на
водач на товарен автомобил, са наложени кумулативно на основание чл. 183,
ал.7 от същия закон административни наказания глоба в размер на 300 лв.
(триста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от един месец.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ОСЪЖДА ОД МВР Монтана, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Е. Х. от АК-Монтана сумата от 400 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 257/2024 година на
Районен съд – Берковица.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд- Монтана.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
9