РЕШЕНИЕ
№ ................/24.08.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 2351 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** чрез
адв. Т. от ВАК срещу „*, със седалище и
адрес: *** * – * иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да
бъде установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 3828,04 лева, служебно начислена сума за ел.енергия за периода
10.02.2016г. до 18.11.2019г. по фактура № * за клиентски номер *.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Потребител е на
доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес гр. *. Въз основа на съставен констативен протокол, ответното дружество издало
процесната фактура за потребена ел. енергия за минал период. Твърди, че не е
потребявал въпросното количество ел. енергия Твърди, че редовно е плащал
потребяваната ел.енергия, а процесната сума счита да е произволно определена.
Оспорва методиката, по която е начислена процесната сума. Счита, че
електроразпределителното дружество няма лицензия да продава ел.енергия, поради
което и няма право да извършва корекцията. Излага подробни доводи за липса на
законово основание за извършване на корекцията, доколкото се основава на
нищожни правни норми. Твърди, че СТИ е било негодно да измерва потреблението,
тъй като не е преминавало първоначална и последваща проверка. Искането
отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „*, чрез адв. Банков, в който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава, че ищецът е в
договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия при ОУ, одобрени от
ДКЕВР, както и че „* е извършило проверка
на СТИ на потребителя, резултатите от която са отразени в констативен протокол.
Твърди се обаче, че корекцията е извършена на основание чл. 47 от ПИКЕЕ ( обн.,
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г). Сочи, че на осн. чл. 56 от ПИКЕЕ фактурата е
издадена от оператора на съответната мрежа, тоест от ответното дружество.
Излага, че на 18.11.2019 г. в присъствието на свидетел е извършена проверка от
служители на “* на СТИ на обекта на потребление
на ищеца, резултатите от която са обективирани в КП №
*. При проверката е установено, че
ведомствената пломба липсва. Сочи се, че процесният електромер е демонтиран,
поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба и предаден за експертиза в
БИМ, където е съставен Констативен протокол № 78/28.01.2020 г., според който е
осъществена намеса в софтуера на електромера. В резултат на извършената
проверка е взето становище за начисляване на ел. енергия и конкретизиран размер
на вземането в размер на отчетеното количество ел. енергия след
прочитане на регистър * квтч.
и е издадена процесната фактура. Позовава се, че при ежемесечното отчитане на
СТИ не може да се констатира натрупване в невизуализиран регистър,
тъй като инкасаторите не разполагат със съответен специализиран софтуер.Сочи,
че след като ищецът е потребител ел. енергия, което количество не е заплатено,
процесната сума се дължи на основание чл. 55 ПИКЕЕ( обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г.).По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск
и се претендират сторените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора.
След преценка на становищата
на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз
основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните
по делото не спорят, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект находящ
се на адрес в гр. *, с клиентски № * и абонатен № *.
Видно от КП № */11.01.2016 г. на тази
дата служители на „* са
монтирали в процесния обект на потребление СТИ фабр. № * с нулеви показания по тарифи 1.8.0,
1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 в присъствието на
представител на клиента.
От представения по делото КП за
техническа проверка № */18.11.2019 г., се установява, че на тази дата, при проверка
на СТИ с клиент С.С.
*,
обслужващо обект с клиентски № * и абонатен № *, находящ се в гр. *, служители * са констатирали следните показания по
тарифите на СТИ: 1.8.1 – 002566, 1.8.2 – 07781, 1.8.3 – 022259,
1.8.4 – 000000, 1.8.5 – 032607. СТИ с фабр. № * е
демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ, а на
негово място е монтирано изправно СТИ. Протоколът е подписан от служителите и
един свидетел, в отсъствието на абоната.
Съгласно КП
от метрологична експертиза № */ 28.01.2020 г. на БИМ, Регионален
отдел - * не са установени механични дефекти на кутията, клемите и
клемнния блок на електромера, както и да е осъществен
достъпа до вътрешността на електромера. Относно техническото състояние на
частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп в експертизата е
отразено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа 3 – 022259,303
кВТч. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики
и на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не съответства
на техническите характеристики.
От становище
за начисляване на ел. енергия от 08.02.2020 г. се установява, че е осъществена
корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер на 21800 кВТч, за
периода 10.02.2016 г. до
18.11.2019 г. Като основание на корекцията е посочен чл. 55 от ПИКЕЕ.
Въз основа
на извършената корекция ответникът е издал фактура № */11.02.2020 г. на стойност 3489,44 лв. с получател С.С.Г., досежно потребената ел. енергия в обекта за периода 10.02.2016 г. до 18.11.2019 г.
С писмо с
изх. № от 11.02.2019 г. до С.С.Г., същата е уведомена от „** за извършената проверка на СТИ и корекциионна процедура.
Приложени са КП за проверката и процесната фактура.
От заключението на вещото лице инж. Н.В. по
допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно
дадено се установява, че към момента на проверката електромерът е бил годно
техническо средство за измерване на ел. енергия. Експертът е посочил, че
извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри на СТИ е с цел
неотчитане в пълен обем на енергията по двата видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2.
Т.е. установеното неправомерно софтуерно вмешателство в СТИ, следствие на
човешка намеса, цели да се пренасочат показания от видимите регистри към
скрития 1.8.3. Поддържа се, че електромерът е отчел цялото количество на
потребена ел. енергия от 21800 кВТч и, че то може да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса.
Сочи, че изчисленията в процесната фактура са аритметично точни, получени на
базата на цена за ел. енергия по технологични разходи. Дава заключение, че
категорично не е възможно показанията в скрития регистър 1.8.3 да са различни
от нулеви към датата на проверката при положение, че електромерът е бил
монтиран нов при проверката.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Допустимостта на предявеният
отрицателен установителен иск е обусловена
от правния интерес на ищеца
да препятства прекъсването
на подаваната електрическа енергия до фактически
ползвания от него обект на потребление, чрез установяване спрямо ответника посредством силата на пресъдено нещо на обстоятелството, че не дължи в негова полза търсената
сума по издадената фактура за потребена
ел. енергия за минал
период.
По делото не се спори, че
ищецът е битов потребител
на ел. енергия по смисъла
на § 1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката
(ЗЕ), както и че имотът, който се обслужва от процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно страните по делото са страни
и по договор за продажба на електрическа
енергия, сключен при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ).
Между страните по делото е спорно обаче дали ответникът има право да извършва едностранна корекция и в
частност налице ли са били предпоставките, даващи право на дружеството да
извърши такава корекция на посоченото в отговора на исковата молба основание -
чл. 55 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Провеждането
на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни правнорелевантни
факти е възложено в тежест на ответника, с оглед на обстоятелството, че срещу
него е предявен отрицателен установителен иск.
В тази връзка съгласно Решение № 200/30.12.2013
г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. меродавна за уредбата на обществените
отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само тази воля на
законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това
ред нормативни актове, а съобразно чл. 1 от ЗЕ обществените отношения, свързани
с осъществяването на дейностите по търговия с електрическа енергия се уреждат
именно от специалния закон.
В чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 41 от
2019 г., в сила от 21.05.2019 г. изрично е предвидена възможността за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, по ред и начин регламентиран в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), предложени от енергийните предприятия, но чието
приемане е от компетенцията на ДКЕВР (чл. 83 ал. 2 от ЗЕ). Правилата по своята
правна същност представляват подзаконов нормативен акт, който е задължителен
както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.
Считано от 04.05.2019 г., действащи са ПИКЕЕ,
обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 35 от 30.04.2019 г., следователно вземайки
предвид и гореизложеното то се налага извода, че към момента на проверката –
18.11.2019 г. е съществувало законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано измерени показания в невизуализиран регистър,
ако е изпълнил предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване
на корекцията.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, която разпоредба
ответникът сочи като основание за възникване на процесното вземане, в случаите,
в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на СТИ операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри.
Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ – арг. от ал. 2 на чл. 55 от ПИКЕЕ.
В настоящия казус, от приобщения като
доказателство по делото КП за техническа проверка № */18.11.2019
г. се установява, че в хода на проверката
от дата 18.11.2019 г. служители на дружеството-оператор в съответствие с
разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИККЕ са съставили констативен протокол,
обективиращ резултата от извършената проверка, доколкото същият е подписан от
двамата служители на търговеца и един свидетел, с отбелязване че клиентът
отсъства. Изпълнена е и хипотезата на ал. 4 от цитираната разпоредба, като
препис от протокола е изпратен на потребителя, ведно с фактурата за
коригираното количество ел. енергия.
Видно от констативния протокол поради измерени
показания в невизуализиран регистър 1.8.3 на СТИ то е демонтирано, поставено в
индивидуална опаковка пломбирана с пломба № * и е
изпратено в БИМ за метрологичен контрол, резултатът от който е материализиран в
КП за метрологична експертиза № */28.01.2020 г. по описа на БИМ-*. От
текста на КП на БИМ, представяващ официален свидетелстващ документ в частта за
лично възпритетите от съставителя факти, е видно, че експертизата касае СТИ с
номер идентичен на процесното, което освен това е било доставено в БИМ в
найлонов плик пломиран с пломба със същия номер, като поставения от служителите
на ответника. Т.е. от изложеното следва, че спазена е и ал. 5 от чл. 49 от
ПИКЕЕ.
На следващо място от приобщеното към
доказателствената съвкупност заключение
на вещото лице по назначената СТЕ, което съдът кредитира като мотивирано,
компетентно, пълно и обективно, се установява, че към датата на СТИ същото е
било метрологично годно. Експертът е установил също, че натрупаната в „скрития
регистър“ ел. енергия е реално доставена и потребена от абоната, както и че към
датата на монтиране на процесния електромер в обекта на проверката всички
регистри на СТИ са били с нулеви показания, включително и този, който не е
визуализиран на дисплея на СТИ – 1.8.3. Доколкото заключението не е оспорено от
ищеца включително, в частта в която експертът категорично сочи, че не е
възможно показанията в скрития регистър 1.8.3 да са различни от нулеви след
като СТИ е монтирано ново на обекта и поради факта, че изводът на вещото лице
се базира на експертните му познания в областта на електротехниката, наред с
което по делото не са ангажирани доказателства в обратен смисъл, то и съдът
споделя същия и приема за доказаното по делото обстоятелството, че записаната
електрическа енергия в невизуализирания регистър в общ размер на 21800 кВТч е реално преминала през измервателната система
на процесното СТИ след монтажа му и е доставена, респ. потребена от ищеца.
Отново видно от заключението на СТЕ ответното
дружество правилно е изчислило в издадената фактура */11.02.2020 г. паричния
еквивалент на коригираното количество потребена ел. енергия,, разчетено в
невизуализиран регистър 1.8.3, като е остойностило същото по действащите цени
за технологични разходи.
В обобщение на горното настоящият съдебен състав
намира, че в процесния случай операторът е спазил процедурата по извършване на
корекцията, установена в разпоредбите на чл. 55 от раздел IX от ПИКЕЕ.
Респективно в хода на процеса ответникът съумя да
докаже при условията на пълно и главно доказване основанието, на което
претендира процесната сума в размер на 3828,04 лева от ищеца, поради което и
исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК в полза на ответника следва да бъдат възложени разноските сторени от
ищеца за заплатен депозит за СТЕ от 200,00 лв. и 30,00 лв. депозит за
призоваване на свидетел. На ответника следва да се присъди и адвокатско
възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото следва
да се редуцира от 1128,00 лв. до 650,00 лв. с ДДС предвид частичната основателност
на възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК и относимия минимум от
569,11 лв. с ДДС, определен по реда на
чл. 7, ал.2, т.1 от 2. от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата съобразно действащия материален закон
към момента на договарянето редакция - изм. - бр. 28 от 2014 г. Или общо с решението по делото на ответника
следва да се присъди сумата от 880,00 лв. за разноските сторени в процеса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес: *** * иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата 3828,04 лева, служебно начислена сума за
ел.енергия за периода 10.02.2016 г. до 18.11.2019г. по фактура №
* за клиентски номер *, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „*, ЕИК *, със седалище и адрес: *** * сумата 880,00 лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: